№ 80
гр. Варна , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх. №29091 от 18.11.2020 г. по описа
на ЧСИ Илиана Станчева, депозирана от К. А. К., ЕГН **********, длъжник
по изпълнително дело №20087120400295 срещу отказ на ЧСИ Илиана СТАНЧЕВА, c
PEГ. № 712 КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди се, че изп.процес е иницииран с
1
молба от 15.12.2008г. по изпълнителен лист от „Райфайзенбанк' ЕАД. С молба с вх. № 1224
на 27.01.2015г. „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД на основание чл. 429 от ГПК иска от ЧСИ
да бъде конституиран като частен правоприемник на „Райфайзенбанк" ЕАД, като представя
договор за цесия. Така по делото „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е конституиран от ЧСИ,
без да е поискано или въобще представено доказателство да е предприето уведомяване по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника по прехвърленото вземане. Липсват доказателства
уведомление да е било надлежно връчено на адресата му По делото се установява, че
взискателят „Райфайзенбанк" ЕАД с вх. № 10648 на 21.08.2014г. е искал налагане на запор
на трудово възнаграждение, като е уведомен работодателя на длъжника „Табак Маркет"АД
за наложения запор. Това изпълнително действие е последното, което е извършено от
взискателя по делото. След тази дата 21.08.2014 год отсъстват валидно предприети от
взикателя „Райфайзенбанк" ЕАД изпълнителни действия, които да се ползват с
преустановително действие по отношение течението на обсъждания 2 годишен срок.
1
Твърди се, че последното изпълнително действие по делото е от 21.08.2014 г.,
и «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД не е надлежна страна в производството и като такава
няма правна легитимация да иска изпълнителни действия в производството.
Конституирането на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е
порочно действие, защо то не са били налице необходимите предпоставки за това. Спрямо
длъжника по делото, извършеното частно правоприемство между „Райфайзенбанк" ЕАД и
„Фронтекс 'Интернешънъл" ЕАД базирано на сключен договор за цесия не е произвело
валиден правен ефект, защото длъжникът не е бил надлежно уведомен от страна на цедента
/„Райфайзенбанк" ЕАД / за прехвърляне на вземането по издадения ИЛ. В този смисъл за
взискател по изпълнителното дело следва да се приема не цесионера - „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, а цедента - „Райфайзенбанк" ЕАД . Доколкото в полза на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД не е следвало да се признава качеството на взискател в провеждания
изпълнителен процес, то и неговите волезиявления насочени към органа по изпълнението не
е следвало да се вземат предвид при преценката относно това, дали от взискателя са
предприети дадени изпълнителни действия в контекста на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Моли за решение, с което да се отмени постановения Отказ за прекратяване
на изп. д. № 20087120400295 по описа на ЧСИ Илиана СТАНЧЕВА, с per. № 712, като се
укаже на съдебния изпълнител, че следва да постанови изричен акт, посредством които да
констатира прекратяването на изпълнителното производство имащо за адресат"- длъжника
К. А. К., ЕГН **********, като съобрази реализирането на прекратителното основание на
чл. 433, т. 8 ГПК.
Приложени са писмени обяснения от ЧСИ Илиана СТАНЧЕВА, c PEГ. № 712
КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна,като е приложено изпълнително
дело №20087120400295
Въззиваемата страна не е депозирала отговор
За да се произнесе, настоящият въззивен състав взе предвид следното:
В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са
регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а
именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; т.5 определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486,
ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната
разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния
изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва
2
и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е
сезиран, е процесуално допустима.
На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока
по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното
действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство ще
настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от
последното действие на взискателя.
При ЧСИ Илиана СТАНЧЕВА, c PEГ. № 712 КЧСИ и район на действие
Окръжен съд - Варна, е образувано изпълнително дело №20087120400295,образувано по
молба на «Райфайзенбанк България» ЕАД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен
лист от 11.12.2008 г.. издаден от ВРС по частно гр. д. № 8218/2008 година, срещу К. А. К.,
ЕГН ********** за заплащане на сумата от 7 287,61 лв. - главница, ведно със законната
лихва върху нея от 31.10.2008 г., 2 073,36 лв. - просрочена лихва, както и разноски в размер
на 508,05 лв. Изпълнителното дело е образувано на 15.12.2008 година. Взискателят е
поискал пълно имуществено проучване на длъжника и пристъпване към принудително
събиране на вземането му. На основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил и
правомощието сама да определя способа на изпълнение. По делото са извършени множество
справки, налагани са няколко запора върху банкови сметки и трудови възнаграждения.,
периодично са постъпвали суми.
С молба вх. № 27965/30.10.2020 г. длъжницата е поискала прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, която е оставена без
уважение, тъй като не са настъпили законовите предпоставки за това — няма период от
време, по-дълъг от две години, в който да не е предприето изпълнително действие.
В конкретния случай при преценка висящността на изпълнителното
призводство, инициирано с молба на първоначалния взискател - "„Райфайзенбанк" ЕАД
пред ЧСИ, съдът намира че не е налице период по -дълъг от две години, в който взискателят
да е бездействал. В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело са
възложени на ЧСИ правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Тази разпоредба възлага на ЧСИ
допълнителни действия свързани с проучване на имуществото на длъжника, с правото му да
изисква документи, справки за актуални адреси свързани с връчване на призовки, съобщения
и други които действия са подготвителни с оглед успешното провеждане на изпълнителните
действия по опис, оценка и осребряване имуществото на длъжниците. Следователно ЧСИ
следва да изпълни задълженията си по чл.426 и сл. ГПК, вр.чл.18 ЗЧСИ като пристъпи към
3
изпълнение. .
Видно от данните по делото, на 06.01.2009 година е наложен първият запор на
трудовото възнаграждение на Костадинова, от който идват три месечни удръжки.
На 06.01.2010 г. е наложен друг запор на трудовото възнаграждение в «Телепол» ЕООД, от
където ежемесечно постъпват суми в периода от 21.04.2010 г. до 24.08.2012 г. /вноска от 20
лв. - лист 120 от делото/. С молба вх. № 10648 от 21.08.2014 г. «Райфайзенбанк България»
ЕАД е поискала налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника в «Табак
Маркет» АД, като запорът е наложен и е изпълнен на 18.09.2014 г. и 20.10.2014 г.
С молба вх. № 1224/27.01.2015 г. «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, на
основание чл. 429 ГПК е поискал конституирането му като взискател по делото на
основание Договор за цесия от 16.12.2014 г. с «Райфайзенбанк България» ЕАД. Към молбата
са приложени самият договор, пълномощни и потвърждение за извършената цесия. С молба
вх. №2204 от 12.02.2015 г. банката, позовавайки се на същата цесия, уведомява, че следва
да се счита пълномощията й за оттеглени,а постъпващите суми по
делото следва да превеждат на новия взискател.
След конституирането на „Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, като взискател по
делото, дружеството депозира молби за изпълнителни действия и заплаща съответните
такси.
На 05.08.2015 г. е наложен нов запор на трудовото възнаграждение на
жалбоподателката. В изпълнение на запора по делото постъпват суми от 29.09.2015 г.
до 22.02.2016 г., когато трудовият договор е прекратен.
След нови справки, са наложени нови запори на четири банкови сметки и
трудово възнаграждение на 20.04.2017 г., а на 14.03.2018 г. са изготвени и изпратени нови
запорни съобщения до „ОББ" АД и „Табак Груп-76". От 10.10.2019 г. е последният запор
върху заплатата на Костадинова. Длъжницата непрекъснато напуска работодателите си,
открива си нови банкови сметки, сменя адвокатите си и възпрепятства съдебното
изпълнение.
Частното правоприемство на «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД е
доказано,видно от представения договор за цесия.
Дружеството е представило по делото писмо и известие за доставяне, че е
изпратено уведомление до длъжника за извършената цесия. Писмото е изпратено на адреса
на Костадинова, където безспорно живее и получава кореспонденцията си. Пощенското
клеймо е от 13.03.2015 г., а на пратката е отбелязано, че «не е потърсена от получателя».
Съгласно общите условия на «Български пощи» АД, когато пратката не бъде потърсена в
период от 25 дни, същата се връща на изпращача й. Твърденията, че Костадинова не е
уведомена, не отговарят на истината. Със призовката изх. № 7267/14.03.2018 г. за насрочен
4
опис, тя лично е уведомена, че взискател по делото е «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД /лист
194 от делото/.
Независимо от горното, следва да се вземе предвид и следното :С Разпореждане
на ЧСИ, постановено въз основа на изрична молба, е конституиран, на основание чл. 429, ал.
1 ГПК на мястото на взискателя, цесионерът "«Фронтекс Интернешънъл» ЕАД . Към
молбата са били представени договора за прехвърляне на вземания и списък на
прехвърлените вземания. От известие за доставяне (на л. 58 от изп. дело) е видно, че
уведомлението за цедирането на вземането не е връчено на длъжника, тъй като съобщението
не е потърсено. Следователно, независимо от гореизложеното, може да се приеме и
извода, че цесията действително не е била съобщена на длъжника, съгласно изискванията
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Съобщаването на цесията е предвидено в закона условие за пораждане
на действие на цесията по отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му при
извършено евентуално изпълнение към стария кредитор. Това съобщаване не е условие за
провеждане на принудителни действия спрямо длъжника от новия кредитор, при
продължаване на изпълнителното производство от последния. Това е така, тъй като
легитимацията в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист. Разпоредбата
на чл. 429, ал. 1 ГПК урежда правоприемството в правото на принудително изпълнение на
кредитора по изпълнителния лист. То следва издаването на изпълнителния лист и настъпва
по силата на закона.В производството, образувано по жалба на длъжника по чл. 435 ГПК,
съдът проверява единствено процесуалната законосъобразност на принудителното
изпълнение. Редът за защита на длъжника при материалноправни възражения срещу
валидността на договора за цесия е по исков ред, чрез предявяването на иск по чл. 439 ГПК,
а не с искане в изпълнителното производство. Влязлото в сила Решение, с което е уважен
искът по чл. 439 ГПК, би било основание за прекратяване на изпълнителното дело, по чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК. Доводите в жалбата, касаещи хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, са
неоснователни.По тези аргументи отказът на ЧСИ да прекрати изпълнително дело се явява
правилен като краен резултат и не подлежи на отмяна, а жалбата на длъжника, като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Допълнителен аргумент за неоснователност на депозираната жалба е и фактът,
че правомощията на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ не са оттеглени и тя е продължила да определя
способа на изпълнение и е извършила законосъобразни изпълнителни действия в периода от
16.12.2014 г. до предявяване на жалбата, което прави неприложима разпоредбата на чл.433,
ал.1, т. 8 ГПК.
. Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия
/независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че липсват основания за прекратяване на изпълнението поради
бездействие от страна на взискателя. В случая безспорно се установява, че по
изпълнителното дело не е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на
5
чл.433 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия. Постановеният отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради липса на законовите основания на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Противно на доводите в жалбата т. нар. перемпция е налице, когато взискателят
въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия. За да настъпи перемпцията е
необходимо бездействие на взискателя в продължение на две години, каквото не е налице.
Неоснователно е възражението и относно действието на
цесията.Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния, но между цеден и цесионер, договорът за цесия е
възпроизвел своето действие, договорът е действащ и страните по него са изпълнили своите
задължения. Длъжникът, може да бъде уведомен за цесията във всеки един момент и
законодателят не е определил срок за това, Той не е претърпял вреди, положението му не се
е влошило в резултат на извършената цесия, но и длъжникът не може да черпи права и да
отрича правото на цесионера по един легитимен договор за прехвърляне на вземане.
С оглед на гореизложеното, съдът приема,че жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Окръжен съд не споделя оплакванията на жалбоподателя-длъжник изложени в
жалбата, тъй като същите не намират опора в закона и имат изцяло защитен характер.
ЧСИ правилно и на осн. чл. 429, ал. І от ГПК е образувал процесното изп. дело.
Възражението на длъжника., че договорът за цесия няма действие по отношение на него, тъй
като не му съобщен, има материалноправен характер и е недопустимо в рамките на
изпълнителното производство съдия изпълнител да изследва и се съобразява с това
възражение.
Така мотивиран, Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №29091 от 18.11.2020 г. по описа на
ЧСИ Илиана Станчева, депозирана от К. А. К., ЕГН ********** по изпълнително
дело №20087120400295 срещу отказ на ЧСИ Илиана СТАНЧЕВА, c PEГ. № 712 КЧСИ и
район на действие Окръжен съд - Варна да прекрати изпълнителното производство по
6
изпълнително дело №20087120400295 на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7