ПРОТОКОЛ
№ 37
гр. Смолян, 23.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20245440101139 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА *** ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Чрез юриск. Г.С.-К. е постъпила молба от
16.01.2025 г., с която моли делото да бъде отложено, тъй като няма депозирано
заключение по допуснатата експертиза от вещото лице.
ОТВЕТИНКЪТ Б. Г. Б., редовно призован, не се явява. Чрез адв. Т.И. е
постъпила молба от 21.01.2025 г., с която поддържа отговора на исковата молба и
оспорва исковата молба. С молбата се представят доказателства за внесено
възнаграждение за изготвяне на назначената ССчЕ. Моли делото да бъде отложено за
другата дата, предвид непредставяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Г. налице. В постъпила по делото молба сочи, че
призовката за назначаването й като вещо лице е получена на 20.01.2025 г., което прави
невъзможно изготвянето на заключението в изискуеми срок, с оглед на което моли
заседанието да бъде отложено за друга дата.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
1
ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, относно вземането на ищеца
„***“ ЕООД срещу ответника Б. Г. Б. по Договор за потребителски кредит (ДПК)
40014923645 в общ размер на 769.87 лева, от които: главница – 600.00 лева; непогасено
падежирало договорно възнаграждение – 126.33 лева, дължимо за периода от
20.02.2023 г. до 20.12.2023 г. – датата на изтичане на погасителния план, обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата – 43.54 лева за периода
20.12.2023 – 26.06.2024 г. , както и законна лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане на Районен съд – гр. Смолян по ч.гр.д. № 756/2024г.,
получено от „***“ ЕООД на 02.09.2024 г., предявявам настоящия установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземането на
заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит (ДПК) 40014923645 -
Б. Г. Б. в общ размер на 769.87 лева, от които: Главница – 600.00 лева; Непогасено
падежирало договорно възнаграждение – 126.33 лева, дължимо за периода от
20.02.2023 г. до 20.12.2023 г. – датата на изтичане на погасителния план; Обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата – 43.54 лева за периода
20.12.2023 – 26.06.2024 г. Претендираме и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Вземането на молителя „***“ ЕООД произтича от следните обстоятелства:
На 20.01.2023 г. Б. Г. Б. подава до „***” ЕООД попълнено и подписано Искане
за отпускане на потребителски кредит ** Стандарт със зададени параметри.
Последният е получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му
състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „***” ЕООД,
видно от Декларации. Получил е и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен
в погасителния план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение по
кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита,
да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план. Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника по
делото е в размер 126.33 лева, дължимо за периода от 20.02.2023 г. до 20.12.2023 г.
(датата на изтичане на погасителния план). След като „***” ЕООД одобрява
отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 20.01.2023 г. с ответника Б.
Г. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № 40014923645, по силата на който
заявителят „***“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора.
Сумата по договора – 600.00 лева, е преведена чрез паричен превод по Easy Pay на
2
дата 20.01.2023 г. (Съгласно т.III на договора това е избрания начин за получаване на
заема), видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от дата
20.01.2023 г. Б. Г. Б. поема задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за
потребителски кредит, който е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за
краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема,
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/,
за което и ги е подписал. Договор № 40014923645 е сключен при следните параметри:
▪ Сума на кредита: 600.00 лв.;
▪ Срок на кредита: 11 месеца;
▪ Размер на месечната вноска по кредита: 66.03 лева;
▪ Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20-то число
на месеца; ▪ Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.76;
▪ Годишен лихвен процент: 40.90;
▪ Лихвен процент на ден: 0.11;
▪ Общо дължима сума по кредита: 726.33 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
▪ Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „**“: 240.00 лева;
▪ Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „**“: 360.00 лева;
▪ Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 54.55 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена
допълнителна услуга е както следва:
Общо задължение: 1326.33 лева;
▪ Общ размер на месечна вноска по договора: 120.58 лева;
▪ Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Б. Г. Б. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Не е направил
нито една погасителна вноска, изпаднал е в забава. Тъй като понастоящем
погасителният план е изтекъл на дата 20.12.2023 г. и е налице неизпълнение на
задълженията на длъжника по този ДПК, за дружеството е налице материален и
правен интерес да потърси неплатените и падежирали вноски по договор 40014923645.
Освен дължимите главница и договорно възнаграждение, следа да ни бъде
присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата –
43.54 лева /четиридесет и три лева и 0.54 ст./ за периода 20.12.2023 – 26.06.2024 г. В
българското действащо право, присъждането на законната лихва е последица от
уважаването на главния иск. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния
3
иск, но не и върху размера на законната лихва. Размерът на законната лихва подлежи
на установяване в изпълнителното производство. В този смисъл е и Решение № 75 от
16.07.2015 г. по т. д. № 519 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение,
със следните мотиви, касаещи исково производство: „Законната лихва се дължи като
законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е
възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от
ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина,
характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.“ Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017г.
„По изложените съображения на поставения за тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС дава
отговор, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“ Тук следва да
посоча, че с ответника Б. Г. Б. сме били страни по гражд. дело № 574/2023 г. по описа
на Районен съд – гр. Смолян, Гражданско отделение, по което е постановено Решение
№ 409 от 20.11.2023 година, което прилагам към настоящия иск. Със същото, Съдът
„ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата в раздел VI от договор за потребителски
кредит Стандарт №40014923645 от 20.01.2023г., сключен между Б. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес **, и „***“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
в **, предвиждаща заплащането на възнаграждение за „Пакет от допълнителни
услуги" в размер на 600,00 лева, на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД.“
Считаме, че в конкретния казус, Договор потребителски кредит № 40014923645 би
могъл да съществува в правния мир и без закупените допълнителни услуги към него.
Закупуването на допълнителни услуги не е задължително условия за отпускането на
кредита. Доказателство за това е фактът, че „***” ЕООД одобрява и отпуска кредити и
без пакет услуги. Закупуването на допълнителни услуги е опционално, по избор на
потребителя. В този смисъл е решение № 215 от 02.07.2019 г. по гр.д.№ 1359/2018г. на
РС Нови пазар: Същото гласи, че клаузите в договор за потребителския кредит в р.VІ
„Параметри“, които касаят задължение за заплащане на допълнителен пакет от услуги,
са обявени за неравнноправни, съгласно ЗЗП и нищожни, но не е приложена
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. С Решение № 290 от 20.12.2019 г. по в. гр. д. № 417 /
2019 г. на Окръжен съд - Шумен, Съдът е приел, че отразеният в договора ГЛП
надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на договора и в
съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, и същата следва да се замести по право от повелителни
правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера от 10 % -
законната лихва. С Решение № 692/24.04.2019 г. по гр. д. № 7466/2018г. на Русенски
районен съд е прогласена нищожност на Споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, но само на тази конкретна клауза, а
не цялото кредитното правоотношение, както е в обжалваното пред Вас, Уважаеми
4
окръжни съдии, решение. Съжденията на Районен съд - Димитровград, изложени в
Решение № 260154 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 87 / 2021 г. са: "...клаузите, касаещи
заплащането на възнаграждение за Пакет от допълнителни услуги, са нищожни.
Наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит обаче не води
до неговата нищожност, а същият следва да се прилага без тези клаузи." В Решение №
64 от 06.02.2023 г.на Районен съд – Дупница, v-ти състав ГО по Гражданско дело №
20221510101797 по описа за 2022 година Съдът приема, че клаузите касаещи
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към Договора са нищожни, но не и цялото кредитното правоотношение.
Поради това, за кредиторът възниква интерес да пристъпи към съдебни действия
относно незаплатените суми по договора.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към
ДПК е изтекъл на дата 20.12.2023 г., с изтичането на който срок е настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. В съответствие с
изложеното, предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. От
представения по делото ДПК е видно, че същият е сключен в размер съгласно
заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на
потребителски кредит ** Стандарт. Преди сключването на процесния договор, на
ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното
Искане за отпускане на потребителски кредит ** Стандарт и веднъж преди
сключването на самия ДПК. От него е видно, че дружеството в качеството си на
кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. Б. Г. Б. е посочил, че е получил екземпляр от него,
изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в
европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е
предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди
подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора.
Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който
е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит.
В българското действащо право, в отношенията между правните субекти
действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип
всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и
след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен
след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните
5
му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително
съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна.
Поради това сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно
отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК
относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на
подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника
всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на
кредитополучателя. Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с
*** ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен
надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да
подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на
кредитора. В чл. 3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се
попълват всички полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това
число и параметрите на потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на
данните и следва да следи всички полетата да са попълнени. Кредиторът е уведомил
ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез
документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит“, който е поставен на
видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за
потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълва
всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва,
след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Видно от
начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване
на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по
ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР,
ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на
потребителя за приемането им. Следва да се отбележи също, че ответникът в
настоящото производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че
не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на
същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно
регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит.
Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на
кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Б. Г. Б. е усвоил
предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК съгласно
погасителния план към него. От тези обстоятелства може да се направи обоснован
извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с *** Договор за
потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
6
предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и
с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.
С отговора на исковата молба Ссе правят възражения, че „***” е нарушило и
изискванията на чл. 143, т. 18 във връзка с 147, ал. 1 от ЗЗП, който задължава
доставчиците на финансови услуги да формулират клаузите в потребителските
контракти „по ясен и недвусмислен начин”, така че на потребителите да станат ясни
икономическите последици от поетото задължение за заплащане на договорна лихва.
Кредитната институция не е спазила и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, съгласно
която „условията по кредитите се формулират ясно и по разбираем за клиентите
начин.”
На следващо място в разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието
на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да
включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен %,
условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите
плащания и I н. В процесния договор обаче единствените данни за тази информация се
съдържат в раздел VI- „Параметри на договора“, от съдържанието, на който обаче
потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а на същия
като по- слабата страна в това правоотношение законодателят е предоставил съответни
стандарти за защита.
На първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и
недвусмислена, а от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се
включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук
потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността
си за конкретните условия по кредита.
На следващо място, потребителят трябва да е изразил и съгласие да са му
предоставени задължителните реквизити на договор за кредит, с които той да се е
запознал преди сключването му. Дори и да се приеме, че в случая ответницата е
-
получила стандартния европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация,
няма никакви данни тя да е била запозната с общите условия към договора преди
подписването му, а пък същата въобще не е подписвала погасителния план с
конкретното разпределение на лихви и главници по вноски, които два документа са й
били връчени от кредитния инспектор, но чак след сключване на договора. Още
повече, че тук въобщ,е не може да става въпрос за индивидуално уговорени клаузи,
предвид обстоятелството, че ОУ са едностранно и отнапред изготвени от
кредитодателя правила, върху които потребителя в качеството си на кандидатстващ за
одобрение за кредит съвсем не може да влияе. От горното може да се направи извод за
7
това, че договорът е сключен при определен само от търговеца размер на
възнаградителната лихва, без потребителят да е изразил съгласие или да е направил
предложение по отношение на годишния лихвен процент и годишният процент на
разходите, които параметри определят възнаградителната лихва. Така по начина, по
който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че същият е
поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция,
отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителната
лихва и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 9: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти;
г. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
т. 12: погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
т. 15: лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;
т. 16: предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските;
т. 20: наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
8
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден.
На тези изисквания сключеният между страните договор не отговаря.
Съдържащата се информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и
годишния лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на
месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсва посочване на лихвен
процент, дължим при просрочие; липсва предупреждение за последиците при
просрочие на вноските; липсва отбелязване за наличие или липса на право на отказ на
потребителя от договора.
Следователно договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Според
посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Наред с това, процесиите договорни разпоредби за възнаградителна лихва са
неравноправни и затова - нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според
посочената разпоредба, включените в потребителските договори неравноправни
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно за да се
приеме за нищожна договорна клауза, следва кумулативно да се установи: 1/ че не е
уговорена индивидуално и 2/че е неравноправна.
Съгласно ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП, „не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
обши условия“. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен е
потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:
1 / клауза, сключена във вреда на потребителя;
2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите;
3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с
разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценката за
неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита,характерът на
стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване.
В сключения между страните договор за кредит се предвижда задължение на
9
кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 41,00 %. При положение
обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да
се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава)
е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да
бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един
субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика
трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за
обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва). В тази насока: Решение
№ 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г.
по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г.
на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.
Следователно при преценка съответствието на спорните договорни клаузи с
добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения е нея
размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така
към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,02 %. В периода след
тази дата същият варира от 10,01 до максимум 10,05 процента (данни в тази насока - и
в заключението на ССЕ). Уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в
размер на 41,17 % годишно е трикратно по-висок от размера на законната лихва.
По делото не се установява, не се и твърди наличие на обстоятелства, които да
дават основание за очакване на завишен размер на вреди за заемодателя от
неизпълнение задължения на заемателя. Следователно уговарянето на възнаградителна
лихва в размер четири пъти над законната значително надхвърля размера на
действителните вреди. Предвид характера на предоставяната по договора услуга
(предполагащ недостиг на парични средства у едната от страните), следва да се
приеме, че процесиите уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрагентите, тъй като според процесния договор доверителят е получил в заем
сумата от 600 лева, като за срок от 11 месеца той е следвало да върне на кредитора си
сумата в общ краен размер от 1326.33 лева, или близо два пъти над размера на взетия
кредит.
В заключение следва да посоча, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата
предвиждаща възнаграждение по пакет от допълнителни услуги накърнява
договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез
с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява
нищожна.
10
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част
от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. Принципно, възнаградителната лихва съставлява цена за
предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Както е прието в решение
№ 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV г. о., "понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....". Когато едната
престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация
- заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с
обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо при потребителски заем за сума от
600 лв., със сравнително кратък срок на ползване -11 месеца, уговарянето на
възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на от 40,90 % от стойността на
заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока
възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над 15 години), когато,
независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните
инфлационни процеси, които биха намалили стойността на даденото обезпечение. В
настоящия случай такива обстоятелства не са налице.
Не е изпълнено и изискването да се посочи, освен глобалният годишен процент на
разходите по кредита (48,76 % ГПР), общата сума, при съответния годишен процент на
разходите, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, по определения в приложение № 1 от ЗПК начин.
Освен, че липсата на подобна регламентация, по изричното разпореждане на
ЗПК, прави договора недействителен, неоправданото предвиждане на възнаградителна
лихва в размер на 40,90% и ГПР от 48.76 % противоречи на справедливостта и
еквивалентността на престациите и не може да се оправдае с поетия от кредитора риск
по отпускане на заема.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което
са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която предвижда
потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги
11
„**“ и „**“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено
налага квалифицирането на допълнителните услуги от потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
Услугата „**“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по
искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището
по искането очевидно вече е налице към момента на сключване па договора за кредит.
В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата
би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на
становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище
и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за
отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на
резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще
има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване
на становище“.
По отношение на услугата „**“ е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена
за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от
лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна
вноска.
По същество кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер
на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за
12
кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Сумата търсена на базата на това споразумение е недължима, поради
недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на
чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР
да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. В договора са
уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на
пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не
стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на
дискрецията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит.
Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба
към договорената възнаградителна лихва.
Доколкото в настоящия случай се касае за нищожен договор за потребителски
кредит, при недействителност на същия се дължи връщане от кредитополучателя само
на чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси, разноски и възнаграждение по
пакет от допълнителни услуги. След като договорът е недействителен, сумите платени
от ищцата над главницата, подлежат на връщане, т.к. са платени при начална липса на
основание.
Тежестта на доказване по исковете пада върху ищеца, като следва да установи
твърденията за договорното правоотношение между страните, размера на вземанията,
как са формирани и тяхната изискуемост.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, тъй като за днешното
съдебно заседание не е изготвено заключението по назначмената ССНчЕ, като ще
следва да бъде дадена възможност на вещото лице да изготви и представи в срок
заключението, поради което
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 26.02.2025 г. – 11,00
часа, за която дати час, страните уведомени.
13
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,00 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
14