№ 179
гр. Враца, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420101849 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Т. М. от
гр.Мездра,ул."Дружба"30, ЕГН ********** и с адрес за призоваване и
съобщения:гр.Враца,ул."Лукашов"10,ет.3,офис,311, чрез пълномощника му - адв.С.Г.
против ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ" Враца,ЕИК
*********,гр.Враца,ул."Стефанаки Савов",представлявано от директора Юлия
Димитрова Кръстева за присъждането на обезщетение за времето, през което е останал
без работа, поради уволнението.
В исковата молба ищецът твърди, че полагал труд в ответното предприятие на
длъжност"счетоводител" до 16.11.2020 година включително,когато му била връчена
заповед №196/13.11.2020 година на Директора на ответника, с която се прекратява
трудовото му правоотношение за посочената длъжност,считано от 16.11.2020 г. - на
основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата.
Предявил иск за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и съдът уважил предявените искове,
предмет на гр.дело 69/2021 година.Решението на ВРС е влязло в законна сила на
27.03.2021 година.На 13.04.2021 година,получил от съда съобщение по чл.345 КТ за
явяване на работа в двуседмичен срок от получаването му .На 19.04.2021 година,се
явил на работа в ответното предприятие и бил допуснат да изпълнява трудовите си
1
задължения,считано от същата дата и съгласно приложената заповед №27/19.04.2021
година.Поради уволнението останал без работа за времето от 28.11.2020 /бил в отпуск
по болест до 27.11.2020-съгласно приложения болничен лист/ до 18.04.2021 година, т.е.
4 месеца и 20 дни,за които ответникът му дължи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в
размер на брутното му трудово възнаграждение.Тъй като при уволнението му
работодателят е вписал в уволнителната заповед изплащане на обезщетение по чл.220
ал.1 КТ за неспазено предизвестие,му е преведена по банкова сметка сумата от 1190,51
лева.През м.12.2020 г. пък му е преведено и обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер
на 689,96 лева или общо е получил от работодателя сума в размер на 1880,47 лева
обезщетения.
Посочва, че според предоставените му от ответника документи-трудов договор и
фишове за изплатените обезщетения и трудови възнаграждения, брутното му трудово
възнаграждение /БТВ/ се равнява на 1 190,51 лева, каквато сума му е изплатена като
обезщетение за неспазено предизвестие.
В тази връзка твърди, че ответникът му дължи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за
посочения по-горе период от време - 28.11.2020 до 18.04.2021 година или за 4 месеца
и 20 дни, което оценява на 5 555.71 лева.Тъй като дължи връщане на изплатените му
обезщетения по чл.200 и чл.222 КТ на работодателя,то ги прихваща от дължимата му
от него сума за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ или от посочената сума от 5 555,71 лева
прихваща сумата в размер на 1880,47 лева и ответникът остава да му дължи
обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 3 675,24 лева, заедно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Тъй като не могат да уредят доброволно отношенията си, моли на основание
чл.344 ал.1 т.З КТ, съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1
КТ,за времето, през което е останал без работа,поради незаконното му уволнение.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез процесуалния си представител –
адвокат Л.В., признава иска до размер от 1589.07 лева, като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер до 3675.24 намира исковата претенция за неоснователна и
недоказана, като моли в тази част същата да бъде отхвърлена. Развива подробни
съображения относно начина, по който следва да се формира
обезщетението.Претендира разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото съдебно решение, постановено по гр. д. 69/2021 по
2
описа на ВРС се установява, че със същото съдът е признал за незаконно уволнението
на Д. Т. М. от гр.Мездра и е отменил заповед № 196 /13.11.2020 г. на директора на
Общинско предприятие„Социални дейности” гр. Враца. Видно от отбелязването върху
решението, същото е влязло в законна сила на 27.03.2021 г.
От представените на л. 22-23 страници от трудова книжка на лицето Д. Т. М. се
установява, че лицето е възстановено на работа в Общинско предприятие„Социални
дейности” гр. Враца, поради отмяна на уволнението му като незаконно.От извършения
оглед на трудовата книжка в проведеното на 28.09.2021 г. открито съдебно заседание
се установи, че за процесния период в същата няма вписани трудови договори на
лицето М..
Установява се от събраните по делото доказателства, а съдът е отделил като
безспорни и ненуждащи се от доказване между страните следните обстоятелства:
- че със Заповед №196/13.11.2020 година, издадена от ответника трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, считано от 16.11.2020 г.;
- че с влязло в сила Решение № 26146/12.03.2021 г., постановено по гр. дело №
69/2021 г. по описа на РС Враца Заповед №196/13.11.2020 година, издадена от
ответника, била отменена, като ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност,
считано от 19.04.2021 г.
- че ответника е изплатил на ищеца обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазено
предизвестие в размер на 1190,51 лева и обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на
689,96 лева или общо е получил от работодателя сума в размер на 1880,47 лева
обезщетения.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно. Според експерта брутното трудово
възнаграждение, което ще послужи за изчисляване на обезщетението по чл.225, ал. 1 от
КТ представлява сума в размер на 843.28 лв.В сумата са включени основно трудово
възнаграждение по трудов договор - сума в размер на 830.00 лева за м. октомври 2020
г. и допълнително заплащане за трудов стаж и професионален опит - сума в размер на
13.28 лв. Отразено е, че размерът на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
за посочения период - 28.11.2020 г. до 18.04.2021 г. представлява сума в размер на
3895.20 лв. Отразено е също така, че размерът на дължимото обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ, след прихващане на изплатеното обезщетение по чл.220 и чл. 222, ал.1 от
КТ в брутно изражение представлява сума в размер на 2014.73 лева.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За уважаване на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение ищецът следва да установи оставането си без работа поради
уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди
уволнението.
По делото незаконността на уволнението се установява от представеното влязло в
законна сила решение по гр.д. 69/2021 по описа на ВРС, което на основание чл. 297
ГПК е задължително за съда.
Видно от копието на трудовата книжка на ищеца прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответното предприятие е с дата 16.11.2020г., като за времето от
28.11.2020 г. / до 27.11.2020 г. ищецът е бил в отпуск, поради болест /до 18.04.2021 г. в
трудовата му книжка няма отбелязване за това същият да е започнал работа по друго
трудово правоотношение.
От заключението на ССчЕ се установява, че за последния пълен отработен месец,
предхождащ уволнението, ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер
на 843.28 лв.
Поради изложеното съдът намира, че за периода 28.11.2020 г. – 18.04.2021 г.
ищецът има право на обезщетение за оставането си без работа, съобразно размера на
последното брутното трудово възнаграждение, получено при ответника, а именно –
843.28 лв. за срок от четири месеца и двадесет дни, или общо в размер на 2 014.73 лв.
Не могат да бъдат споделени наведените от ответника възражения за
неправилно изчисляване размера на дължимото обезщетение.В проведеното на
28.09.21 г. открито заседание вещото лице е излага подробни съображения как е
изчислен размера на обезщетението.
При горните съображения съдът намира, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ следва да
бъде уважен до сумата от 2 014.73 лв., или изцяло, така както е предявен след
допуснатото на основание чл.214 ГПК изменение на иска, чрез неговото намаляване от
3675.24 лв. на 2 014.73 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 ГПК, когато присъжда обезщетения за
работа, съдът служебно постановява предварително изпълнение. Понятието
обезщетение за работа не е дефинирано в ГПК, поради което обемът му следва да бъде
очертан от специалния закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудовото
4
правоотношение – Кодекса на труда. Присъденото в настоящия случай обезщетение е
уредено в раздел ІІІ на глава Х от КТ, озаглавен „Други видове обезщетения”. То
обезщетява пропусната полза от увеличаване патримониума на ищеца чрез полагане на
труд по трудово правоотношение, поради което следва да се приеме, че има характер
именно на обезщетение, свързано с работа. Поради това съдът служебно следва да се
допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 500,00лв. – възнаграждение за адвокат, а по сметка на ВРС
и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – сумата от 80,58 лв. държавна такса и 250,00 лв.
депозит за вещо лице.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съобразно
чл.78, ал.5 ГПК.В конкретния случай възнаграждението на ищеца следва да се
определи съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като минималният размер в настоящия случай възлиза
на сумата от 487.25 лева.Като взе предвид тези обстоятелства и като отчете
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение, превишаващо с около 13.00 лева минимално предвиденото съгласно
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не може да бъде квалифицирано като прекомерно.
Поради изложените съображения направеното искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Социални дейности”, гр.Враца, ЕИК
********* да заплати на Д. Т. М., ЕГН ********** на основание чл. 225, ал. 1 КТ
сумата от 2 014.73 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода от 28.11.2020 г. до 18.04.2021 г.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Социални дейности”, гр.Враца, ЕИК
********* да заплати на Д. Т. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 500,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Социални дейности”, гр.Враца, ЕИК
********* да заплати по сметка на Районен съд – гр. Враца на основание чл. 78, ал. 6
5
ГПК сумата от 80,58 лв. държавна такса и 250,00 лв. депозит за вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта по иска по чл.
225 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Определението по чл. 242 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред
Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6