РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 860/26.4.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на шестнадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Николай Стоянов
при
секретаря Д.К. и с участието на прокурор Г.Лазарова, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело №
601/2021г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
К.М.Д.,***, обжалва Решение № 1423
от 02.11.2020г., постановено по АНД № 5012 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
19-1030-009808/18.11.2019г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложени на Д. административни наказания : глоба в размер
на 10 лв. - за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П и глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.23 ал.1
ЗДв.П на основание чл.179 ал.2 пр.2-ро ЗДв.П.
Решението е обжалвано като
неправилно и незаконосъобразно с твърдение за несъответствие между възприетата
от съда и действителната фактическа обстановка. Административно-наказателното
производство се счита за незаконосъобразно проведено, тъй като АУАН е съставен
без снемане на обяснения от участниците в ПТП-то, без снимков материал и без
изследване механизма на ПТП, с оглед изследване на щетите по автомобилите.
Посочено е, че при идване на местопроизшествието служителите на КАТ
констатирали отсъствие на сериозни последици между жалбоподателя и МПС-то пред
него, като решили, че следва да бъде съставен двустранен протокол и няма да
съставят акт при установените обстоятелства, след което разпоредили на лицата
да отидат на 1,5 км. разстояние. Тъй като контролните органи заявили, че няма
да пишат акт и след като първият участник в ПТП-то, отец М. заявил, че няма
претенции поради неголеми щети, същият бил освободен. Водачът на автомобила
пред жалбоподателя шофирал служебен автомобил и след консултация с работодателя
си, поискал от служителите на КАТ да съставят акт и протокол за ПТП, с цел – изплащане
застраховка по полица Каско. В случая въпреки, че
един от автомобилите в ПТП-то е липсвал и са отсъствали свидетели и възможност
за възпроизвеждане възстановка и аналогичен анализ на
механизма на ПТП-то, служителите на КАТ решили да напишат акт на жалбоподателя,
без да отчетат обективно обстоятелствата, свързани с ПТП. Счита се, че
съставянето на акт при описаните обстоятелства е незаконосъобразно, тъй като на
практика е без доказателства. Поддържа се, че твърдените пороци са допуснати и
в хода на административно-наказателното производство, тъй като са снети
обяснения от отец М., а жалбоподателят не е извикан да даде обяснение, нито
колата му е искана за установяване на щетите, въпреки представени подробни
възражения след съставяне на АУАН. Касаторът твърди,
че РС – Пловдив приема изцяло фактите от НП, без да съобрази сочените от него
данни, като според действителната обстановка - на кръстовището първи спира
автомобилът, управляван от отец М., след което поради неспазване на дистанция,
автомобил Дачия, управляван от другия водач го удря и
спира внезапно пред Д., дълбоко в опасната зона, което води до невъзможност
жалбоподателят да избегне удар с него. Твърди се, че това внезапно спиране,
несъобразено с конкретната пътна обстановка и най-вече с факта, че на
кръстовищата автомобилите се придвижват сравнително близко един с друг, е
довело до удара между втория автомобил и автомобила на Д.. Отрича се виновно
поведение с довод за съобразявано движение спрямо автомобил Дачия
и без загуба на контрол върху концентрацията. Освен, че е спрял, автомобилът Дачия се е изнесъл назад от удара с автомобила на отец М.,
нещо като „откат“, което скъсило разстоянието с автомобила на Д. и времето му
за реакция силно намаляло, независимо, че при забелязване на опасността, е
предприел необходимото за силно задействане на спирачната система. Счита се за
невярна констатацията на съда за правен оглед на място от служителите на КАТ
при посещение на ПТП-то.
Жалбоподателят твърди, че никога не е
заявявал пред контролните органи, че той е причината водачът пред него да удари
този пред него – първия автомобил. Оспорени са изводите на ПРС за това, че не
се е установил удар между л.а. Дачия и л.а. Сааб и последвало движение назад в автомобила на
жалбоподателя. В тази вр. е посочено, че на колата на
Д. няма поражения, от които да се направи такъв извод. Щетите по автомобила на Д.,
които никой от служителите не установил са - счупено огледало, пукната броня,
изкривен преден вдясно капак, като колата е била на ход. В тази вр. е посочено, че при наличие на снимков материал, би
могло да се установи действителното положение на място, но в случая такъв
отсъства. Поискана е отмяна на решението на ПРС с отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът ОД МВР – Пловдив, сектор
Пътна полиция оспорва касационната жалба в писмен отговор на процесуален
представител ст.юрисконсулт Г.Б.. Счита решението на РС – Пловдив за
законосъобразно и постановено при анализ на събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност. Заявено е при евентуалност възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, което да бъде намалено до минимален
размер при уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Лазарова предлага касационната жалба да се уважи.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
1. НП е издадено от длъжностно лице,
за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. Същата е част от административно наказателната
преписка и отразена в НП. АУАН серия АА № 264313/01.10.2019г. е съставен от мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, Ж.Ж. /длъжността е определена за осъществяване на контролна
дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН от посочения
полицейски орган в цитираната оправомощителна заповед/.
Според обстоятелствената част на НП
: на 01.10.2019г., около 12:30ч. в гр.Пловдив на бул.Източен – кръстовище с
бул.Шести септември, като водач на лек автомобил Сеат
Ибиза с рег.№ **** /лична собственост/, К.Д. : „1. Не
носи К.Т. към СУМПС; 2. Не спазва необходимото разстояние и удря спиращия пред
него л.а. Дачия с рег.№ ****, който от удара се удря
в л.а. Сааб с рег.№ ****. ПТП с мат.щети”. Описаното
е квалифицирано за нарушения, изразяващи се в следното : 1. Не носи контролния
талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1
т.1 ЗДв.П; 2. Водачът на пътно превозно средство не
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато намали скоростта или спре
рязко. ПТП, с което виновно е нарушил чл.23 ал.1 ЗДв.П.
Приложени са санкциите по : чл.183
ал.1 т.1 пр.2-ро – глоба в размер на 10лв. и чл.179 ал.2 пр.2 ЗДв.П : „Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.“.
В Докладна записка относно съставен
АУАН № 264313 за ПТП, съставена от мл.инспектор Ж. /актосъставител/
от 28.10.2019г., е отразено, че при пристигане на място установили удар между 3
бр. МПС и от проведен разговор с водачите се разбрало, че при управление на
автомобила си – Д. не е спазил необходимото разстояние от спиращ пред него друг
автомобил /Дачия/ и го е ударил, който от удара
отскочил и се ударил в спрял пред него Сааб. Отразено
е, че водачът Д. не отрекъл, че е виновен, но когато разбрал, че ще му бъде
съставен АУАН, започнал да недоволства, предвид длъжност, която заема. В писмено обяснение на Н.К. от 23.10.2019г.,
е отразено, че на 01.10.2019г. , около 12ч., на бул. Източен преди кръговото с бул.Шести септември, спрял, за да
изчака да се включи в кръговото кръстовище, като преди него бил спрял л.а. Сааб. Чул спирачка и отзад го ударил л.а. Сеат с пловдивска регистрация. От удара автомобила на К.
потеглил и ударил автомобила пред него. Обадил се на 112 и дошла полиция за
съставяне на акт и протокол за ПТП. К. заявил, че не се е удрял в Сааб преди да го удари Сеат. В
писмено обяснение на А.М. от 15.10.2019г. е посочено че на 01.10.2019г. около
12 ч. се движил по бул.Източен с л.а. Сааб и на
кръговото движение с бул.Шести септември се била образувала колона от 10-15
коли, като той спрял да изчака предвижване. „Чух и усетих удар в задната част
на автомобила” и видял в огледалото за обратно виждане, че го е ударила кола. Слезнал и огледал автомобила, като установил, че удара е
лек. „Същевременно видях, че автомобила, който ме удари /Дачия/,
също е претърпял ПТП от друг автомобил зад него, марка Сеат”.
Изчакал пристигането на контролните органи и заявил, че няма претенции за
щетата по автомобила и му разрешили да се оттегли. „Останах с чувството, че
колата, която ме удари, преди това беше ударена от същата зад него.”.
Във възражението против АУАН от
02.10.2019г. Д. посочил, че възразява против описаната в АУАН фактическа обстановка,
тъй като по време на движение видял как пред него л.а.Дачия
блъснал Сааб и вследствие на удара Дачия се върнал назад, при което Д. незабавно предприел
маневра за спиране, като отклонил автомобила си в дясно, но въпреки това
настъпил лек удар с Дачия. Не възразява, че не е
успял да спре и се е ударил в движещият се пред него лек автомобил, но не
отговаря на истината, че вследствие на удара му в л.а.Дачия,
последния отскача и удря движещият се пред него л.а. Сааб.
Мястото било посетено от служители на сектор Пътна полиция и в тяхно присъствие
водачът на л.а. Сааб заявил, че няма претенции и
полицаите го освободили, преди да установят точната фактическа обстановка, след
като автомобилите били изместени от местопроизшествието.
В докладна записка от 12.11.2019г.
относно проверка по преписка, образувана на 02.10.2019г. във вр. с възражението против АУАН, изготвена от инсп. Г.М., са отразени данните от писмените обяснения на
А.М. и Н.К., ведно с предложение за издаване на НП. В Протокол за ПТП от
01.10.2019г. е отразено, че участник 1 /К.Д./ не спазва необходимото
разстояние, като удря спиращият пред него участник 2 /с л.а. Дачия/, който от удара се удря в спрелият участник 3 /л.а. Сааб/. Участник 3 напуска без щети.
В съдебното производство пред ПРС Н.К.
като свидетел заявил, че случката станала по обяд през лятото и било много топло.
На бул.Източен имало колона от коли, изчакващи кръговото и той спрял зад една
кола, като натиснал спирачки и след няма и 10 секунди отзад се чули спирачки и
го ударили. От удара подскочил, тъй като не го очаквал и кракът му освободил
спирачките, след което ударил колата пред него. Обадил се на 112 и полицаи
дошли със служебна кола. „Те дойдоха на място и попитаха има ли му на някой
нещо, видяха колите, снимаха, след това ни преместиха от местопроизшествието,
защото стана голямо задръстване.“. Полицаите започнали да описват какво се е
случило в протокола за ПТП и казали, че не може да е двустранен, защото са били
три коли. Колата, с която се е движил К. била служебна и той се обадил на
работодателя си, който заявил, че колата е с Каско и
затова полицаите съставили протокол за ПТП. Полицаите попитали какво се е
случило всеки от участниците. След като се преместили с колите до моста на
бул.Марица, полицаите казали да се разберат помежду си, но К. се обадил на
работодателя си, който казал, че няма да стане с двустранен протокол, тъй като
няма да изплатят каското.
Х.П. – посочен в акта като свидетел
при установяване на нарушението и съставяне на акта заявил, че пристигайки на
място, автомобилите не били изместени, откакто е станал удара и чакали. Първият
автомобил, който се явява трети по протокола за ПТП нямал претенции спрямо
щетите, нанесени от втория автомобил и човекът бил освободен. Протоколът за ПТП
бил съставен от П., а АУАН от колегата му. На виновният автомобил щетите били –
броня, решетка, маска. Според св.П. последният автомобил удря предния, който
намаля скоростта, а вторият автомобил от самата инерция удря първия. Вторият автомобил
имаше щета, и в задната и в предната част. Имало спор за ситуацията и вината,
затова не бил съставен двустранен протокол. Фактическата обстановка била
установена от разговори с водачите на автомобилите. В първия момент
жалбоподателят бил съгласен, после несъгласен и му бил съставен АУАН „защото
каза, че нямал вина“. Св. П. веднъж заявил, че на водача на третия автомобил е
направена проба за алкохол, а впоследствие посочил, че мисли, че е тестван за
алкохол. В отговор от сектор Пътна полиция е посочено, че няма данни за
направена проба за алкохол на А.М. във вр. с ПТП на
01.10.2019г.
Ж.Ж. /актосъставител/
заявил, че е проведен разговор с водачите на място и поради задръстването
изместили автомобилите. Първият автомобил почти нямал щети и човекът нямал
претенции и си тръгнал, след което преместили автомобилите. Било изяснено, че
за останалите водачи произшествието ще бъде приключено със съставяне на
двустранен протокол, тъй като щетите не са големи. Св. заявил, че
жалбоподателят се признал за виновен, а другия водач говорил с шефа си и се
оказало, че предния номер е изкривен, има щета и се наложило да пишат протокол
за ПТП. Св.Ж. заявил, че после разбрали за длъжността на водача на л.а. Сеат. На втората кола водачът казал, че е ударен и от удара
той ударил първата кола. Водачът на втория автомобил не е имал претенции, а
шефът му. Според този свидетел, при разговора „дядо поп категорично каза, че
чул удар после го ударили“. Св. заявил също, че жалбоподателят казал, че е
ударил предната кола.
Св.А.М. заявил, че имало задръстване
на кръстовището след бул.Шести септември и той спрял, като се е движил с 10
км., най-много 25 км. Изведнъж чул удар, ударило се нещо и в следващият момент
и него го ударили. Св. впоследствие заявил, че усетил един удар. А след това
посочил, че е чул гръм и си помислил, че някой се ударил, като след секунда
усетил и удар в него. Не знае на какво разстояние е бил задния автомобил. Св.
не помни докато е бил на място полицаите да са правили снимки.
2.
ПРС приел, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е осъществено от
жалбоподателя, считайки извода на актосъставителя за
причините за настъпилата колизия между автомобилите, за правилен. Изводът на актосъставителя се основавал на данните от участниците в
ПТП-то, както и от възприетото положение на автомобилите и щетите. Според РС –
Пловдив свидетелите посочват една и съща фактическа обстановка, описана в АУАН,
като изясняват като преки очевидци фактите, настъпили по време на
произшествието. ПРС приел, че показанията на свидетелите са подкрепени от
съставения протокол за ПТП, според който щетите по л.а. Сааб
били незначителни или липсващи, а щетите по л.а. Сеат
били по-значителни, което следва да се тълкува в подкрепа на извода за първи
/по-силен удар/ между л.а.Сеат и л.а. Дачия и последващ между л.а. Дачия и л.а. Сааб, а именно
вторичен и по-лек. Неточността в
свидетелските показания на св.П. относно тестване за алкохол на лицето М.
правилно е приета за допустима неточност, като е възприета достоверност на
показанията му, но следва да се съобрази, че същият е предал информация от
участниците в ПТП-то и своята позиция относно вина за настъпването му. Св.К. и
жалбоподателят са подържали различни тези, които са подлежали на съпоставка с
останалите доказателства, но и с конкретната ситуация. Показанията на св.М.
изразяват неговото разбиране на водач на първи автомобил, ударен от втория, но
без да са могли да бъдат категорични за причината за удара. Св. ясно е заявил,
че е гледал напред и не знае на какво разстояние е бил задния автомобил, като е
предал изявлението на водача на колата след него в насока, че е ударен. Св.М.
не е пояснил коя броня е повече ударена на колата след него – предна или задна.
В протокол за ПТП е отразено по отношение на л.а. Дачия,
че видимите щети представляват : предна броня, задна броня и отсъства
информация за вид и тежест на деформации.
Изводите на ПРС за първи удар, нанесен
от л.а.Сеат на л.а.Дачия, и
втори удар от страна на л.а.Дачия на л.а. Сааб се основават на свидетелските показания, щетите и
преценката на служителите на КАТ, но в протокола за ПТП степента на щетите не е
пояснена, тъй като същите не са индивидуализирани и не е отразено в какво точно
се изразяват, тъй като са описани само местата на щетите. В хода на делото не е
изяснена причината за неприлагане на снимковия материал, изготвен от
полицейските служители при пристигането им на място – с оглед свидетелските
показания на св.К.. Същият ясно е заявил, че полицаите са снимали. Ако показанията
са достоверни, би следвало да е приложен снимков материал. Заснетото състояние
на предна и задна броня на л.а.Дачия би могло да бъде
основание за преценката на съда относно първи по-силен удар и последвалия
вторичен, респект. би се установило коя от двете поддържани тези на водачите на
л.а.Сеат и л.а. Дачия,
съответства на доказателствата. След като св.П. е заявил, че е имало спор за
ситуацията и вината, преценката на контролните органи за причинител на ПТП е
било необходимо да бъде основана на снимков материал, за обективност по
отношение конкретиката на случая. Данните за спор за
ситуацията и вината опровергават заявеното от свидетелите относно призната вина
от страна на касатора. Ведно с това, при преценката
на свидетелските показания се съобрази, че в докладната записка на актосъставителя Ж. е отразено, че когато разбрал, че ще се
съставя АУАН, Д. изразил недоволство, предвид длъжност, която заема, а в
свидетелските показания на същото лице е посочено, че после разбрали каква е
длъжността му. Тези данни са извън предмета на доказване, но ориентират към
неединно поддържана теза от страна на актосъставителя.
Водачът М. е съдействал от позицията
си на водач на л.а., стоящ най -напред и както е заявил, не е погледнал назад,
което означава, че не би могъл да има пряко възприятие. Поради това може да се
приеме, че е оказал съдействие по см. на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ ЗДв.П. Поради несъгласието между останалите водачи, същите,
както и см.М. са останали на място в изпълнение на задължението си по чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ ЗДв.П и са спазили указанията на
контролните органи за преместване на автомобилите. Преценката за преместване на
автомобилите е била съответна на конкретната ситуация и е целяла освобождаване
и несъздаване на пречки на движението. Тук отново се отбелязва, че ако бе
представен снимковия материал, изготвен при пристигане на служителите на КАТ на
място, не би имало съмнение относно интензитет на въздействие на ударите и правилното
им квалифициране на първи и втори според причинените щети. От друга страна,
отсъствието на снимков материал ориентира към извод за недостоверност на свидетелските
показания на лицето К. или дори само разколебава същите. Показанията на това
лице са изцяло възприети от контролните органи, което без приложен снимков
материал и без описани по тежест щети, води до извод за недостатъчна
убедителност на преценката за причинител на ПТП и съответно – адресат на НП.
При описание на нанесените щети – материални следи от ПТП по начин, позволяващ
съпоставимост между щетите на л.а. Дачия и щетите на
л.а. Сеат, би могла да бъде възприета преценка за
първи и втори удар, но както бе посочено, щетите не са описани с необходимата
пълнота, изискуема от случая. При спор между водачите на втория и третия
автомобил – контролните органи е следвало прецизно да установят и опишат всички
факти, въз основа на които може да последва обективен извод. Тоест, преценката
им в случая не би могла да бъде основана само на разговорите с участниците в
ПТП, след като е имало снимков материал според св.К. /неприложен/ и описание на
щети, каквото на практика отсъства, тъй като са посочени само местата, където
има щети, но не и в каква степен са щетите.
По отношение на нарушението по чл. 23
ал.1 ЗДв.П жалбата се приема за основателна. За тази
част от НП следва, че извършването му от касатора не
е доказано убедително, при изрично оспорване на фактическите констатации.
За нарушението на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П отсъстват възражения, макар при оспорено в цялост
решение. В тази част от НП изводите на съда не са оспорени и съответстват на
фактическата установеност.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН за касационната инстанция, в
размер на 50 лв., вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 1423 от 02.11.2020г.,
постановено по АНД № 5012 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-1030-009808/18.11.2019г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложено на К.М.Д., ЕГН **********,***,
административно наказание: глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.23 ал.1 ЗДв.П, на основание чл.179 ал.2 пр.2-ро ЗДв.П.
Отменя Наказателно постановление №
19-1030-009808/18.11.2019г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложено на К.М.Д., ЕГН **********,***,
административно наказание : глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.23 ал.1
ЗДв.П на основание чл.179 ал.2 пр.2-ро ЗДв.П.
Оставя в сила Решение № 1423 от 02.11.2020г.,
постановено по АНД № 5012 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-1030-009808/18.11.2019г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложено на К.М.Д., ЕГН **********,*** административно
наказание : глоба в размер на 10 лв. - за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от Закона
за движение по пътищата, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П.
Осъжда К.М.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на ОД МВР – Пловдив 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :