№ 275
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501758 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 1869/18.09.2024г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120101254 в частта, в която: 1) съдът отхвърля иска
на Н. Г. Г., ЕГН: ********** от ******** против Прокуратурата на Република България да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдените 1 000
лева и претендираните 5 000 лева и в частта, в която: 2) съдът отхвърля иска на Н. Г. Г., ЕГН:
********** от ******** против Прокуратурата на Република България да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 1 220 лева, от които 720
лева, представляващи трудовото възнаграждение, получавано от Г. преди прекратяване на
трудовото му правоотношение от работодателя поради факта на извършеното деяние; 200
лева, представляващи извършени от Г. разходи във връзка с поставяне на нови
регистрационни табели на автомобила и 300 лева, представляващи извършени от Г. разходи
за назначена химическа експертиза на кръв, установяваща липсата на наркотични вещества,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на прекратяване на
наказателното производство до окончателното й изплащане.
Подадена е въззивна жалба от Н. Г. Г. против решение № 1869/18.09.2024г. в
отхвърлителните части.
Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е
необосновано. Според Г., съдът не е съобразил обстоятелството, че той 6 месеца е бил без
работа, защото колата му е била спряна от движение. Жалбоподателят иска от въззивната
инстанция да отмени решението на Районния съд в обжалваните части и да постанови
друго, с което да уважи предявените искове изцяло.
1
Н. Г. Г. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна не представя писмен отговор и не се представлява в съдебно
заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 06.11.2022г. около 11:25 часа, Н. Г. Г. управлява лек автомобил, марка „Фолксваген
пасат“ с рег.№ ***** в *****, когато е спрян за проверка от органите на КАТ в района на
кръстовище, образувано между улица „Иван Вазов“ и улица „Средна гора“. Органите на
КАТ извършват проверка на Г. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № АRPH 0024, което отчита нулев показател. След това, Г. е поканен в
сградата на РУ - Поморие за извършване на проба за употреба на наркотични вещества
и/или техните аналози. Проверката е извършена с техническо средство Дрегер „Дръг Тест
5000“, което отчита положителен резултат за употреба на кокаин. Резултатът от теста е
предявен на водача, който го оспорва. Поради това, органите на КАТ издават на Г. талон за
медицинско изследване № 112067/06.11.2022г. и го придружават до ФСМП – Поморие,
където последния предоставя кръв и урина за изследване. Едновременно с това, органите на
КАТ съставят акт № GA 824254 за установяване на административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1, предл.ІІ от ЗДвП. Със заповед № 320зз-228/06.11.2022г., издадена на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.343б, ал.3 от НК, Г. е задържан за срок от 24 часа.
На 06.11.2022г. в РУ - Поморие е образувано бързо производство № 320 ЗМ
453/2022г. срещу Н. Г. Г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Със заповед № 22-0320-000282/07.11.2022г., издадена от полицейски инспектор в РУ
– Поморие на Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от
ЗДвП „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
С постановление изх.№ 17242/2022г., прокурор в Районна прокуратура – Бургас
разпорежда бързото полицейско производство да се извърши по общия ред, а с последващи
постановления неколкократно е продължаван срока на разследването. В хода на
наказателното производство е извършен разпит на свидетели и е назначена съдебна
химикотоксикологична експертиза. Според заключението на съдебно-химическата
експертиза (рег.№ 4-3297/29.03.2023г.), резултатът от кръвната проба е отрицателен, а
резултатът от изследването на урината – положителен.
С постановление изх.№ 17242/12.05.2023г. досъдебното производство против Н. Г. Г.
е прекратено поради несъставомерност на деянието.
На 26.02.2024г. Н. Г. Г. предявява против Прокуратурата на Република България иск
за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди за периода от 06.11.2022г.
до 11.05.2023г. в размер на 5 000 лева, изразяващи се в депресия и изолация от хората и за
обезщетяване на имуществените вреди, представляващи неполучено трудово
възнаграждение за период от 7 месеца в размер на 720 лева; заплатена такса за поставяне на
регистрационни табели в размер на 200 лева и възнаграждение на вещото лице за
извършена съдебно-химическа експертиза в размер на 300 лева.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на исковете, тъй като Г. не е привлечен като обвиняем. Прокуратурата
твърди, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“, употребен в разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ трябва да се тълкува в тесния смисъл на това понятие, а не
разширително. Прокуратурата оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, а
за имуществените вреди твърди, че не са доказани.
В хода на съдебното производство са приети материалите по досъдебно
производство № 320 ЗМ 453/2022г. и са събрани показанията на свидетеля Й.Г.Г., сестра на
ищеца. Свидетелят Г.а твърди, че брат й останал без работа в продължение на 6 месеца, тъй
2
като свидетелството му за правоуправление било отнето. Според нея, той останал без
доходи, станал тревожен, имал болки в корема и в зъбите. Свидетелят посочва, че Г. бил с
повишена кръвна захар и ускорен пулс и не излизал с приятели, защото се срамувал, че е
обвинен в употреба на наркотици и алкохол. Г.а заявява, че брат й работил като охрана и
получавал минималната работна заплата.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас постановява решение,
с което осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Г. Г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лева, причинени в резултат на незаконно
преследване за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по досъдебно производство
№ 320 ЗМ 453/2022г. по описа на РУ – Поморие, прекратено с постановление на Районна
прокуратура – Бургас, влязло в сила на 23.05.2023г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.05.2023г. до окончателното изплащане и отхвърля иска за разликата до
претендираните 5 000 лева. С решението, съдът отхвърля иска на Г. за обезщетяване на
претърпените от него имуществени вреди в общ размер на 1 220 лева като недоказан. За да
постанови това решение, съдът анализира фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
приема, че в конкретния случай са изпълнени предпоставките, за да се ангажира
отговорността на ответната страна. Съдът намира за неоснователно възражението на
Прокуратурата, че ищецът не е привлечен като обвиняем, тъй като според практиката на
ВКС, това понятие трябва да се тълкува разширително. Неоснователно, според съда, е и
възражението, че Прокуратурата не е материалноправно легитимира да отговаря за вредите,
причинени на ищеца. Съдът се позовава на практиката на ВКС, според която не съществува
пречка по иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъдат конституирани
разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са
настъпили вреди. Тези органи, обаче действат под ръководството и надзора на
прокуратурата, а в конкретния случай осъществяването на наказателната репресия спрямо
ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове
както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство –
макар тези органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята
съвкупност са довели до причиняване на вреди на ищеца. Съдът отхвърля и възражението
на Прокуратурата за освобождаване от отговорност поради факта, че органите на
прокуратурата не са извършили незаконосъобразни действия или бездействия. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди съдът определя по справедливост. По отношение на
имуществените вреди, съдът приема, че не съществува причинна връзка между отнемането
на свидетелството за правоуправление и оставането на ищеца без работа, а доказателства за
извършени разходи в размер на 200 лева, съответно на 300 лева, по делото не са
представени.
Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото
доказателства, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
3
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 1869/18.09.2024г. е неправилно в частта, в която е отхвърлен иска за
обезщетяване за неимуществени вреди за разликата до 1500 лева. В останалата част,
решение № 1869/18.09.2024г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че отговорността на
държавата по този ред е обективна и възниква при наличието на предвидените в нея
предпоставки, без да е необходима вина от съответните длъжностни лица съгласно чл.4 от
ЗОДОВ, а още по-малко тази вина се предполага за разлика от деликтната отговорност по
чл.45, ал.2 от ЗЗД (ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГТК на ВКС). За да се реализира
отговорността на държавата в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е необходимо да са
изпълнени следните предпоставки: 1) повдигнато от Прокуратурата на Република България
обвинение срещу ищеца за извършено от него престъпление; 2) лицето да бъде оправдано
или наказателното производство да бъде прекратено на едно от основанията, посочени в
нормата; 3) вреда и 4) причинна връзка между вредата и наказателното производство.
В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 06.11.2022г. Районна прокуратура – Бургас образува бързо производство
№ 320 ЗМ 453/2022г. срещу Н. Г. Г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Наказателното производство е преобразувано в досъдебно по общия ред, в хода на което са
събрани свидетелски показания и е приета съдебна химикотоксикологична експертиза. С
постановление изх.№ 17242/ 12.05.2023г. досъдебното производство е прекратено поради
несъставомерност на деянието. При това положение, не съществува съмнение, че са
изпълнени първите две предпоставки от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и е
налице основанието за ангажиране на отговорността на Прокуратурата.
От показанията на свидетеля Г.а, която е сестра на ищеца и има непосредствени
впечатления от състоянието му през периода на наказателното производство, се установява,
че ищецът е претърпял страдания, изразяващи се в тревожност, болки в корема и зъбите,
повишена кръвна захар и ускорен пулс. Свидетелката посочва още, че ищецът се е
отдръпнал от приятелския си кръг и социалното си обкръжение, защото се срамувал от
повдигнатото обвинение. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на
свидетелката като достоверни и обективни, независимо от родствената връзка между нея и
ищеца и приема, че Г. действително е претърпял описаните от свидетелката вреди. По
делото е установена и причинната връзка между незаконно поддържаното обвинение и
вредата. При това положение на изследване в настоящото производство подлежи размера на
обезщетението за неимуществени вреди, за който е въведено възражение в жалбата.
Според чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Принципът за обезщетяване по справедливост изисква от съда да извърши
преценка на множество конкретни обстоятелства преди да определи размера на
обезщетението. Този размер трябва да съответства на причинените вреди, да е съобразен с
данните по делото и с обществените представи за справедливост при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси (ППВС № 4/1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГТК на
ВКС). В конкретния случай районният съд е изпълнил това задължение, но не е определил
правилно размера на обезщетението. В резултат на незаконно поддържаното обвинение,
4
правото на ищеца на свобода и сигурност е било ограничено за срок от 24 часа, тъй като по
отношение на него е издадена заповед за задържане с правно основание чл.72 от ЗМВР.
Накърнено е и правото му да управлява моторно превозно средство, тъй като свидетелството
за правоуправление е отнето чрез наложена принудителна административна мярка.
Съдебната практика приема, че Прокуратурата отговаря за причинените на ищеца
неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не само в случаите, в които срещу
него е образувано наказателно производство, но и в случаите, в които са наложени
принудителни административни мерки „задържане за срок от 24 часа“ по реда на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР и „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността“ по чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП при образувано наказателно
производство по чл.343б, ал.3 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за
извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение (решение № 43/31.01.2025г.,
постановено по гр. д. № 242/2024г. от ВКС, ІІІ ГО).
В конкретния случай, районният съд не е съобразил в съответната степен видът и
характерът на наказателното производство, образувано против ищеца с правно основание
чл.343б, ал.3 от НК. Съставът на престъплението, разписан в цитираната правна норма
изисква употребата на наркотични вещества или техни аналози да е установено по
надлежния ред. В настоящия случай, правоохранителните органи са приели, че проверката,
извършена с техническо средство Дрегер „Дръг Тест 5000“ изпълва съдържанието на
понятието „надлежен ред“, употребено в закона без да се уверят в надежността на
техническото средство. По този начин, правоохранителните органи са допуснали прекомерна
намеса в правата на уличеното лице. Районният съд не е съобразил правилно и
продължителността на наказателното производство, водено срещу ищеца – шест месеца, в
които той е останал без работа. Отчитайки посочените обстоятелства, въззивната инстанция
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 1 500 лева.
По изложените съображения, решението в частта, в която е отхвърлен иска на Г. за
репариране на неимуществените вреди в размер над 1000 лева до 1500 лева трябва да се
отмени и вместо него трябва да се постанови друго, с което да се присъди разликата от 500
лева.
Решението в частта, в която е отхвърлен иска на Г. за присъждане на имуществени
вреди в общ размер на 1 220 лева, от които 720 лева – трудово възнаграждение за период от
6 месеца; 200 лева – такса за поставяне на регистрационни табели и 300 лева –
възнаграждение за извършване на съдебно-химическа експертиза, е правилно и трябва да се
потвърди. Изводът на районния съд, че не е налице причинна връзка между прекратеното
трудово правоотношение на ищеца и воденото срещу него наказателно производство, е
правилен и обоснован. По делото не се твърди и не се установява ищецът да е заемал
длъжност, за изпълнението на която се иска валидно свидетелство за управление на МПС.
Напротив. Ищецът твърди, че е работил като охрана, но е бил в невъзможност да пътува до
мястото на работа – к.к. „Слънчев бряг“. Възможността на ищеца да се придвижва до
работното място не е свързана единствено и само с управление на притежаваното от него
МПС, поради което правилно съдът е преценил, че не съществува причинна връзка между
принудителната административна мярка, наложени на ищеца и прекратяването на трудовото
правоотношение. По делото не са представени доказателства, от които да се направи
заключение, че ищецът е извършил разходи за поставяне на нови регистрационни табели в
размер на 200 лева и е заплатил възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно-
химическа експертиза в размер на 300 лева. Поради това, искът за репариране на тези вреди
е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява частично основателна и
трябва да се уважи със следващата от това отмяна на решението за разликата над 1000 лева
до размера от 1500 лева и неоснователна против решението в частта, в която е отхвърлен
иска за обезщетяване на неимуществените вреди.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от въззивната
страна. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
5
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на Н. Г. Г. съдебни
разноски в размер на 2,55 лева, представляващи част от внесената държавна такса,
пропорционална на уважената част от иска.
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1869/18.09.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.
д. № 20242120101254 в частта, в която е отхвърлен иска на Н. Г. Г., ЕГН: ********** от
******** против Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на досъдебно производство № 320 ЗМ
453/2022г. по описа на РУ – Поморие за разликата над 1 000 лева до размера от 1 500 лева и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на Н. Г. Г., ЕГН: ********** от ******** обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на досъдебно производство № 320 ЗМ 453/2022г. по описа на
РУ – Поморие в размер на 500 лева (представляващи разликата между дължимото
обезщетение в размер на 1 500 лева и присъденото от първата инстанция обезщетение в
размер от 1 000 лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.02.2024г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1869/18.09.2024г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр. д. № 20242120101254 в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на Н. Г. Г., ЕГН: ********** от ******** съдебни разноски в размер на 2,55
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6