№ 1400
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от «В.» ООД с ЕИК ..., представлявано от
управителя В.Т. против Наказателно постановление №
555005-F560034/11.01.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на ТД на НАП -София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по
чл. 118, ал.6 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството –жалбоподател не е извършено. Твърди се, че на
03 и 09.07.2020 г. от страна на дружеството били подадени в НАП коректни
данни за доставеното гориво на бензиностанцията и грешен нивомерен
софтуерен отчет. Грешката в нивомерните доставки в резервоара за бензин А-
95Н се дължала на грешно въведени данни от страна на дружеството „Л.К.“
ЕООД, което инсталирало и поддържало в обекта софтуерното фискално
устройство за интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Грешно подадената информация за нивомерното
замерване било проблем в софтуерната част от предаваните данни, към която
дружеството–жалбоподател нямало отношение. Същото уведомило
1
сервизиращото го дружество „Л.К.“ ЕООД, след което изпълнило дадените
му предписания – смяна на поплавъка и сондата на резервоара, както и
калибриране на нивомерната система. От 21.07.2020 г. разминаване в
отчетите между нивомерни и документални доставки на обекта нямало.
На следващо място, в жалбата се сочи, че с Решение № 1858/22.03.2021
г. на АССГ, Първо отделение, 3 състав била отменена издадената по
отношение на дружеството Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С569-0036034/20.07.2020 г., като съдът е
приел, че дружеството е подало коректна информация за доставените
количества горива на 03.07.2020 г. и на 09.07.2020 г., както и че НАП е
разполагала с данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в стопансвания от «В.» ООД
търговски обект.
В заключение в жалбата се развиват аргументи за неправилно
приложение на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като в
случая не било налице неотразяване на приходи.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В условията на евентуалност се
прави искане за изменение на издаденото НП, като съдът приложи
санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС и намали размера на наложената
на дружеството имуществена санкция.
В съдебното заседание проведено по делото дружеството-жалбоподател,
се представлява от пълномощника си –адв.Керезов, който в дадения ход по
същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
предвид изложените в жалбата аргументи. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ЦУ на НАП – София, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Илиев, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което не били налице основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя, разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
2
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 14.07.2020 г. била извършена проверка от служители в ЦУна НАП –
София на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС –
бензиностанция, находящ се в гр. София, ул.“Бойчо Бойчев“ и стопанисван
от «В.» ООД с ЕИК .... В проверявания обект имало монтирано и въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално
устройство, модел ЕСФП ойл сис 2.0-Д-КL Self Service PC, с ИН на ФУ № OS
006892 и ИН на ФП № **********.
При проверката било установено, че има разлики между количеството
гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, както
следва:
1. На 09.07.2020 г. по АДД № 0000000005397965/09.07.2020 г. -4942 литра,
а по нивомер – горивото е 3376,9 митра.
2. На 03.07.2020 г. по АДД № 0000000005380099/03.07.2020 г. -2959 литра,
по нивомер- горивото е в размер на 788,4 литра и 776,5 литра.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол №
0036034/14.07.2020 г., препис от който бил връчен срещу подпис на същата
дата на представител на дружеството-жалбоподател.
На 19.07.2020 г. за установеното нарушение св.ЛЮБ. –инспектор по
приходите в ЦУ на НАП – София, в присъствието на свидетеля Е.А.Я.
(свидетел при установяване на нарушението), както и в присъствието на
управителя на дружеството В.Т. Т. съставил срещу последното АУАН №
F560034 за извършено нарушение по чл.118, ал.6 ЗДДС.
Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който след
като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, на 22.07.2020 г. в НАП - София
постъпило писмено възражение срещу така съставения АУАН с вх.№ 53-03-
2048.
Въз основа на АУАН и без да отрази и обсъди депозираното
възражение, от страна на АНО било издадено обжалваното НП №
555005-F560034/11.01.2021 г., с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена
3
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
управителя на дружеството на 06.10.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел-актосъставител,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК вр.чл.84 от ЗАНН– протокол за
извършена проверка № 0036034/14.07.2020 г., АУАН № F560034 /19.07.2020
г., възражение вх.№ 53-03-2048/22.07.2020 г., копия от документи за
нивомерна и документална доставка на гориво –бензин А95Н за 09.07.2020 г.
и за 03.07.2020 г., протокол за ремонт № 03072020/03.07.2020 г. със заявител
«В.» ООД, протокол № 022035 за извършен ремонт, товарителници, акцизни
данъчни документи, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, договор № 310/14.05.2020 г. за абонаментно обслужване на
обект „бензиностанция“.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, участвал
при извършване на проверката в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС и съставил процесния АУАН, възприемайки ги като обективни,
логични и безпротиворечиви, намиращи подкрепа в събраните по делото
писмени доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираният
протокол за извършена проверка е официален свидетелстващ документ,
който материализира удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнася
се до съществуването или несъществуването на определени факти
/осъществени от издателя или възприети от него/. Същият разполага с т.нар.
“материална доказателствена сила”- т.е. има доказателствено значение
относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление. Констативният протокол, който е съставен
при извършване на една предварителна дейност по изясняване на основните
въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на дееца и
неговата вина, се явява необходим и достатъчен за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на определено лице.
От приложените към материалите на делото писмени доказателства се
установява, че на 03.07.2020 г. «В.» ООД е регистрирало служебен бон за
нивомерна доставка, относно резервоар 2, за бензин А-95Н, с обем 786, 80 л.
4
На същата дата е регистриран и служебен бон за документална доставка,
относно резервоар 2, за бензин А-95Н, с обем 2959 литра.
На 09.07.2020 г. дружеството е регистрирало служебен бон за нивомерна
доставка, относно резервоар 2, за бензин А-95Н, с обем 3435. 10 л., както и
служебен бон за документална доставка, относно резервоар 2, за бензин А-
95Н, с обем 4942 литра. От приложените акцизни данъчни документи /АДД/
от 03.07.2020 г. и от 09.07.2020 г., заедно с товарителниците, се установява, че
на същите дати дружеството е получило бензин А-95Н, съответно 2959 литра
и 4942 литра.
В случая следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва
установената фактическа обстановка. Налице е спор относно приложимото
право.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирана страна – юридическо лице, на
което е наложена имуществена санкция, и е насочена срещу
административно-наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от длъжностни
лица, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити
по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на атакуваното НП. Спазени са и давностните срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на представител на дружеството-жалбоподател.
Установената фактическа обстановка ясно е описана, както в съставения
протокол за извършена проверка, така и в съставения АУАН и издаденото
5
впоследствие НП. Фактическото описание на нарушението е ясно и не буди
никакви съмнения относно фактите от обективния състав на твърдяното
нарушение, така че нарушителят да е в състояние за разбере фактическите
рамки на административно –наказателното обвинение и да организира
адекватно защитата си.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода
на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен
акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. регламентира, че всяко лице, което извършва продажби на течни горива
чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване
от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
В конкретиката на настоящия казус, от събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че на 03.07.2020 г. и
09.07.2020 г. е било налице разминаване между данните, подадени до НАП
чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на
същите дати количества горива по АДД. Съобразно императивната
разпоредба на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС именно жалбоподателят, извършващ
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, е лицето, задължено
да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за
6
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
стопанисвания от него обект за търговия с течни горива. Ето защо е
неоснователно твърдението му, че за констатираните разлики отговорност
следва да носи дружеството „Л.К.“ ЕООД, което на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС инсталирало и поддържало в обекта софтуерното фискално устройство
за интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Така посоченото дружество, контрагент на «В.» ООД не е задължено
лице по смисъла на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, а по делото не са ангажирани
доказателства за уведомяване на НАП за констатираните на процесните дати
технически неизправности на монтираната в обекта нивомерна система.
От приетите по делото и коментирани по –горе писмени доказателства -
служебни бонове за документална доставка от 03.07.2020 г. и от 09.07.2020 г.
се установи, че «В.» ООД е подало до НАП коректни данни за наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в стопанисвания от него
обект за посочените две дати, които напълно съответстват на данните за
получените на същите дати количества горива по АДД. Посочените служебни
бонове са представени по делото с жалбата, като не са част от
административната преписка, и не са необсъдени както в съставения АУАН,
така и в издаденото впоследствие НП.
На следващо място, от отразеното в протокол за извършена проверка №
0036034/14.07.2020 г. (стр.3) се установява, че несъответствията в подадените
от жалбоподателя данни са констатирани от проверяващите след разговор с
дирекция "Селекция" при НАП, при който са получили данни, както за
доставените количества, така и за подадените данни чрез нивомерната
система. Тези обстоятелства мотивират извода, че дружеството е подало
коректна информация за наличните количества горива в резервоарите
за 03.07.2020 г. и 09.07.2020 г., чрез данните за документална доставка, както
и че НАП разполага със същите.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая
приходната администрация е разполагала с данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
стопанисвания от дружеството търговски обект, поради което неправилно е
била ангажирана административно –наказателната отговорност на
дружеството –жалбоподател за извършено нарушение по чл. 118, ал. 6 от
7
ЗДДС.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на дружеството –
жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски. Ето защо, и
на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лева, съобразно обжалвания материален
интерес и предвид направеното възражение от процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност на претендираните разноски.
По горните аргументи искането за заплащане до пълния размер на
претендираните разноски от 900 лева, с оглед приложения към материалите
на делото договор за правна защита и съдействие (л.46 от делото), следва да
се остави без уважение, като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.ІІІ и ал.3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 555005-F560034/11.01.2021 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на ТД на НАП -
София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на «В.»
ООД с ЕИК ... е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 (три
хиляди) лева за нарушение по чл. 118, ал.6 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП –София да заплати на «В.» ООД с ЕИК ...
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 440
(четиристотин и четиридесет) лв., като ОСТАВЯ без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане до пълния
размер на претендираните разноски от 900 (деветстотин) лева.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9