Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04769 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу В.Е.О., с
която се иска да бъде установено, че ответната страна
дължи на ищеца сумата в размер на 1158,38 лева, представляваща главница за
възнаграждение за отлагане на вноски, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за револвиращ заем, с който били първоначално предоставени парични средства в
размер на 1576,64 лева, които следвало да се върнати на 36 равни месечни вноски
съгласно погасителен план. Твърди се, че е сключен анекс № 1 към договора, с
който вноски № 15 и № 16 били отложени, за което ответникът следвало да заплати
възнаграждение в размер на 524 лева, начислено в последните вноски, т. е. за
отлагането на двете вноски се задължил да плати вноски № 37, № 38, № 39 и № 40.
Впоследствие били предоствен допълнително кредит в размер на 3458 лева, за
което е променен погасителния пла на 64 месечни вноски. Сключен бил Анекс № 2 за отлагане на вноски №
34 и № 35, за което трябвало да се плати възнаграждение от 524 лева, начислено
като последни вноски т. е. за отлагането на двете вноски се задължил да плати
вноски № 65, № 66, № 67 и № 68. Впоследствие се твърди сключването на Анекс № 3
за отлагане на № 42 и № 43, за което трябвало да се плати възнаграждение от 524
лева, начислено като последни вноски т. е. за отлагането на двете вноски се
задължил да плати вноски № 69, № 70, № 71 и № 72. Твърди се, че общият размер
на възнаграждението за извършеното отлагане на вноски (№ 15, № 16, № 34, № 35,
№ 42 и № 43) възлизало на 1572 лева, които били включени като месечни вноски по
погасителния план. Ответникът заплатил 413,62 лева, поради което останала
дължима сумата от 1158,38 лева - възнаграждението за извършеното отлагане плащщането
на вноски.
Ответната страна не е подала
отговор на исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Профи кредит България“ ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.Е.О., отнасящо се за вземане за главница по договор за револвиращ заем № ********** от
15.06.2010 г. Районният съд е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02709 по описа за
2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.
Постановено е определение по в. ч. гр. д. № 700 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Перник, в което се дават разяснения на районния съд, че вземането по настоящия иск е идентично с вземането за главница, посочено в заповедта за изпълнение на парично задължение.
Установява се, че между страните е сключен договор за револвиращ заем № ********** от 14.06.2010г. (в началото на договора е посочена друга дата – 15.06.2010 г.), по силата на който „Профи кредит България“ ЕООД се задължило да предостави револвиращ заем до 4700 лева, като били отпуснати 1 576,64 лева, видно от платежното нареждане от 15.06.2010 г. Предоставените парични средства следвало да се върнат на 36 месечни вноски при годишна лихва в размер на 52,56 % и ГПР 67 %.
Страните по делото са сключили анекс №
1 от 31.10.2011 г. към договора за заем, с който уговорили плащането на вноски № 15 и № 16 по погасителния план да се отложи,
за което ответникът следвало да заплати възнаграждение в размер на 524 лева, начислено
като последни вноски, т. е. двете вноски (№ 15 и № 16) били отложени като
вноски № 37 и № 38 по нов нов поагсителен план, а дължимото възнаграждение за
отлагането в размер на 524 лева се формирало като последните вноски № 39 и № 40
(всяка в размер на 262 лева) по новия погасителен план. С анекс № 1 бил намален
размерът на ГПР на 65,32 %.
Представено е
платежно нареждане от 15.08.2012 г., от което става ясно,
че на ответника са отпуснати допълнително парични средства по кредита, които са
в размер на 3458 лева.
Страните по делото са сключили анекс №
2 от 14.05.2013 г. към договора за заем, с който уговорили плащането на вноски № 34 и № 35 по погасителния план да се отложи,
за което ответникът следвало да заплати възнаграждение в размер на 524 лева,
начислено като последни вноски, т. е. двете вноски (№ 34 и № 35) били отложени
като вноски № 65 и № 66 по нов нов поагсителен план, а дължимото възнаграждение
за отлагането в размер на 524 лева се формирало като последните вноски № 67 и №
68 (всяка в размер на 262 лева) по новия погасителен план. С анекс № 2 бил
намален размерът на ГПР на 54,38 %.
Страните по делото са сключили анекс №
3 от 13.02.2014 г. към договора за заем, с който уговорили вноски № 42 и № 43 по погасителния план били отложени
съобразно нов погасителен план. Следва да се отбележи, че в анекс № 3 липсва
уговорка за плащането на възнаграждение за отлгане плащането на тези вноски. От
представения погасителен план към анекс № 3 се установява, че са уговорени 72
броя месеничните погасителни вноски, всяка в размер на 262 лева, т. е. с новия
погасителен план са добавени 4 вноски, а две са посочени като нулеви
(отложени). Това дава основание на съда да приеме, че вноски № 42 и № 43 са
отложени като вноски № 69 и № 70 и допълнително е начислена сумата от 524 лева,
която е разпределена като вноки № 71 и № 72 (всяка в размер на 262 лева) по
новия погасителен план. Важно е да се отбележи, че в последния погасителен план
всички вноски се състоят от главница и лихва, т. е. олихвяват се начислените
възнаграждения за отлагане плащането на
вноски.
С
представеното извлечение на сметка към договора за кредит, ищцовото дружество
посочва, че кредитоплучателят изцяло е платил 67 броя вноски, а вноска № 68 е
платена частично, при което не са платени изцяло вноски № 69, № 70, № 71 и №
72. Следва да се отбележи, че с всеки един от трите анекса е начислявано
възнгараждение за отлагане на вноски, което е в размер на 524 лева и следвало
да се плати като последни две вноски от съответния погасителен план, т. е.
общият размер на обсъжданото възнаграждение е 1572 лева, като същото е
разпределно в последните шест погасителни вноски от крайния погасителен план.
Това означава, че неплатените вноски представляват вземане за възнагарждение за
предоставената услуга за отлагане плащането на вноски по кредита.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е иск по реда на чл. чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК. Исковата претенция е
за установяване на вземане за
възнагарждение за предоставената услуга за отлагане плащането на вноски по
кредита, за което издадена за изпълнение на парично задължение според
дадените разяснения в определение
по в. ч. гр. д. № 700 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Перник, т. е.
вземането (посочено като главница) в заповедта за изпълнение не представлява
паричните средства, предоставени по кредита, а представлява главница за възнагарждение за предоставена услуга за отлагане
плащането на вноски по кредита. Предвид изложеното за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
В тежест на ищеца е
установяването, че между страните по делото е налице сключен договор за кредит,
по който страните са уговорили валидни клаузи за заплащане на възнаграждение за отлагане плащането на
погасителни вноски.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (приложим към редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Горното положение произтича от разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид и това, че разпоредбите, уреждащи правата на потребителите по ЗЗП и изискванията относно съдържанието и някои клаузи по потребителските договори са от императивен характер.
Следва да се отбележи, че към момента на подписване на третия анекс (13.02.2014 г.) не са същствували нормите на чл. 10а ЗЗП и максималният предвиден размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗЗП, тъйкато са въведени с ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г. Това обаче не означава, че уговорките в трите анекса не следва да отговарят на принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето. Още повече, че съгласно чл. 2 ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Освен това към релевантния период са били приложими императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Отлагането плащането на вноски съставлява
действие, обслужващо управлението на кредита. Подобна услуга или уговорка е
свързана с това, че се отлага във времето падежът на определена вноска, тоест
длъжникът няма да изпълни задължението си на определния падеж и това няма да
доведе до неблагоприятни за него последици. Заплащането за подобна услуга и то
в размер на 262 лева за една вноска обезсмисля уговорката за липсата на
неблагоприятни последици при неизпълнение на падежа. Подобен размер на
възнаграждение води до извод, че кредитополучателят се задължава да плати
повече отколкото при начисляване на законна лихва за забава при неизпълнение, каквото
е предвидено в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Следва
да се отбележи, че отлагането на съответната вноска се отнася за едномесечен
период, тъй като крайният срок на договора се удължава с един месец при една
отлжена вноска.
Горното води до извод, че процесното
възнаграждение е санкция за отлагането на вноска и по – конкретно санкция
затова, че няма да се изпълни на първоначално уговорения падеж. Недобросъвестно
е да се уговаря, че длъжникът (икономически по – слаба страна) няма да е в
забава след падежа (като се уговори нов падеж), но същевременно ще бъде
санкциониран за това негово поведение, т. е. в случая е налице клауза за
санкция при забава.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК повелява,
когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Процесната клауза (плащане на възнаграждение за отлагане на вноска) цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33
ЗПК,
тъй като се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. При това положение обсъжданата
клауза е нищжна, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауз, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Налице е поведение на ищцовото дружество, което злепоставя чужди интереси с
цел извличане на собствена изгода, тъй като се олихвява уговореното
възнаграждение за отлагане
плащането на погасителни вноски. Това е видно от погасителните планове (най –
вече от последния), в които е заложено плащането на възнаградителна лихва за
начисленото възнагарждение за отлагане плащането на вноски, а такава лихва се
дължи единствено за предоставени като заем парични средства.
Не може да бъде отминато и онстоятелството, че в Анекс №
3 липсва уговорка за плащане на възнаграждение за отлагане плащането на вноски № 42 и № 43, а подобна уговорка не може да се извлича
от погасителния план, тъй като същата следва да е изрично уговорена. В
заключение следва да се отбележи, че ответникът е заплатил изцяло главница
заедно с висок размер на възнаградителна лихва, както и част от
възнаграждението, произтичащо от недействителна уговорка.
Горното води до категоричен
извод за неоснователност на исковата претенция и като таква следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направените разноски от ищцовото дружество следва да си останат за негова сметка.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” срещу В.Е.О., ЕГН **********,***, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1158,38 лева, представляваща главница за възнаграждение за отлагане на вноски по № ********** от 15.06.2010 г. (изменен с анекс №1/31.10.2011 г., анекс № 2/14.05.2013 г. и анекс № 3/13.02.2014 г.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02709 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02709 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.