О П Р Е
Д Е Л Е Н И ***, 28.05.2018г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 99 по описа за 2018 година, на основание чл. 374 във връзка с чл.
146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от ,,Сънибилдингс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес ***,,Княз Борис“ №52, ет.7, ап.19,
представлявано от Юлиан Георгиев Вълчанов- управител, чрез процесуален
представител- адв. Б.Т.- БАК, против Г.С.Р.,
ЕГН ********** и М.К.Р., ЕГН **********, с която е предявен иск за солидарно осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30 000 евро (тридесет хиляди
евро), представляваща неустойка по сключения между страните предварителен
договор от 10.03.2017г. за учредяване на отстъпено право на строеж (суперфиция)
върху недвижим имот, срещу задължение за обезщетение, чрез строителство на
сграда със смесено предназначение в УПИ Х-6, кв.50, с площ от 823кв.м., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е изпратил
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, на които е
указано да подадат писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права.
Ответниците са депозирали отговор в срок, с който изразяват
становище по предявената искова молба.
В предоставения двуседмичен срок за това,
ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
Същата е изпратена
на ответниците, които не са депозирали по делото допълнителен писмен отговор.
Книжата по делото
са разменени редовно, като в настоящото определение следва да се включи и
проекта за доклад по делото на основание чл.374 вр. чл.146 ГПК.
Проект
за доклад:
Твърди се в исковата
молба, че на 10.05.2017г., ищецът сключил предварителен договор с Г.Р.и М.Р. (съпрузи),
за учредяване на отстъпено право на строеж /суперфиция/ върху недвижим имот,
срещу задължение за обезщетение чрез строителство на сграда със смесено
предназначение в УПИ Х-6,кв.50, с площ от 823 кв.м.
По силата на сключения договор,
ответниците се задължили да учредят право на строеж върху собствения си
недвижим имот, като ищцовото дружество следвало да стане собственик на 54% от
РЗП на бъдещата сграда. От своя страна, ,,Сънибилдингс“
ЕООД се задължавало да проектира и построи предвидената за изграждане, съгласно
ПУП жилищна сграда със смесено предназначение, като след завършване на постройката,
предаде на собствениците обекти, съответстващи на 46% от общата застроена площ.
Страните се договорили, че конкретното местоположение и квадратура на
самостоятелните обекти, ще бъдат описани в приложение към сключения между тях
предварителен договор, след изготвяне и съгласуване от страна на ,,Сънибилдингс“ЕООД, идеен и работен проект.
По-нататък се излага, че съгласно чл.2 от договора, всички ангажименти и разходи по проектиране,
изготвяне на идейни и работни проекти, строителни разрешения, както и
изпълнение на цялото строителство на сградата, в завършен според договора
проект (включително строителен надзор, въвеждане в експлоатация и разрешение за
ползване), били задължение на ищеца.
От своя страна, собствениците се задължавали в десетдневен срок от
подписването на предварителния договор, а именно- до 20.03.2017г., да предадат
на ищцовото дружество, копия от всички документи за собственост на имота, декларации,
удостоверения и др.(чл.7 ).
Във връзка с клаузата на чл.8 от предварителния договор, ответниците
декларирали, че имотът (или част от него) не е бил прехвърлян на други лица, не
са сключвани други предварителни договори за този имот, че върху него няма
наложена възбрана, няма вписан наемен договор, не е ипотекиран или обременен с
вещни тежести, не подлежи на реституция, няма висящ съдебен спор за него, както
и че в имота няма извършено незаконна строителство, което да възпрепятства
издаване на строително разрешение.
Твърди се, че непосредствено след сключване на договора, Г.Р.и М.Р. поискали
промяна в договорните условия, изявявайки претенции, строителството да се
извършва не съобразно изготвен от ищеца идеен работeн проект,
а съгласно проект, представен преди
подписване на договора.
Във връзка с горното, ищецът
изпратил писмо, с което уведомил ответниците, че счита посочените искания за
неприемливи. На 27.05.2017г., страните осъществили среща, на която учредителите
заявили, че желаят допустимите съгласно ЗУТ строителни граници, да бъдат
преконфигурирани, съобразво чл.134 ал.6 ЗУТ, с цел достигане на общата РЗП на
сградата 4115 кв.м.
Посочва се, че на 01.06.2017г.,
ищецът сключил договор с ,,Арх Консилиум“ ЕООД, с предмет изготвяне на
технически инвестиционен проект по част ,,Архитектурна“ за обект ,,Жилищна
сграда с магазини и подземен паркинг в УПИ Х-6, кв.50 по плана на
к/с,,Възраждане“- гр. Бургас. На 03.06.2017г., между управителя на ,,Сънибилдингс“ЕООД
и ответника Г.Р. се състояла среща, на която последният предал на ищеца
документ за собственост, скица- извадка за УПИ Х-6 с регистрационен индекс
ІІІ-70/04.07.2016г., заверена скица с извадка, рег.№Инд.ІІ-59/28.04.2017г. за
УПИ Х-6, както и 4 страници с идеи за предварително разпределение на РЗП. Не
била представена валидна виза за проектиране с преконфигурирани застроителни
граници, както и пълномощно за учредяване на представителна власт пред
съответните държавни и общински органи.
Твърди се, че на 01.07.2017г., ищецът изпратил на ответниците първи
вариант на идеен инвестиционен проект, като в тази връзка на 12.07.2017г.,
същите отговорили с писмо, в което изложили редица претенциии и настояли
бъдещото строителство да се осъществява по нов проект. На 18.07.2017г. се
провела среща между страните и арх.Начева, на която Г.Р.и М.Р. отказали да
подпишат протокола за проведената среща, както и протокола за предаването на
идейния проект и декларация за съгласие(чл.9 от договора).
На 07.08.2017г., ищецът получил
нотариална покана от ответниците, с която същите уведомявали, че е налице
забава от страна на дружеството, изразяваща се в неизготвяне и непредставяне на
идеен и работен проект в тримесечен срок от подписване на договора.
Ищецът направил справка в АВ- Имотен регистър, от която се установило,
че въпреки декларираното от ответната страна в чл.8 от договора, върху процесния
недвижим имот била учредена ипотека в полза на трето лице- (26.04.2016г.).
Посочва във връзка с казаното, че с нотариална покана от 10.08.2017г., получена
от ответниците на 22.08.2017г. на последните бил определен тридневен срок за
снабдяване с валидна виза- скица за проектиране и/или предоставяне на
пълномощно с учредена представителна власт за ,,Сънибилдингс“ЕООД. С поканата
била определена и дата за среща -18.08.2017г., на която Г.Р.и М.Р. да подпишат декларация, че нямат
възражения по изготвения идеен проект, както и двустранен протокол за
разпределение на конкретни самостоятелни обекти. С поканата ищецът направил
изявление, че в случай на неизпълнение от ответната страна, договорът ще се
счита за прекратен. Тъй като нотариалната покана била получена на 22.08.2017г. , т.е. , след определената
дата за среща, ищецът определил нова такава- 04.09.2017г., на която ответниците
изявили желание за прекратяване на договорните отношения, като отбелязва, че на
срещата не присъствала ответницата М.Р..
Излага се становище за виновно неизпълнение на договорните задължения от
страна на учредителите на правото на строеж – чл.9 ал.1 и ал.2 от
предварителния договор.
Навежда доводи, че съгласно чл.63 ЗЗД,
всяка от страните по договора трябвало да изпълни задълженията си по
него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на
другата страна и тя да изпълнява своите задължения по същия начин.
Излагат се твърдения за виновно
неизпълнение на договорните клаузи от ответниците, поради което договорът бил
прекратен. Последните не оказали уговореното съдействие за изпълнение на предмета
му. Подчертава се недобросъвестността на ответната страна, която декларирала
неверни данни относно факти и обстоятелства от съществено значение за формиране
волята за сключване на процесния договор ( чл.8 от предварителния договор), а
именно- учредена ипотека в полза на трето лице на 26.04.2016г.
Посочва се в исковата молба, че съгласно
чл.15 ал.1 от предварителния договор, при виновно неизпълнение, на която и да е
от страните по него, на задължението за сключване на окончателен договор във
формата на нотариален акт или, на което и да е друго задължение или условие,
както и в случай на неоказване на необходимото уговорено съдействие за
изпълнение на предмета му, виновната страна дължи неустойка в размер на 30 000
евро.
Представени са доказателства.
Претендират се разноски.
Правна
квалификация: исканията имат правното си основание в чл.79 ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Ответниците, в депозирания отговор
на исковата молба, излагат становище за неоснователност на предявения иск.
Посочва се в тази връзка, че
доколкото в исковата молба е изложено твърдение за разваляне на процесния
предварителен договор, то липсвало основание за предявяване на претенция за
неустойка. Съгласно константната съдебна практика, развалянето на договора
засягало и съдържащите се в него уговорки относно последиците от неизпълнението
и обезщетяването на претърпените от изправната страна вреди, какъвто характер
имала уговорката за заплащане на неустойка като форма на обезщетяване на
вредите от договорно неизпълнение. Развалящият не можел да иска да бъде
обезщетен за вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор
неустойка. (Решение по т.д.№414/2009г. на ВКС, първо т.о.)
Заявява се освен това, че ищецът е
неизправна страна по договора, поради което и няма как да търси плащане на
неустойка. Съгласно чл.13 ал.1 от същия, изпълнителят се задължавал в
тримесечен срок от сключването му, т.е. до 10.06.2017г., да изготви идеен и
работен проект и да ги представи на собственика- учредител. Към датата на
завеждане на исковата молба това не било направено. Цитирана е съдебна практика.
(Решение№156/25.03.2013г., постановено по т.д.№538/2012г. по описа на
Пловдивски апелативен съд).
Според ответниците е налице виновно
неизпълнение на ищеца по отношение на задължението, посочено в чл.13,ал.1 от
договора, което продължавало повече от 9 месеца. Подчертава се, че до
преобретателя- изпълнител била изпратена покана с искане за изпълнение, в която
бил предоставен и подходящ срок- уведомление до ,,Сънибилдингс“ ЕООД от
31.07.2017г., изпратено чрез нотариус Цвета Атанасова, рег№458 на НК и уведомление
от 27.09.2017г.
Твърденията относно обременяване на
процесния имот с вещни тежести били неотносими в конкретния случай. Видно от
чл.9 от процесния договор, ответниците не са поемали задължение за предоставяне
на имот, необременен с тежести, поради което и наличието на това обстоятелство
не представлявало договорно неизпълнение и невярното деклариране.
В допълнителната искова молба ищецът намира за несъстоятелни, наведените от
ответната страна твърдения за неоснователност на предявената претенция. Във
връзка с цитираното в отговора решение по т.д. №414/2009г. на ВКС, І т.о.,
посочва, че същото касаело друга фактическа обстановка, а в конкретния случай,
ищецът претендирал неустойка за неизпълнение на договорни задължения, а не за
забава.
На следващо място излага, че в
редица решения на ВКС, еднозначно бил даден отговор на въпроса досежно
основателността на претенцията за неустойка, в случаите, при които договорът е
развален- решение №210 от 27.07.2015г. по гр.д. №5600/2014г., ГК, ІVг.о. на
ВКС; решение №48 от 30.06.1986г. по гр.д. №18/1986г.,ОСГК на ВС; решение №205
от 05.05.2010г. по т.д.18/2009г.,ТК,ІІ т.о.
В случай, че съдът приеме, че
уговорената неустойка не може да се претендира при развален договор, прави уточнение,
че при условията на евентуалност претендира неустойка на основание чл.15 ал.2 от
предварителния договор.
Оспорва, изложеното в отговора на исковата
молба, че ищцовото дружество било неизправна страна, поради което нямала право
да иска заплащане на неустойка. Не отговаряли на истината твърденията, че още
на 09.03.2017г., ответниците предоставили на ,,Сънибилдингс“ЕООД всички
необходими документи, описани в чл.7. Част от книжата били представени едва на
03.06.2017г., а пълномощно и актуална виза за проектиране с преконфигурирани
застроителни граници, ответниците не представили.
Според ищеца обременяването на
имота с вещни тежести и умишленото му въвеждане в заблуждение относно това
обстоятелство, свидетелствали за недобросъвестността на ответната страна. Видно от представената справка от АВ-имотен
регистър, имота върху който е следвало да се осъществи бъдещото строителство е
бил ипотекиран в полза на трето лице още на 26.04.2016г. Бидейки
недобросъвестни от момента на подписване на договора, ответниците от самото
начало нямали намерение да изпълнят задълженията си по него точно и с грижата
на добрия стопанин.
С депозирания допълнителен писмен
отговор, се излага становище, че между страните не била уговорена неустойка за
вреди от развален договор, а за вреди от неизпълнение на договорно задължение,
поради което предвид отпадането с обратна сила на облигационното правоотношение
във връзка с настъпилото разваляне, договорната отговорност по чл.79 ал.1 ЗЗД,
следвало да бъде изключена. Кредиторът
нямал право да претендира нито реално изпълнение, нито неустойка за
неизпълнение на произтичащо от разваления договор задължение.
Посочва се, че отговорност за вреди поради
развалянето на договора, под формата на неустойка, можело да се търси
единствено, ако подобен вид неустойка е изрично предвидена в клаузите на
сключения договор (Решение№17 от 09.03.2010г. по т.д.№414/2009г. на ВКС, І т.о.).
Навеждат се доводи във връзка
с предявения при условията на евентуалност иск за осъждане на ответниците да
заплатят неустойка на основание чл.15 ал.2 от предварителния договор. Намират
горното за недопустимо, като се позовават на съдебна практика (Определение №605/09.11.2009г.
на ВКС по ч.д.№486/2009г., първо т.о.).
Оспорват се наведените от ищеца
твърдения за неизпълнение от страна на ответниците, изразяващо се в неоказване
на съдействие. Излагат аргументи в тази насока. Намира за неотносими,
релевираните от ищеца доводи относно обременяването на процесния имот с вещни
тежести. Декларирането на неверни данни не представлявало договорно
неизпълнение.
По отношение направеното при
условията на евентуалност искане за осъждане на ответниците да заплатят
неустойка, предвидена в чл.15 ал.2 от договора трябва да се посочи, че горното
не представлява едновременна промяна на основанието и
петитума на претенцията, поради което ищецът е упражнил своя процесуална
възможност и по този начин не е направил недопустимо изменение на първоначалния
иск.
Относно въведените искания по
доказателствата:
Представените от
ищеца с исковата молба, писмени доказателства, съдът намира за относими към
предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява
наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и
преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
Ищецът е поискал
допускане на трима свидетели в режим на довеждане, като е посочил фактите и
обстоятелствата, които ще се доказват посредством разпит. Съдът намира, че с
оглед предмета на спора, следва да бъдат допуснати двама свидетели в режим на
довеждане.
С отговора на исковата молба,
ответниците са отправили искане за допускане на едни свидетел в режим на
довеждане, като са посочени фактите и обстоятелствата, които ще се доказват
посредством разпита му, поради което горното следва да бъде допуснато.
С отговора на
исковата молба е направено искане, в случай, че бъдат допуснати, представени от
ищеца ,,първи и втори вариант на идеен инвестиционен проект“, да бъде назначена
съдебно- техническа експертиза, вещото лице, по която да даде отговор на
поставени от ответната страна въпроси.
С допълнителната
искова молба, ищецът също е поставил въпроси към вещото лице, в случай, че бъде
допусната поисканата от ответниците съдебно- техническа експертиза.
Съдът намира, че следва да допусне
назначаването на съдебно- техническа експертиза, с поставени от ищеца и
ответниците задачи, тъй като същите са относими към предмета на спора.
По доказателствената тежест
Ищецът носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване, че е изправна страна по договора и е изпълнил задълженията си във връзка с възникналите между страните облигационни отношения,
както и дължимостта на претендираната от него неустойка.
При предявен осъдителен иск за заплащане на
неустойка, ответникът следва да докаже правоизключващото си възражение за
недължимост на договорената неустойка.
Мотивиран от горното, на
основание чл.374 вр. чл.146 ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 27.06.2018г. от 14.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА всички представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели в режим
на довеждане на страната на ищеца.
ДОПУСКА един свидетел в режим на довеждане на страната на
ответниците.
ДОПУСКА назначаването на съдебно- техническа експертиза, която да
отговори на поставените от ищеца и
ответниците въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице Стефка Раканова.
Указва
на страните, че следва да внесат в седмичен срок от получаване на настоящото
определение по сметка на БОС предварителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400
лв., платим от ищеца и
ответниците по равно. /по 200 лева/
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
СЪОБЩАВА на
страните проекта си доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е необжалваемо.
СЪДИЯ :