№ 343
гр. Горна Оряховица , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря ВЕРОНИКА П. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100393 по описа за 2021 година
Иск с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Ищецът твърди, че в периода от 2005 г. до настоящия момент, упражнява фактическа
власт върху поземлен недвижим имот с кадастрален номер *****, находящ се в област В.Т.,
община Л., с. Д., м. „Т.", представляващ земеделска земя, III категория, с площ 933 кв. м. За
този период ищецът владее имота спокойно, явно, постоянно, непрекъснато несъмнено.В
периода преди 2005 г., гореописаният недвижим имот е бил във владение на Н.С.Ш. с ЕГН
**********, който е дядо на ищеца П.Н.. Поземленият имот с кадастрален номер ***** се
намира непосредствено до къщата на г-н Ш., която той обитава и до днес. През
продължителен период от време (повече от 40 години) г-н Ш. е обработвал земеделската
земя като е отглеждал различни земеделски култури за задоволяване на текущите си
потребности (свързани с изхранване на семейството и отглеждане на животни).
Закономерно, с напредване на възрастта полагането на тежък физически труд е станало
непосилно за Н. Ш., което е довело до невъзможността на последния да обработва
собствения му поземления имот. Това го провокирало да дари имота на своя внук П.Н.,
който винаги му е помагал и с който са в добри отношения и до днес. И към настоящия
момент ищецът помага на своя дядо в ежедневните му нужди, грижи се за него, помага му в
бита и издръжката за живот. Предвид близките родствени отношения между Н. Ш. и П.Н.,
както и с оглед доверието помежду им, същите не са официализирали дарението на
процесния имот чрез изповядване на сделката по предвидените в закона ред и форма.
Именно поради тази причина ищецът не разполага с нотариален акт, който да го
легитимира като собственик на имота, макар в периода след 2005 г. той единствено да
владее имота като свой.
При проверка в Агенцията по геодезия, картография и кадастър (извършена случайно,
по съвсем различен повод) ищецът констатира, че по партида на имота е отразено, че
същият представлява частна общинска собственост. Това обстоятелство, както и фактът, че
ищецът не разполага с титул за собственост на имота, обуславят правният му интерес от
1
предявяване на настоящия иск, насочен към това да бъда установено със сила на присъдено
нещо, че именно той е собственик на поземлен недвижим имот с идентификационен номер
*****. На свой ред пасивната процесуална легитимация на насрещната страна Община Л. се
обуславя от това, че имотът е сочен за чатна общинска собственост, макар през един твърде
продължителен времеви период (повече то 50 години), имотът да е владян явно,
непрекъснато, необезпокоявано, постоянно и като свой - първоначално от Н. Ш., а
впоследствие и от неговия внук и настоящ ищец - П.Н.. Важно е да се посочи, че в така
очертания времеви период никое трето лице (включително и представители на Община Л.)
не е упражнявало фактическа власт върху имота, нито е имало претенции спрямо него.
От 2005 г. до настоящия момент П.Н. владее имота като свой - спокойно, явно,
непрекъснато и несъмнено, като следва да се отчете и презумпцията на чл . 69 ЗС, съгласно
която правна норма предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. В конкретния случай това владение е продължило повече от
изискваните от закона 10 години. Ищецът явно е владял посочения имот. поддържал го е,
грижил се е за него и го е пазил от външни посегателства, в този продължителен период от
време трети лица не са изявявали претенции спрямо имота. В същото време, считано от
началото на владението на имота през 2005 г., ищецът е манифестирал недвусмислено
волята си пред третите лица, че свои вещта като своя, като лична собственост. Ищецът
твърди, че предявяването на настоящата искова претенция е процесуално действие,
волевото изявление, чрез което същият манифестира (обективира) субективния елемент на
владението.
Отправя се искане да бъде постановено съдебно решение,с което да се приеме за
установено спрямо ОБЩИНА Л., че ПЛ. СТ. Н. е СОБСТВЕНИК, на основание давностно
владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***** (**********) по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1048/02.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Д., общ. Л., местност Т., площ 933 кв.м.
(деветстотин тридесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно /ползване: нива, категория на земята: трета, номер по
предходен план: 0150009 при съседи: имоти с иднтификацинни номера;
23217.15.10,23217.15.11,23217.15.8,23217.15.7,23217.15.2 и 23217.888.9901.
В законноустановения срок е депозиран писмен отговор от Община Л., адрес: гр. Л.,
пл. „*****, представлявана от кмета д-р И.Г..
Счита искът срещу Община Л. за установяване собствеността на поземлен имот -
нива с площ 933 кв.м., представляваща имот с идентификатор № ***** в местността „Т." по
КККР на с. Д., общ. Л., за допустим, доколкото е предявен от лице, спрямо което е налице
активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му. Счита, че
предявения иск е основателен, като посочва със Заповед № 1178/02.02.1962 г. е одобрен
действащия подробен устройствен план (кадастрален и регулационен план) на с. Д., общ. Л.,
като с него част от имот с кадастрален № *** попада в урбанизираната територия на
населеното място, а другата част е извън нея, а именно:1368 кв.м. попадат в Подробния
устройствен план (регулационен план) на с. Д.;944 кв.м. са извън регулация и попадат
(отразени са) в КККР с идентификатор № ***** на с. Д., общ. Л..
Процесният имот с кадастрален № *** по Кадастралния план на с. Д., общ. Л., към
1962 г. е записан в разписния лист към плана на името на С.Л.М.
Действащата правна уредба предвижда в случай, че един недвижим имот е извън
регулация, този факт да обуславя и статута му на земеделски имот (арг. чл. 2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). С оглед на това е следвало
2
лицето, претендиращо, че е носител на правото на собственост върху имота, да заяви имота
за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В настоящият случай нито ищеца ПЛ. СТ. Н., нито
неговият дядо Н.С.Ш., са подали заявление за възстановяване правото на собственост върху
процесия имот по реда, предвиден в ЗСПЗЗ.
Възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи започва през
1991г. със съответния срок за подаване на заявление за възстановяване. Съгласно чл. 10 от
ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са
били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика
по приложението на чл. 10 ЗСПЗЗ приема, че целта на закона е да се върне едно предходно
фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане или
ограничаване от държавата на правото на лична частна собственост по отношение на
определена категория имоти - земеделските земи. Лицата, които не са успели в
първоначално определения в закона срок да подадат заявления за възстановяване правото си
на собственост, са имали възможност да установят с иск до районния съд срещу съответната
общинска служба по земеделие това свое право да възстановят собствеността си върху
земеделските земи.
Срокът за предявяване на исковете е регламентиран в § 22 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 13
от 2007 г.) - тримесечен срок от влизането в сила на този закон. С изтичането на посочения
срок е сложен край на възможността за възстановяване на собствеността върху земеделски
земи по реда на ЗСПЗЗ.
Процесният недвижим имот - част от имот с кадастрален № *** по Кадастралния и
регулационен план от 1962 г. на с. Д., попадащ извън границите на урбанизираната
територия, е останал земеделска земя по силата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, като към настоящия
момент представлява имот с идентификатор № ***** по КККР на с. Д., общ. Л..
След влизане в сила на Плана за земеразделяне и одобрената Карта на съществуващи
и възстановими стари реални граници, частта от въпросният имот, която се претендира в
настоящото производство (но не е бил заявен за възстановяване като земеделска земя по
реда на ЗСПЗЗ), е станал общинска собственост по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, който
предвижда, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците.
След влизане в сила на Плана за земеразделяне и одобрената Карта на съществуващи
и възстановими стари реални граници, земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ стават общинска
собственост. Съгласно Протоколно решение № 5/28.11.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2
от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-14-139/ 03.12.2008 г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие" - гр. В.Т. и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поземлен имот №
***** по КККР на с. Д., общ. Л., към момента е частна общинска собственост, но не въз
основа на правна сделка, а по силата на закона.
В § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 100 от 2015 г. доп. ДВ,
бр. 79 от 2020 г.) е предвидено, че в срок 5 години от влизането в сила на допълнението към
този закон, земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се предоставят от общинските съвети само при
условията на § 27, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп. ДВ, бр. 61 от 2016 г., в
сила от 05.08.2016 г), както и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и на
други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване. Цитираната
разпоредба на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че общинските съвети
3
предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, при наличие на едно от следните условия:
установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на
общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на
собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници;
изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост и
обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.
Не се оспорва твърденията в исковата молба за продължително владение на имота
от ищеца и неговия дядо, доколкото информацията, с която разполага Община Л. относно
собствеността на процесния имот (частта от имот с кадастрален № *** по Кадастралния
план на с. Д., общ. Л., попадаща извън регулацията на селото) е от преди повече от 60
години. Не оспорваме и твърдението на ищеца, че спрямо имота не е осъществявана
фактическа власт от представители на Община Л..Съгласно нормата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ,
земеделски земи по смисъла на закона за тези, които са предназначени за земеделско
производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и
селищни образувания), определени с подробен устройствен план. Видно от изложеното по-
горе, това важи и по отношение на процесния имот, намиращ се извън регулацията на с. Д..
Същевременно същия е определен като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, доколкото представлява
земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, и е
предоставена на Община Л. по силата изрична законова разпоредба.
Предоставя се на съда да прецени основателността на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
който се цели да бъде установено по отношение на Община Л., че ПЛ. СТ. Н. с ЕГН
**********, е собственик на основание давностно владение на недвижим имот - нива от 933
кв.м, представляваща имот с идентификатор № ***** в местността „Т." по КККР на с. Д.,
общ. Л..
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/23.03.2021г. и Скица № 15-271334-15.03.21г.., се установява, че: в КВС за
землището на с. Д., общ.Л., местност Т. е нанесен имотът с площ 933 кв.м. с идентификатор
*****, начин на трайно ползване – нива, категория на земята трета, граничещ с
23217.15.10,23217.15.11,23217.15.8,23217.15.7,23217.15.2 и 23217.888.9901, като имота е
предоставен за ползване на Общината-земи по чл.19 ЗСПЗЗ.
С писмо с вх. № 5471/11.06.2021г. ОСЗ – гр. Л. уведомява съда, че имотът е предаден
за стопанисване на Общината на основание Заповед № РД -14-139 от 03.12.2008г, издаден от
ОД Земеделие В.Т..За имотът не е подавано заявление за възстановяване правото на
собственост.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, видно от която Предмет на
настоящото дело е източната част на поземлен имот №***, ситуирана извън урбанизираната
територия и представляваща земеделска земя, съгласно ЗСПЗЗ.Липсват сведения имотът да
е бил заявен за реституция.
По делото са събрани гласни доказателства. Св.Н.й Н., брат на ищеца, посочва, че
процесното място е около декар и е обработвано от техния дядо над 40 години, като през
2005г. е предадено за стопанисване на ищеца, съществуват лозови и овощни насаждения,
4
обработвани единствено от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 124 ГПК /Гражданско процесуален кодекс/.
Предвид характера на иска, предмет на настоящото дело е установяване по
отношение на ответника, че правото на собственост върху процесния недвижим имот
принадлежи на ищеца. В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения
иск, и идентичността на владяния от нея имот с имота, описан в исковата молба, както и че е
придобил собствеността върху процесния имот на годно правно основание, респ. в тежест
на ответника е да докаже възраженията си за правния характер на вещта, като такава, за
която по силата на закон е изключена възможността да бъде придобивана по давност.
В случая, правния интерес е налице за ищеца, тъй като правото на собственост е
частично оспорено от ответника, което е видно и с постъпилото становище в хода не делото.
Ищеца се позовава на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза
придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана
фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 2005г. до настоящем.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото
държане на имота /фактическа власт/ от дадено лице, като свой собствен такъв. Въпросът
относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
установяване на владението от ищците, а преди това от техния наследодател е релевантен за
разглеждания спор. В случая се твърди, че собственик на вещта към него момент е бил
ищеца. Оборване на това обстоятелство от страна на ответника не беше извършено.
По делото безспорно се установи от събраните гласни доказателства, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и безпристрастни, отразяващи преки впечатления за
релевантните събития, че ищеца е започнал да свои имота преди повече от 10 години и го
владее и понастоящем непрекъснато и необезпокоявано от никого. От показанията на
свидетелите и назначената по делото експертиза се установява, че процесният имот е
идентичен с този, който фактически владее понастоящем ищеца, поради което съдът намира
за доказано, че към момента на предявяване на иска за него е изтекъл предвиденият в закона
10 годишен срок за придобиването му по давностно владение.
Релевантно за предмета на делото е обстоятелството, налице ли е била законова
забрана за придобиване на собствеността върху имота в периода на упражняване на
владението. По делото не се спори, че поземления имот е имал към 2005г.
и понастоящем характера на земеделска земя по см. на чл. 2 ЗСПЗЗ.
Липсват твърдения и проведено доказване за качеството му на
вещ, изключена от гражданския оборот, вкл. на такава, за която със закон
е изключена възможноста да бъде придобивана по давност през процесния период след
2005г. За него не е съставян акт за държавна или общинска собственост.
По делото няма данни имота да е била включван в блок на ТКЗС, не е бил обобществяван,
не е бил отнеман по реда на чл.12 от ЗСГ, не е бил заявен за възстановяване от бившия
собственик по реда на ЗСПЗЗ. От това следва, че за него не следва да се прилагат
разпоредбите на чл. 5, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл. 19 от ЗСПЗЗ и общината не е имала
основание да го включи във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. След като бившият собственик
не е поискал възстановяване на собствеността на основание чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ на имот,
който не е бил реално отнеман от държавата, този имот не е сред тези, които има предвид
чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, той не влиза и във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и няма пречка да
5
бъде придобит по давност от трето лице в периода след отмяната на глава първа и втора от
ЗСГ с ДВ бр. 21 от 13.03.1990 г., т.е. след 17.03.1990г. В т. см. Решение по чл. 290 ГПК с №
380/04.08.2010 год. по гр.д. № 110/2009г. на ВКС, Решение по чл. 290 ГПК с № 341/ 04.08.
2010 г. по гр.д. № 4723/2008г. на ВКС и др.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице законови пречки за придобиване
на процесната вещ по давност, поради което и доколкото по делото се установи по
безспорен начин наличието на определения в чл.79, ал.1 от ЗС фактически състав, ищецът е
придобил правото на собственост върху тях въз основа на владение.
С оглед така формираните правни изводи, предявеният иск се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Страните не претендират разноски.
Мотивиран от изложеното, ГОРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 77 пр. 2
ЗС по отношение на Община Л., пл.****, представляван от кмета д-р И.Г. , че ПЛ. СТ.
Н. с ЕГН **********, постоянен адрес с. Д., общ.Л., ул. „***** е СОБСТВЕНИК, на
основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*****
(**********) по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18- 1048/02.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Д., общ. Л.,
местност Т., площ 933 кв.м. (деветстотин тридесет и три квадратни метра), трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: трета, номер по предходен план: 0150009 при съседи: имоти с иднтификацинни
номера; 23217.15.10,23217.15.11,23217.15.8,23217.15.7,23217.15.2 и 23217.888.9901.
ДАВА на основание чл. 115 ал.2 от ЗС на ищеца шестмесечен срок от влизане на
настоящото решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6