Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, ШЕСТИ
състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и
при участието на секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова адм.дело N 1501 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от А.И.И. /М., съгласно
немски документ за самоличност/, ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
подадена чрез адв.К., преупълномощен от Адвокатско дружество „П., А.и
партньори“, съдебен адрес-***, **********, етаж 4 против отказ на кмета на
община Девня, с изх.№ Вх.9400-306/1/ от 16.06.21г. за регистрация на граждански
брак, сключен в чужбина и смяна на фамилно име. Жалбоподателят твърди, че обжалваният
отказ за регистрация на граждански брак, сключен в чужбина, и смяна на фамилно
име е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди, че при издаване
на акта са нарушени правилата по издаване на индивидуален административен акт,
както и не е спазена формата на акта. Нарушени са задължителни реквизити,
изискуеми от АПК при издаване на индивидуален административен акт, а именно: не
е посочена датата на издаване на отказа; не е посочено, че отказът подлежи на
обжалване, нито е посочено пред кой орган и в какъв срок; не е извършено
изясняване на фактическата обстановка, като изобщо не е изследван въпросът
сключен ли е брак между него и неговият съпруг в Германия, а кметът единствено
се е задоволил да разсъждава относно общи положения на семейното право; не е
изследвано развитието на административното производство, свързано с подаденото
заявление за издаване на лична карта с променено фамилно име в „Консулска
служба“ на Посолството на Република България във Федерална Република Германия,
а отказът на служителите в представителството представлява фрапиращ случай на
отказ за предоставяне на административна услуга. Твърди и че липсват мотиви в
оспорения акт. Твърди, че необходимостта да представи акта за брак директно в
общината следва не от това, че българският гражданин не е могъл да предаде или
изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на
български дипломатически или консулски представител, а от противоправното и
дискриминационно отношение на служителите в представителството. Твърди, че
отказът за регистрация на гражданския брак е обоснован с посочване на
Конституцията на Република България и Семейния кодекс, като пречка за сключване
на брак от лица с еднакъв пол и че с регистрацията на брака и извършването на
промяна в имената би се пренебрегнал установеният правов ред в държавата и в
противоречие с българското законодателство, но липсва конкретно посочване на
разпоредби и ясни аргументи в подкрепа на постановения отказ. Твърди и че цитираната
съдебна практика, на която се позовава административният орган е неактуална,
неотносима и не е отчетена съвременната действителност. Твърди, че съгласно ЗГС
гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат
при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за
гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски
представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото,
където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Твърди, че е съставен
акт за гражданско състояние от чуждестранните местни органи по гражданско
състояние в съответствие с местните закони и задължение на дипломатическите и консулските
представители или на общината е да регистрират въпросния акт за гражданско
състояние. В случая представените документи съдържат всички необходими данни за
съставяне на акт за граждански брак, както и за отразяване на настъпилата
промяна във фамилното му име. Позовава се на чл.75, ал.1 от Кодекса на
международното частно право, съгласно който формата на брака се урежда от
правото на държавата, пред чийто орган той се сключва, а съгласно ал.3 брак,
сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата,
установена в правото, приложимо по ал.1 и 2, като в случая е спазена формата на
брака съгласно немското право, където е сключен брака. Твърди, че неправилно е
позоваването на Конституцията и на СК. Дефиницията на брака като съюз между мъж
и жена е българското разбиране, което обаче не е израз на някаква фундаментална
ценност нито на основно човешко право. Освен приложението на българското право,
трябва да се съобрази и приложението на международното частно право и в
частност Конвенцията за защита на правата на човека на Съвета на Европа, в
която в чл.12 е уредено правото на встъпване в брак, а правото на личен и
семеен живот е закрепено в член 8 § 1. Юриспруденцията на Европейския съд по
правата на човека като разглежда нормата на чл.12 от ЕКПЧ го прави и във връзка
с чл.9 от Хартата за основните права на Европейския съюз, а именно: правото на
встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в
съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права.
Счита, че тази норма изрично изпуска споменаването на понятията „мъж“ и „жена“,
именно с цел обхватът й да бъде разширен, а Коментарът към Хартата пояснява, че
„може да се предположи, че няма пречка за признаването на еднополовите връзки в
контекста на брака“. Позовава се делото Ш.и К.срещу Австрия, което изрично
признава, че еднополовите двойки трябва да могат да се възползват от понятието
„семеен живот“ по член 8 от ЕКПЧ и приравнява еднополовите с разнополовите
двойки при разглеждането на връзката им като такава, попадаща в понятието
семейство. Съдът на ЕС в своето решение по дело С-673/16 /К.срещу Румъния/ също
изрично отбелязва, че „от практиката на Европейския съд по правата на човека
... следва, че връзката, поддържана от еднополова двойка, би могла да попада в
обхвата на понятието „личен живот“ и в обхвата на понятието „семеен живот“ по
същия начин, както връзката на двойка лица от различен пол, намиращи се в
същото положение“. Позовава се и на практиката на ЕСПЧ- делото Орланди и други
срещу Италия, както и делото Олиари и други срещу Италия, по които Съдът
намира, че Италия не може с юридически валидни аргументи да отрече наличието на
„семейство“ по смисъла на член 8 от Конвенцията в случая на жалбоподателите и
да не им предложи никаква възможност да узаконят връзката си. В този смисъл ако
отказът на община Девня влезе в сила, следва да се приеме, че България нарушава
правото му на личен и семеен живот, гарантирано от член 8 на ЕКПЧ. Нормите на
международните правни актове, по които България е страна и които е
ратифицирала, са част от вътрешното право и имат предимство пред нормите, които
им противоречат, съгласно чл.5, ал. 4 от Конституцията. Счита, че аргументи от
правото на ЕС и практиката по неговото прилагане водят до безспорния извод, че
България следва да признае промяната на фамилното му име като последица от
сключения от него брак. Европейското законодателство предполага признаването на
брака в случаи, когато то е необходимо за упражняване на вторични права,
предоставени от правото на ЕС, а прилагането на европейското право е
задължително за българските административни и съдебни органи. Тълкуването,
което съдът на ЕС дава /Решение от 05.06.2018г. по дело С- 673/16/ е, че
задължението за държава-членка /случая България/ да признае - за целите на
предоставянето на производно право - брака между лица от един и същ пол,
сключен в друга държава-членка /в случая Германия/ в съответствие с нейното
право, не накърнява института на брака в първата държава-членка, който е
дефиниран в националното право и е от компетентността на държавите-членки. Това
задължение не означава, че съответната държава- членка трябва да предвиди в
националното си право института на брака между лица от един и същ пол. То се
свежда до задължение за признаването на такива бракове, когато са сключени в
друга държава-членка в съответствие с нейното право, и то признаването им за
целите на упражняването на правата, които тези лица черпят от правото на Съюза.
Обстоятелството, че заинтересованото лице е принудено в държавата- членка /България/
по месторождение и на която е гражданин, да носи име, различно от това, което
вече е определено и регистрирано в държавата-членка /Германия/ по
местопребиваване и на която също е гражданин, може да ограничи упражняването на
уреденото с член 21 ДФЕС право на свободно движение и пребиваване на
територията на държавите-членки. Европейският Съд вече се е поизнесъл по
отношение на лицата, които са граждани на две държави членки и че разликата във
фамилните имена може да породи сериозни неудобства за заинтересованите лица
както от професионален, така и от частен характер, резултат по-конкретно от
затруднения при ползването в държавата-членка, на която са граждани, на права
по силата на актове или документи, издадени на името, признато в друга
държава-членка, на която също са граждани /Решение от 2 октомври 2003 г. по
дело С-148/02/. Винаги когато използваното в конкретен случай име не
съответства на това, което е посочено в документа, представен от лицето за да
удостовери самоличността си, и по-конкретно за да получи определена престация
или право или за да установи например успешното полагане на изпит или
придобиването на правоспособност, или когато името, посочено в два представени
заедно документа, е различно, тази разлика във фамилното име може да породи съмнения
относно самоличността на лицето, както и относно автентичността на
представените документи или истинността на съдържащите се в тях сведения, в
който смисъл е и Решение на Съда /голям състав/ на Европейския Съюз от 14
октомври 2008 година по дело С-353/06. Относими в тази връзка са § 22 до 32 от
решението. За гражданин на две държави членки, какъвто е той, има конкретна
опасност-поради факта, че носи две различни имена, а именно И. и М. - да се
окаже принуден да разсейва съмненията относно самоличността си, както и относно
автентичността на документите, които представя, или истинността на съдържащите
се в тях сведения, което е обстоятелство, което може да възпрепятства
упражняването на произтичащото от член 21 ДФЕС право. Следователно отказът на община
Девня да признае и да впише в регистрите за гражданско състояние името, законно
придобито от него в друга държава членка, на която той също е гражданин, като
посочва липсата на правно основание е в състояние да възпрепятства
упражняването на закрепеното в член 21 ДФЕС право на свободно движение и
пребиваване на територията на държавите членки. Моли съда да отмени обжалваният акт, както и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна кметът на община
Девня, чрез процесуалния си представител адв.М., изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че административният акт е
законосъобразен, издедан от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, не противоречи на
материалноправни разпоредби и съответства на целта на закона. Твърди, че видно
от акта, същият е номериран и датиран, обстоятелството, че акта не съдържа в
какъв срок и пред кой орган подлежи на оспорване не обосновава извод за
неговата незаконосъобразност, тъй като в този случай срокът на обжалване на
акта се удължава на два месеца. Твърди, че в акта се съдържат конкретни
фактически и правни доводи, като в случая е налице пречка за уважаване на
искането на жалбоподателя, което е изрично посочено в него. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд
приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обжалва се отказ на кмета на община
Девня, с изх.№ Вх.9400-306/1/ от 16.06.21г. за регистрация на граждански брак,
сключен в чужбина и смяна на фамилно име.
От представеното удостоверние за
граждански брак рег.№ Е678/2019 на Службата по гражданско състояние - гр.
Потсдам, Германия се установява, че на 16.08.2019г. в гр. Потсдам, Германия,
жалбоподателят А.И. е сключил брак с А.М., като фамилното му име преди брака е И.,
а след брака- М..
Със заявление от 08.06.2020 г. е заявил
издаване на лична карта с променено фамилно име в „Консулска служба“ на
Посолството на Република България във Федерална Република Германия, като е представил
заверен препис на Удостоверението за граждански брак.
С писмо с изх. №
Ко-19-833.20/09.06.2020 г., издадено от Д.Д.- завеждащ „Консулска служба“,
пълномощен министър, го е уведомил, че искането му е „оставено без последствие“
и му е указано, че съгласно чл.70, ал.1 и ал.2 от Закона за гражданската
регистрация следва да се снабди със заверен с апостил препис или многоезично
извлечение от акта за граждански брак и да го представи на длъжностно лице по
гражданско състояние в община Девня /общината по постоянния му адрес/ за
признаване с последващо вписване на промените в семейното му положение и
фамилното име.
С молба с вх. № Вх. 9400-306 от
11.06.2021г. жалбоподателят е направил искане до кмета на община Девня да бъде
регистриран приложения към молбата акт за гражданския брак и да му бъде издаден
документ за регистрация на брака. В молбата е посочено, че е бил подал на
08.06.2020г. в „Консулска служба“ на Посолството на Република България във
Федерална Република Германия заявление за издаване на лична карта с променено
фамилно име, като е представил заверен препис от удостоверението за граждански
брак като основание за промяна на фамилното му име, но е бил уведомен, че
следва съгласно чл.70 ал.1 и ал.2 ЗГС да се снабди със заверен с апостил препис
или многоезично извлечение от акта и да го представи на длъжностното лице по
гражданско състояние в община Девня за признаване с последващо вписване на
промените в семейното му положение и фамилното име. Посочено е, че отказът го
поставя в противоречива ситуация да притежава двойна самоличност – да притежава
различни фамилни имена в двете държави, чиито гражданин е, което създава пречки
при упражняване на други негови права; че европейското законодателство
предполага признаването на брака в случаи, когато то е необходимо за
упражняване на вторични права, предоставени от правото на ЕС, като се е позовал
на решението по делото на К.срещу Румъния – С-673/16, както и че отказът за
регистрация на брака и промяна на фамилното му име представлява нарушение и на
правото на личен живот по смисъла на ЕКЗПЧ.
С оспорения акт- писмо изх. № Вх.
9400-306-/1/ от 16.06.2021г. кметът на община Девня на основание чл.70 ал.2 вр.
чл.37 ал.2 ЗГС е отказал вписване на регистрация на брак, сключен на
16.08.2019г. в Потсдам, Германия между А.И. и А.М., както и смяна на фамилното
име на молителя И. с приетата фамилия „М.“, поради липса на правно основание.
Приел е, че съгласно българският закон еднаквия пол на лицата, желаещи да
сключат брак, е пречка за сключване на брак, т.е. ако условията на сключване на
брак, съгласно българското законодателство, не са били налице към момента на
сключване на брака, то този брак, макар и допустим, съгласно законите на
държавата, в коята е сключен, няма да породи правни последици в България- чл.4,
ал.1 СК, а брак който не е породил правни последици няма как да бъде признат и
съответно регистриран.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес- адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в
срок, поради което е допустима за разглеждане.
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е
длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Предмет на съдебния контрол пред
настоящата съдебна инстанция е законосъобразността на отказ на кмета на община
Девня, с изх.№ Вх.9400-306/1/ от 16.06.21г. за регистрация на граждански брак,
сключен в чужбина и смяна на фамилното име на жалбоподателя.
От доказателствата по делото се
установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е сключил
граждански брак 16.08.2019г. в Потсдам, Германия и е приел фамилно име след
брака- М., като е подал заявление за регистрация за брака и промяна на
фамилното му име пред административния орган-кмета на община Девня. Последният
е отказал регистрация на брака, поради това, че е налице пречка за сключване на
брак, тъй като условията за сключване на брак, съгласно българското
законодателство, не са били налице към момента на сключването му и този брак,
макар и допустим, съгласно законите на държавата, в коята е сключен, няма да
породи правни последици в България- чл.4, ал.1 СК, т.е. няма как да бъде
признат и съответно регистриран.
Неоснователни са твърденията в жалбата
за нарушения на правилата за издаване на индивидуален административен акт и че
не е спазена формата на акта. Актът е издаден в писмена форма, съдържа номер и
дата на издаване, фактически и правни основания. Същият е издаден от
компетентен орган. Обстоятелството, че не е посочено пред кой орган и в какъв
срок може да бъде обжалван не е съществено нарушение на процесуалните правила.
По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Той е
реализирал това право чрез оспорване на акта. Изрично в чл.140 ал.1 АПК е
предвидено, че когато в административния акт или в съобщението за неговото
издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба,
съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, т.е. законодателят
е предвидил ред за такива случаи. В акта административният орган е изложил
мотиви относно това защо е постановил оспореният отказ.
Признаването
на брак, сключен в чужбина от български граждани се извършва по реда на Закона
за гражданската регистрация. Разпоредбите на чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗГР
задължават български граждани, поискали от местен орган по гражданско състояние
в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен
препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от 6 месеца след
съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или
консулски представител, или да го представи направо на длъжностното лице по
гражданско състояние в общината по постоянния си адрес в Република България.
Последното длъжностно лице на свой ред е длъжно да състави акт за сключен брак
и да изпрати удостоверение за граждански брак на Министерството на външните
работи, което го препраща на дипломатическото или консулско представителство за
връчване на заинтересуваните лица. Признаването на сключените в чужбина бракове
между български граждани е свързано със съставяне на акт за граждански брак от
съответното длъжностно лице по гражданско състояние в Република България.
Липсват данни да е съставен такъв акт в случая. Видно е и че жалбоподателят не
е спазил срока по чл.70 ЗГС.
За да се
признае в Република България брак, сключен в чужбина, той следва да е породил
правни последици на територията на Република България. Бракът между български
граждани, сключен в чужбина, може да породи правни последици в България само
при положение, че към момента на сключването му са били налице условията за
сключване на брак, предвидени в българския закон. Бракът следва да е бил
сключен в съответствие с българското законодателство, а не да му противоречи.
Ако условията за сключване на брак, съгласно българското законодателство не са
били налице по отношение на тези български граждани към момента на сключване на
брака, то той/ макар и допустим, съгласно законите на държавата, в която е бил
сключен/ няма да породи правни последици в България- чл.4, ал.1 от СК. Брак,
който не е породил правни последици в България не може да бъде признат и
регистриран.
По
аргумент от чл.46 ал.1 от Конституцията на Република България и чл.5 и чл.2 СК
е налице пречка за сключване на брака, чиято регистрация се иска, съгласно
българското законодателство, предвид еднаквия пол на желаещите да сключат брак
лица. Към момента на сключването му в Германия не са били спазени изискванията
на българския закон и съответно този брак не е породил правни последици на
територията на Република България. Всяка една пречка за сключването на брак е
основание да се откаже да се извърши поисканата регистрация, а при наличието й
длъжностното лице действа при обвързана компетентност. В случая няма данни, а и
не се твърди да е издадено удостоверение по чл.20, ал.1 и Приложение № 11 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението, в което да е отразено, че липсват пречки за сключване
на брак между жалбоподателя и лицето, с което желае да сключи брак в Германия.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от Наредба от 24.04.2012г. длъжностното
лице извършва проверка в регистъра на населението относно липсата на пречки за
сключването на брака съгласно Семейния кодекс. При установени пречки за
сключването на брака удостоверение не се издава, а се постановява отказ.
Принципът
за разнополовост е основополагащ и предопределя допустимостта на брака въобще
по българското законодателство. Неоснователно е твърдението, че с отказа се накърнява
правото на зачитане на личния и семейния живот по чл.8 от КЗПЧОС. Според
практиката на ЕСПЧ- Решението на националния съд следва да запази справедливия
баланс между интересите на жалбоподателя и обществото- Дело К.срещу
Великобритания. Нужно е да има равновесие между обществения интерес и този на
засегнатите лица- Дело Ч.срещу България по жалба № 3465/ 2003 г. Не е налице
нарушение на чл.8 от КЗПЧОС, тъй като по аргумент от чл.12 на КЗПЧОС
отношенията, свързани с условията за сключване на брак, се регламентират изцяло
от националните закони. Не е налице и нарушение на разпоредбите от Хартата на
основните права на ЕС, тъй като правото на встъпване в брак е гарантирано в
съответствие с националните закони, които регулират упражняването на това
право. Тоест на държавите –членки е предоставено да регламентират семейното
правоотношение.
Съгласно и
чл.76 ал.1 КМЧП условията за сключване на брака се определят за всяко от лицата
от правото на държавата, чиито гражданин е било лицето към момента на сключване
на брака. Както бе посочено, условията за сключване на брака по отношение на
жалбоподателя съгласно правото на Република България не са били налице към
датата на сключване на брака.
С исканата
регистрация ще се признае, че няма пречки за сключване на брак, и същата ще
представлява основание за неговото признаване, което е в противоречие с
българското законодателство. Не е налице нормативна уредба, която да предвижда такова
правоотношение, а уреждането й е в компетентността на законодателя.
Безспорно
правилата за гражданско състояние, към които спадат правилата за брака, са от
компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна
компетентност. /в този смисъл решения от 2 октомври 2003г., ****, C-148/02,
EU:C:2003:539, т.25, от 1 април 2008 г., ****, C-267/06, EU:C:2008:179, т.59 и
от 14 октомври 2008г., ****, C-353/06, EU:C:2008:559, т.16/. В този смисъл
държавите членки разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак
между лица от един и същи пол /решение от 24 ноември 2016г., Parris, C-443/15,
EU:C:2016:897, т. 59/.
При
упражняването на тази компетентност държавите членки трябва да спазват правото
на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора относно признатата на всеки
гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на територията на
държавите членки, но в случая не се засяга тази гарантирана свобода на
придвижване и пребиваване. Единствено за целите на предоставянето на производно
право на пребиваване държава членка следва да признае брака между лица от един
и същи пол, сключен в друга държава членка, в съответствие с нейното право,
както е прието и в решението по делото К.срещу Румъния –С-673/16. В случая се
касае за правила за гражданско състояние, които са от компетентността на
държавите членки, конкретно на България, и правото на Съюза не засяга тази
компетентност.
Неоснователно
се позовава жалбоподателят на Решение
на Съда /голям състав/ на Европейския Съюз от 14 октомври 2008 година по дело
С-353/06. Същото касае фамилно име на дете, дадено му съгласно
законодателството на държавата по месторождение. Цитираното от жалбоподателя
решение по дело С-148/2002 касае утвърдени традиции в държавите членки на
произход на родителите по отношение формиране на фамилното име на детето им. В
настоящия случай се касае за промяна в името на жалбоподателя вследствие на
сключен брак, какъвто българското законодателство не допуска.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора и предвид
направеното искане съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лв.- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, подадена чрез адв.К., против отказ на кмета на община
Девня, с изх.№ Вх.9400-306/1/ от 16.06.21г. за регистрация на граждански брак,
сключен в чужбина и смяна на фамилно име.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: