Определение по дело №993/2020 на Окръжен съд - Плевен

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Плевен, 29.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с., в закрито заседание на двадесет и девети януари  през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

               2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря …  и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д. № 993 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по предявена частна жалба от П.Х.Д. срещу определение № 261278/8.12.2020 г. по гр.д.№ 5980/2019 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за ново разглеждане по същество на прекратяване на правоотношение на Х. П. Д. към наследството на Х. Ц. Д..

        Съдът намира за установено следното.

        Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

          Предмет на обжалване в настоящето производство е определението на първоинстанционния съд от 08.12.2020 г., с което е върната исковата молба на П.Х.Д. и е прекратено производството по гр.д.№ 5980/2020 г. по описа на ПлРС.Прието е, че следва да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК.

 

 

 

 

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС по т.д.№ 6/2017 г., ОСГТК.

  С разпореждане от 26.11.2020 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано в 7-мо дневен срок от уведомлението да уточни искането си до съда.

  На 07.12.2020 г. е депозирана уточняваща молба от П.Д..

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания.За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение.

При констатиране на нередовност на исковата молба съгласно изискването на чл.127, ал.1, т.5 ГПК, съдът трябва да процедира по чл.129, ал.2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба.Процесуалните действия по чл.129, ал.2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст.Именно така е процедирал и първоинстанционният съд.

 В частната жалба има позоваване от страна на П.Д. по чл.28 и чл.29 ЗН, Х. Ц. Д. се разпорежда към всички със свой разполагаем дял и консуматор на разпореждането е и Х. П. Д..

От приложените от частния жалбоподател доказателства се установява, че Х. Ц. Д. е починал на 13.12.2011 г., оставил за свои законни наследници дъщеря А. Ж. и син П.Д. - частен жалбоподател, а Х.П. Ц.е син на частния жалбоподател, внук на починалия Х. Д..

Чл.28 и чл.29 ЗН регламентират запазената част и разполагаемата част, тъй като ЗН осигурява свободата на гражданите да се разпореждат с имуществото си и чрез безвъзмездни актове (дарения и завещания).Запазена част имат само т.нар. необходими наследници: низходящи, съпруг и родители, а когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част, а може да се разпорежда по безвъзмезден начин само с разполагаемата си част.Фактически твърдения, че наследодателят Х. Ц. Д.  е извършил дарение, респ.направил завещание, в полза на внука си Х. П. Д., няма.Нередовностите на петитума на исковата молба в тази насока не са отстранени с уточняващата такава от 07.12.2020 г.

В частната жалба е налице позоваване и на чл.54 ЗН, според който приемането и отказът, направени под условия, за срок или за част от наследството, са недействителни, като приемането и отказът не могат да се оспорят поради погрешка, но петитумът на исковата молба от 07.12.2020 г. не включва искане по чл.54 ЗН.

В петитума на уточняващата молба ищецът е направил искане в охранително прооизводство по чл.124, ал.3 ГПК първоинстанционния съд да прекрати гражданските правоотношения между недостойния му син Х.П. Д., от едната страна на правоотношението, и наследодателят Христо Цочев Д., починал на 13.12.2011 г.В частната жалба  са изложени доводи, че първоинстанционният съд прегражда самият предмет на спора по чл.124, ал.3 ГПК „граждански правоотношения“.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на ищеца не са изложени конкретни обстоятелства, които да обосновават правния му интерес от завеждане на настоящето дело, не е формиран и ясен петитум на иска, който да определи границите на правния спор.

Правният интерес произтича от естеството на търсената защита.

Съгласно чл.124, ал.3 ГПК, иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.

Заинтересуваният наследник може да предяви специален иск за признаване на недостойнството на някой от сънаследниците при условията на чл.3 ЗН (определение № 685/12.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 6864/2014 г.-І гр.о.), но трябва да е налице редовност на исковата молба.

В частната жалба се сочи, че с преграждането по чл.274 ГПК, му е отказано случайните права на ответника чрез Х. Ц. Д. да бъдат прекратени, като е налице позоваване на чл.124, ал.3 ГПК, чл.208 от Закона за наследството, обн.ДВ бр.20/25.01.1890 г.ЗН е отменен ДВ бр.22/29.01.1949 г., но преценката дали е приложима тази материалноправна норма може да бъде направено по съществото на спора, при наличие на редовна искова молба, каквато не е налице в процесния случай, тъй като не са отстранени нейните нередовности.

В частната жалба се сочи също така, че е преградена и подведомствеността по чл.16 ГПК, като е налице и позоваване на чл.17, ал.2 ГПК.

Първоинстанционният съд не е отказал да разгледа делото като неподведомствено с оглед на чл.16 ГПК, нито да се произнесе инцидентно по валидността на административни актове, с оглед на чл.17, ал.2, изр.1-во ГПК, а е приел, че следва да се приложи чл.129, ал.3 ГПК, която разпоредба е приложима при неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба, какъвто е и процесният случай.

Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено чрез предявяване на редовна от външна страна искова молба, което в процесния случай не е сторено, тъй като не са отстранени нередовностите на същата, поради което правилно е приложена от първоинстанционния съд разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

     Водим от горното, Окръжен съд                                        

                                     О     П     Р     Е     Д     Е     Л      И :

     ПОТВЪРЖДАВА определение № 261278/8.12.2020 г. по гр.д.№ 993/2020 г. по описа на Плевенски районен съд.

     Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщението от П.Х.Д. чрез връчване на препис от същото.

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: