Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 24.06.2020 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание  на  01.06.2020 година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 198/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на В.А.М., ЕГН ********** от гр.Велинвград против НП № 473069-F517087 от 28.10.2019 год. на  зам.-директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.74 ал.1 от ЗСчет. и за нарушение на чл.38 ал.1, т.1 във вр. с чл.16 ал.1, т.4 от ЗСчет. е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Релевираните във въззивната жалба обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Извършването на вмененото административно нарушение не се отрича по същество, но се навеждат доводи, че то е формално извършено и съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. Не се взема становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна - АНО, чрез свой процесуален представител, оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Иска присъждане на съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Съдът взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. е санкционирана в качеството си на управител на „Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград - предприятие по смисъла на ЗСчет. и търговец по смисъла на ТЗ, защото е била длъжна, но не е публикувала годишния финансов отчет на предприятието /ГФО/ за 2018 година, като не го била заявила за вписване и представила за обявяване в Търговския регистър на Агенция по вписванията в законоустановения срок до тридесети юни на следващата година, т.е. до 01.07.2019 година, т.к. 30.06.2019г. е бил неприсъствен ден. В същото време търговското предприятие „Х.“ ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2018г., което било видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1300И0164993/29.03.2019г. ГФО на дружеството за 2018г.  е  бил  заявен за вписване и представен  за обявяване в ТР към АВп на 27.09.2019г., т.е. със закъснение от 2 месеца и 25 дни.

Нарушението било извършено на 02.07.2019г. в гр.Пазарджик, където се намира регионално подразделение на ТР, в чиято територия попада и седалището на дружеството.

Нарушението било установено на 21.08.2019г. – дата, на която НАП е била уведомена с писмо от АВп за неподадения ГФО.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.38 ал.1, т.1 от ЗСчет. във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет. Първата правна норма императивно предвижда, че предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, като всички търговци по смисъла на ТЗ осъществяват това  чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Втората норма пък сочи, че ръководителят на предприятието /какъвто се явява и жалбоподателят М. на горепосоченото дружество – бел. моя/, отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон.

За констатираното нарушение против жалбоподателя М. бил съставен АУАН № F517087 от 17.10.2019 година. Актът бил предявен и връчен лично на М. и същата го подписала без възражения, но с обяснението, че била допуснала грешка, като не подала ГФО в срок, както и че нарушението било отстранено веднага след констатирането му, а също и че за в бъдеще ще следи сроковете. Уточнено е, че дружеството било новорегистрирано през 2018г.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 17.01.2020 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 24.01.2020 год., т.е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – св. Ф.К..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, хронологично точни  и взаимно се допълват.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Установява се безспорно по делото, че  от обективна и субективна страна управителят на дружеството, като задължено лице по смисъла на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет не е изпълнила задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет, с което е извършила вмененото й административно нарушение. Този факт се установява категорично от показанията на актосъставителя и приетите писмени доказателства, като не се опровергава от нищо, включително не се отрича и от страна на жалбоподателя  в  подадената  въззивна  жалба.  

С  оглед  на  всичко това  съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на управителят на дружеството, в качеството и на негов ръководител по смисъла  на  чл. 74 ал.1 във вр. с чл.38 ал.1, т.1 от ЗСчет. и с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет.

Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба в смисъл, че в хода на АНП били допуснати съществени процесуалин нарушения /СПН/, драстично накърняващи правото на защита на санкционираното лице. Първото изтъкнато СПН се състояло в това, че в АУАН и НП не било посочено място на извършване на нарушението, а второто в това, че било налице несъответствие между словесно описаното като административно нарушение и посочената нарушена правна норма от закона.

Видно е от отразеното в обстоятелствената част на акта и НП, че в тях недвусмислено е казано, че нарушението е извършено, т.к. представляващият дружеството – управителят М., не е публикувала годишния финансов отчет на предприятието за 2018 година, като не го била заявила за вписване и представила за обявяване в Търговския регистър на Агенция по вписванията. В предпоследното изречение от обстоятелствената част е казано, че нарушението е било извършено на 02.07.2019г. в гр.Пазарджик, а това несъмнено е така, защото ГФО се публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговският регистър /ТР/ по седалището на дружеството. Вярно е, че седалището на дружеството е в гр.Велинград, при което дължимото действие е следвало да се извърши в гр.Пазарджик, където се намира регионално подразделение на ТР, в чиято територия попада и седалището на дружеството. Едва ли може да има съмнение, че когато едно административно нарушение се извършва чрез бездействие, то мястото на неговото извършване е това, на което е следвало да се осъществи дължимото действие.

Не е вярно и това, че в акта и НП има несъответствие между словесно описаното административно нарушение и посочената като нарушена правна норма от закона. Вече бе подробно изтъкнато, че нарушението е квалифицирано като такова по чл.38 ал.1, т.1 от ЗСчет. във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСчет., като първата правна норма императивно предвижда, че предприятията публикуват ГФО, като всички търговци по смисъла на ТЗ осъществяват това  чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година, а втората - че ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Всичко това напълно съответства на словесното описание на нарушението.

При тази квалификация на нарушението напълно законосъобразно е наложена и глоба по реда на чл.74 ал.1 от ЗСчет., която норма предвижда: „Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.“.

Не може да бъде споделено искането за отмяна на НП мотивирано във въззивната жалба с това, че за същото нарушение била наложена с отделно НП и имуществена санкция на дружеството. От цитираната вече норма на чл.74, ал.1 от ЗСчет. стана ясно, че за нарушение по чл.38 от ЗСчет. носи отговорност всеки, който е задължен и не публикува финансов отчет, а задължени в случая са, както самият търговец по смисъла на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет, така и неговият ръководител по смисъла на чл.16 ал.1,т.4 от ЗСчет, като суверенно право на АНО е да прецени дали ще ангажира отговорността само на единия или другия, или пък успоредно и на двата задължени правни субекта.

На последно място, но не  по значение, несъстоятелно е и възражението във въззивната жалба в смисъл, че осъщественото административно нарушение съставлява маловажен случай, при което АНО е следвало да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, а като е издал НП, той е постановил един незаконосъобразен санкционен акт. Вярно е, че процесното административно нарушение е извършено от управителя на дружеството, както и от самото дружество за първи път, което е посочено и в НП. Вярно е и това, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и изпращането на покана за съставянето на АУАН, а именно на 27.09.2019г., като е налице закъснение от 2 месеца и 25 дни. Вярно е също така, че нарушението е формално, на просто извършване и от него реални вредни последици за фиска не са настъпили. В същото време обаче, според настоящия съдебен състав, обществената опасност на нарушението не явно незначителна, за да обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото на първо място следва да се има предвид, че нарушението е било отстранено именно поради започналата административнонаказателрна процедура с покана за съставянето на АУАН. Казано с други думи, ако нарушението не бе констатирано, респ. актът не бе съставен, то най-вероятно ГФО не би бил заявен в ТР и понастоящем. На следващо място, конкретното нарушение е със завишена степен на обществена опасност, т.к. с него пряко се засяга въведеното в ЗСчет. изискване за публичност на финансовите отчети, което пък рефлектира на възможността различните държавни органи и стопански субекти да са в състояние по всяко време да се информират за финансовото състояние на конкретно дружество. Такива конкретни проверки биха били полезни и на органите по приходите, когато например се констатира несъответствие между данните по подадените годишни данъчни декларации и тези по ГФО, което пък би било основание за извършване на съответни данъчни проверки или ревизии.

С оглед на всичко казано до тук обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При определяне размера на глобата АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административнита наказания, като в пълна степен е била отмерена обществената опасност на деянието и фактът, че нарушението е извършено за първи път, при което в съответствие с изискванията на закона е била наложена глоба в минималния  размер от 200 лева,  с което ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.

С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.  Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препиращата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено  и  присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 473069-F517087 от 28.10.2019 год. на  зам.-директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на В.А.М., ЕГН ********** от гр.Велинвград, на основание чл.74 ал.1 от ЗСчет. и за нарушение на чл.38 ал.1, т.1 във вр. с чл.16 ал.1, т.4 от ЗСчет. е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: