Р Е Ш Е Н И Е № 704/5.10.2021г.
гр.
Пазарджик,05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, девети състав, в открито заседание проведено на двадесет и
първи септември , през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА
ПОПОВА
при
секретаря Антоанета Метанова , като разгледа докладваното от съдия Попова
административно дело № 745 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от административно- процесуален кодекс / АПК / във връзка
с чл. 41 ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП / .
Образувано е по
жалба на „НОВА СТАЙЛ „ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. П…,ул. „О.. „ № .. представлявано от Й.Ч. чрез адв. Я.Г.М. : със служебен
адрес ***, със съдебен адрес *** против Отказа за издаване на удостоверение за
наличие на правно основание за ползване на имот , обективиран в Писмо изх. № РД
12-05-174-1 / 31.05.2021 г. на ВриД на ОСЗ – Пазарджик.
В жалбата се поддържа,
че процесният изричен отказ е незаконосъобразен и се моли съда да
постанови съдебно решение ,с което този акт да бъде отменен изцяло. Излагат се
съображения за постановяването му при
неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила в противоречие с относимите материално- правни
разпоредби и целта на закона. Поддържа се, че според действащата в РБългария
уредба по отношение на земеделските
земи, не е създаден някакъв специален ред за регистриране на правото на
задържане на земя / по чл. 72 ал.3 ЗС
във връзка с чл. 12 ал.1 , ал.и ал.3 ЗАЗ/. Поддържа се , че това право
произтича от закона и поради това административният орган е следвало да издаде
удостоверение за признаване на правно основание по чл. 41 ал.3 ЗПЗП. Сочат
се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
Ответникът -
Началник на Общинска служба „Земеделие „ гр. Пазарджик / ВриД/, чрез
процесуалният си представител поддържа становище, че жалбата е неоснователна и
моли съда да я остави без уважение.
Пазарджишки
административен съд , след като подложи на анализ събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните , от фактическа страна приема за
установено следното :
Административното производство е
започнало по подадено заявление от адв.
Я.М. , като пълномощник на управителя Й.Ч. на „НОВА СТАЙЛ „ ЕООД гр. П…, с вх.
№ По-21-787/14.05.2021 г. и идентично заявление , препратено от Областна
дирекция „Земеделие „ гр. Пазарджик по компетентност с вх. № РД -12-05-174 / 13.05.2021 г. за
издаване на удостоверение за наличие на правно основание по чл. 41 ал.3 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по отношение на земеделска земя в землището
на с.Мокрище, общ. Пазарджик – а именно – Пасище , мера с площ от 10 356 дка ,
трета категория в м. „Горен Герен „ в с. М.., , образуван от имот № 040022 и №
040025 – имот с идентификатор 48876.40.23. В своето искане дружеството е уведомило административния орган за съществуването на негово законно
право на задържане / осъществяване на фактическата власт, включително ползване
/ на процесната земеделска земя, като на това основание моли да му бъде
издадено удостоверение за съществуващото
правно основание по смисъла на чл. 36
параграф 5 от Регламент /ЕС / 1307/2013 г.
и да му бъде позволено да очертае
в информационната система на Общинската служба
границите на въпросния земеделски имот.
Не е спорно и се установява от представените
по делото писмени доказателства, че на 02.03. 2012 г. по силата на сключен
договор за аренда, дружеството – жалбоподател придобива правото да ползва
описания по-горе земеделски имот.
През 2019 г. със Заявление вх. № ПО
-24-376/11.12.2019 г. е заявено
неговото прекратяване от арендодателя пред ОбСЗ, като видно от доказателствата
по делото , уведомлението до арендатора за прекратяване на договора , поради
неплащане на уговорените арендни вноски е вписано в СВ при ПРС с рег. № 9518/08.12.2019 г.
С оспорения в настоящото производство отказ , обективизиран
в писмо изх. № РД -12-05-174-1/31.05.2021 г. , на ВриД – Началник Общинска
служба по земеделие, е отказано
издаването на удостоверение на „НОВА СТОЙЛ „ ЕООД за наличие на основание за ползване на имот с идентификатор 48876.40.23 в
землището на с. Мокрище, като е указано , че този отказ подлежи на обжалване по
реда на АПК.
Писмото е връчено на посочения от
дружеството адрес на 07.06.2021 г. / л.30 / , а жалбата против отказа е
постъпила чрез административния орган / чрез куриерска пратка / на 21.06.2021 г. / л.59 и 60 /.
При така изяснена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 168 АПК във
връзка с чл. 142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл. 146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган съгласно нормата на чл. 41 ал.4 ЗПЗП, във връзка с чл. 3
б ал.5 ЗСПЗЗ - Началник на Общинска служба „Земеделие „ по
местонахождението на земеделския имот. Административният акт е в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, включително и тези по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК –
посочени са фактическите и правните основания за издаването му.Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неспазена форма , тъй като в писмото изрично е
указано какъв е реда за оспорване на постановения отказ и непосочването на конкретната процедура на
обжалване / пред по-горестоящ административен орган или пред съда / не обуславя
засягане на правото на защита на адресата, поради което липсата на това
уточнение няма характер на съществено
процесуално нарушение.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати от административни орган
съществени нарушения на административно производствените правила. В обжалвания
акт са разгледани подробно твърдените от
дружеството жалбоподател доводи ,
обсъдени са представените доказателства и данните фигуриращи в специалния
софтуерен продукт , поддържан от Министерство на земеделието, горите и храните
за регистриране на правните основания. Посочени са правни и фактически
основания за постановения отказ.
Настоящият съдебен
състав счита , че оспореният отказ е в
съответствие с материалния закон и неговата цел.
При постановяване на
своя отказ, административният орган е приел, че претендираното от жалбоподателя
право на задържане / като обезпечителна мярка/ , не е предвидено като правно
основание за ползване на земеделски земи
по чл. 37 б ал.3 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 4а и 4 б от ЗСПЗЗ/ относно договори за
наем на земеделски земи / , както и във
връзка с липсата на сключен аренден договор по ЗАЗ.
Съгласно
чл. 41. /Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр.
40 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2018 г./ - ал.1 за
подпомагане за схемите по чл. 38а, ал. 1 може да кандидатстват земеделски
стопани, регистрирани съгласно чл. 7, чрез подаване на заявление за подпомагане
по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година. Съгласно чл. 41 ал.2
заявлението за подпомагане се подава в сроковете и по реда, определени с
наредбата по чл. 32, ал. 5, като според чл. 41 ал.3 земеделските земи, включени
в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна
година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 36, параграф
5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, което се удостоверява с правно основание за
ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи.
Страните
не спорят относно фактите, а само по правото и по-специално дали дружеството – жалбоподател отговаря на изискванията на чл. 41 ал.3 ЗПЗП –
земеделската земя да е на разположение на земеделския стопанин , което да се удостовери с правно основание за ползване , регистрирано
по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В
настоящия случай , не е спорно , че жалбоподателят не е собственик на процесния
земеделски имот, не е и негов наемател / по чл. 4 а ЗСПЗС / , а го е ползвал на
основание валидно сключен договор за аренда. В жалбата си дружеството жалбоподател се позовава на
прекратяването на договора за аренда и
обосновава своето право да задържи ползвания имот , като
обезпечение на насрещни свои вземания от
извършени в имота подобрения. Позовава се на нормите на чл. 72 ал.3 от Закона за собствеността и на чл. 12
ал.1 – 3 от Закона за арендата в земеделието.
Принципно е възможно,
арендателят да е извършил подобрения в
земеделския имот , като съгласно чл. 12 ал.2 ЗАЗ при прекратяване на договора ,
арендателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с
неговото съгласие подобрения. В този случай,
той като арендодателят е държател и не
разполага с правата на владелеца, а още по-малко с правата на добросъвестния
владелец той може да търси стойността на тези подобрения в зависимост от
основанието на което ги е направил / в този смисъл Тълкувателно решение № 85 от
2.XII.1968 г., ОСГК на ВС/.Ако е бил сключил договор за изработка с
арендатора той може да ги търси на
базата на договора за изработка. В противен случай той може да прибегне или до
правилата за гесцията/ водене на чужда работа без пълномощение / или до
правилата за неоснователното обогатяване. Но той няма право на задържане, тъй
като не е добросъвестен владелец.
В нашето право по-често срещаните
видове право на задържане са – право на задържане върху движима вещ на
добросъвестния държател – чл. 91 ЗЗД, право на задържане на добросъвестния
владелец-подобрител – чл. 72, ал. 3 ЗС, право на задържане на
недобросъвестния владелец-подобрител – чл. 74, ал.2 във връзка с чл. 72
ЗС, търговското право на задържане на добросъвестния държател – чл. 315 ТЗ.
В случая съдържанието на договора за
аренда сочи, че се касае за възмездно ползване на недвижим земеделски имот ,
поради което нормите на чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ
са неприложими / същите касаят само движими вещи/. Неприложими са и
нормите на чл. 72 и 74 ЗС , тъй като безспорно , арендателят не е владелец , а
държател на недвижимия имот.
Съгласно чл.90 ЗЗД
длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото
правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да
изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. Настоящият случай
обаче не е такъв. За да упражни право на задържане, чрез отказ да върне
държанието на недвижимия имот след прекратяване на договора за аренда,
арендателят трябва да се позовава на свое вземане произтичащо от същото
договорно правоотношение, а това не е така. В самия договор за аренда ,
страните не са постигнали съгласие , арендателят да извършва подобрения / в
противен случай в тази му част договорът би представлявал договор за изработка
/.Арендаторът претендира насрещни вземания по отношение на арендодателите, но
както беше посочено по-горе , тези вземания не произтичат от същото договорно
правоотношение , а следва да се търсят на плоскостта на извъндоговорни
отношения / водене на чужда работа без пълномощение или неоснователно
обогатяване /. Затова дружеството- жалбоподател няма право на задържане и по
този текст.
Отделно от това специфичното право на задържане , като
обезпечение за изискуеми насрещни престации, включва няколко права /да откаже връщане
на вещта до удовлетворяване на вземането си,
в производството по принудително изпълнение да се удовлетвори по предпочитание от
стойността на задържаната вещ/, но също така и няколко задължения / да се грижи за вещта като добър стопанин, но без да има правото да я ползва , освен
ако е уговорено друго/. Дори и да има
такова право на задържане/ а съдът по изложените по-горе съображения
намира , че това не е така / дружеството
не би имало правото да ползва вещта на това основание – т.е. за съответната
календарна година земеделската земя не е на негово разположение. / чл. 41 ал.3
ЗПЗП / .
Изложеното до тук води до извода , че дружеството- жалбоподател не
разполага със законно упражнено право на ползване и при такава липса,
законосъобразно му е отказано издаване на удостоверение за наличие на основание за ползване на
земеделски имот. Поради това жалбата му
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното , ПАЗАРДЖИШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОХВЪРЛЯ като
неоснователна жалба на
„НОВА СТАЙЛ „ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. П..,
л. „О.. „ №… представлявано от Й.Ч. чрез адв. Я.Г.М. : със служебен адрес ***,
със съдебен адрес *** против Отказа за издаване на удостоверение за наличие на
правно основание за ползване на имот , обективиран в Писмо изх. № РД
12-05-174-1 / 31.05.2021 г. на ВриД но ОСЗ – Пазарджик.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/
Решение от 29.4.2022г. по Административно дело 109/2022 Върховен
административен съд
Решение №
4093 от 29.04.2022 г. на ВАС София, Пето отд. по адм. д. № 109/2022 г. - Оставя в сила Решение № 704/05.10.2021 г. по адм. д. № 745/2021 г. на
Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.