РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2007/1.12.2020г.
гр.Пловдив, 01 . 12 . 2020г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
с
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2120/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 147 ал.
3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
И.С.З.,***, представляван от адв.Св.И.
оспорва Решение № 35/08.07.2020г на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“
при община Пловдив, с което е оставена без разглеждане като просрочена - жалба
на оспорващото лице вх.№ 20 СГ - 108/14.05.2020г. против Акт за установяване на
задължение по декларация /АУЗД/ № 788/31.07.2014г., на основание чл.147 ал.1 ДОПК.
Становища на страните :
- Жалбоподателят поддържа, че Акт за
установяване на задължение по декларация № 788/31.07.2014г. не е обжалван
поради невръчването му по надлежен ред. За съществуването на АУЗД оспорващото
лице научило след получаване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ с рег.№
820 по изпълнително дело № 20208200400061. Заявено е, че И.З. е разговарял с
издателя на АУЗД – З.Г., която обяснила, че е търсен няколко пъти, но не е бил
намерен на адреса и не е споменала, че актът е връчен редовно на баща му С. З..
Предвид отразеното в оспореното решение обстоятелство – поканата за доброволно
изпълнение изх.№ 672/26.09.2015г. е получена от майката на жалбоподателя, е
посочено, че И.З. не живее на този адрес. В тази вр. е оспорено, че документите
са връчени на лице от семейството на жалбоподателя. Поискано е решението да се
отмени с връщане на преписката за разглеждане на жалбата по същество. Няма
претенция за присъждане на разноски.
Заявено бе оспорване на подписа в
обр.разписка за получаване на решението с доказателствено искане за СГр.Е /л.4;
л.94/, което бе уважено.
- Ответникът оспорва жалбата чрез
процесуален представител юрисконсулт А.Б.. В писмено становище с представяне на
преписката са изложени съображения за неоснователност на оспорването, основани
на данните от преписката. Описани са в хронологична последователност
осъществените действия по връчване на АУЗД № 788/31.07.2014г. с твърдение, че
актът е връчен редовно с получаването му от С. З. – родител на жалбоподателя. Заявено
е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Оспореното решение е съобщено на 24.08.2020г.,
лично на И.З.. Административният акт подлежи на обжалване пред АС – Пловдив в 7
дн. срок от получаване на съобщение за издаването му, съгл. чл.147 ал.3 ДОПК.
Жалбата е подадена на 26.08.2020г., поради което оспорването е допустимо –
осъществено в срок от адресат на неблагоприятен акт .
1. Решение № 35/08.07.2020г. е
мотивирано от фактическа страна със съдържанието на преписката по издаване на
АУЗД № 788/31.07.2014г. и данните за връчването му, като е прието, че жалбата е
недопустима за разглеждане поради подаването й след изтичане на предвидения в
чл.107 ал.4 ДОПК вр. с чл.4 ал.5 ЗМДТ, 14 – дневен срок. Решаващият орган не е възприел
твърдението за нередовно връчен АУЗД с позоваване на разпоредбата на чл.33 ДОПК. Във вр. с приложимите норми за връчване на АУЗД – чл.29 ал.1, ал.3, ал.6
и ал.7 ДОПК, в решението е посочено, че АУЗД е изпратен за връчване на адресата
с писмо с обр.разписка на 05.09.2014г., чрез пощенски оператор Български пощи
ЕАД, видно от дата на обр.разписка № DB********** на BUL POST. С арг. от чл.30 ал.3 ДОПК е
отразено, че съобщението, изпратено по пощата с обр.разписка, се смята за
връчено на датата, на която обр.разписка е подписана от някое от лицата по
чл.29 ал.6, 7 и 8 ДОПК. В случая пратката, съдържаща АУЗД № 788/31.07.2014г., е
получена от С. З. на дата 09.09.2014г – според цитираната обр.разписка, в чието
каре „Получател Клиентски № 60321“ срещу „Име и фамилия“ ръкописно е изписано „С.
З.“ и е положен подпис, като са вписани датата и часът на връчване –
09.09.2014г., 12.30 часа. В обстоятелствената част на оспореното решение е
посочено, че в хода на административното обжалване, с писмо изх.№
20РЗ-232/29.06.2020г., е направено запитване до Район Западен на Община
Пловдив, на основание чл.37 ал.5 ДОПК, с искане за предоставяне на информация
за родствената връзка на И.З. със С. З. и И.З.. С отговор вх.№ 20РЗ-212/1/07.07.2020г.
на район Западен е предоставена исканата информация, от която се установява, че
С.З. е баща на жалбоподателя, а И.З. е негова майка. Предвид тези данни, според
Директор Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, АУЗД е редовно връчен на 09.09.2014г.,
от която дата започва да тече законоустановения срок за обжалването му. В
случая срокът изтича на 23.09.2014г. /вторник – присъствен ден/, а жалбата е
подадена на 14.05.2020г.
В допълнение е отбелязано, че
жалбоподателят е информиран за АУЗД № 788/31.07.2014г. и след надлежното му
връчване на 09.09.2014г. – при получаване на покана за доброволно изпълнение по
чл.182 ал.1 ДОПК /в редакция до 31.12.2015г./. Поканата е изпратена за връчване
на И.З. с обр.разписка на 26.09.2014г. чрез Български пощи ЕАД /обр.разписка № DB********** на BUL POST/ - получена е и подписана от И.З. на
30.09.2014г., 15,30ч. И.З. е майка на жалбоподателя, поради което поканата за
доброволно изпълнение също е връчена редовно с арг. от чл.29 ал.7 ДОПК. Освен това,
решението съдържа информация за образуване на изпълнително дело срещу
задълженото лице И.З., от Държавен съдебен изпълнител при РС-Пловдив, на който
е възложено. Производството по изпълнителното дело на ДСИ е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, предвид което събирането на задълженията,
установени с АУЗД № 788/31.07.2914г. е възложено на ЧСИ Т.Л., рег.№ 820 и е
образувано изпълнително дело № 20208200400061. В хода на административното
производство е направено запитване до ЧСИ относно дата на връчване на Покана за
доброволно изпълнение по изп.дело № 20208200400061. С уведомително писмо от
29.06.2020г. е представен отговор от ЧСИ, според който – поканата за доброволно
изпълнение е връчена на И.С. на 01.03.2020г. Тоест, считано и от тази дата е
изтекъл срокът за обжалване към момента на подаване на жалбата с вх. номер 20
СГ – 108/14.05.2020г.
2. Съобрази се, че редовното
връчване на съобщенията е в тежест на доказване за администрацията. Връчване на
съобщение на каквато и да е пратка представлява техническо действие и няма
връзка със законосъобразност на обжалвания акт. От значение е за редовното му
обжалване, като при нередовно връчване - срок за изпълнение на задължение или
за упражняване на права не тече.
2.1. За да се приеме, че едно
процесуално действие не е изпълнено от страната в срок, следва по безспорен
начин да е установено, че процедурата за връчване на съобщения и актове е
изпълнена по реда и начина, посочени в закона или кодекса, тоест – съобщение
или акт /включително съобщение за издаден административен акт/ да е достигнало
до нея по предвидения в ДОПК ред, при който случай само са налице законовите
фикции, приравняващи по последици редовното уведомяване.
Съобщенията са предмет на Глава Шеста
ДОПК – чл.28-33 и нормите следва да се прилагат по предписания ред. За да
породи валидно действие, съобщението трябва да бъде връчено по начин, изключващ
съмнение за спазени всички изисквания на Кодекса. Елементите на редовно
осъществено фактическо действие са взаимно обусловени и нормите подлежат на
систематическо и логическо тълкуване, не изолирано една от друга. Така, при
връчване на съобщение са необходими адрес /място/, получател, подател, дата на
връчване, индивидуализирано лице - пряк получател /вкл. при установените възможности
по см. на чл.29 ДОПК /.
Съгласно чл.29 ДОПК – „Връчване на
съобщения” : ал.1 Връчването на съобщенията в административното производство се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта.; ал.3 Съобщенията могат да се
връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски
оператор, в която се вписва извършеното действие.; ал.4 Съобщенията могат да се връчват чрез
изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран
електронен подпис на органа по приходите.; ал.6
Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на
орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или
съобщения; ал.7 Освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице,
включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на
домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението
да го предаде.; ал.8 Съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по
месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на
работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го предаде.; ал.9 Съобщението може да се връчи и на
всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов
представител.
В случая адресът на връчване е един
и няма данни да е имало друг адрес или съществуващият да е променен, вкл. да е
посочено лице за контакт с приходната администрация. Отсъства информация и за
лице от обхвата на чл.29 ал.7 ДОПК : „Освен на лицата по ал. 6, съобщение на
физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на
пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия
постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде.“. Според
чл.28 ал.2 ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен
адрес за получаване на съобщения – такъв няма данни да е посочен. Не се
поддържа факт на упълномощено лице за връчване на съобщения по см. на чл.29
ал.6 ДОПК.
2.2. При съпоставка с приложената на
л.47 обр.разписка за връчване на АУЗД, се констатира, че адресът е различен от
този на адресата на акта, както и, че получателят не е лице – упълномощено за
връчване на съобщения. Възможността за връчване по реда на чл.29 ал.9 ДОПК също
не е съобразена, тъй като дори връчването да може да бъде осъществено на друго
място, се изисква лично получаване или от лице, което е представител. Следва
извод за нарушение при връчване на АУЗД № 788/31.07.2014г.
В случая е оспорен подписа на лицето
С. З. – вписан за получател в документ за доставка на АУЗД № 788/31.07.2014г. /л.47/. Видът на съдебното производство не
ограничава процесуалните действия на страните, поради което доказателственото
искане за СГр.Е бе уважено.
Според
приетото по делото заключение /л.107 и сл./ : Подписът за получател след
„подпис“ в разписка за доставяне – л.47 от делото, в графата „Получател“ – НЕ Е
изпълнен от С.И.З..
СГр.Е не е оспорена и съдът я цени
като компетентно изготвена, с приложени специални знания. Заключението е
основано на анализ относно данни за подписа на лицето, изследван по приложимите
способи.
Предвид и данните от СГр.Е,
обективно следва извод за нередовно връчване на АУЗД с последица – обжалването
му при безсрочност. В допълнение се отбелязва, че датата на връчване на
поканата не е идентична с дата на връчване на АУЗД, вкл. няма правни последици
на връчен редовно административен акт, нито преодолява задължението за връчване
на акта.
Изложеното води до извод за основателност
на жалбата /съдебният акт е необжалваем - Определения № 1072, № 2742, № 4203 от
2013г. на ВАС и др. - константна съдебна практика в тази насока /, поради което
на основание чл. 147 ал. 3 от ДОПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отменя Решение № 35/08.07.2020г на
Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, с което е
оставена без разглеждане като просрочена - жалба на оспорващото лице вх.№ 20 СГ
- 108/14.05.2020г. против Акт за установяване на задължение по декларация №
788/31.07.2014г.
Изпраща преписката на Директор
Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, за разглеждане по
основателност жалба на И.С.З.,*** СГ - 108/14.05.2020г., против Акт за
установяване на задължение по декларация № 788/31.07.2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :