Р Е Ш Е Н И Е № 260099
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 31.12.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
При
секретаря Галина Г. като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр.
дело № 424 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 555/ 06.08.2020 год., постановено
по гр. дело № 1270 по описа за 2018 год.
на Районен съд – Шумен е признато за установено по отношение на „Еко
фураж“ ООД, че А.В.П. (конституирана като ищец на осн. чл. 227 от ГПК –
правоприемство, поради настъпила в хода на делото смърт на ищцата Й.В. А.) е
собственик на Поземлен имот с идентификатор №32158.88.44 по КК и КР, одобрени
със Заповед РД-18-16/10.05.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.И.,
община Ш., местност „*“, с площ от 13226 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: трета, номер по предходен план: 088044, при съседи: №
32158.88.47, № 32158.88.98, № 32158.88.43, № 32158.88.59, № 32158.88.41 и ответникът „Еко фураж“ ООД е осъден на осн. чл.
108 от ЗС да предаде на ищцата владението върху така описания недвижим имот.
Присъдени са разноски. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на ответната страна „Бул-Юнион Комерс” ООД.
Недоволен
от така постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното
производство, който го обжалва изцяло. Навежда твърдения за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. Счита, че ищцата не е успяла да установи наличието на
предпоставките за уважаване на исковата претенция с пр. осн. чл. 108 от ЗС.
Излага, че е придобил право на собственост върху процесния имот от третото
лице-помагач по силата на валиден към датата на придобиването нотарилен акт за
покупко-продажба. Релевира, че първоинстанционният съд недопустимо се е позовал
в мотивите си на решенията по присъединените гр.д. № 781/2018 год. по описа на
ШРС и в.гр.д. № 177/ 2год. по описа на ШОС, доколкото не е бил страна в това
производство и тези решения са му непротивопоставими. Навежда твърдение, че
срокът за унищожаване на сделката, по силата на която праводателят му „Бул
–Юнион Комерс” ООД е придобил права върху процесния недвижим имот е 3 годишен и
е изтекъл преди образуване на гр.д. 781/2018 год. по описа на ШРС срещу
праводателя му. Счита, че релевираното възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност, не е преклудирано и е следвало да бъде обсъдено от съда,
като допълва, че към датата на придобиване на имота, праводателят му е бил
добросъвестен. Добросъвестност била налице и по отношение на ответника. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде изцяло отхвърлена исковата претенция. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна А.В.П. чрез процесуалния си
представител адв. Т.Т.,***, е депозирала писмен отговор на жалбата, в който
взема становище по неоснователността на й. Моли атакуваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
В
законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от третото лице помагач на
страната на ответника „Бул-Юнион Комерс“ ООД.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
По валидността и
допустимостта на атакуваното съдебно решение:
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е валидно.
Както беше посочено по-горе,
независимо дали във въззивната жалба има оплакване, съдът е длъжен да разгледа
служебно всички въпроси по допустимостта на производството в обжалваната част на решението (арг. от чл. 269 от ГПК).
В случая с въззивната жалба изрично е наведено твърдение за недопустимост на
исковата претенция с правно основание чл. 108 от ЗС, поради липса на правен
интерес. Ответникът счита, че действителният правен интерес на ищцата е
прогласяване нищожността на първата правна сделка, с която имотът е бил
прехвърлен на неговия праводател.
Настоящият съдебен
състав не споделя тезата на ответника. На първо място следва да се отбележи, че
диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в
правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси, т.е.
ищецът е този, който преценява дали да предяви установителен (положителен или
отрицателен), осъдителен или конститутивен иск за защита на правата си. От
друга страна изискване за наличието на правен интерес се поставя изрично само
при установителните искове, защото при другите (осъдителни и конститутивни)
интересът произтича от естеството на търсената защита. В случая доколкото
ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, а ответникът го владее без
основание, то за нея е налице интерес от завеждане на настоящата искова
претенция.
Несъстоятелно е и
твърдението, че ищцата нямала правен интерес от иска по чл. 108 ЗС, а имала правен
интерес от прогласяване нищожността на първата правна сделка,
с която имотът е бил прехвърлен на праводателя на ответника. Няма
пречка страната, която има правен интерес
от оспорването, да направи това и в отделно производство чрез иск за
прогласяване на нищожността, докато спорът за собственост е висящ, както се е
случило в настоящия казус (Решение № 11 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
447/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 96 от
1.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 318/2001 г., IV г. о.).
Ето защо, съдът
намира, че първоинстанционното решение е допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от Договор за доброволна делба на земеделски земи № 77, том , рег. № *от 2004
год., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № *от 11.06.2004 год. под № 29, том
в дял на Й.В.Й.(син на ищцата Й.В. А.,
заместена на осн. чл. 227 от ГПК от А.В.П.) е възложен процесният недвижим
имот: Нива с площ от 13,228 дка, трета категория, в местността „*“,
съставляваща имот № 088044 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: №
088041-на Е.Д.П.; № 088059 –полски път; № 088043 –на Г.В.К.; № 000378-полски
път; № 088047- на Д.П.Ч..
От
Удостоверение за наследници изх. № 130038/11.01.2013 год., изд. от общ. Варна,
район „О.“ се установява, че след смъртта си на 05.01.2013 год. Й.В.Й.е оставил
като единствена наследница по закон своята майка Й.В. А..
От
приложеното нотариално заверено пълномощно с рег. № 757 за подписите и удостоверено
съдържание рег. № , том І, акт № 10 от 07.02.2013 год. по описа на Нотариус ,
рег. № на НК, са район на действие РС-Девня, се установява, че Й.В. А. е
упълномощила В.В.З. да се разпорежда чрез сделки по негова преценка с всички
нейни недвижими имоти, придобити в индивидуална собственост и по наследство,
включително с процесната нива, както и да продаде собствения й лек автомобил
Дачия Делта.
С
пълномощно, нотариално заверено за подписите под рег. № * и удостоверено за
съдържанието – под рег. № *, том І, акт № 48 от 22.02.2013 год. по описа на
Нотариус , рег. № *на НК, с район на действие РС –Варна, В.З.е преупълномощил А.В.К.
да се разпорежда чрез сделки по негова преценка с всички недвижими имоти на
ищцата Й.В. А., придобити в индивидуална собственост и по наследство, включително
с процесната нива, както и да продаде собствения й лек автомобил Дачия
Делта.
Съгласно нотариален
акт за покупко-продажба № 163, том , рег. № , дело № 262 от 2013 год. по описа
на Нотариус , рег. № на НК, с район на действие Районен съд – гр. Шумен, вписан
в Служба по вписванията вх. рег. № 1981 от 21.03.2013 год., акт №, том , дело №
804/2013 год. Й.В. А., действаща чрез пълномощника си В.В.З., действащ чрез
преупълномощения А.В.К., е прехвърлила собствеността върху процесната нива на
третото лице помагач на страната на ответника в настоящото производство „Бул-
Юнион Комерс“ ООД за сумата от 2340 лева.
По делото е
представена Декларация, нотариално заверена за подписите под рег. № 6711 и
удостоверена за съдържанието под № 6712, том, акт № от 20.05.2013 год., с която
Й.В. А. е оттеглила изцяло пълномощията си от В.В.З.и от А.В.К.. Приложена е и
нотариална покана рег. № 6934 от 2013 год., том ІІ, акт № 38 по описа на
Нотариус ,*** действие РС Варна, връчена на 28.05.2013 год., с която А.В.е
уведомен, че ищцата е оттеглила пълномощията си от него и от В.З..
Видно от Нотариален
акт за покупко-продажба № 148, том І, рег. № 2074, дело № 113 по описа за 2017
год. на Нотариус , рег. № на НК, с район на действие РС - Шумен, вписан в
Служба по вписванията вх. рег. № 1391, акт № 65, том ІV, дело № 683 от
22.03.2017 год. „Бул-Юнион Комерс“ ООД е прехвърлил собствеността върху общо 61
недвижими имота, между които и процесния недвижим, на ответната страна „Еко
фураж“ ООД.
В приложената скица
на поземлен имот № 15-215939/ 10.04.2018 год., изд. от СГКК – гр. Шумен е
отразено, че към датата на издаването й едноличен собственик на процесния
поземлен имот с идентификатор 32158.88.44 (№ по предходен план 088044) е
ответната страна „Еко фураж“ ООД.
Представено е
удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот изх. №
ДО001942/20.04.2018 год., съгласно което същата възлиза на 2333,07 лева.
От представеното
писмо изх.№ РД/12-02-966-1/06.07.2020 год., изд. от ОД „Земеделие“ гр. Шумен и
договори за наем на земеделска земя № 81/30.06.2017 год., № 81/ 30.05.2018 год.
и № 81/ 15.06.2год., се установява, че за стопанските 2017/2018, 2018/2и
2019/2020 год. процесният поземлен имот фигурира в заявление по чл. 70, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, подадено от „Елкофал“ ООД, въз основа на сключени със собственика „Еко
фураж“ ООД договори за наем на земеделска земя.
С Решение №458 от
7.04.2016 г. по гр. д. № 2154 по описа за 2013 г. на Окръжен съд Варна е унищожена
едностранната сделка, обективирана в пълномощно с рег.№757/2013 г., поради измама, състояща се във въвеждане и
поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не
пълномощно за разпореждане с имущество. С Решение №151 от 13.10.2016 г. по
гр.д. № 253 по описа на Апелативен съд – Варна за 2015 год. е потвърдено първоинстанционното
решение в частта, в която съдът е унищожил Пълномощно с нотариална заверка на
заверка на подписите №757 и удостоверено съдържание № от 07.02.2013 г., акт 10, том І на
нотариус , рег. № на НК, с район на
действие Районен съд Девня. С Определение №1197/21.12.2017 г. на ВКС по
гр.д.№2539/2017 г. на IV г.о., решението на
ВнАС не е допуснато до касационно обжалване.
По делото е приложено
гр. д. № 781/ 2018 год. по описа на ШРС, както и в.гр.д. № 177/ 2год. по описа
на ШОС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС за
признаване за установено, че ищцата е собственик на процесния поземлен имот и
за осъждане на ответника да й предаде владението върху него.
За да бъде
уважен ревандикационният иск, е необходимо кумулативното наличие на
следните три предпоставки: 1. Имотът, предмет на иска, да е собственост на ищцата;
2. Да се владее от ответника; 3. да се владее от него без правно основание. С
оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищцата
е да докаже наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее
на правно основание.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че Й.В. А. е придобила
право на собственост върху процесния поземлен имот по силата на правоприемство
като единствен законен наследник на сина си
Й.В.Й., видно от Удостоверение за наследници изх. № 130038/11.01.2013
год., изд. от общ. Варна, район „О.“. От приложеното по делото Удостоверение за
наследници, издадено от Община Варна, район П., изх. № 27793/12.06.2018 год. се
установява, че починалата в хода на производството ищца Й.А. е оставила за
единствена своя наследница сестра си А.В.П., конституирана като ищец на осн.
чл. 227 от ГПК, като последната се явява собственик на процесния недвижим имот.
Представени са
договори за наем на земеделска земя № 81/30.06.2017 год., № 81/ 30.05.2018 год.
и № 81/ 15.06.2год., сключени между ответното дружество „Еко фураж“ ООД на
„Елкофал“ ООД, от които се установява, че процесния имот се владее от ответника
чрез трето лице.
От
представените писмени доказателства се установява, че Й.В. А., действаща чрез
пълномощника си В.В.З., действащ от своя страна чрез преупълномощения А.В.К., е
прехвърлила правото на собственост върху процесния поземлен имот на третото
лице-помагач на страната на ответника в настоящото производство “Бул Юнион
Комерс” ООД, като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
№ 163, том , рег. № , дело № 262 от 2013 год. по описа на Нотариус .
От
материалите по делото се установява, че непосредствено след изповядване на
сделката, Й.А. е подписала нотариално заверена декларация за отказ от
пълномощията си, дадени на В.З.и А.В., като последният е бил уведомен за този
отказ чрез връчената му нотариална покана на 28.05.2013 год. В тази връзка, неоснователно
е и не кореспондира със събраните доказателства наведеното от ответното
дружество твърдение, че Й.А. не се била отказала от пълномощията си от В.В.З.и
от А.В.К..
Не се
спори, а и от приложените влезли в сила съдебни решения се установява, че е
унищожена едностранната сделка, обективирана в пълномощно с рег.№757/2013
г., поради измама, състояща се във
въвеждане и поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на
МПС, а не пълномощно за разпореждане с имущество. Т.е. установява се, че В.З.,
респ. преупълномощеният от него А.В., не са разполагали с представителна власт
за сключване на посочения по-горе нотариален акт.
Не се
спори, а и от приложените към
материалите по делото гр. д. № 781/ 2018 год. по описа на ШРС и в.гр.д. № 177/ 2год. по описа на ШОС се
установява, че с влязло в сила решение №61/21.01.2г., постановено по
гр.д.№781/2018 г. по описа на Районен съд Шумен, потвърдено с Решение
№280/12.12.2г., постановено по възз.гр.д.№177/2г. по описа на Окръжен съд
Шумен, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е прогласена за недействителна по отношение
на А.В.П. (конституирана като ищец на основание чл.227 от ГПК –
правоприемство, поради настъпила в хода на делото смърт на ищеца Й.В. А.)
сделката, обективирана в Нотариален акт №163, том , рег. № , дело № 262/2013 г.
на нотариус с рег. № на НК , с район на действие ШРС, по силата на която Й.А.,
действаща чрез пълномощника си А.В.К., преупълномощен от пълномощника В.В.З., е
продала на третото лице-помагач на страната на ответника „Бул-Юнион Комерс“ООД
процесния недвижим имот с идентификатор № 32158.88.44.
По повод
наведеното от ответната страна възражение, че ищцата не е спазила предвидения в
чл. 32, ал. 2 от ЗЗД 3-годишен срок за предявяване на иск за унищожаване на
сделката, която накърнява правата й (Нотариален акт №163, том , рег. № , дело №
262/2013 г. на нотариус с рег. № на НК , с район на действие ШРС), съдът намира
следното:
На първо
място, исковата претенция по настоящото дело е с пр. осн. чл. 108 от ЗС – искът
за защита на собствеността не се погасява по давност, поради което изтичането
на какъвто и да е период от време не е процесуална пречка за сезиране на съда.
Доколкото съдът не е сезиран с претенция по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, възражението
за изтекла 3-годишна давност е безпредметно да бъде обсъждано. Ако се приеме,
че възражението касае гр.д. № 781 по описа за 2018 год. на Шуменски районен
съд, същото се явява недопустимо, доколкото ответникът не разполага с
процесуалната възможност да релевира подобно възражение, тъй като нито е
участвал в това производство, нито е обвързан от съдебното решение.
Предвид изложеното
по-горе, изповяданата на 21.03.2013 год. сделка, обективирана в нотариален акт
за покупко-продажба № 163, том , рег. № , дело № 262 от 2013 год. по описа на
Нотариус , по силата на която Й.А., действаща чрез пълномощника си А.В.К.,
преупълномощен от пълномощника В.В.З., е продала на третото лице-помагач на
страната на ответника „Бул-Юнион Комерс“ООД процесния недвижим имот, е сключена
от лица без валидна представителна власт. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 5/ 12.12.2016 год. по т.д. № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС
договорът, сключен от лице без представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност. Последната се е трансформирала в окончателна
недействителност, предвид отказа на мнимо представляваната Й.А. да я потвърди,
обективиран в предявената от нея искова молба с пр. осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
която е уважена с влязло в сила решение №61/21.01.2г., постановено по
гр.д.№781/2018 г. по описа на Районен съд Шумен, потвърдено с Решение
№280/12.12.2г., постановено по възз.гр.д.№177/2г. по описа на Окръжен съд Шумен.
Действително, силата
на пресъдено нещо на съдебното решение по правило важи само между страните по
делото (арг. чл. 298, ал. 1 от ГПК) като всички лица, които не са имали
качеството страна на делото (главни, подпомагащи страни, трети лица помагачи)
са трети лица и спрямо тях силата на пресъдено нещо не важи. Както беше
посочено по-горе, доколкото ответникът в настоящото производство не е бил
страна по образуваното гр. д. № 781/ 2018 год. по описа на ШРС, същият не е
обвързан от постановеното по това дело съдебно решение. Изводите на съда,
обаче, че сделката, по силата на която праводателят му „Бул-Юнион Комерс“ ООД е
станал собственик на процесния недвижим имот, е недействителна на осн. чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД, рефлектират върху ответната страна. С влязло в сила решение е
установено, че договорът за продажба, сключен с нотариален акт №163 от
21.03.2013 год. не е породил вещноправни последици за купувача по
недействителната сделка (третото лице помагач „Бул-Юнион Комерс“ ООД).
Вещноправни последици не са настъпили и за последващия приобретател на имота –
ответника в настоящото производство. Вярно е, че ответникът е страна по валиден
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 148 от 22.03.2017
год., доколкото продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но същата няма
вещноправно транслативно действие. Следователно ответното дружество не
разполага с права, които може да противопостави на действителния собственик на
процесния недвижим имот, макар и да разполага с вписан акт. Това е така, не
защото съдът се позовава на влезли в сила решения, по които ответникът не е бил
страна, а защото обратното действие на унищожаването на сделките има сила не
само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, тъй
като никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава и
отпадне ли правото на прехвърлителя, отпада и правото на приобретателя (Решение
№ 491 от 07.07.2010 год. по гр.д. № 1348 по описа за 2009 год. на ВКС, І г.о.).
Само в изрично посочени случаи, ако актът, от който черпи права последващ
приобретател е вписан преди вписване на исковата молба, обратното действие на
унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата
сделка, без да се засегнат правата на третите лица последващи приобретатели.
Такова оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл. 33
от ЗЗД (унищожаване на сделка, поради крайна нужда и явно неизгодни условия),
какъвто настоящият случай не е.
Предвид изложеното,
следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла в негова
полза придобивна давност. Съдът намира, че така релевираното възражение не е
преклудирано. Действително, съобразно разпоредбата на чл. 133 от ГПК ответникът
следва да изчерпи възраженията си с отговора на исковата молба под страх от
настъпване на процесуална преклузия за тях. В случая, обаче, ответникът е
противопоставил на ищцата свои права, произтичащи от валиден към момента на
подаване на отговора договор за покупко-продажба. След влизане в сила на
решението, с което са отречени собственическите права на праводателя му,
ответникът, предвид променените обстоятелства, е релевирал възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност, което следва да се приеме, че е в
срок.
Съдът не споделя
твърдението на ответника, че същият е добросъвестен владелец на процесния
недвижим имот. Принципно вярно е, че докато не се постанови унищожаване на
сделката с уважаването на конститутивния иск по чл. 27 от ЗЗД, с което се
променя съществуващото правоотношение, е налице проявление на предвидените в
нея правни последици, поради което действието на такава сделка следва да се
зачете и спрямо трети лица, приобретатели на права преди вписване на исковата
молба за унищожаването й, поради наличие на порок. Следователно и унищожаемите
сделки, с които се прехвърлят права могат да представляват правно
основание за добросъвестно владение по
чл. 70, ал. 1 от ЗС (Решение № 193 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 1324/2010 год.
на ВКС, ІІ г.о.). Настоящият случай, обаче, не е такъв. От материалите по
делото се установи, че исковата молба, с която Й.А. е сезирала съда за
унищожаване на упълномощителната сделка от 07.02.2013 год. е била надлежно
вписана в Служба по вписванията – гр. Варна вх. рег. № 19320/ 26.08.2013 год.,
акт № 52, том ІХ, дело № 2956, т.е. няколко години преди ответното дружество да
сключи с третото лице помагач обективираната в Нотариален акт за
покупко-продажба № 148 от 22.03.2017 год. сделка. Вписването притежава
оповестително действие (чл. 114, ал. 2 от ЗС), което значи, че то
има за цел само да уведоми всяко заинтересовано лице за наличието на висящия спор с оглед правната сигурност. Освен това
то притежава и гаранционно - обезпечително действие тъй като запазва правата на
лицата при евентуално отчуждаване на имота, предмет на сделката и осигурява
добросъвестност на третите лица, придобили права преди вписване на исковата
молба, респективно те се считат недобросъвестни, ако са придобили права след
това. Предвид изложеното, не може да се признае на ответната страна качеството
на добросъвестен владелец. Дори и да беше такъв, то от датата на сключване на
посочената по-горе сделка до датата на депозиране на исковата претенция с пр.
осн. чл. 108 от ЗС на 04.05.2018 год. и след присъединяване на владението на
праводателя на ответника не са изтекли 5 години, ето защо ответното дружество
не е придобило процесния недвижим имот по давност.
Предвид изложеното,
доколкото не се доказа осъществяваното от ответника владение да е при наличието
на правно основание за това, налице са и трите кумулативно дадени предпоставки
за уважаване на исковата претенция с пр. осн. чл. 108 от ЗС. Като е достигнал
до същия извод, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно
съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното
от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност, проведените
4 открити съдебни заседания и множеството доказателствени искания, направени и
от двете страни, съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 1000 лева. На осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК, съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищцата
следва да се присъди сумата от 818,60лева, а решението на първоинстанционния
съд, с което са присъдени разноски над така определената сума до сумата от
1637,20 лева, следва да бъде отменено.
Съдът
констатира, че първоинстанционният съд не е събрал от жалбоподателя съобразно
чл. 78, ал. 6, вр. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата дължимата пред него държавна
такса за уважения иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС в размер на 93.34 лева.
Доколкото въззивната жалба е отхвърлена като неоснователна и недоказана,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса в
размер на 93,34 лева.
С
оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция на въззиваемата страна
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 от ГПК се полагат сторените от нея във
въззивното производство разноски. Основателно е направеното от жалбоподателя
пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, доколкото делото пред настоящата инстанция се е
развило в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Предвид
обстоятелството, че делото е с фактическа и правна сложност, съдът намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се намали до сумата от 500
лева.
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд:
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 555/ 06.08.2020 год., постановено по гр. дело № 1270 по описа за 2018
год. на Районен съд – Шумен само в частта за
разноските, с която ответникът „Еко Фураж“
ООД е осъден да заплати на А.В.П. съдебни разноски за горницата над 818,60 лева
до присъдения размер от 1637,20 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част, с която на осн. чл. 108 от ЗС е признато
за установено по отношение на „Еко фураж“ ООД, че А.В.П. (конституирана като
ищец на осн. чл. 227 от ГПК – правоприемство, поради настъпила в хода на делото
смърт на ищцата Й.В. А.) е собственик на Поземлен имот с идентификатор
№32158.88.44 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-16/10.05.2007 г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: с.И., община Ш., местност „*“, с площ от
13226 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, номер
по предходен план: 088044, при съседи: № 32158.88.47, № 32158.88.98, №
32158.88.43, № 32158.88.59, № 32158.88.41 и ответникът
„Еко фураж“ ООД е осъден на осн. чл. 108 от ЗС да предаде на ищцата владението
върху така описания недвижим имот.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 6, вр. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата „Еко Фураж“
ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. В.., представлявано от
управителите П.Г.П.и В.Т.Щ.да заплати в полза на ШРС държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 93,34 лева.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „Еко Фураж“ ООД да заплати на А.В.П. с ЕГН: **********,***
сумата от 500 лева, представляваща сторените във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника
„Бул-Юнион Комерс“ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш...,
представлявано от управителя В.Н.П..
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.