РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Благоевград, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200628 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К “ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на
управление с.К , област Б , ул. „П “ № , представлявано от управител В В С
, с ЕГН **********q против Наказателно постановление (НП) № 695815-
F694067 от 16.03.2023г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване –
Благоевград в ТД на НАП - София, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с което му е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с административно
нарушение по чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е допуснато
нарушение при издаването му. Алтернативно се застъпва и становището, че
не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме за
извършено, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, чрез своят
процесуален представител застъпва становище за неоснователност на жалбата
и законосъобразност на обжалваното НП.
1
Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН /ТД на НАП-
гр.София, офиса Благоевград/, редовно и своевременно призована, не
ангажира свой процесуален и законен представител и становище по
делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете
ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и
II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с
чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и
въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която,
страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е
възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в
каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и
право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са
:Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г.,
Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г.,
Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г.,
Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината
на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително,
тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените
разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно
тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на
последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да
са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от
никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си
патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово
длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на
обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се
възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател
на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво
право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов
2
негатив за него. /
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е
връчено на жалбоподателя на 04.04.2023г., а жалбата срещу него е подадена
на 10.04.2023г. /
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи
С ангажираните по делото безспорни гласни и писмени доказателства се
установи по един категоричен начин, че на 20.12.2022г., при извършена
проверка от служител на ТД на НАП София, офис Благоевград – св.С. Т. Р., в
информационната система на ТД на НАП София, по отношение на данъчно-
осигурителната сметка на „К “ ЕООД, с ЕИК , е установено, че това
дружество, в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл.5
от КСО, не е подало в законоустановения срок в ТД на НАП - София,
офис Благоевград, Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“, за
месец 07.2022г., съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за
социално осигуряване. За тази констатация е отчетено от св.Р., че съгласно
чл.4, ал.1 от Наредба Н-13/2019 г., срокът за подаване на Декларация образец
1 „Данни за осигуреното лице“ за всеки календарен месец, е до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като в тази връзка,
срокът за подаване на декларацията за месец 07.2022г. е изтекъл на
25.08.2022г. и процесното нарушение на практика е било реализирано на
дата 26.08.2022г. Св.Р. констатирала също, че такава декларация
дружеството е подало в ТД на НАП, офис –Благоевград по електронен път и
с електронен подпис на подателя едва на 30.09.2022г., като тя е е надлежно
регистрирана в електронната система с Протокол. Това бездействие на „К “
ЕООД, е квалифицирано от св.Р. като административно нарушение по чл.4,
ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване,
заради което, на 30.01.2023г., същата, в качеството си на „ главен инспектор
по приходите“ при санкционният орган, в присъствието на свидетелите К. Ч.
и М. Б., е съставила срещу дружеството АУАН № F694067, като преди това е
изпратила до същото и покана за негово участие в такава процедура с изх.
№ 9744 от 20.12.2022г. (лист 9 от делото). Поканата е изпратена по
електронен път по системата на НАП, като същата е получена от
дружеството-жалбоподател също по електронен път на 19.01.2023г., видно от
3
приложената разпечатка (лист 10 от делото). В указания срок за явяване при
съставяне на АУАН, в ТД на НАП – София, офис Благоевград или във фронт-
офис в гр.С не се е явил законен представител на „КАРАТ-119“ ЕООД или
упълномощено от него лице, поради което и акта за нарушение е съставен в
отсъствие на законен и упълномощен представител на дружеството, съгласно
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът е връчен с разписка и срещу подпис на законният
представител и управител на дружеството на 06.02.2022г., като срещу него не
са направени и отразени възражения.
Въз основа на АУАН, на 16.03.2023г., Директорът на офис /дирекция/ за
обслужване – Благоевград в ТД на НАП - София, оправомощен със Заповед
№ ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, е издал
обжалваното Наказателно постановление № 695815-F694067, с което на
дружеството-жалбоподател „К “ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на
управление с.К , област Бл , ул. „П “ № , представлявано от управител В В С
, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00лв. , във връзка с административно нарушение по чл.4, ал.1,
т.1, б.„а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с
чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване. НП е връчено с нарочно
известие за доставяне на 04.04.2023г. по седалище на фирмата.
Отразените в АУАН фактически констатации се потвърждават с
разпита на св. С. Т. Р. и приложените към акта писмени доказателства от
електронната система на НАП. Същата сочи, че е извършила процесната
проверка по базата електронни данни в НАП и така е констатирала
процесното нарушение, извършено чрез бездействие от жалбоподателя, в
следствие на неподадена декларация Образец №1 в предвиденият за това
лимитиран срок по чл.4, ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба № Н-13/2019 г.
Свидетелката установява, че преди издаването на акта е изпратена покана на
дружеството за участие на негов представител, а след неявяването на такъв в
определеният за процедурата срок, АУАН е съставен в отсъствие на
представител на жалбоподателя и връчен в последствие на неговият
управител .
Показанията на актосъставителя Р. се подкрепят и кореспондират и с
показанията на свидетелите по акта М. Т. Б. и К. И. Ч., които заявяват, че
АУАН е съставен в тяхно присъствие в сградата на ТД на НАП – София, офис
Благоевград и в отсъствието на законен представител на дружеството-
жалбоподател или упълномощено от него лице, след като въпреки
изпратената покана не се е явил представител за участие в такава процедура.
Нарушението, за което бил съставен акта е било именно такова по Наредба
Н-13/2019г. и заради неподадена в срок Декларация образец №1 „Данни за
осигуреното лице“ от дружеството-жалбоподател за м.07.2022г.
Видно от приетата като доказателство в процеса Справка – Данни за
4
осигуряването по БУЛСТАТ за периода 01.01.2022г. до 31.10.2022г.
(въведена) за „К “ ЕООД, с ЕИК , това дружество е подало Декларация
образец №1 „Данни за осигуреното лице“, за месец 07.2022г. , едва на
30.09.2022г., което е регистрирано с електронен протокол №01001223300278
в ТД на НАП – София, офис –Благоевград.
По делото е представена като доказателство и Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
териториалните директори на НАП и техните заместници, са делегирани
правомощия по съставяне на НП при констатирани нарушения на КСО и
респ.подзаконови катове по прилагането му
Тази фактическа обстановка се базира на цитираните писмени и гласни
доказателства, неоспорени от страните в процеса.
При тези фактически дадености, съдът счита, че законосъобразно е
ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение
по чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО.
Обжалваното НП е издадено в съответствие с императивно
установената за това процедура по ЗАНН и от компетентен орган / в тази
насока по делото се представи и нарочна Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП./
При издаването на НП и АУАН от друга страна, са налични всички
задължителни реквизити по чл. 42 и респ. по чл.57 от ЗАН, в това число:
индивидуализация на нарушителя по ТЗ/ име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице/,
дата и място на извършена проверка и констатиране на нарушението, дата и
място на нарушението, обстоятелства свързани с извършване на нарушението
и фактическо описание на начина на извършването му/чрез бездействие/,
правна квалификация на нарушението и доказателства, с които се установява
то. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно
връчени на жалбоподателя. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е
процесуално законосъобразно и възраженията на жалбоподателя в
обратна насока са неоснователни.
Наред с това, с ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил твърдяното с НП нарушение по чл.4, ал.1,
т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във
връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, след като не
е подал в законоустановеният срок и в ТД на НАП-София, офис
5
Благоевград, декларация Образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за
м.07.2022г., включително до крайният срок за това- 26.08.2022г. В тази
насока няма спор между страните, че е налице бездействие на жалбоподателя
и недеклариране на посочените данни , включително до 30.09.2022г., едва
когато е направено такова деклариране от процесното дружество и
преустановено въпросното негово бездействие, като в тази насока са и
категоричните показания на свидетелите Р., Ч. и Б., както и Протокола за
декларирането на въпросните при просрочие.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от КСО, „ “ ЕООД, с ЕИК , има
качеството на осигурител и като такъв за него възниква задължението по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО за периодично да представяне в Националната агенция
по приходите, данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските
за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Предоставянето конкретно на данни за осигурени лица от този осигурител
следва да се извършва чрез подаване на Декларация образец №1 пред ТД на
НАП - София, офис Благоевград, именно в срока по чл.4, ал.1, т.1, б.„а“ от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица срок, а именно до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, именно което в казуса
не е направено от процесното дружество. Такава негова декларация с разпита
на св.Р. и Протокол от подаване на въпросната декларация образец №1 се
установи, че е предоставена за м.07.2022г., едва на 30.09.2022г., с което обаче
е реализирано от обективна страна процесното нарушение на Наредбата и
КСО.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЮЛ, чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна и обективна
такава, не следва да се изследва извършване на нарушението от субективна
страна.
След като правилно е квалифицирал административното нарушение като
такова, на основание чл.355, ал.1 от КСО, санкционният орган е наложил на
„К “ ЕООД “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. Съгласно
посочения законов текст, който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9
от КСО и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и
който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или
декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лева
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако
не подлежи на по-тежко наказание. В казуса, на жалбоподателя ЮЛ е
наложена минималната имуществена санкция за извършеното
6
административно нарушение, която съдът приема за определена при спазване
на чл.27 и респ. чл.83а, ал.5 от ЗАНН.
След като отчете релевантните обстоятелства съдът намира, че не може да
намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН и не следва процесното
нарушение да се квалифицира за маловажен случай. В тази връзка, съгласно
ДР на ЗАНН, т.4, „маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице, към държавата или общината, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В казуса се касае за
формално административно нарушение и неизпълнение на задължение към
държавата от страна на ЮЛ , от което по дефиниция не е необходимо да са
настъпили вреди за да е съставомерно такова. Същевременно с това , съдът не
констатира нито по–ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с други обикновени случаи на неизпълнение на задължение като
процесното, нито пък други т.е. поне няколко смекчаващи отговорността
обстоятелства, дори и да се приеме като едно такова, липсата на данни за
други влезли в сила НП за нарушения на жалбоподателя по КСО до
процесната дата. От друга страна се констатира, че бездействието на
жалбоподателят и неизпълнението му на задължението за деклариране пред
НАП в случая е продължило повече от 1 месец /при краен срок за
деклариране 25.08.2022г., процесната декларация е подадена едва на
30.09.2022г./, което несъмнено е отегчаващо обстоятелство в процеса и в
подкрепа на извода за липса на предпоставките за квалифициране на
процесното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Ето защо и това възражение на защитата, съдът приема за
неоснователно.
Предвид изложеното и като констатира, че обжалваното НП е
процесуално и материално законосъобразно, съдът счита, че то следва да
се потвърди в неговата цялост, а жалбата срещу него, като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 695815-F694067 от 16.03.2023г., издадено то Директора на
офис /дирекция/ за обслужване – Благоевград в ТД на НАП - София,
оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, с което на „К “ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на
7
управление с.К , област Б , ул. „П “ № представлявано от управител В В С ,
с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция“ в размер на 500.00
(петстотин) лева, във връзка с административно нарушение на чл.4, ал.1, т.1,
б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4,
т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград
в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8