Р Е Ш Е Н И Е №
929
гр. Хасково, 21.12.2013год.
том 10 стр.61-63
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в
публичното заседание на осемнадесети ноември
през две
хиляди и тринадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Мариана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1929
по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 474/24.06.2013г.
е допуснато да се извърши съдебна делба между С.Х.С., ЕГН **********,***, Х.Х.С., ЕГН **********,***,
А.Х.М.,***, Н.Х.Р.,***, Н.М.М., ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********, Н.М.М.,
ЕГН **********,***, Ф. С., М. С. и Г. С., със съдебен адрес ***, адв.Й. Йорданов и С.Йорданов, на следния техен съсобствен недвижим имот: Жилищна сграда на 60 кв.м., на
един етаж и Жилищна сграда /Лятна кухня/ на 45 кв.м., построени в
общински имот № 000257, целият с площ 0.701 кв.м., находящ се в м.”Дорука”, в землището на с.Г., ЕКАТТЕ 15429, Община Хасково,
при съседи: имот № 000264-др.сел.тер.
на Община Хасково, № 016034-нива на Н. С. Т. и № 000210-дере на Община Хасково,
при квоти: по 3/18 ид.ч. за С.Х.С., Х.Х.С., А.Х.М. и Н.Х.Р. и по 1/18 ид.ч.
за Н.М.М., Н.М.М., Н.М.М., Ф. С., М. С. и Г. С.
С решението по допускане на
делбата съдът назначи експертиза, с оглед да установи дали имота, предмет на
делбата, е реално поделяем с цел всеки един от съделителите да получи реален дял от него.
В срока по чл. 349, ал.4 от ГПК съделителят С.Х.С. заявява възлагателна претенция
на основание чл. 349, ал.2 от ГПК.
В същия срок и на същото
основание възлагателна претенция заявява и съделителят Х.Х.С..
От назначената по делото
съдебно-техническа експертиза съдът установи, че допуснатият до делба имот е неподеляем и от него не могат да се обособят самостоятелни
обекти, така че всеки съделител да получи реален дял.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и във връзка с твърденията на страните и заявените от
тях претенции, констатира от фактическа страна следното:
Страните по делото са
съсобственици на жилищна сграда на 60 кв.м., построена на един етаж и на
жилищна сграда /лятна кухня/ с площ от 45 кв.м., построени в общински имот, в
землището на с. Големанци, област Хасковска, като
съдът е постановил решение, с което е допусната тяхната делба, определени са
и квотите на правото на собственост на
всеки един от съделителите. Предметът на делбата, съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, е неподеляем,
поради което, предвид определените квоти на съсобственост, страните не могат да
получат в натура своя дял.
По отношение на възлагателната
претенция на ищеца С.Х.С., съдът намира следното:
За уважаването на конститутивния иск по чл. 349, ал.2 от ГПК е необходимо да
бъдат изпълнени предпоставките на цитираната правна норма. Условията, които
законът поставя са: делбеният имот да е жилище, то да
е неподеляемо, съделителят
поискал възлагането му, да няма друго жилище и при откриването на наследството
да е живял в него. Тези условия са
свързани от една страна с обекта на съсобственост, от друга страна - с
изискванията, на които следва да отговаря самият съделител.
Законът поставя изискването тези условия да са налице кумулативно. В настоящия
случай няма спор, че делбеният имот има изцяло
наследствен характер. Безспорно е още, че представлява жилище, поради което
следва да се установи дали съделителят, поискал
неговото възлагане, има и друго жилище и дали е живял в процесното
жилище към момента на откриването на наследството.
От събраните по делото писмени
доказателства и от гласните такива съдът установи, че тези две предпоставки не
са налице. Съделителят С.Х. е депозирал декларация, с
която декларира под страх за наказателна отговорност, че притежава друго жилище в с.М., Област Хасковска.
Освен това не се събраха доказателства той да е живял в имота към момента на
откриването на наследството. По-скоро събраните гласни доказателства са в
противната насока, а именно, че той е започнал да се интересува от имота едва
след смъртта на наследодателката си. Ето защо, съдът
намира претенцията му за недоказана и неоснователна.
По отношение на възлагателната
претенция на съделителя Х.Х.С., съдът намира, че също
следва да изследва дали са налице същите тези две условия, а именно: да няма
друго жилище, както и при откриването на наследството да е живял в жилището, предмет на делбата. Другите две
условия съдът намира за безспорни. От събраните доказателства се установява,че съделителят Х.С. и
семейството му не притежават друго жилище.От депозираната декларация с дата
18.11.2013 г., подписана под страх за наказателна отговорност, е видно, че той
притежава само право на собственост върху двата обекта, предмет на делбата и
макар да е декларирал, че притежава
същите като изключителен собственик, то това според съда е без значение в
случая, тъй като е установено безспорно, че имотът е съсобствен.
На следващо място за установяване на последното условие тази страна ангажира
гласни и писмени доказателства.От
представеното удостоверение за постоянен адрес съдът установи, че съделителят Х.С. ***, регистриран на този адрес от м.юни
2005 год. По делото обаче не се събраха данни дали на този адрес се намира
спорния имот, т.е. няма доказателства, възоснова на
които съдът да прецени дали съделителят Х.С. е бил адресно регистриран на адреса, на който се намира и жилището, за
което претендира да му бъде възложено. От гласните доказателства също не може
да се направи обоснован извод в горната насока. От показанията на свид.Б. Е. се установява, че преди три години правел ремонт
на къщата на Х., като преди ремонта същата била много стара и разрушена. Наследството
обаче е открито през 2005 година, т.е. преди много повече от три години, поради
което тези негови показания съдът намира, че не следва да кредитира, тъй като
те не доказват откога С. живее в тази къща. Следващият свидетел Д. Х. също не
дава категорични данни в тази насока. Свидетелят не твърди нищо конкретно и
по-точно откога Х.С. живее в къщата-дали отпреди смъртта на наследодателката
си или след този момент /м.октомври 2005 год./ Известно му било само, че Х. и
съпругата му правели възпоменателните ритуали, но също така, че често ходели в
Турция, където живеели децата им.
По делото съдът разпита и свид.С. Х.-син на ищеца С.Х.С., от чийто разпит се
установява, че ответникът Х.С. се е завърнал от Турция, където е живеел
постоянно след смъртта на баба му А.-наследодателката
на страните. До тогава семейството на
свидетеля полагало грижи за бабата, а Х. се върнал от Турция по повод именно
здравословното състояние на баба А. и когато същата починала, останали да
живеят в малката къща. В голямата къща, за която всъщност са претенциите за
възлагане, свидетелят твърди, че винаги е живял чичо му М., който по-късно също
починал. След смъртта му в голямата къща не живеел никой. Твърди, че и баща му
не е живял никога в тази къща, но същото твърди и за Х.. Добавя, че понякога в
тази къща отсядал брат му, когато се върнел от Германия, където работи.
При тези данни по делото съдът
намира, че към момента на откриването на наследството, който момент, съгласно
чл. 1 от ЗН, е моментът на смъртта на наследодателя, в случая 19.10.2005 год., съделителите с претенции за възлагане не доказаха да са
живели в допуснатия до делба имот. Установи се още, че първият от тях- С.С. притежава друг жилищен имот, а вторият-Х. С., макар и да не притежава, не отговаря на
едно от условията, а именно да е живеел в имота към момента на откриване на
наследството. Както вече бе посочено, двете условия следва да са дадени
кумулативно, поради което липсата на което и да е от тях, води до
неоснователност на искането за възлагане.
При тези съображения съдът намира
като единствена възможност за ликвидиране на съсобствеността изнасянето на
имота на публична продан.
Първоначалната цена, при която
следва да се извърши проданта, е установената в настоящото производство пазарна
стойност на имота в размер на 1910 лева
общо /1350 лева за жилищната сграда и 560 лева за лятната кухня/. При
продажбата на имота на цена по-висока от първоначалната, съдия-изпълнителят
следва да събере ДТ в размер на 4 % върху разликата в стойността на дяловете.
С оглед изхода на
делото, на страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран така ,съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот : Жилищна сграда на 60 кв.м., на
един етаж и Жилищна сграда /Лятна кухня/ на 45 кв.м., построени в общински имот №
000257, целият с площ 0.701 кв.м., находящ се в м.”Дорука”,
в землището на с.Г., ЕКАТТЕ 15429, Община Хасково, при съседи: имот №
000264-др.сел.тер. на
Община Хасково, № 016034-нива на Н. С. Т. и № 000210-дере на Община Хасково, при
първоначална цена в размер на 1350 лева за Жилищната сграда на 60 кв.м.
и 560 лева за Жилищната сграда /Лятна кухня/ на 45 кв.м., която цена или
цената, при която се продаде имота, да се разпредели съобразно квотите на съделителите, както следва: по 3/18 ид.ч. за С.Х.С., Х.Х.С., А.Х.М. и Н.Х.Р. и по 1/18 ид.ч.
за Н.М.М., Н.М.М., Н.М.М., Ф. С., М. С. и Г. С.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********,***, Х.Х.С.,
ЕГН **********,***, А.Х.М.,*** и Н.Х.Р.,***, да заплатят в полза на Държавата
по сметка на съдебната власт държавна такса в размер на по 12.74 лева всеки
един от тях.
ОСЪЖДА
Н.М.М., ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********,***, Ф.
С., М. С. и Г. С., със съдебен адрес ***, адв.Й.
Йорданов и С.Йорданов, да заплатят в полза на Държавата по сметка на съдебната
власт държавна такса в размер на по 4.25 лева всеки един от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Й.Д.