Решение по адм. дело №363/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на А. М. С., [ЕГН], с адрес: гр.Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Е. И. К. от АК – Пловдив, против Заповед № 10-00-854 от 18.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 32 и пристройка към нея – полумасивна жилищна сграда № 34“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната необоснованост и за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че разпоредените за премахване постройки представляват търпим строеж и като такъв неподлежащ на принудително премахване. Твърди, че обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства, като неправилно общинската администрация не е взела предвид, че строежът е изпълнен през 2000г. изцяло по изискванията на БДС; има адресна регистрация на адреса на имота и веднага след изграждането на постройката през 2000г. общината е прекарала ток и вода. Сочи, че в обекта живее цялата му фамилия – три поколения, заедно с малки деца и евентуалното премахване на сградите би ги лишило от дом. Поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и основни свободи. С доводи, основани на решенията на ЕСПЧ по дело „Й. и други срещу България“ и по дело „Пакетова и други срещу България“, счита, че премахването на постройките би следвало да се извърши едва след осигуряването на друго жилище на жалбоподателя и на членовете на неговото семейство. По тези съображения и такива за издаването на оспорения административен акт в несъответствие с целта на закона и с принципа на съразмерността, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. Обосновава, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени нормативно регламентираните условия за определянето му като търпим.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, определена със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 32 и пристройка към нея – полумасивна жилищна сграда № 34“ (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „Маг-Г. Съртонев“), находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Стара Загора. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 39 от 14.02.2025г., с приложени геодезическо заснемане с номера на сгради, геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с [идентификатор], извадка от ОУП на гр. Стара Загора и др. (л.40-42 по делото). Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че от неизвестен възложител и неизвестен извършител е изпълнен строеж: „Полумасивна жилищна сграда № 32 и пристройка към нея – полумасивна жилищна сграда № 34“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. Строежът е пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Полумасивната жилищна сграда № 32 е изградена от тухлена зидария, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди. Сградата е с външна мазилка и дограма, с площ 25 кв.м. Полумасивната жилищна сграда № 34 е с площ 12 кв.м. Изградена е от тухлена зидария, едноскатен покрив с ламарина, мушама и др. подръчни материали. Установено е, че строежът е изпълнен без техническа документация и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият е извършен в несъответствие с предвижданията на Общия устройствен план на гр. Стара Загора. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. Съобщаването на констативния акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-854 от 18.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 32 и пристройка към нея – полумасивна жилищна сграда № 34“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 39 от 14.02.2025г. - за наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, изпълнен в имот – частна държавна собственост, горска територия с НТП широколистна гора, без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ОУП на гр. Стара Загора. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е несъвместим с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора.

Съобщаването на заповедта е извършено по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на строежа и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено със служебна бележка от 25.03.2025г. (л.8 по делото).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (заявило, че е извършител на разпоредения за премахване строеж) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024г., с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, Кметът на Община Стара Загора е делегирал на арх. М. П. - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, функции по ЗУТ, вкл. правомощието си по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Следователно обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, при упражняване на надлежно делегирани му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие (чл.225а, ал.1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му характеристики, при посочване, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в имот – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

Заповед № 10-00-854 от 18.03.2025г. на Заместник кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 39 от 14.02.2025г., съставен и подписан от длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ в Община Стара Загора, надлежно оправомощени със Заповед № 10-00-203/ 31.01.2025г. на Кмета на Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на посочения в акта обект. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените с акта правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване постройка, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП (ОУП) и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Установената в случая полумасивна жилижна сграда № 32, както и пристроената към нея полумасивна жилищна сграда № 34, не попадат в законово установените изключения по чл.151 от ЗУТ и следователно за изграждането им се изисква издадено разрешение за строеж. По делото е установено (а и този факт не се оспорва от жалбоподателя), че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта, се установява по категоричен и безспорен начин.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, актуван с АЧДС № 14235/29.04.2024г. Имотът е предоставен за управление на ЮИДП гр. Сливен, ТП „Държавно горско стопанство Стара Загора“. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, като видно от представените по делото извадки от ОУП (л.62 и сл. по делото), както по предходния, така и по сега действащия ОУП на гр. Стара Загора, поземленият имот е означен като горска територия. Следователно налице е и второто възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Противно на твърденията на жалбоподателя, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Не е налице първото и задължително условие като материалноправна предпоставка за определянето на строежа като търпим по всички нормативно регламентирани хипотези на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а именно строежът да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. В случая строежът е изграден в ПИ, за който няма одобрявани подробни устройствени планове, отреждащи имота за застрояване и определящи режим на застрояване, нито поземленият имот попада съгласно ОУП в територии за застрояване – както по предходния, така и по сега действащия ОУП на гр. Стара Загора, поземленият имот е означен като горска територия. След като разпореденият за премахване строеж е изпълнен в горска територия, за която изобщо липсва одобряван устройствен план, предвиждащ или допускащ застрояване, то той не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване, поради което е без значение моментът на построяването му. При отсъствие на първата и безусловна правна предпоставка за допустимост на застрояването на един поземлен имот, няма правно значение и не подлежат на обследване останалите елементи от състава на търпимостта, които са различни спрямо периодите на изграждането му. Жалбоподателят твърди строежът да е извършен през 2000г., но към този момент няма действащ устройствен план, който да допуска застрояване на горската територия. И към настоящия момент ОУП на гр. Стара Загора не е променил предназначението на територията и тя е горска. Без правно значение са наведените в жалбата доводи за начина на изпълнение на строежа – дали е изграден по БДС, годен ли е за обитаване, има ли електричество и вода и т.н. Тези твърдения са ирелевантни към законността или търпимостта на строежа, тъй като разпореденото премахване е при упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а не на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ. Твърденията в жалбата за адресна регистрация на жалбоподателя на адреса, където се намира процесния строеж, се опровергават от справка от отдел „Местни данъци и такси“ при община Стара Загора (л.61 по делото), съгласно която жалбоподателят не притежава недвижими имоти към 25.04.2025 г., а от справката на л.60 е видно, че считано от 01.01.1980г. има настоящ адрес в гр. Стара Загора, [улица], който е заявен и като постоянен, считано от 22.02.2002 г.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвиждания на ПУП (ОУП) и изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Евентуалните вреди за жалбоподателя и неговото семейство от премахване на незаконния строеж не са основание за отпадане на рестрикцията по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Няма обратен аргумент в твърдението за нарушено право по чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) с издаване на процесната заповед, изразяващо се нарушаване неприкосновеността на жилището. Регламентираната в закона процедура по премахване на незаконните строежи, които не са допустими по действащите нормативни актове за устройство на територията, не противостои на правото на жилище, а изисква на жалбоподателя да се предостави възможност за жилищно настаняване, ако поради премахване на единствен подслон би останал без дом като крайнонуждаещ се. Макар решенията на ЕСПЧ, цитирани в жалбата, по делата „Й. и др. срещу България“ и „Пакетова и др. срещу България“ да са постановени при различни фактически обстоятелства и приложими разпоредби от българското законодателство, следва да се посочи, че в съображение 128 и сл. към решението по делото „Й. и др. срещу България“ ЕСПЧ констатира, че самите жалбоподатели не са били активни в търсенето на решение и не са склонни да се стремят към социални жилища, а чл.8 от ЕКПЧ не налага на договарящите страни задължението да толерират незаконно заемане на земя за неопределено време. Препоръчано е неравностойното положение на социалната група, към която принадлежат жалбоподателите, да бъде взето под внимание, например, като им се помогне официално да получат статут на лица, нуждаещи се от жилище, така че да отговарят на изискванията за наличните социални жилища при равни условия с другите. ЕСПЧ поставя акцент върху уязвимия статут на жалбоподателите, който определя като важен фактор при преценка на подходите за справяне с незаконното им селище и, ако отстраняването им е необходимо, при вземането на решение за подходящото време, условия и, ако е възможно, за уреждане на алтернативен подслон. По делото „Пакетова и др. срещу България“ Съдът подчертава принципа на справедливия баланс, който трябва да се постигне между конкуриращите се интереси на лицето и на общността като цяло. Държавата преценява стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира спазването на Конвенцията, като свободата на преценка е по-тясна, когато засегнатото право е от решаващо значение за ефективното упражняване от индивида на индивидуални или ключови права, като тези по чл.8 от ЕКПЧ. Напомня се изискването за „необходимост в едно демократично общество“ по чл. 8 § 2 от ЕКПЧ с препратка към решението по делото „Й. и други срещу България“. Следователно ЕСПЧ не налага толериране на незаконни строежи, дори когато са изпълнени или се обитават от крайнонуждаещи се лица, а премахването им само при наличие на по-висш обществен интерес и след обезпечаване на друго жилище за тези, които биха останали без дом.

В конкретния случай разпореденият за премахване строеж е незаконен и не може да бъде квалифициран като търпим, изграден е в поземлен имот, представляващ широколистна гора, според начина на трайно ползване и попада в горска територия. Имотът е частна държавна собственост, за което е съставен Акт №14235/29.04.2024г. и е предоставен за управление на ЮИДП гр. Сливен, ДГС – Стара Загора. За извършено незаконно строителство в имота е подаден сигнал на 11.08.2022г. от Директора на ТП ДГС – Стара Загора до Областния управител на област Стара Загора за предприемане на производство по принудително изземване на завзетите реални части от държавния имот. Съгласно приложеното на л.25 писмо ДС-342/13.09.2022 г. от Областния управител на област Стара Загора до Директора на ОДМВР – Стара Загора и Директора на ТП ДГС – Стара Загора, лицата, които са изградили постройки и живеят в имота, са предупредени устно да напуснат присвоените територии в едномесечен срок, но това не е сторено. Имотът е държавна собственост и неправомерно – без договор за наем, споразумение за държане, се ползва от лицата. В писмо изх. № П0-09-10/11.02.2025 г. на Директора на ТП ДГС – Стара Загора до Заместник кмет на община Стара Загора се сочи, че ТП ДГС – Стара Загора не разполага с техническа документация и/или документи за учредяване права на строеж.

Същевременно от представената по делото справка от архив на звено „Жилищен фонд“ при община Стара Загора не се установява да са подадени документи от настоящия жалбоподател за картотекирането и настаняването му като крайнонуждаещ се от жилище в периода 2023-2025 г. (л.66 по делото), и в същия период не са подадени от негово име документи за участие в тръжни процедури за продажба на имоти – общинска собственост (л.67 по делото).

От изложеното следва извод, че за период от 2022 г. до датата на издаване на процесната заповед 18.03.2025 г. жалбоподателят не е предприел действия да поиска настаняване в общинско жилище или да участва в тръжни процедури за продажба на имоти – общинска собственост. При липса на активност от негова страна за решаването на твърдения в жалбата жилищен проблем, издадените актове от компетентните длъжностни лица и органи в община Стара Загора по установяване и разпореждане премахването на незаконно строителство не се явяват накърняващи правото по чл.8 § 1 от ЕКПЧ, а в рамките на предвидените изключения по чл.8 §2 от ЕКПЧ. Извършването на процесния строеж е в нарушение на закона, а премахването му – законоустановена последица, гарантираща висш обществен интерес и преследваща легитимна цел – спазване на разрешителния режим за строеж на жилища. Социално дължимата грижа на държавата към нуждаещи се лица, ако жалбоподателят попада в такава уязвима група, за осигуряване на друго жилище, следва да се съобрази при изпълнението на процесната заповед с предвидените в закона възможности и при спазване разпоредбата на чл.272 от АПК. Но само факта, че незаконен строеж се ползва като жилище и обитателят му не търси решение на нуждата от жилище, не може да обуслови заключение, че строежът не подлежи на премахване на основание чл.8 от ЕКПЧ. Заповедта е издадена на законно основание в обществен интерес с легитимна цел.

Поради изложените съображения, обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и при съобразяване целта на закона, е законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. С., [ЕГН], с адрес: гр.Стара Загора, [улица], против Заповед № 10-00-854 от 18.03.2025г., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 32 и пристройка към нея – полумасивна жилищна сграда № 34“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.