Решение по дело №5842/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 265
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20212120205842
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205842 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. З. Ш., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-003699 от 18.10.2021 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са й наложени
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършила
процесните нарушения. В съдебно заседание поддържа, че не е знаела, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация.
Административнонаказващият орган - началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор
пътна полиция Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 20.06.2021 г. около 03:00 часа жалбоподателката управлявала собствения си товарен
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***** в гр. Бургас, бул. „Демокрация“, до магазин
„Абсолют“, в посока „ПГ по Транспорт“, като пътувала заедно със свидетеля Х. Г..
1
Свидетелят И.Г. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Бургас бил
извикан да окаже съдействие на колеги от Първо РУ, от които посоченият автомобил бил
спрян за проверка. При извършена проверка в ОДЧ свидетелят И.Г. установил, че
посоченият автомобил е със служебно прекратена регистрация от 22.02.2021 г. на основание
чл. 143, ал. 10 ЗДвП. На св. И.Г. не било представено свидетелство за регистрацния на
автомобила – част II. Свидетелят съставил срещу жалбоподателката АУАН за това, че
управлява МПС със служебно прекратена регистрация и за това, че не носи СРМПС.
Материалите били изпратени на Районна прокуратура – Бургас. С постановление от
06.10.2021 г. прокурор при БРП отказал да образува досъдебно производство, като е приел,
че жалбоподателката не е осъществила от субективна страна състав на престъплението по
чл. 345, ал. 2 НК. Препис от постановлението било изпратено на сектор „ПП“ при ОД на
МВР Бургас за сведение. От началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „ПП“ било
издадено поцесното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените от съда факти. Показанията на свидетелите са последователни,
логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира. Показанията се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з 515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
които обуславят отмяна на обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в сила от 01.01.2016 г. е
предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал.
2
6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. От фактическа страна по делото безспорно се установява,
че на 20.06.2021 г. около 03:00 часа жалбоподателката управлявала собствения си товарен
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***** в гр. Бургас, бул. „Демокрация“, до магазин
„Абсолют“, в посока „ПГ по Транспорт“, който е бил със служебно прекратена регистрация
от 22.02.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за процесното нарушение
е необходимо да се установи по категоричен начин, че същата е знаела, че управлява лек
автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител.
Натоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателката, поради което се изключва възможността да бъде
ангажирана административнонаказателната й отговорност за процесното деяние. Този извод
съдът прави с оглед наличните по делото данни. В административнонаказателната преписка
липсват доказателства, които да установяват, че контролният орган е изпълнил
задължението си, предвидено в чл. 143, ал. 10 ЗДвП да уведоми жалбоподателката за
служебното прекратяване на регистрацията на личния й лек автомобил. След като
жалбоподателката не е била уведомена, същата не е осъзнавала, че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация. Следователно жалбоподателката не е осъществила
нарушението от субективна страна. Ето защо съдът намира, че по делото липсват
категорични доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателката при
извършване на процесното деяние.
Не е налице и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като след като
автомобилът към 20.06.2021г. е бил с прекратена регистрация, нарушението е едно и е по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП (което в случая не е осъществено от субективна страна). В случая
забранено е било изобщо управлението на автомобила, поради което няма как да възникнат
задълженията по чл. 100 от ЗДвП, които са свързани с правомерно управление на автомобил.
Следователно и това нарушение е несъставомерно и НП следва да бъде отменено в тази му
част.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003699 от 18.10.2021г., издадено от
3
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор пътна полиция Бургас, с което на Г. З. Ш.,
ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 10 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
В.О.:В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4