О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2547/18.12.2019г.
Град Пловдив, 18.12.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
като разгледа
докладваното от съдията частно административно дело № 3882 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.60 АПК.
Образувано е по жалба на „Нигал 7“ ЕООД против заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 30-0381059 от 09.12.2019 г.
на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – склад за
млечни продукти, находящ се в с. Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност
„Чиирите“, УПИ ******, стопанисван от „Нигал 7“ ЕООД, и забрана за достъп до
него за срок от 10 дни, с искане за отмяна на разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение и спиране на предварителното изпълнение, както и присъждане на разноските.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Твърди, че
разпореждането за допускане на предварително изпълнение е съобразено с
характера и целта на наложената принудителна административна мярка. Моли да се
отхвърли жалбата и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че
искането е направено от активно легитимирано лице, адресат на заповедта за
налагане на принудителната административна мярка, и в срока по чл.60, ал.5 АПК,
поради което е допустимо. Разгледано по същество, обаче, то е неоснователно
поради следните съображения:
Съгласно чл.188 ЗДДС
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК. Т.е., предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се допуска само по
изрично разпореждане на административния орган при наличието на някое от
основанията по чл.60, ал.1 АПК. Тъй като нормата предвижда изключение от
принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила индивидуални
административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган,
допускайки предварителното изпълнение, следва да обоснове наличието на
материалноправните предпоставки, обусловили упражняването на правомощието по
чл.60, ал.1 АПК. Следователно разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС трябва
да съдържа ясни мотиви, указващи конкретните фактически основания, свързани с наличието
на поне една от изчерпателно изброените материалноправни предпоставки по чл.60,
ал.1 АПК – осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено
важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението.
В настоящия случай
съдът намира, че мотивите на административния орган за допускане на
предварителното изпълнение указват в достатъчна степен на факти, които реално
да бъдат обвързани с предпоставките по чл.60, ал.1 АПК – защита на особено
важен държавен интерес, изразяващ се в спазването на фискалната дисциплина и
реда за отчитане на фискалните устройства, законосъобразно регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект,
респективно правилното определяне на реализираните доходи и размера на
публичните задължения на задълженото лице, както и опасност изпълнението на акта
да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и настъпването на значителни
или трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението поради
съществено отклонение от данъчно облагане и липса на възможност за проследяване
на търговския оборот в цялост.
Съдът намира, че в
случая е налице сериозно накърняване на държавните интереси и конкретно на
интересите на фиска, за което говори видът на осъществяваната от дружеството
търговска дейност, с възможност за реализиране на големи обороти предвид
осъществяването на търговия на едро с хранителни стоки и съществуващия на място
цех за производство на пластмасови опаковки за хранителната промишленост.
Следователно, налице е необходимост от защита на значим и особен важен държавен
интерес, изразяващ се в необходимостта да се осигури пълна отчетност на всички
продажби в конкретния търговски обект и последваща възможност за проследяване
на реализираните обороти, заплатени преки и косвени данъци върху реализираните
приходи, като по този начин се осигури реалното функциониране на държавата и
изпълнението на нейните икономически и социални функции. В този смисъл съдът
намира, че разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е в
достатъчна степен мотивирано и обосновано.
Констатираното
нарушение и положителната разлика в касовата наличност по безспорен начин
доказват наличие на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК – защита на особено важни
държавни или обществени интереси и съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението, защото всекидневно неотчитане на извършени продажби води до
невъзможност да бъдат установени реалните обороти и реалните приходи в
конкретния търговски обект, съответно до невъзможност да бъдат събрани реално дължимите
публични задължения за преки и косвени данъци.
Категорично не се
споделя развитото в жалбата становище, че целите на мярката могат да бъдат
постигнати чрез заплащане на наложената имуществена санкция. Заплащането изцяло
на глобата или имуществената санкция е само и единствено основание по чл.187,
ал.4 ЗДДС за прекратяване на наложената принудителна мярка по чл.186 ЗДДС, но
законодателят не обвързва изпълнението на административното наказание с
постигането на целите на принудителната мярка, които винаги са свързани с предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. В този смисъл е фактически невъзможно
преустановяването на противоправното поведение на служителите на дружеството-жалбоподател
и на вредните последици от това противоправно поведение да бъде постигнато чрез
заплащане на имуществената санкция, ако изобщо бъде издадено наказателно
постановление по отношение на „Нигал 7“ ЕООД за реализиране на
административнонаказателната му отговорност.
Противно на застъпеното в жалбата становище,
съдът намира, че допуснатото предварително изпълнение означава, че целите на
принудителната административна мярка ще се постигнат по-бързо, т.е.,
предварителното изпълнение ще доведе по-бързо до предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, допускани от същото
задължено лице. В този смисъл твърдението, че чрез предварителното изпълнение
не може да се постигне защитата на държавния интерес, се явява оксиморон,
доколкото и по начина, по който дружеството работи и не издава касови бонове,
като по този начин не отчита приходи от продажби, също не могат да бъдат
събирани дължимите данъчни задължения.
Допускането на
предварителното изпълнение не се влияе от започването и приключването на
административнонаказателно производство против дружеството за същото нарушение,
за което може да му бъде наложена имуществена санкция. Двете производства – по
издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка и по
издаване на наказателното постановление – са самостоятелни производства, като
едното производство не е обусловено по никакъв начин от другото производство и
не влияе върху неговия ход. Единственото общо нещо между тях е допуснатото от
проверяваното дружество административно нарушение. В този смисъл напълно
неоснователно и неотносимо към предмета на настоящото дело е възражението за
неиздаване на наказателно постановление и невъзможност дружеството да се ползва
от възможността по чл.187, ал.4 ЗДДС за прекратяване на мярката.
Не се споделя
възражението на дружеството-жалбоподател за липса на обоснованост на
разпореденото предварително изпълнение поради липса на данни за количествен
аспект на нарушенията, които да квалифицират поведението на дружеството като
трайно нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Нито
нормата на чл.186 ЗДДС изисква наличие на определен брой административни
нарушения за издаване на заповед за налагане на принудителна административна
мярка, нито нормата на чл.188 ЗДДС изисква това за допускане на предварителното
изпълнение. Достатъчно е установяването на едно единствено административно
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като е без правно
значение размерът на неначисления ДДС или стойността на покупката, за която не
е издаден касов бон, за да е налице фактическо и правно основание за издаване
както на заповед за запечатване на търговския обект, така и за допускане на нейното
предварително изпълнение, чиято цел (на предварителното изпълнение) винаги е да
прекъсне противоправното поведение на субекта и да му даде възможност да реорганизира
работата си по начин, който прави възможно регистрирането на всички извършени
продажби чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или
касова бележка от ИАСУТД (системен бон).
От друга страна, в
жалбата дори не се твърди, съответно не се представят никакви доказателства, че
за самото дружество ще настъпят значителни или трудно поправими вреди от
предварителното изпълнение. В този смисъл искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение е напълно немотивирано и недоказано.
Водим от изложеното,
съдът намира, че искането за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. При този
изход на делото не е налице основанието по чл.60, ал.7 АПК за решаване на
въпроса по същество, съответно искането за спиране на предварителното
изпълнение до влизане в сила на настоящото определение се явява недопустимо,
поради което следва да бъде оставено без разглеждане.
С оглед изхода на
делото направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което
и на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на ЦУ на НАП сумата 100 лева. Затова и на основание
чл.60, ал.6 и 7 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Нигал
7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Петър Стоев“ № 66, представлявано от управителя Н.А.с. , за отмяна на
разпореждането за предварително изпълнение на заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 30-0381059 от 09.12.2019 г. на директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – склад за млечни
продукти, находящ се в с. Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност
„Чиирите“, УПИ ******, стопанисван от „Нигал 7“ ЕООД, и забрана за достъп до
него за срок от 10 дни.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Нигал 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Петър Стоев“ № 66, представлявано от управителя Н.А.с. , за
спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 30-0381059 от 09.12.2019 г. на директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА Нигал 7“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Петър Стоев“
№ 66, представлявано от управителя Н.А.с. , да заплати на Териториална дирекция
Пловдив на Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването.
Административен съдия: