Решение по дело №22/2023 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 175
Дата: 15 ноември 2023 г. (в сила от 15 ноември 2023 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20231870100022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ №173
№ 175
гр. С., 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20231870100022 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
“В. И.” ООД, гр. С. е предявило срещу С. М. Г. от гр. С. иск за заплащане на
сумата 710 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на брутното трудово
възнаграждение на ответника за срока на предизвестието за едностранно прекратяване
на трудовото му правоотношение с ищеца и дължимо поради дисциплинарно
уволнение на ответника, извършено от ищеца със Заповед № 1156/16.8.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните съществувало трудово
правоотношение, основано на сключен между тях трудов договор № 1372/26.8.2020 г.
Договорът бил сключен за неопределено време и с него страните уговорили месечно
трудово възнаграждение на ответника в размер 610 лв., което впоследствие било
увеличено на 710 лв. По време на действие на трудовия договор ответникът извършил
тежко нарушение на трудовата дисциплина (неявяване на работа в периода от 4.7.2022
г. до 8.7.2022 г.), за което при спазване на установената процедура по Кодекса на труда
(КТ) ищецът-работодател му наложил дисциплинарно наказание „уволнение” и
едностранно прекратил трудовия договор с него. При така изложените обстоятелства
ищецът счита, че за него е възникнало срещу ответника право на обезщетение в
претендирания размер на основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В молба, постъпила на 27.10.2023 г., т. е. преди провеждане на насроченото
открито съдебно заседание, адв. Ц. И. – пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа
иска и отправя искане същият да бъде уважен с неприсъствено решение при наличие
на предпоставките за това.
Ответникът не се явява, не се представлява и не прави искане за разглеждане на
делото в отсъствието му.
Искът е с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ. Същият е допустим, а по
същество следва да бъде уважен с неприсъствено решение поради наличието на всички
предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.
На ответника е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложените
към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда от 9.2.2023 г., в което
са му указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в
едномесечен срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа,
изискванията към формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в съдебно заседание, както и
предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение по
иска. Съобщението, ведно с гореописаните съдебни книжа, е връчено на ответника по
реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК на 2.3.2023 г. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е
подал отговор на исковата молба. Редовно призован по реда на чл. 46, ал. 2, вр. чл. 58
от ГПК за насроченото открито съдебно заседание, ответникът не се е явил пред съда,
не е упълномощил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в отсъствието му.
Искът е вероятно основателен с оглед неоспорените от ответника обстоятелства,
посочени в исковата молба, както и с оглед представените доказателства.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане за присъждане на
разноски, посочени в списък по чл. 80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати разноските по делото в размер 50 лв. за платена държавна такса по иска.
Воден от гореизложеното и без да се мотивира по същество, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „З.“ № , да заплати на „В.
И.” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., район „С.”, кв. „Б.”, ул.
„О.” № сумата 710,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от Кодекса на
труда, равняващо се на брутното трудово възнаграждение на С. М. Г. за срока на
предизвестието за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение с „В.
И.” ООД по трудов договор № 1372/26.8.2020 г. и дължимо поради дисциплинарно
2
уволнение на С. М. Г., извършено със Заповед № 1156/16.8.2022 г. на „В. И.“ ООД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 6.1.2023 г. (датата на подаване
на исковата молба чрез куриер) до окончателното й изплащане, както и сумата 50,00
лв. за разноски по делото.
Присъдените суми да се преведат по банкова сметка с IBAN: , BIC: с титуляр „В.
И.” ООД.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата
на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3