Решение по дело №2729/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 149
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20215300502729
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502729 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261978/14.07.2021г. по гр.д.№20404/2019г. по описа на РС-
Пловдив,III гр.с-в,с което е осъден ответника на осн. чл.79 от ЗЗД да заплати на ищеца
сумата от 3000лв.,представляваща възнаграждение по договор за посредничество за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.07.2019г. ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда-11.12.2019г.,както и на осн.чл.86 от ЗЗД е осъден да
заплати сумата от 55лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 06.10.2019г.-10.12.2019г.,както и сумата от 1070лв. разноски по делото,а освен това
е отхвърлена исковата му претенция по насрещен иск с правно основание чл.29 от ЗЗД за
унищожаване поради измама на договор за посредничество на покупко-продажба на
недвижим имот.Недоволен от така постановеното решение в тази му част е останал
ответника ЗДР. Н. К. и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с
което се уважи насрещния иск и се отхвърлят претенциите на ищцовата страна.Претендира
за разноски.
Решението е обжалвано и от ответника "РИМЕКС ИМОТИ" ООД в частта,с която е
отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка
в размер на 3000лв.,като счита същото за неправилно и незаконосъобразно в тази му част и
моли същото да се отмени и постанови друго,с което да се уважи исковата
претенция.Претендира за разноски.
В срока не са постъпили отговори на въззивните жалби,а в съдебно заседание
1
процесуалния представител на жалбоподателя-ищец счита въззивната жалба на ответника за
неоснователна и моли да се остави без уважение,както и процесуалния представител на
жалбоподателя-ответник счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 3000лв.,представляваща
възнаграждение по договор за посредничество за продажба на недвижим имот.От събраните
по делото доказателства се установява,че на 15.07.2019г. ответникът се е свързал с
представител на ищеца за извършване на оглед на недвижим имот,който впоследствие е бил
закупен от ищеца.Договорът за посредничество е регламентиран в чл.49-51 от ТЗ,където се
дава дефиниция на посредник,като това е търговец,който посредничи за сключване на
сделки.От него може да се почерпи информация относно търсенето и предлагането на
определен вид стока,информация за цените на стоката,която към момента представлява
интерес за купувача.В настоящия случай на 15.07.2019г. между ищцовото дружество и
ответника е бил сключен такъв договор,тъй като посредством служителя на ищеца Б.М.
ответника е успял да извърши оглед на апратамента,който е представлявал интерес за него,а
впоследствие е успял да го закупи.Страните са подписали договор за посредничество,като
същия е предвидил заплащане на сумата от 3000лв. или 2,5% от цената на апратамента,тъй
като ответника в качеството си на купувач е посочил,че го устройва цена от 120 000лв.за
процесния апартамент.На 15.07.2019г. е бил извършен първи оглед на апратамента,като в
него са участвали само ответника и представителя на ищеца Б.М.,а на 17.07.2019г. е
извършен втори оглед като вече е участвала и собственичката на имота
П.В..Първоначалната цена е била определена в размер на 64 000 евро,като впоследствие е
била намалена на 62 000 евро със съдействието на представителя на дружеството Б.М.,като
и тази цена е била заплатена по банков път за покупката на апратамента от ответника.При
тази фактическа обстановка следва да се приеме,че посредническата дейност между
дружеството и ответника е била извършена,като ответника не се е възпротивил на
извършената посредническа дейност от страна на служителя на ищеца.Следователно налице
е свършена посредническа дейност от страна на ищеца по извършване на продажбата на
апартамента,при което следва да се приеме,че благодарение на активното участие на ищеца
е била осъществена продажбата на имота.И тъй като за свършената работа ответника е
сключил договор с ищеца за заплащане на комисиона в размер на 2,5%,то същия следва да
дължи сумата от 3000лв.Правилно районният съд е приел,че процесната сума се дължи,тъй
като е налице най-напред договор и на второ място е налице свършена работа от страна на
ищеца по отношение на извършената продажба.Тук се явява дължима и аксесорната
претенция за обезщетение за забава,което се следва за претендирания период съобразно
дължимото възнаграждение за извършената посредническа дейност.Следователно
решението като правилно и законосъобразно в тази му част следва да се потвърди.
По отношение на клаузата за неустойка настоящата инстанция намира решението и в
тази му част за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради
2
следното:Неустойката притежава функцията на обезпечителна, обезщетителна или
санкционна.В настоящия случай претенцията не попада в нито една от тези хипотези,а
напротив,претендира се отново възнаграждение за посредническата дейност,което по своята
същност води до нищожност на клаузата за неустойка.Това е така,защото е видно,че
размерът на същата е определен като размер за неполученото възнаграждение по договора
за продажба,което обаче от своя страна не цели обезщетението на ищцовото дружество за
свършена работа,а цели единствено да обогати кредитора,поради което не може да се
приеме,че същата притежава някоя от заложените й функции и същата да е дължима.Ето
защо като е отхвърлил исковата претенция районният съд е постановил едно правилно и
законосъобразно решение което следва да се потвърди.
По отношение на насрещния иск решението също се явява правилно и
законосъобразно,тъй като по делото не се събраха доказателства относно факта на
измама,поради това че между продавача П.В. и ищцовото дружество е съществувал устен
договор за посредничество,като не се установи да са налице елементите на измамата.Имота
е продаден от собственик,действително чрез посредничеството на дружеството,но в нито
един момент у купувача не е могло да се създаде впечатлението,че този имот се продава от
дружеството,а не от собственик и че у купувача е създадена невярна представа относно
обекта на продажбата,тъй като той самият е извършил поне два огледа на имота.Ето защо
насрещния иск следва да се отхвърли,както е сторил и районния съд.
При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че следва да
потвърди изцяло решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се
присъдят на жалбоподателя-ищец съобразно резултата от делото,като му се присъдят 500лв.
по съразмерност.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №261978/14.07.2021г. по гр.д.№20404/2019г. по описа
на РС-Пловдив,III гр.с-в.
ОСЪЖДА ЗДР. Н. К. с ЕГН-********** от гр.Пловдив,ул."София" №14 да заплати
на "Римекс имоти" ООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,ул."Хр.Г.Данов" №43 направените от него разноски по делото пред
настоящата инстанция в размер на 500лв./петстотин лв./ за адвокатско възнаграждение по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4