Р Е Ш Е Н И Е № 884
Гр. Пещера,02.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Е. М.,
като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 853 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Христофор Колумб“ № 43,
представлявано от Й. Ц.и Р. Б.- Изпълнителни директори, чрез процесуалния си
представител К.А. – юрисконсулт, против Й.Х.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с
правно основание: чл.500 ал. 1 т.1 от КЗ.
Твърди се, че на 01.04.2016г., в района
на гр. Пазарджик, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
водача на МПС марка „Фолксваген", модел „Поло“, с peг. № ***, вследствие
на което са нанесени вреди на пешеходеца А. Ц. П.. Събитието е констатирано от
органите на ПП-КАТ с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
101/15.04.2016 г. (peг. № 1006р-4143/15.04.2016 г.), видно от който водачът на
МПС с peг. № *** и ответник в настоящото производство е виновен за настъпилото
ПТП, тъй като движейки се с несъобразена скорост, не пропуска преминаващия по
пешеходна пътека А. Ц. П., вследствие на което го блъска и му нанася средна
телесна повреда. Към момента на настъпване на застрахователното събитие,
ответникът е управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. С влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д.
646/2017 г. по описа на Пазарджишки районен съд, НК, ответникът е признат за
виновен за нарушаване на правилата за движение по пътищата, реализирайки ПТП на
01.04.2016 г, и причиняване на средна телесна повреда на А. Ц. П..
Между ЗД
„ЕВРОИНС“ АД и виновния водач на автомобил с peг. № *** има сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № 07115002594953/19.10.2015 г., валиден към датата на
процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пострадалото
лице А. Ц. П. е предявило към „ЗД ЕВРОИНС" АД претенция под №
**********/06.03.2017 г. за обезщетяване на претърпените от него неимуществени
вреди, настъпили вследствие на горепосоченото ПТП. Назначена при застрахователя
на основание разпоредбите на чл. 16 от Наредба 24/08.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и
за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства комисия е определила застрахователно обезщетение по
щета № **********/06.03.2017 г. в размер на 10 000 лв. Между ищеца и
пострадалото лице е сключена спогодба от 10.08.2017 г. за изплащане на горепосочената
сума, с оглед окончателно уреждане на отношенията им по повод процесното ПТП.
Видно от приложеното банково извлечение, на 22.08.2017 г. застрахователното
обезщетение е било изплатено по банкова сметка ***. С изплащане на
застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, за „ЗД ЕВРОИНС" АД възниквало право да получи изплатеното
от негова страна застрахователно обезщетение от застрахования, когато при
настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахования е управлявал
МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата,
действаща към датата на ПТП-то: „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества“. Към настоящия момент към "ЗД ЕВРОИНС"
АД не е постъпило плащане от страна на ответника.
С оглед на
гореизложеното, ищецът твърди, че възниквал правен интерес за предявяване на
настоящия иск за приемане на установено, че ответникът следва да заплати в
полза на „ЗД ЕВРОИНС" АД претендираните суми. Моли да ги призове съда и да приеме за установено, че Й.Х.Т.
следва да заплати на „ЗД ЕВРОИНС" АД: на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането, главница в размер на 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по щета Хе **********/06.03.2017г., както и законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане.
Правят
доказателствени искания и претендират разноски.
В
срока за отговор такъв е постъпил от
ответника. Оспорва иска по основание. Твърди, че не е употребил алкохол над допустимите
по закон промили. Твърди, че при отчитането на алкохолната концентрация с
дрегер, уредът е отчел 0,44 промила, което е било допустимо по закон и не
попада в предвидения случай от законодателя визиран в чл. 500 ал. 1 от КЗ. Моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът
намира, че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от
ГПК във вр. с чл.415 ал.1
от ГПК, във вр чл.500 ал. 1 т.1 от КЗ.
В настоящето
производство ищецът следва да установи възникнало действително договорно
правоотношение между делинквента и ищеца по договор за "Гражданска
отговорност на автомобилистите", валидно към датата на настъпване на
процесния деликт; възникнало в полза на увреденото лице вземане на
извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; заплащане от
страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на
встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие;
делинквентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Между
страните се спори само по последния пункт и ответника по отношение на него излага съображения.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява, депозирано е писмено становище от пълномощник, който от негово име поддържа
предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от адв. П. Г. ***, който в
съдебно заседание не оспорва, че ищецът е заплатил сумата по щетата в размер на 10 000
лева, не оспорва и механизма на настъпване на ПТП, оспорва претенцията
единствено с довода, че концентрацията на алкохол на доверителя му е била 0,44
промила, а не е била над 0,5 промила, което според него е основание за
отхвърляне на иска. Не оспорва и факта, че отчетената проба е именно 0,44
промила.
Съдът, като взе
предвид изложените в исковата молба съображения и становищата на страните и
като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по делото писмени доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №
101/15.04.2016 г. (peг. № 1006р-4143/15.04.2016 г.) и Присъда № 121/
28.06.2017г., постановена по н.о.х.д. 646/2017 г. по описа на Пазарджишки
районен съд, ведно с мотиви, влязла в
сила на 14.07.2017г., се установява, че Й.Х.Т. *** на 01.04.2016г., в гр.Пазарджик
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № **** по ул.”Виделина”, на
кръстовището с ул. „Д. Петков” е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно: при избиране скоростта на
движение не я е съобразил с конкретните условия на видимост – намалена видимост
– извършвал е движение в тъмната част на денонощието на къси светлини от
фаровете на автомобила, като управлявал със скорост 53км/ч, не предприел
намаляване на скоростта до 49км/ч, с която е бил длъжен да се движи, за да може
да спре в осветената зона на късите светлини от фаровете на автомобила –
ограничена видимост - ограничена от паркирания в ляво, пред пешеходната пътека
лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** видимост, чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, а именно приближавайки
пешеходната пътека не е направил необходимото да намали скоростта или спре, за
да пропусне преминаващия по нея пешеходец, и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на А. Ц. П.от гр. Пазарджик, изразяваща се във
вътреставна фисура /непълно счупване/ на интеркондиларната еминенция на големия
пищял на дясната подбедрица, наложила имобилизация, довела до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено
на пешеходна пътека, престъпление по чл.
343 ал.3 предложение последно, буква“а“, предложение второ във връзка с ал.1 от
НК, във връзка с чл.342 ал.1 от НК и чл.20 ал.2, чл.119 ал.1 от ЗДвП, във
връзка с чл. 54 от НК, като е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдаван
по обвинението за нарушение по чл. 116 от ЗДвП. На основание чл. 66 ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното ефективно наказание е отложено с изпитателен срок
от три години.
Със същата присъда е осъден да заплати на пострадалия
А. Ц. П.сумата от 10 000 лева, представляваща причинени неимуществени
вреди от деянието, ведно със законната лихва от 01.04.2016г. до окончателното
плащане.
От представената Застрахователна полица за
задължителна застраховка „Гражданка отговорност“ на автомобилистите № BG/07/115002594953 се установява, че лек автомобил
„Фолксваген Поло”, с рег. № **** бил
застрахован към датата на ПТП по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" при ищеца. Във връзка с постъпило искане
на 06.03.2017 г. от А. Ц. П.за изплащане на застрахователно обезщетение, в
ищцовото дружество била образувана преписка по щета № **********/06.03.2017 г.
Изготвен е
Доклад по щета ********** и Договор за спогодба от 10.08.2017г. подписан
от ищцовото дружество и А. Ц. П., с която на последния е договорено да се
изплати сума в размер на 10 000 лева, представляваща причинени
неимуществени вреди, по посочена
банкова сметка, ***, че няма никакви други неудовлетворени претенции къв ЗД
ЕВРОИНСАД.
Прието е по делото извлечение от
транзакции от дата 22.08.2017г. , от което е видно, че на А. Ц. П. с платежно
нареждане е наредена сума в размер на 10 000 лева.
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до РС
Пещера вх.№ 2677/03.05.2019 г., с което претендира от Й.Т. заплащане на
въпросната сума. По образуваното ч.гр.д.№ 585/2019 г. съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 197/03.05.2019 г. срещу която длъжникът
възразил по реда на чл.414 ГПК. С оглед на постъпилото възражение с
разпореждане № 944/28.05.2019 г. РС – Пещера е указал на застрахователното
дружество да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането
си.
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 415 от ГПК е положителен установителен иск, с който се цели да бъде
установено дали съществува вземането, което е претендирано по реда на
заповедното производство, когато срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. По него в тежест на ищеца е възложено
да проведе доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване
на иска. ЗД ЕВРОИНС АД установи по делото, че ответникът, като водач на автомобила по ЗЗ“ГО“ е причинил
настъпването на застрахователно събитие, както и че е изплатил обезщетение на
увреденото лице. Тези обстоятелства не
са и спорни между страните. Спорен между страните е въпросът дали ответникът е
управлявал МПС по време на произшествието с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма. Съгласно
чл. 500 ал.1 т.1 КЗ, застрахователят има право на регрес срещу
застрахования в случаите, когато последният е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма. В случая, ищцовото дружество се позовава
именно на това основание, за да претендира възстановяване на заплатената от
него сума от застрахования.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От приетите по делото доказателства, се
установява, че след извършена на проверка с техническо средство на Т.,
последният е управлявал на процесната дата автомобила с концентрация на алкохол
в кръвта 0,44 промила. Видно от мотивите към присъдата, ответникът бил отказал
да даде кръвна проба за лабораторно изследване. Обстоятелството, че ответникът
е бил именно с 0,44 промила алкохол не се оспорва и от самия него. Не се
оспорва и Протокола за ПТП с пострадали лица, официален удостоверителен документ, в който е посочена
именно тази цифра.
С ДВ бр.54/2010 г. е създадена
нова ал.3 на чл. 5 ЗДвП, като според действащата редакция към 01.04.2016 г., на
водача на МПС е забранено да управлява
автомобил с каквато и да е концентрация на алкохол в кръвта. Едва с изменението
на разпоредбата с ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г. е предвидено, че
на водачите на МПС е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Действително, чл. 174 ЗДвП
предвижда наказание при концентрация на алкохол над 0,5 промила, но
управлението на автомобила и с по-ниска концентрация е забранено съгласно чл. 5 ЗДвП, като това нарушение би могло да се санкционира по общата санкционна норма
на чл. 185 ЗДвП. Регресната отговорност спрямо застрахователя срещу риск „ГО” е
в зависимост именно и само от посочената в чл. 5 ЗДвП законова дефиниция
ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол /в този
смисъл е и трайната съдебна практика - Определение № 646 от
11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 313/2011 г., II т. о., ТК, Решение №
84/18.07.2011 г. по т. д. № 815/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о и др./. С оглед така застъпеното от ВКС становище следва да
се вземе в предвид, че в действащата към датата на ПТП - 01.04.2016 г. редакция
на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП е въведена принципната забрана за управление на МПС
при употреба на алкохол от водача.
Ето защо
искът се явява доказан и следва да бъде уважен. Предвид изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят разноските в заповедното и исковото производство, а
именно в заповедното – 200 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност, и в исковото
производство 200 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
По
предявения иск от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД
с ЕИК121265113 със седалище и
адрес на управление : гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано
от Й. Ц.и Р. Б., изпълнителни директори,
против Й.Х.Т. с ЕГН-********** с адрес: ***, ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника Й.Х.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК121265113, сума в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща главница, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №197/03.05.2019г. по ч. гр.дело №585/2019г. по
описа на РС-Пещера, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
03.05.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Й.Х.Т. с ЕГН ********** с адрес: ***,да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД с ЕИК121265113 със седалище и адрес на управление :
гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Й. Ц.и Р. Б., изпълнителни директори, сумата
от 250.00лв. /двеста и петдесет лева/ разноски по заповедното производство,
както и сумата от 350,00 лева / триста и петдесет лева/ разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд- гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: