РЕШЕНИЕ
№ 2244
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330111116 по описа за 2020 година
Предявен е иск по чл. 61, ал. 2 ЗС от К. Р. ХР. срещу М.Г. И.
Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици в *******, като ответницата
притежава 1/2 ид.ч. от мястото и единият етаж от сградата. През периода 2015-2018г.
ищцата извършила множество ремонтни дейности, в това число прокарване на права и
обратна вода, терасиране и направа на стъпала, заравняване на двора, застилане с пясък,
ремонт на ограда и входна врата, изграждане на циментова площадка с барбекю и дървен
бар плот, осветление и засаждане на райграс. Освен това бил извършен ремонт на подпорна
стена, заравняване и терасиране на терена, направа на каменни шкарпи, поставянето на
осветление и засаждането на райграс и храсти. През 2018г. били поставени улуци и
водосточни тръби на къщата. Иска ответницата да бъде осъдена да й заплати половината от
сумата за СМР съобразно правото й на собственост, а именно 8124 лева, ведно със
законната лихва. Претендира разноски.
Ответницата, оспорва предявената претенция. Твърди, че през 2013г. имотът не бил
негоден за ползване. Дворът бил терестиран на четири отделни нива, укрепени със зидове
много преди 2013г. Оспорва извършените през 2015г. ремонтни работи, както и стойността
на същите. Самите дейности представлявали подобрения, извършени без съгласието на
ответницата. Същото се отнасяло и за дейностите от май 2016г. и от 2017г. Въпреки
множеството молби на ответницата, ищцата продължава да взема еднолични решения за
имота. Ответницата заплатила сумата от 500 лева за новоизградените улуци и водосточни
тръби, но те довели до наводнения, като имало видими следи от напуквания по външната
1
страна на къщата. Вместо ремонт, ищцата изградила комин с видимо некачествено
изпълнение, който засегнал покривната конструкция и било дадено предписание за ремонт
на стрехата на сградата. Иска се отхвърляне на претенцията, защото извършените дейности
нямат характера на необходими ремонти, а при основателност на претенцията се иска от
сумата да бъдат прихванати платените 500 лева за поставянето на улуци.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
С доклада на делото, обективиран в определение от 09.12.2020г. като безспорни
и ненуждаещи се от доказване за отделени обстоятелствата, че страните са
съсобственици в имота, като ответницата притежава 1/2 ид.ч. от дворното място и 1/2
ид.ч. от общите чати на сградата.
Принципното положение е, че при извършване на подобрения в съсобствен
имот, за неучастващия собственика възниква задължение към подобрителя, ако в
резултат от извършеното имотът е увеличил стойността си. Задълженията за заплащане
на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността по
времето, когато те са били извършени. Поради това ответницата, като собственик на
ид.ч. през целия период, когато са извършени ремонтите, се явява материалноправно
легитимирана по предявения иск.
От показанията на свидетелите В. Л. и Б. С. се установява, че в имота са
направени подобрения, а именно: ремонт на обратна вода, възстановяване на част от
голям 4-метров подпорен зид, площадка към улица, възстановяване на други подпорни
зидове, засаждане на храсти със здрава коренова система, поставяне на улуци и
водостоци на сграда, заравняване и циментиране на част от двора, изграждане на
камина (барбекю), засаждане на райграс, ремонт на външна тоалетна и поставяне на
осветление. И двамата свидетели са имали преки впечатления от извършваните
ремонти, като първата е непосредствен съсед, показанията им са конкретни,
последователни и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани. От показанията на
свидетеля С. С. се установяват ремонтни дейности по входната врата към двора и
поставянето на допълнителни елементи на оградата.
Предвид горното и с оглед приетата СТЕ, се установява, че ответницата дължи
заплащането на обезщетение за извършени подобрения. Стойността на обезщетението
следва да се определи по приетата експертиза, която дава заключения за всички
извършени СМР.
Не се установява ремонтите да са били неотложни и необходими за запазването
на вещта. Доказва се лошото състояние на имота, след проливни дъждове в района
през 2014 г. и нанесени щети, но няма данни те да са застрашавали от погиване самата
2
вещ. Показанията на свидетелите С. в обратна насока, преценени съгласно чл. 172
ГПК, предвид възможната заинтересованост, не могат да бъдат кредитирани.
Свидетелите имат епизодични впечатления за имота, като го посещават рядко- един
или два пъти в годината.
Не може да се приеме, че е имало и съгласие на другия собственик. В тази
насока следва да се вземе предвид самото признание на ищцата за липса на такова и
показанията на свидетелите на ответниците, които като нейни деца имат най-близки
впечатления. Поради това отношенията във връзка с извършените подобренията следва
да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощия, съответно по
правила на неоснователното обогатяване- в този смисъл ТР № 85/02.12.1986г. на ОСГК
на ВС. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата
е била предприета и в собствен интерес- ищцата е съсобственик в имота. Поради това
лицето, в чийто интерес е била предприета работата, а именно другия собственик,
отговарят до размера на своето обогатяване.
Тук следва да се отбележи, че основанието на претенцията за присъждане на
вземане за стойност от извършени подобрения в чужд или съсобствен имот е забраната
за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.
Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения,
предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават
правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика, но определянето на
действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали
от подобряването, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я
извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в
съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба
твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот
(владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е
определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на
вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на обедняването", "до размера на
обогатяването") не ограничават съдът да даде защитата според действително
осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които
индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от
него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното
представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК,
а именно: Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК,
Решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, Решение № 131/10.07.2013
г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, Решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г,
II-ро ГО, Решение № 180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, Решение №
3
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, Решение № 912/02.02.2010 г. по гр.
д. № 4713/2008 г. IV-то ГО и Решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на
имота само ако тя е по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този
случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. В същия смисъл
Решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на І ГО на ВКС и Решение №
820/10 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. на І ГО на ВКС.
Така общите стойности на подобренията, за които отговаря ответницата
съгласно приетата СТЕ е 5442.50 лева- 1/2 от общата сума. Всички стойности са
образувани съгласно посочения принцип на неоснователното обогатяване, като е взета
по-малката сума между разходите и увеличаването.
От тази стойност следва да бъде приспадната сумата от 500 лева, платена от
ответницата за поставянето на улуци. Предаването и се установява от показанията на
свидетелката Стефанова, която е била пряк очевидеца на преброяването на сумата,
както и на действията на ответницата по вземането на подготвения плик, отиването до
долния етаж при нейната сестра К. Г. Х. и връщането й без плика. Плащането не се
установява да е извършено лично на ищцата, но предвид близките взаимоотношения
между ответницата и нейната сестра, праводател на ищцата и родствените връзки
между страните, същата недвусмислено се е явявала овластена да получи
изпълнението- чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
Не се следва да се приспадат суми от определеното в заключението обезщетение
за поставите улуци, защото не се установява некачествено изпълнение. За проблеми
има данни в представеното по делото писмо от община Р. от 15.01.2020 г., като е
дадено предписание в тази насока. Констатациите не се отнасят до качествено
изпълнение на улука, а до изграждане на комин на съществуваща сграда, които не са
предмет на производство.
Ето защо претенцията е основателна са сумата от 4942.50 лева, а за разликата до
претендирания размер от 8124 следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
направените разноски за д.т., СТЕ и адв. възн., съразмерно на уважената част от иска.
Направеното възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение се явява
основателно, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото: проведени
4 о.с.з., разпитани 4 свидетели и приета СТЕ, и същото следва да бъде намалено до 960
с ДДС. Така дължимите разноски са в размер на общо 891.26 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответницата сумата
4
от 313.29 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. ИПЧ., ЕГН **********, да заплати на К. Р. ХР., ЕГН
**********, сумата от 4942.50 лева- представляваща припадаща се част от стойността
на подобрения извършени в съсобствен недвижим имот, представляващ *****в
периода 2015-2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в
съда на 31.08.2020 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата НАД 4942.50 лева ДО 8124.00 лева.
ОСЪЖДА М. Г. ИПЧ., ЕГН **********, да заплати на К. Р. ХР., ЕГН
**********, сумата от 891.26 лева- разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА К. Р. ХР., ЕГН **********, да заплати на М. Г. ИПЧ., ЕГН
**********, сумата от 313.29 лева- разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при
Районен
__/п/________________
съд –
Пловдив:
5