Р Е Ш Е Н И Е
№ 501 / 14.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: М. КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 536 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на А.Г.Б., подадена чрез процесуален
представител адвокат И.Б., срещу Заповед № 679/13.04.2021 г. на кмета на Община
Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Външно стълбище и надстройка към западната страна на
съществуваща жилищна сграда“, попадащ върху поземлен имот с идентификатор 48876.501.471
по КККР гр. Пазарджик, УПИ XVI-общ., кв. 32 по плана на с. Мокрище,
общ. Пазарджик, с административен адрес: с. Мокрище, ул. „30-та“ № 42А. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения – основания по чл. 146, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната й.
В съдебно заседание и представени писмени бележки, процесуалният представител
на жалбоподателя твърди, че поради липса на фактически основания в акта, както
и че не е доказан периодът на изграждане на строежа е нарушено правото на
защита на Б.. С писмената защита претендира присъждане на разноски.
Ответникът – кметът на Община Пазарджик, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П.В., излага становище за
неоснователност на жалбата, подробно развито в представени писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта във връзка с
правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
С Констативен акт № 16/16.03.2021 г., съставен по
реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от служители по чл. 223, ал. 2 ЗУТ към Община
Пазарджик, е бил установен незаконен строеж, именуван „Външно стълбище и
надстройка към западната страна на съществуваща жилищна сграда“, попадащ върху
поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР гр. Пазарджик, УПИ XVI-общ., кв. 32 по плана на с. Мокрище, общ.
Пазарджик, с административен адрес: с. Мокрище, ул. „30-та“ № 42А. Установено
е, че строежът е изпълнен от А.Г.Б., без необходимите за това строителни книжа.
Строежът е категоризиран в V-та категория, съгласно чл. 137 ЗУТ и Наредба №
1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и е изпълнен през 2021 г.
Описателно строежът е показан, както следва: външно стълбище от западната
страна на съществуваща жилищна сграда и надстройка на съществуваща масивна
едноетажна сграда в УПИ XVI-общ., кв. 32 по плана на с. Мокрище. Стълбището е
стоманобетонна конструкция с ширина 0,90м. Надстройката е в груб вид от
стоманобетонна конструкция: плоча, пояс и тухлена зидария с размери:
11,20м./5,80м. Покрив – дървена конструкция покрита с дъсчена обшивка и
керемиди с височина на кота стряха от кота терен 4,30м., а кота било – около
7,20м. Приложена е и скица с местонахождението на строежа и размери в план.
Констативният акт е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ чрез залепване на
съобщението на строежа и на таблото за информация в кметството на с. Мокрище и
Община Пазарджик, като не е постъпило възражение по него. Въз основа на него е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 679/13.04.2021 г., с
която при преповтаряне на констатациите от констативния акт е разпоредено да
бъде премахнат незаконният строеж. Предвид годината на изпълнение на строежа –
края на 2020 г. и началото на 2021 г. е прието, че същият не попада в
хипотезите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
За изясняване на релевантните за делото
обстоятелства е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която
съдът кредитира изцяло. Според заключението на вещото, към датата на огледа, стълбището
е изградено по западната фасада на съществуващата жилищна сграда и е с размери:
ширина - 0,90м, дължина – 4,00м, височина – 2,47м, изпълнено от стоманобетон и
е предвидено за качване на ниво терен до подпокривното пространство на
сградата. Стълбището е трайно закрепено към терена – две стоманобетонни колони
със сечение 25/25см, без предпазен парапет и отстои на 2м от страничната
регулационна линия. Покривът е нова дървена четирискатна носеща конструкция с
трискатна част над стълбищната площадка. Посочено е, че с изключение на 22 бр.
стари дървени ребра, дървената конструкция е с изцяло нови дървени елементи,
нова дъсчена обшивка, паропропусклива покривна мембрана, нови керемиди, нови
челни дъски и покривно отводняване. Приблизителната височина на старата кота
било 4,50м, а новата – 6,10м. Вещото лице е извършило проучване в приложението Google
Maps със снимков материал от 2012
г., като картите не са обновени към 2021 г.
Предвид установените характеристики и
предназначението на обекта експертът дава заключение, че съществуващата към
2012 г. двускатна дървена покривна конструкция е задигната с 1,60м чрез нова
четирискатна дървена покривна конструкция с кота било приблизително +6,10.
Светлата височина на новото подпокривно пространство е приблизително 3,35м в 50
на сто от площта му, а в най-ниската част – 2,05м., т.е. покрива техническите
норми за самостоятелен жилищен етаж в подпокривното пространство. Посочено е,
че доиззиданите тухлени зидове и новите дървени покривни елементи, с които
покривната конструкция е задигната и от двускатна става четирискатна, не
надвишават 10% натоварване и са в рамките на допустимото натоварване на
носещата конструкция на сградата, като до покрива се достига от изграденото
външно еднораменно стоманобетонно стълбище. Заключава, че за стълбището се
изисква разрешение за строеж съгласно чл. 148 ЗУТ, както и че височината на
подпокривното пространство е задигнато с 1,60м до кота било и е променено
предназначението му, за което се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж.
По делото е разпитана свидетелката С.М. Б. – майка
на жалбоподателя, според която през 2020 г. е започнала ремонт на покрива, при
който е помагал синът й, с когото живее, както и че стълбището е било към
къщата.
Разпитани са и свидетелите М. и С. Д., съседи на
процесния имот. Твърдят, че края на 2020 г., началото на 2021 г. е извършвано
строителство в процесния имот. Бил построен цял етаж с нов покрив, бетонно
стълбище, веранда и др. незаконни постройки. Посочват, че извършителят на
незаконния строеж е А.Б..
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, което е засегнато от
административния акт, доколкото на него се възлага задължението да премахне
установения незаконен строеж. Подадена е в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, предвид
датата на връчване на заповедта - 15.04.2021 г., поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна
поради следното:
Касае се за заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ,
съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на незаконен строеж. Доколкото заповедта е издадена от кмета
на Община Пазарджик, а строежът е класифициран като такъв от V-та категория, то
същата се явява издадена от компетентен орган.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от
закона форма, мотивирана е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК -
съдържа фактическите констатации и правни квалификации, поради което не страда
от порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо
волеизявление.
Съдът не констатира в хода на административното
производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. Съществено е това процесуално нарушение, което ако не е било
извършено, то крайният резултат би бил друг. Спазена е процедурата по съставяне
на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 във вр. с чл. 223 ЗУТ. Същият е връчен на
жалбоподателя, който не се е възползвал от възможността да подаде възражение.
По съответствието на заповедта с материалния закон
съдът съобрази следното:
Основанията за издаването на заповед по чл. 225а,
ал. 1 ЗУТ са алтернативно изброени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, като осъществяването
на което и да е от тях поражда правомощието на компетентния орган, при
условията на обвързана компетентност, да разпореди премахването на незаконен
строеж. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
Съдът споделя заключението на СТЕ, че еднораменното
стоманобетонно стълбище с размери: 0,90м ширина, 4м дължина и 2,47м височина,
представлява „строеж“ по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. По своето
предназначение и с оглед начина на изпълнение, коментираното „стълбище“ е с
височина над 1,2м, поради което се явява пристройка към съществуващата сграда и
за него се изисква разрешение за строеж. Същото се отнася и до изградената
надстройка, доколкото при извършване на „ремонта на покрива“ е променена
височината с приблизително 1,60м до кота било и предназначението на
подпокривното пространство, което не отговаря на разпоредбата на чл. 147, ал.
1, т. 3 ЗУТ, доколкото съгласно представената по делото скица имотът е с начин
на трайно ползване „ниско застрояване“, т.е. за него се изисква одобряване на
инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж.
В случая от доказателствата по делото се
установява, а и не се спори, че за процесните строежи, находящи се в поземлен
имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР гр. Пазарджик, УПИ XVI-общ., кв. 32
по плана на с. Мокрище, не е издавано разрешение за строеж и като цяло няма
строителни книжа по см. на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ, т. е. налице е хипотезата
на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочена като материалноправно основание за
издаване на процесната заповед.
Независимо от горното, съгласно константната
съдебна практика съдът следва да се произнесе и по условията за търпимост на
строежа. Административният орган е приел, че процесният строеж не попада в
хипотезите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В
заповедта е посочено, че строежът е изпълнен в края на 2020 г. и началото на
2021 г. Според заключението на СТЕ строежът е извършен през 2012 г., видно от
приложените към заключението снимки. Именно спрямо този период – 2012 г., съдът
приема, че следва да се отнесат условията за търпимост. Разпоредбата на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ изисква строежите да са били изградени до 7 април 1987 г.,
предвид което същата е неприложима за конкретния случай. Неприложими са и
следващите хипотези на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, доколкото по делото не
се установява, а и не се твърди, че строежът е бил деклариран за узаконяване в
съответните срокове. Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поставя
изискване строежите да са изградени до 31 март 2001 г., който период от време
също не съответства на приетото за установено време на реализация на строежа.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на
Светла Благова, че стълбището е изградено при построяване на къщата, доколкото
като майка на жалбоподателя е заинтересована от изхода на спора, както и че е заявила
пред вещото лице, че стълбището е било по ниско. При извършения оглед на място
са установени размери, за които се изисква издаване на разрешение за строеж,
тъй като не попадат в изключенията на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ. От друга
страна, в представената по делото жалба до кмета на Община Пазарджик (л. 43), С.
Б. заявява, че във връзка с извършваните от сина й ремонтни дейности по
покрива, са подадени документи за скица на новата постройка и искат да я
узаконят. Без значение е и твърдението на свидетелката, че синът й
(жалбоподателят) само е помагал при строежа, а тя е тази, която е заплатила
ремонта. Съгласно § 3 от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол, „адресат на заповедта“
са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена,
лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо
които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Преценката
срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване
на незаконния строеж е на компетентния административен орган. В случая адресат
на заповедта е А.Б. като извършител на констатирания незаконен строеж, което се
установява и от свидетелските показания. В тази връзка показанията на
свидетелката не отговарят на събраните по делото доказателства и съдът ги
възприема като противоречиви.
В заключението на вещото лице е посочено, че на
етажа (в подпокривното пространство) са разположени: всекидневна с кухненски
бокс, санитарен възел (баня с тоалетна) и две спални помещения, като всичките
са след текущ ремонт и са с нови настилки, облицовки, боядисване, окачени
тавани. Съгласно скица на поземлен имот № 15-878572/25.09.2020 г. на
СГКК-Пазарджик, имот № 48876.501.471 е с начин на трайно ползване „ниско
застрояване до 10м“ и с оглед направените изчисления от вещото лице, строежът
се явява незаконен доколкото за него няма издадено разрешение за строеж.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата срещу
Заповед № 679/13.04.2021 г. на кмета на Община Пазарджик е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което А.Б. следва да бъде осъден да заплати на Община
Пазарджик сумата от 240 лв. по приложен списък.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Б. срещу Заповед № 679/13.04.2021
г. на кмета на Община Пазарджик.
ОСЪЖДА А.Г.Б., ЕГН **********,***, сумата от 240
(двеста и четиридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/