Решение по дело №2750/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 507
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20207050702750
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

_________

 

гр. Варна, _____________2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               

Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря Г. Г., като разгледа докладваното от
съдията Ганчева адм. дело № 2750 на Административен съд - Варна по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С.И.Т., с ЕГН **********,***, чрез адв. Б., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320000102-091-001/27.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 260/26.11.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с който по реда на чл.122 от ДОПК са му установени задължения за данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 2985.84 лв. и лихва от 98.71 лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло установените задължения по съображения за допуснати в ревизионното производство процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в хода на ревизионното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като са изискани документи за години назад, които физическите лица нямат задължение да пазят. Не са взети под внимание дадените обяснения от Т.. Неправилно не е прието, че ревизираното лице е придобило сумата от 50 000 евро, в СИО, която се явява спестени средства от упражнена трудова дейност в Република Ф., където Т. е работил в цирк "******", на длъжност шофьор и помощник. Там той е реализирал доходи между 1600 и 1800 евро на месец, които е получавал в брой, за което е представена декларация за произход на средствата, подписана под страх от наказателна отговорност. Самите органи по приходите са имали възможност да се сдобият с надлежни данни от Република Ф., чрез съществуващия в рамките на ЕС електронен обмен на информация. Производството е водено при едностранно тълкуване на доказателствения материал, не  е взет под внимание и представения договор за дарение от майката на Т. – С. Т., която е дарила на сина си сумата от 20 000 лв. По изложените доводи моли да се отмени РА. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли РА да се отмени и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – В., чрез процесуалния си представител юрк. Е., оспорва жалбата.  В с.з. сочи, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са събрани доказателства, че жалбоподателя е притежавал към посочените от него дати сумите от 45 000 евро, 10 000 евро и 20 000 лв. Ревизиращите са извършили обстоен анализ на събраните доказателства, като е направил извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122 ал.1 т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи. Това обстоятелство е предпоставка за извършване на ревизионно производство по реда на чл. 122 вр. чл. 124 от ДОПК. В хода на съдебното производство се ангажираха писмени доказателства - трудови договори на М. Б., в които не е идентифицирано лицето, което е възложило или сключило договорите, в самите договори няма поставен печат на съответната институция, липсва уведомление, че договорите са декларирани по съответния ред в страната, в тях има много зачерквания и дописвания. Тези договори са частни писмени документи, като не е достоверно тяхното съдържание и дата на съставяне, допълнителни доказателства относно достоверността им не бяха представени. С представените договори не е удостоверено, че жалбоподателя е работил в цирк във Ф., както и какъв размер на трудово възнаграждение е получавал. Свид. С. твърди, че нощувките при престоя във Ф. е бил осигурен от самия работодател. Видно от представените договори е посочено, че работодателя предоставя каравана, която да се ползва до края на сезона, като трябва да бъде върната във вида, в който е предоставена, т.е. самото твърдението, че нощувките са били осигурени от работодателя също не е доказано. По отношение твърденията, че жалбоподателя е спестил парична сума, с която е разполагал не се доказа, тъй като не е установено как тези парични суми са пренасяни в страната, къде е държана сумата, начина на спестяване. Счита, че не следва да се кредитират показанията на съпругата на жалбоподателя, тъй като тя е свързано лице по смисъла на §
1 т.3 от ДОПК. По отношение на предоставена сума от 20 000 лв. от майката на ревизираното лице, счита, че тези твърдения също не са доказани. Те са изолирани и в противоречие с дадените показания от свидетелите, че Т. е бил във влошени отношения с майка си, както и че братът на жалбоподателя се е грижил за майка им. По делото не са ангажирани доказателства, че майката на жалбоподателят е разполагала със сумата от 20 000 лв., които да му дари. Не са ангажирани доказателства за от къде е получавала доходи, какъв е техния  размер. Моли да не се кредитират представените трудови договори на М. С., тъй като не удостоверяват факта, че през същия период там е работил и жалбоподателя. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на С.Т. е възложена със ЗВР
№ Р-03000320000102-020-001/9.01.2020г. за срок от три месеца от връчване на
заповедта – 17.01.2020г. и е обхващала задълженията за ДДФЛ за периода 01.01.2014г. – 31.12.2019г.  Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия е продължен срока на ревизията до 17.06.2020 г., заповедта е връчена на ревизираното лице на 23.04.2020 г. ЗВР и тези за изменение са издадени от А. Б., в качеството ѝ на началник сектор „Ревизии“ при Дирекция „Контрол“ ТД на НАП – Варна, оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320000102-092-001/23.07.2020 г. фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № 03000320000102-091-001/27.08.2020 г. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 260/26.11.2020г., връчено на 2.12.2020г., го е потвърдил изцяло.

На 17.01.2020 г. на С.Т. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, вкл. документи относно източници и размер на реализирани доходи за ревизирания период - вкл. доходи от трудови и приравнени правоотношения с местни или чуждестранни работодатели, доходи от извънтрудови правоотношения, доходи от дейност на ЕТ, доходи от упражняване на свободна професия, доходи от селско стопанско, доходи от участие в търговски дружества и др. изискани са данни и за направените от лицето разходи.

С протокол вх. № 2600/17.01.2020 г. Т. е представил разпореждане от 1.01.2019 г. за отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в размер на 238.74 лв. Съгласно експертно решение от 8.01.2014 г. Т. е с 91% степен на увреждане, с водеща диагноза последици от мозъчна болест. Съгласно приходни квитанции издадени от Община Дългопол Т. е заплатил такса недвижими имоти и битови отпадъци за 2019 г. - 24.15 лв., за 2018 г. - 24.19 лв., за 2017 г. - 25.94 лв., за 2016 г.  - 21.54 лв., за 2015 г. - 21.57 лв., за 2014 г. 21.73 лв. Съгласно НА № ***/2005 г. Т. е придобил жилищна сграда и стопанска постройка, построени върху общинско дворно място, находящо се в с. ***** за сумата от 2348 лв. Видно от заповед № 695/2007 г. Т. е придобил дворно място с площ от 920 кв.м. в село ****** за сумата от 4 416 лв.

В хода на ревизионното производство са изготвени искания до банки в страната за предоставяне на информация за налични банкови сметки на Т..

С протокол вх. № 2600-1 от 31.01.2020 г. Т. е представил  служебна бележка от ЗПК "******", видно от която за 2017 г. е получил рента в размер на 159.25 лв., а за 2018 г.  - 182 лв. Съгласно два броя заповеди на ДСП - Провадия Т. е получил месечни добавки за социална интеграция в размер на 19.50 лв. месечно, считано от 1-03-2014 г., както и социални помощи от 16.04.2014 г.

Т. е депозирал декларация, съгласно която от 2008 г. до 2012 г. включително е работил във Ф., в цирк "******", със собственик И. У., на длъжност шофьор и помощник в дейности свързани със строежа на цирка, като е получавал възнаграждение между 1600 - 1800 евро. Т. работил по 7 месеца всяка година, като заплатата си е получавал в брой, на ръка, спестените средства носил в България, като ги съхранявал в дома си. Към 12.10.2012 г. се завърнал в страната, като разполагал със сумата от 50 000 евро. През м.11.2012 г. получил инсулт, след което спрял да работи. От тогава до пенсионирането му се издържал със спестяванията си, като изхарчил около 5 000 евро.

В хода на ревизионното производство е приложено и извлечение от банкова сметка *** Т., открита на 29.04.2013 г.

В хода на ревизионното производство са изискани данни за размера на платените суми от жалбоподателя на операторите на телекомуникационни услуги, от Община Дългопол, от ОДМВР - Пътна полиция, "ЧЕЗ Електро България" АД, ВиК, Агенция за социално подпомагане. Съгласно писмо вх. № 2600-24/2020 г. от АСП - Дирекция "Социално подпомагане" Провадия, Т. е подпомаган от м.01.2014 г. до м.02.2014 г. в размер на 13 лв., от м.01.2014 г. до м.12.2017 г. в размер на 9.75 лв. и от м.01.2018 г. до м.12.2018 г. със сумата от 11.25 лв., от м.01.2019 г. до 31.12.2019 г., месечно със по 87 лв., като за м.08.2018 г. е получил помощ в размер на 374.15 лв., а за м.07.2019 г. сумата от 465.90 лв. Представено е удостоверение за получавани от Т. пенсии и добавки за ревизирания период. От община Дългопол е представено удостоверение за задълженията и плащанията по  тях от Т.. Представена е справка и за ползваните и платени ВиК услуги от жалбоподателя за ревизирания период. От банка ДСК е представено писмо, съгласно което жалбоподателят неняма банкови сметки, на 21.05.2019 г. същия е получил превод от Р. М. в размер на 1400 чешки крони. От представено писмо от сектор "Пътна полиция" е видно, че в системата АИС-КАТ не са установени данни за регистрирани и отписани ППС собственост на Т. за ревизирания период. С писмо вх. № 2600-36/2020 г. са представени данни от Енерго-Про от издадени фактури и извършени плащания за ревизирания период от Т.. От извършена справка в Western Union е видно, че Т. не фигурира в системата като наредител и получател на периодични преводи.

На 30.03.2020 г. е изготвено искане за предоставяне на документи, сведения и обяснения от С.И.Т., с което е поискана информация относно това дали майка му – С. Т., преди смъртта си е предоставяла парични средства на С.Т., в какъв размер, представяла ли е средства на С. Т. в какъв размер, къде е живяла Т., какви доходи е получавала.  На 21.05.2020 е изготвен протокол от служители на НАП, видно от който е проведена среща със С. Т., на която му е връчено изготвеното искане. С. Т. е депозирал сведения, видно от които не му е известно майка му С. Т. да е предоставяла средства на брат му С.Т., нито какъв е размера. С. Т. не е предоставяла парични средства на С.Т.. До смъртта си С. Т. е живеела със С. Т. ***, доходите й са били от пенсия и рента, но не може да посочи размерът им.

На 14.04.2020 г. е изготвено уведомление № Р-03000320000102-139-001 до Т. с което на осн. чл. 17 ал.1  от ДОПК, на същата дата е изготвено и уведомление на осн. чл. 124 ал.1 от ДОПК, с което Т. е уведомен, че са налице данни за укрити приходи/доходи, поради което ревизията ще бъде проведена по реда на чл. 122 ал.2 от ДОПК. С искане от 14.04.2020 г. от Т. са изискани: декларация за имуществено състояние по чл. 124 ал.3 от ДОПК.  Посочените уведомления и искане са връчени на Т. на 24.04.2020 г. с обратна разписка.

Т. е депозирал декларация по чл. 124 ал.3 от ДОПК съгласно която доходите му са от пенсии и помощи, отразил е и наличното си недвижимо имущество. В депозирани обяснения Т. сочи, че има налични спестявания в брой за периода  от 2008 г. до 2012 г. в размер на 50 000 евро. Р. М. е син на съпругата му. Притежава свидетелство за МПС и лично управлява автомобила, както и негови роднини. Разходите за храна и лекарства заплаща от получаваната от него пенсия.

Съгласно представена справка от ОД на МВР сектор КАТ на името а съпругата на жалбоподателят е регистриран л.а. "*****" с рег. № *******. Автомобилът е закупен чрез Ю. Т., упълномощено лице, действал от името и за сметка на майка си. МПС е внесено в страната на 20.07.2019 г. за сумата от 40 000 евро - 78233.20 лв. Автомобилът е придобит в СИО, предвид на което в разходната част на баланса на Т. е отразена половината сума 39 116.60 лв., както и 96 лв. платена продуктова такса по фактура от 22.07.2019 г., което е с обща стойност от 196 лв.

Ю. Т. - син на жалбоподателя е депозирал обяснения, съгласно които л.а. "*****" с рег. ***** се експлоатира от С. и И. Т.. За МПС са направени разходи за сервизно обслужване и ремонт 5588.41 лв., Автокаско - 9360.56 лв., застраховка 286.89 лв., разходи за регистрация 350 лв., като Ю. Т. сочи, че разходите са направени от него.

При анализ на събраните доказателства ревизиращите са преценили, че Т. не е разполагал с декларирани начални салда в началото на всяка една от годините, прието е, че Т. е разполагал с пари в брой в размер на по 5 000 лв. за всяка една от годините. Ревизиращите са приели, че не са доказани твърденията на ревизираното лице, че е получило сумата от 20 000 лв. от майка си, както и че през 2019 г. е получена сумата от 10 000 евро от сина на И. Т., за покупка на автомобил с цел продажба, преценено е, че не са представени никакви документи относно твърденията за получени парични суми, липсва данни за произхода на средствата.

При това си направени съпоставка на приходите и разходите, като за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не е установено превишение на разходите над приходите.

 

 

2019г.

 

 

начално салдо

 

постъпления

 

разходи

 

 

парични средства в края на периода

5

1

2

3

4

налични пари в брой

5000,00

 

 

 

 

 

налични пари по сметки

0

 

 

 

 

0

доходи от ТПО, доходи от стопанска дейност на ЕТ, от друга стопанска дейност, от наеми, от прехвърляне на имущество

                 

0

 

 

 

 

други облагаеми доходи

 

 

 

 

 

необлагаеми доходи – пенсии и ренти

 

4536.38

 

 

 

 

получени пари

 

           106.23

 

 

 

разходи за живот

 

 

1938.00

 

 

 

комунални разходи

 

 

1241.70

 

 

 

разходи за придобиване на МПС

 

 

39212.60

 

 

 

разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски и др.

 

 

24.15

 

 

 

Общо:

5000

4642.61

42416.45

    5000

 

Превишение (к.2+к.3-к.4-к.5)

-37773.84

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на направения анализ е опредена основа за облагане по ЗДДФЛ, съгласно чл. 28 ал.1 в размер на 37773.84 лв., ГДО по чл.1 е намалена със сумата от 7920 лв., съгласно чл. 28 ал.2 от ЗДДФЛ, като на осн. чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ, вр. чл. 122 ал.1 от ДОПК е определена данъчна основа 29853.84 лв.  Определен е данък на осн. чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2985.84 лв. и лихва в размер на 98.71 лв.

В съдебното производство е разпитан М. Б.. Свидетелят сочи, че е работил с жалбоподателя от 2008 г. във Ф. – цирк К.. Работата била сезонна от м.март до м.октомври.  П. работил в цирка до 2012 г. Практиката била след свършване на сезона работодателя да предоставя договор за следващата година, но през 2013 г. П. не се върнал на работа, тъй като получил инсулт. Договорите били подписвани с И. У., която била собственик на цирка. Плащането ставало в брой, без подпис върху платежна ведомост или др. документ. Б. счита, че за периода до 2007 г., до който момент били необходими работни визи е осигуряван, но за след това няма данни.  С. П. работил в цирка като манежен работник и шофьор. Освен заплатата всеки един от работниците получавал и допълнителна сума, ако се ангажира с други дейности, като това били отбелязано и в договора. Б. не може да посочи каква заплата е получавал П., но счита, че е около 1250-1300 евро, като всяка година заплатата на работниците била повишавана с 50 евро. Работодателя осигурявал каравани за работниците, като обикновено заплащал и пътните до там и обратно.  Получените средства Б. внасял в страната в брой.

От разпита на свид. И. Т. – съпруга на жалбоподателя се установява, че от 2008 г. до 2012 г. вкл. Т. работил във Ф., всяка година по около седем месеца и половина. Всяка година Т. носил около 9500 до 9800 евро, които са спестени от заплати. Тези суми ги държали в дома си. От тези суми не са харчили, тъй като имали градина в която отглеждани плодове и зеленчуци. След последното връщане на Т. имали около 47 800 евро. След като жалбоподателя се разболял, част от тези средства били използвани за лечение и рехабилитация, през зимните периоди изхарчвали около 800-1000 евро. През 2017 г. м.юни-юли майката на Т. им дала 20 000 лв. Сумата била спестена от ренти и от продажба на царевица. Майката на жалбоподателя била посещавана всяка вечер от Т. и свидетелката, водили я на лекар. Т. имал конфликт с брат си, свързан и с имотни спорове.

По делото са представени договори за сезон 2004 г., 2005 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., съгласно които цирк „******“ с директор И.У.е сключила трудов договор с М. С., с периоди от м.април до м. септември, с право на удължаване до месец октомври, като цирков работник, с възнаграждение от 2 171 германски марки/ 1100 евро на месец/, в това число със заплащане на празнични и на месец. В договора е предвидено и заплащане на самолетен билет в посока България. Договорите са с идентично съдържание, като от 2008 г. уговореното възнаграждение е  1260 евро, от 2009 г. – 1300 евро, от 2011 г- уговореното възнаграждение е 1400 евро, за 2012 г. – 1410 евро,  за сезон 2013 г. 1420 евро, а за сезон 2017 г. 1470 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена с Решение № 260/26.11.2020г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, както изисква разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори между страните, че ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл.122, ал.1, т.1 - т.7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи или доходи, поради което са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. С Уведомление по чл.124 от ДОПК Изх. № Р-03000320000102-113-001/14.04.2021г., жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с данък върху доходите за ревизирания период ще бъде определена по особения ред, поради което процедурата по чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално е спазена.

Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав преценява, че органите по приходите са доказали основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред.

Съображенията за това са следните:

В изпълнение на задълженията си за обективно и безпристрастно установяване на всички релевантни за облагането факти и обстоятелства, в хода на ревизионното производство по приложението на ЗДДФЛ органите по приходите са длъжни да изследват и установят всички източници на доходи на ревизираното лице - облагаеми и необлагаеми, всички други източници на финансиране, имущественото състояние на лицето и извършваните от него разходи за съответния период. Имущественото състояние включва притежаваните недвижими имоти, движими вещи, в т.ч. благородни метали и произведения на изкуството, пари, ценни книжа и дялови участия, ограничени вещни права и други имуществени права (авторски права, права на индустриалната собственост) и др. В направените разходи са включват както разходите за придобиване на имоти, вещи и права, така и разходите за издръжка, образование, лечение, почивки и развлечения. Притежаваните имоти/вещи/права следва да се установяват въз основа на документа за тяхното придобиване в т.ч. по данни от имотния и търговския регистър, данни от ПП КАТ за регистрацията на МПС и др. Стойността на извършените през периода разходи следва да се определи според посочената в разходния документ, ако такъв съществува, респ. по данни на НСИ. След установяването на тези обстоятелства следва да се извърши съпоставка на декларираните и/или получените доходи и източници на финансиране с притежаваното имущество и направените разходи за съответния годишен период. Съпоставката следва да се извърши по години въз основа на събраните доказателства и с оглед на всички факти и обстоятелства установени за периода, с оглед определяне на годишната данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ. В случай че установеното несъответствие е явно и съществено, облагането се извършва по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.

В конкретния случай, изводът за несъответствие в имущественото състояние на жалбоподателят  е обоснован с извършените съпоставки на наличните и разходваните парични средства за 2019 г., в хода на ревизионното производство не са събрани безспорни доказателства относно произхода на средствата на жалбоподателя.

По отношение на така извършената съпоставка на имущественото състояние, жалбоподателят оспорва изготвения баланс, счита, че неправилно не са взети предвид посочените от него като налични 50 000 евро, съдът прецени следното:

В хода на ревизията Т. е декларирал, че в периода от 2008 г. до 2012 г., за около 7 м. на година, е работил във Ф., в цирк "******", на длъжност шофьор. За твърденията, че жалбоподателя е работил по трудов договор във Ф. не са ангажирани доказателства, липсва представен трудов договор, данни за регистриран договор пред компетентните административни органи, данни за осигуряване на лицето. Единствено по делото са депозирани показания от свид. Б., който сочи, че е работил в цирка, заедно с Т., в тази насока са и показанията на Т..  Съдът кредитира показанията на свид. Б., че същия е работил в чужбина, както и че възнагражденията на служителите в цирка са получавани на ръка. Представените по делото трудови договори сключени между цирка и свид. Б. не могат да наведат на извод, че такъв договор е бил сключен и с жалбоподателят.  Дори и да се приеме, че жалбоподателя е работил през сочения период, то не се събраха безспорни доказателства за възнаграждението което е получавал, липсват данни за начина по който паричните средства са прехвърляни от Ф. в България. Не без значение е и факта, че твърдяната заетост на Т. е за около 7 месеца в годината, като през останалия период от време, липсват данни същия да е работил в България, т.е. дори и да е получавал трудово възнаграждение в този период, то част от сумата би следвало да я е ползвал за ежедневни разходи, през останалите 5 месеца от 2008 г. до 2012 г. Отделно от това не се събраха и убедителни доказателства, че тази парична сума е била налична у жалбоподателя от връщането му от чужбина до началото на  ревизирания период.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в хода на ревизионното производство не са извършени съответните процесуални действия за установяване на действително изплатените доходи на Т.. Съгласно чл. 116 ал.1 от ДОПК, в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизираното лице е да представи доказателства за изясняването им. Такива не са ангажирани.

По отношение твърденията на Т., че е получил сумата от 20 000 лв. от майка си, съдът прецени следното: по делото не са ангажирани безспорни доказателства за получаване на сочената сума. Единствено свид. Т. сочи, че свекърва й е дала тази сума. Показанията на тази свидетелка съдът приема за изолирани и неподкрепени с останалия събран по делото доказателствен материал. Видно от депозираните обяснения на С. Т. - бран на жалбоподателя, същия сочи, че не му е известно майка му да е предоставила такава сума на жалбоподателя. По делото не са налице и доказателства, че С. Т. е разполагала с тази сума. По изложените доводи правилно ревизиращите не са включили в приходната част на баланса сумата от 20 000 лв.

За сумата от 10 000 евро, която жалбоподателя сочи, че е получил от Р. М., син на И. Т., съдът прецени следното:

По делото е представена РА издаден на 27.08.2020 г. на Т., липсват данни акта да е обжалван. В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на М.. В обясненията си лицето сочи, че е предоставило на Т. на два пъти по 5 000 евро - през лятото и зимата на 2018 г. М. е посочил, че сумата е от спечелени 185 000 чешки крони от слотавтомати и лични спестявания в Чехия. За тези твърдения не са ангажирани доказателства. Изискани са справки за осигуряването на М., като е установено, че от 2014 г. до 2015 г. лицето е работило по трудови правоотношения с "*****" ЕООД и е получавал месечен доход от 400 лв. до 600 лв. за периода от 8.02.2017 г. до 1.08.2017 г. е получавал възнаграждение от 560 лв. Правилно ревизиращите са преценили, че лицето не е ангажирало доказателства, че към периода на предоставяне на паричните средства, същия е имал налични такива, поради което сумата не е включена в приходната част на баланса.

Предвид гореизложеното правилно ревизиращите са установили, че за 2019 г. извършените разходи надвишават получените приходи с 37 773.84 лв. Правилно ревизиращите са взели предвид, че жалбоподателя е с намалена работоспособност, поради което сумата за облагане е намалена със сумата от 7920 лв. представляваща данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност, на осн. чл. 17, вр. чл. 18 ал.1 от ЗДДФЛ. 

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалвания РА е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ответника е направил искане за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 445,91 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Т., с ЕГН **********,***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320000102-091-001/27.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 260/26.11.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с който по реда на чл.122 от ДОПК са му установени задължения за данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 2985.84 лв. и лихва от 98.71 лв.

ОСЪЖДА С.И.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 445.91 лв. (четиристотин четирдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          Административен съдия: