Определение по дело №10303/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32555
Дата: 2 август 2025 г. (в сила от 2 август 2025 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20251110110303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32555
гр. София, 02.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110110303 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А П С Б* Б*“ ЕООД, чрез
юрк. Х., срещу Ц. В. В..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
разполага с издадена в полза на „А П С Б* Б*“ ЕООД срещу Ц. В. В. заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63857/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, срещу която
ответницата възразила. Излага доводи, че на 26.04.2019 г. ответницата сключила със „С К“
ООД договор за потребителски кредит № ******** по силата на който й била предоставена
в заем сума в размер на 350 лв., която следвало да върне в срок до 28.10.2019 г., чрез
изплащането на шест на брой погасителни вноски. Заемната сума била предоставена при
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР от 48,63%. Ищецът твърди, че
ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора. В чл. 31, ал. 3 от
приложимите към договора общи условия било предвидено, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавената сума. По силата на
сключен договор за цесия от 05.04.2023 г. „С К“ ООД прехвърлило в полза на „А П С Б* Б*“
ЕООД вземанията по процесното кредитно правоотношение. При условията на
евентуалност, в случай че бъде установено ненадлежно връчване на уведомлението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД на длъжника, ищецът моли същото да се счита за извършено с исковата молба.
Ищецът твърди, че кредитополучателят дължи на дружеството сумата в общ размер на
469,38 лв., представляваща сбор от следните вземания: 350 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № 306291/26.04.2019 г.; 53,04 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 26.04.2019 г. до 28.10.2019 г.; 66,34 лв. – законна лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 28.10.2019 г. до 15.10.2024 г. Ето защо моли съда да признае за
1
установено, че ответницата дължи на дружеството процесните вземания, предмет на
издадена в полза на „А П С Б* Б*“ ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
63857/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на дълга. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. В., е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на сключен
със „С К“ ООД договор за потребителски кредит. Оспорва усвояването на сумата по
кредита. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Излага съображения, поради което счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен. Твърди, че е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР по
кредита, което противоречи на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че при
определяне на ГПР по кредита следва да бъдат съобразени всички допълнителни разходи,
включително неустойките по договора. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че Ц. В. В. дължи на „А П С Б* Б*“ ЕООД следните суми: 350 лв.,
представляващи главница по сключен между ответницата и „С К“ ООД договор за
потребителски кредит № 306291/26.04.2019 г., вземанията по който са прехвърлени в полза
на ищеца по силата на договор за цесия от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.10.2024 г. до окончателното
изплащане на дълга; 53,04 лв. – договорна лихва за периода от 26.04.2019 г. до 28.10.2019 г.;
66,34 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 28.10.2019 г. –
15.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 06.11.2024 г. по ч.гр.д. № 63857/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно факта на сключен между ответницата и „С К“ ООД договор за потребителски
кредит по реда на ЗПФУР със съдържанието, посочено в исковата молба, усвояване на
сумата от кредитополучателя, изискуемост на вземанията за главница и договорна лихва и
техния размер, изпадането на ответницата в забава, както и валидно сключен договор за
цесия и факта на уведомяване на ответната страна за цесията.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно главно
задължение и изпадане в забава на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за сключен между ответницата и „С К“
ООД договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР, както и относно получаване на
сумата от заемателя и размера на изискуемите вземания по договора.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже
основанията, обуславящи недействителност на сключения договор за кредит.
По релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да докаже фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на
2
давността по отношение на процесните вземания.
УКАЗВА на ответницата, че в случай, че се установи факта на валидно сключен
договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, в нейна
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е погасила процесните
суми.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

IV. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 63857/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 167 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 184 ГПК ищеца "А П С Б* Б*" ЕООД в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по
делото на електронен носител, с 1 бр. препис за връчване на ответника, следните документи:
Договор за паричен заем „Кредирект“ № 306291/26.04.2019 г., както и 2. / приложение № 1
към договора за кредит, като при неизпълнение на това задължение посочените документи
ще бъдат изключени от доказателствения материал на делото.
УКАЗВА на ответницата Ц. В. В., че на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК следва да внесе
по сметка на Софийски районен съд държавна такса за изготвянето на преписи от отговора
на исковата молба за връчване на ищеца, в общ размер на 1,20 лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
3
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2025 г. от
14:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4