С обвинителен
акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато
обвинение на:
К.Г.К. за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3 и т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 НК, за
това, че на 30.09.2017г., в гр. Перник, в съучастие като съизвършител
с неустановено по делото лице /което също е действало като съизвършител
и за което са отделени материали в друго досъдебно производство/, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /взломяване на патронник на входна врата на фургон/, и чрез
използване на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ситроен С3“
с per. № ** **/, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“; 1 бр. къртач
марка „Метабо“; 2 бр. винтоверти
марки „Райдер“ и „Девал“; 1
бр. перфоратор марка „Макита“; 3 бр. професионални
бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“ и „Тексо“; 1 бр. ъглошлайф марка
„Спарки“ - малък; 3 бр. чували от по 25 кг. суха строителна смес - замазка,
марка „Вебер“; Збр. баки от по 25 кг. мазилка марка „Титан“, нюанс 2020 от
каталога на „Титан“; и 1 бр. бака от 25 кг. бетонконтакт
„Баумит“, на обща стойност 4651,49 лв. /четири хиляди
шестстотин петдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, от владението
на В.В.Б., МОЛ на „Марибор строй” ЕООД - гр. София,
без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебните прения представителят на Районна
прокуратура - Перник поддържа повдигнатото обвинение и предлага, след като
подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението по-горе, да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода над минималния предвиден в закона
размер, което да изтърпи ефективно, при първоначален общ режим. Предлага да се
приложи разпоредбата на чл.59 от НК, като от срока на наказанието лишаване от
свобода се приспадне времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
задържане под стража и домашен арест. Предлага на основание чл.53, ал.1, б. „а“
от НК в полза на държавата да бъде отнета
притежаваната от подсъдимия 1/2
идеална част от превозното
средство, послужило за извършване на престъплението.
Подсъдимият К.К. дава
обяснения, в които по същество признава участие в престъплението, но твърди, че
същото се е ограничило единствено до транспортиране на отнетите от другото лице
вещи от мястото на отнемането им до блока, в който живеят в кв. „Изток“, гр. Перник.
Обяснява, че сред вещите не е имало чували и баки със
строителни смеси и мазилки, а иззетите при
претърсването такива, са негови собствени, закупени за ремонт. В правото
си на последна дума изразява съжаление за случилото се и моли за налагане на
наказание под минимума предвиден в закона .
Защитникът му, участвал в съдебните прения - адв. В.Б., пледира подзащитният му
да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, като излага доводи, че
събраните в производството доказателства не са достатъчни за формиране на
несъмнен извод за доказаност на обвинението.
Алтернативно, в случай, че подзащитният му бъде
признат за виновен, пледира за определяне на наказание при условията на чл.55
от НК, предвид наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Излага и съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при очертаване
фактическата и правна рамка на обвинението в обвинителния акт на РП – Перник.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият К.Г.К.
***. Работи. Осъждан е за други умишлени престъпления против собствеността,
както и за престъпления по транспорта.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Подсъдимият К.К. и съпругата
му У.К.К., с която сключили граждански брак на
13.09.2009г., съвместно обитават жилище, находящо се
в гр. Перник, ул. „Лом“, 1/12.
Двамата притежават лек автомобил „Ситроен С3“, с per. № ** **. Същият бил регистриран
на името на Илияна Крумова, но бил закупен по време на брака им и се намирал в
режим на съпружеска имуществена общност.
Подсъдимият притежавал и ползвал лек автомобил
марка/модел „Фиат Дукато“ /тип „кемпер“/,
с per. № ** **.
Това моторно превозно средство К. обичайно паркирал в близост до обитаваното от
него жилище.
Към месец септември 2017г. се извършвали дейности по
саниране на редица жилищни блокове в гр. Перник. Такива дейности се
осъществявали и на множество жилищни блокове в кв. „Димова махала“, сред които
и блок №17. Санирането на блока се извършвало от фирма „Марибор строй“ ЕООД,
гр. София. За целта фирмата ползвала услугите на известен брой работници, на
които били предоставени за ползване и всички необходими строителни материали и
инструменти. Въпросните инструменти и материали се ползвали през деня от
работниците, а през времето, в което не се работело - били съхранявани във
фургон, разположен до самия жилищен блок. Този фургон имал поставена врата,
изработена от ПВЦ - материал и снабдена със стандартен заключващ механизъм.
Ръководител на обекта - саниране на блок 17 в кв.
„Димова махала“, бил свид. В.В.Б..
Същият се явявал материално отговорно лице за реализацията на проекта и
поверените за целта строителни материали и инструменти.
През нощта на 29.09. срещу 30.09.2017г. не се
извършвали строителни дейности на горепосочения обект, поради което
строителните материали и инструменти били прибрани на съхранение във фургона,
поставен за целта до жилищния блок. Като охрана на мястото бил оставен св. В.А.Б.,
който бил баща на св. В.Б.. За целта той пребивавал във фургона, като наглеждал и самата строителна площадка.
По същото време във фургона били поставени множество
строителни материали и инструменти: 1 бр. ъглошлайф
марка „Спарки“; 1 бр. къртач марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт марки „Райдер“; 1 бр. перфоратор марка „Макита“;
3 бр. професионални бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“
и „Тексо“; 3 бр. чували от по 25 кг. суха строителна
смес - замазка, марка „Вебер“; Збр. баки от по 25 кг. мазилка марка „Титан“,
нюанс 2020 от каталога на „Титан“; и 1 бр. бака от 25 кг. бетонконтакт
„Баумит“.
Около 06:20ч. на 30.09.2017г. свид.
В.Б. излязъл от въпросния фургон и заедно със свой познат отишли да изпият по
кафе до магазинче, намиращо се на около 100 метра от блок 17. При тръгването си
свид. Б. заключил вратата на фургона.
По същото време в близост се намирали подсъдимият К.Г.К.
и познато нему лице /материалите, за което били отделени в друго досъдебно
производство/. Двамата се прибирали от казино в центъра на града към кв. „Изток“, като се придвижвали със семейния
автомобил на К. „Ситроен С3“ с per. № ** **, управляван от него. Преминавайки
с автомобила в близост до блок 17 в кв. „Димова махала“, забелязали
отдалечаването на свид. В.Б. и неговия приятел от
обекта. Спонтанно двамата решили да използват отсъствието на охранителя и да
проникнат във фургона, възнамерявайки да отнемат вещи от него. В изпълнение на
решението си се придвижили с колата в посока на строителния обект, като спътникът
на подсъдимия, материалите за когото били отделени в друго досъдебно
производство, слязъл и пеша се доближил до фургона. В това време подсъдимият К.
се придвижил с колата по начин, че да застане на улицата пред строителната
площадка.
Неустановеното по делото лице стигнало до фургона и
разбило патронника на входната му врата, така че заключващият механизъм останал
с изваден навън „език“. След това влязло във фургона и изнесло на ръце част от
намиращите се там материали и инструменти, а именно: 1 бр. ъглошлайф
марка „Спарки“; 1 бр. къртач марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт марка „Райдер“; 1 бр. перфоратор марка „Макита“;
3 бр. професионални бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“
и „Тексо“; 3 бр. чували от по 25 кг. суха строителна смес
- замазка, марка „Вебер“; 3бр. баки от по 25 кг. мазилка марка „Титан“, нюанс
2020 от каталога на „Титан“; и 1 бр. бака от 25 кг. бетонконтакт
„Баумит“ и започнал да ги пренася към автомобила на подсъдимия
К.К.. Последния излязъл от автомобила и отворил
багажника му, помагайки в натоварването на вещите. По този начин били пренесени
и натоварени в него всички вещи с изключение на две от бъркалките марки „Райдер“ „Тексо“; както и 1 бр. къртач марка „Метабо“.
Непосредствено след това неустановеното по делото лице се върнало, за да вземе
и пренесе и последните останали вещи. В същото време подсъдимият К.К. придвижил управлявания от него лек автомобил, така че да
бъде по-удобно и по-бързо оттеглянето им от мястото. При това преместване автомобилът
се установил пред находяща се в непосредствена
близост автомивка и в обхвата на видеокамерата, обхващаща външния периметър на
обекта. Подсъдимият отново слязъл от място си и се насочил към строителния
обект. В същия момент оттам вече се връщал спътникът му, носейки в ръце
останалите на място 2бр. професионални бъркалки марки „Райдер“
и „Тексо“ и 1 бр. къртач
марка „Метабо“. Поради това К.К.
се върнал при паркираната кола, отворил задната й дясна врата, за да бъдат
натоварени бързо, а после се качил на шофьорското място. Няколко секунди след
като и тези вещи били натоварени, а другото лице се качило в автомобила на
предната дясна седалка. Подсъдимият К.К. потеглил с колата и се насочил към дома си в кв. „Изток“
ул. „Лом“, блок 1.
Там двамата се разделили, като откраднатите вещи
останали в лекия автомобил. Подсъдимият решил да ги премести, поради което отключил
собствения си и ползван от него лек автомобил марка/модел „Фиат Дукато“ с per. № ** **, намиращ се паркиран в междублоковото
пространство между бл.1 и блок 3 на улица „Лом“ и започнал да прехвърля
откраднатите вещи от „Ситроен“-а в „кемпера“. След
като преместил всички вещи той заключил отново кемпера,
паркирал „Ситроен“-а наблизо и се прибрал в дома си.
Междувременно свид. В.Б.
установил разбиването на патронника на вратата на фургона и изчезването на вещи
от него и веднага подал сигнал за случилото се.
Със съставения протокол за оглед на местопроизшествие
в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК било
започнато досъдебно производство. Протокола за
извършеното за времето от 09.00 часа до 09.45 часа на 30.09.2017 г.
действие и изготвения към него
фотоалбум, закрепили обективното състояние на обекта, от който били отнети описаните вещи .
След огледа полицейските служители извършили обход на
района, при което констатирали, че на намиращата се в непосредствена близост
автомивка е монтирана камера за видеонаблюдение. При
преглед на записите направени във времевия интервал, посочен от свид. Вл. Б., били възприети
действия на две лица, които се оттеглили с лек автомобил „Ситроен“, на който
разчели регистрационния номер „РК 8947ВН“. Въз основа на тези данни
били установени собствениците му.
Подсъдимият К.Г.К. бил задържан за срок до 24 часа със
Заповед за задържане на лице в 14:10 ч. на 30.09.2017г. Впоследствие полицейските органи последователно
предприели претърсвания и изземвания спрямо обекти, ползвани от обвиняемия -
жилището му, лекия автомобил марка „Ситроен“ и специален автомобил марка/модел
„Фиат Дукато“. С протокол за претърсване и изземване от
30.09.2017г., лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. №*** бил иззет като веществено
доказателство по делото. При извършеното в присъствие на подсъдимия претърсване
и изземване спрямо последния посочен по-горе обект /извършено за времето от
21.00ч. до 21.40 часа на 30.09.2017г./, отнетите от фургона на „Марибор строй“
ЕООД вещи, които междувременно при проведен разпит свид.
В.Б. описал, били открити и иззети от кемпера. Не била открита само една от вещите, посочени като
липсващи от свид. Б., а именно винтоверт
„Девалт“. К. вписал в протокола, че иззетите предмети не са негови.
Всички протоколи, обективиращи
извършените действия по разследването по-горе, били одобрени от съдия при ПРС.
Впоследствие, на 13.02.2018 г. вещите иззети от кемпера – предмет на извършеното противозаконно отнемане,
били върнати срещу разписка на свид. В.Б. в
качеството му на МОЛ на ощетеното юридическо лице „Марибор строй“ ЕООД, София.
В хода на разследването от ЕТ „Росини
– Р. Иванова“, гр. Перник бил изискан записа от охранителната камера,
разположена на автомивката в близост до мястото на престъплението. С протокол
за доброволно предаване от 04.10.2017г., същият бил приобщен към доказателствения
материал по делото.
От заключението на извършената видео-техническа
експертиза е видно, че върху записаната информация не са установени следи от манипулация/намеса.
В извлечените снимкови кадри е проследено движението на автомобил „Ситроен С3“,
сив на цвят, и действията на две лица за времето от 06:07:14 часа до 06:32:43 /според
таймера на камерата/.
Извършената допълнителна видео-техническа експертиза
дава заключение, че едно от лицата заснети на записа носи в ръцете си вещи,
наподобяващи строителни инструменти и машини, които по общи белези съответстват
на част от инкриминираните /къртач, миксер, бъркалка/.
Експертизите посочват, че поради ниската резолюция на изследваните изображения, отдалечеността и
гледната точка на камерата, не е възможно да бъдат различени достатъчно частни
и общи идентификационни признаци за разпознаване
на лицата и вещите наблюдавани на записа.
От заключението на извършената оценителна експертиза
се установява, че стойността на вещите - предмет на престъплението, към момента
на извършване на деянието възлиза на 4272,29лв.
В доказателствен и правен
аспект:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид: отчасти обясненията на
подсъдимия; показанията на свидетелите В.В.Б., А.В.И., К.С.Й.,
П.А.С., Р.М.Х., В.А.Б., Н.Н.А., дадени в съдебното следствие и пред орган на
досъдебното производство за първите трима, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, за Й.
- т.1 от НПК, а за П.С. - при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК; писмените доказателства, изброени в описа
към досъдебно производство №727/2017г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Перник и
тези, събрани в съдебното следствие: писмо, рег. № 2877/30.01.2019г. на „Марибор Строй“ ЕООД и констативен приемо-предавателен
протокол към него; извършените по делото съдебни оценителна, видео-техническа и
допълнителна видео-техническа експертизи, както и веществените доказателства по
делото.
Въз основа на доказателствените
материали по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в
тяхната взаимовръзка и логическа последователност, съдебният състав прие за доказано
по несъмнен начин, че деянието, предмет на настоящото обвинение, е извършено от
подсъдимия К. К. .
Част от фактическите обстоятелства относими към
предмета на доказване, са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени
като такива. Свеждат се до следното:
-
Между страните не
се спори, че на инкриминираните дата и място противозаконно са отнети движими
вещи, съхранявани във фургон в кв. „Димова махала“ до блок №17,
предназначени за работата
по саниране на жилищния блок,
осъществявана от „Марибор строй“ ЕООД, гр. София.
-
Не е спорно, че свид. В.Б. е бил материално отговорното лице за
реализацията на проекта, както и че в това му качество са му били поверени за пазене и съхранение необходимите
строителни материали и инструменти, чието ползване е контролирал, разпределяйки
и предоставяйки ги за работа на работниците, съобразно конкретните необходимости .
-
Подсъдимият не оспорва
и факта, че рано сутринта на 30.09.2017г., пътувайки към дома си в кв. „Изток“
със свой приятел, са спрели в непосредствена близост до фургона на фирмата,
изпълняваща санирането на блок №17 в кв. „Димова махала“, гр. Перник. Признава,
че в автомобила му /семейна собственост/ –„Ситроен С3“, с рег
№ ** **са били натоварени от другото лице строителни машини, за които е знаел,
че са станали предмет на кражба, и които транспортирал до блока, в който живее,
а след това преместил в друг свой автомобил - „Фиат Дукато“,
тип „кемпер“.
-
Безспорен е и
факта, че инкриминираните вещи /без винтоверт „Девалт“ и малък ъглошлайф „Спарки“/, са намерени в същия автомобил „Фиат Дукато“ вечерта на 30.09.2017г. и са иззети при извършено
претърсване.
Относно горните факти са събрани достатъчно по брой
писмени и гласни доказателства, които са еднозначни по съдържанието си, поради
което и предвид позицията на страните по-горе, съдът ги приема за установени и
не намира за необходимо подробно обсъждане, анализ и оценка на същите.
Позицията на оспорване несъмнената доказаност на обвинението от страна на защитата е концентрирана в няколко пункта:
-
че не е доказано
инкриминираните вещи да са собственост на соченото като ощетено ЮЛ „Марибор
строй“ ЕООД,
-
че част от тях -
тези, които не са намерени във фактическа власт на подсъдимия, както и бъркалка
„Енхел“, строителната смес, мазилка и бетонконтакт, не са били предмет на кражба, тъй като са
собствени на подсъдимия;
-
че не са налични
достатъчно и убедителни по съдържание доказателства за участието на подсъдимия в
извършване на престъплението, в което е обвинен при очертаната от държавното
обвинение правна рамка на обвинението – че е действал като съизвършител
при общност на умисъла с другото лице. Излага се тезата, че факта на превозване
на част от инкриминираните вещи до дома му необосновано се ценени от държавното
обвинение като противозаконно отнемане на същите, осъществено чрез прекъсване
на чуждото владение и установяване на трайна фактическа власт върху тях от
страна на подсъдимия.
-
Навеждат се и
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в досъдебното
производство, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
Последните възражения съдът не обсъжда, тъй като съгласно нормата на чл.248,
ал.3 от НПК такива са недопустими след приключване на разпоредителното
заседание. Отделно от това, аналогични възражения са правени от защитниците в
разпоредителното заседание, отхвърлени са като неоснователни, като определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано по
предвидения ред.
При извършена всестранна проверка на
всички източници на доказателства от гледна точка на действителното им
съдържание, във взаимовръзка с останалите, съдебният състав приема, че инкриминираните
вещи, с изключение на винтоверт „Девалт“
и малък ъглошлайф „Спарки“ са били предмет на кражба.
Този извод се основава на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства и доказателствени средства. В показанията си свид. В.Б. – МОЛ на „Марибор Строй“ ЕООД, установява, че
след като е бил уведомен рано сутринта на 30.09.2017г. за извършената кражба от
района на строителния обект, незабавно е отишъл там и при първоначален оглед е
констатирал липсващите вещи, които при проведения непосредствено след това
разпит, без колебание посочил и индивидуализирал по вид и марка. След обстойна
проверка на наличностите, два дни
по-късно свидетелят е съобщил и за липсващи баки с мазилка, бетонконтакт
и чували със строителна смес. Свидетелят изяснява, че е категоричен относно
заявените като липсващи вещи, тъй като съхранението и ползването на машините и
инструментите е било негова отговорност, добре ги е познавал, лично е снабдявал
обекта със строителни материали, като е осъществявал ежедневно контрол за
разходването им. Изявленията на свидетеля се утвърждават като достоверни от
факта, че след разпита му, няколко часа по-късно, при извършеното претърсване на
автомобил „Фиат Дукато“, собственост на подсъдимия, вещи,
съответстващи на даденото от свидетеля описание, са установени във фактическата власт на подсъдимия.
Намерените и иззети при претърсването предмети са предявени на свид. Б. едва на 14.12.2017г., поради което липсва всякакво
основание за съмнение показанията му, дадени непосредствено след престъплението,
да са повлияни от резултатите от извършеното
претърсване и приобщаването на веществените доказателства по делото. Подобно
съмнение категорично изключва и събраната в съдебното производство информация
от ощетеното ЮЛ – „Марибор строй“ ЕООД по отношение възложените на свидетеля В.Б.
отговорности на строителния обект на фирмата, предоставеното му за пазене
имущество на дружеството и организацията
на работния процес.
В синхрон
с тези доказателствени източници са и показанията на останалите свидетели по
делото - В.Б., Р.Х. и Н.А., всеки от които дава сведения за машините и
материалите, които първият е охранявал, а другите двама лично са ползвали в
процеса на работа при извършване на строителните дейности на обекта.
Показанията
на горната група свидетели са източник на преки доказателствени факти, излагат
се последователно, логично и без съществени противоречия, убедителни са по
своето съдържание, хармонират и с останалите доказателствени материали, което
мотивира съдебния състав да приеме, че свидетелите пресъздават случая
достоверно и изявленията им могат да бъдат ценени като убедителна доказателствена основа.
Въз основа на изложеното съдът приема, че
инкриминираните вещи са били чужди за
подсъдимия, намирали са се във владение на
свид. В.Б., в качеството му на МОЛ на ЮЛ, и че от
негово владение са били отнети.
Възраженията, че собствеността им е останала неизяснена по делото, тъй
като ревизия на имуществото на „Марибор
строй“ ЕООД не е извършена, са неоснователни. При престъплението кражба
въпросът за собствеността на вещите - предмет на престъплението, е ирелевантен за предмета на доказване. Фактическият състав
включва отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго, без негово
съгласие, с намерение за противозаконно присвояване, т.е., собствеността на вещите
не е елемент от фактическия състав на престъплението.
Твърденията на подсъдимия в същата насока
- че част от вещите иззети при претърсването били негови собствени, се приемат
за недостоверни и защитни. Обясненията му, че строителните материали - баки с
мазилка, бетонконтакт и чували със строителна смес,
намерени в кемпера, бил закупил за лично ползване, тъй
като по същото време извършвал ремонт, остават изолирани и противоречат на
другите събрани доказателства. Отнемането на горепосочените вещи от обекта на
„Марибор строй“ ЕООД се установява от свидетелите В.Б. и В.Б., показанията им
се кредитират като истинни, тъй като първият сочи не само количествата, но и
допълнителни индивидуализиращи данни за материалите, включително нюанса на
мазилката, а изявленията им
кореспондират на удостоверените обстоятелства в приетия като писмено
доказателство констативен приемателно-предавателен протокол от 01.07.2017г.,
съставен между възложителя и изпълнителя на строежа.
Не без значение е и факта, че позицията на
подсъдимия по отношение тези предмети е в явно противоречие с писменото му изявление, отразено в протокола
за претърсване и изземване.
По отношение иззетата при претърсването бъркалка „Енхел“, то тя изобщо не е включена в предмета на обвинението.
Възражението, че извършената видео-техническа
експертиза не установява отнемането на
подобни вещи /баки с мазилка, бетонконтакт и чували
със строителна смес/, не мотивира различен извод.
Видно е, че обект на експертизата е 1 брой
CD, съдържащ видеофайлове, записани в интервала от 06:07:14 часа до
07:00:00ч. на 30.09.2017г. /според вкопирания в изображенията таймкод/,
заснети от камера, разположена неподвижно на фасадата на автомивка,
стопанисвана от ЕТ „Росини – Р. Иванова“, гр. Перник.
Събраните доказателства по делото установяват и не е спорно между страните, че
автомивката, на която е била разположена камерата за видеонаблюдение,
се намира в непосредствена близост до
блок 17, кв. „Димова махала“, Перник, както и до фургона на „Марибор строй“
ЕООД. От извлечените снимкови кадри,
представени хронологично в експертизата, е видно, че автомобилът на подсъдимия
„Ситроен С3“ двукратно е попаднал в обхвата на
камерата. Първоначално, в 06:07:44 часа е преминал отдясно - наляво пред
автомивката, спрямо гледната точка на камерата, а впоследствие, в 06:31:51 часа
е записано движението му в обратна посока. В интервала от време между 06:31:51 ч. до 06:32:43ч., чрез извлечените
снимкови кадри, са проследени действията
на две лица от мъжки пол: слизане от мястото на водача на първото лице, което
се насочва в дясно на автомивката; след около 30 секунди същото лице се връща, отваря задна дясна врата
на автомобила и се качва на мястото на водача; три секунди след това в
полезрението на камерата попада второто лице, носещо предмети, наподобяващи по
общи признаци инкриминираните къртач и бъркалки /съгласно заключението на допълнителната видео-техническа
експертиза/, поставя същите на задната седалка, качва се до шофьора; автомобила
потегля и в 06:32:43 часа излиза от полезрението на камерата.
Посоката на движение на автомобила при
оттеглянето му от мястото изяснява свид. К. Й. в показанията си в досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по предвидения процесуален
ред: „Заобиколихме зад Минния техникум…“, /ул. „Бродо“, www.bgmaps.com/, „…покрай Пощата и надясно по вътрешноградската
магистрала стигнахме кв. „Изток“.
От своя страна, в обясненията си подсъдимият
посочва, че е спрял автомобила в близост до автомивката, в страничната част на
блока, че свид. К.Й. се забавил около 5 минути, като
при връщането му, слязъл и отворил багажника на колата, където Й. натоварил
вещите. К.К. твърди, че е слизал от автомобила веднъж,
за да отвори багажника, но не помни дали наведнъж или на няколко пъти Й.
пренасял вещите.
Тези обяснения на К., съпоставени с
показанията на свид.
Й. по-горе и със записаните на камерата действия, налагат извод, че
първоначално автомобила е спрял извън полезрението на камерата, където са
товарени вещи в багажника на автомобила, а впоследствие, потегляйки в
противоположна посока, отляво - надясно спрямо автомивката, към ул. „Бродо“, отново е спрял, вече в обсега на камерата, където
са товарени още вещи на задната седалка на превозното средство. Само такъв
механизъм обяснява заснетото движение на л.а. „Ситроен С3“ в района на
автомивката, при това в рамките на около
20 минути, според таймера на камерата, както и броя на намерените при претърсването
вещи, отнети от фургона на „Марибор строй“ ЕООД, надхвърлящ значително броя на
вещите, чието натоварване на задната седалка на автомобила е заснето от видеоохранителната система.
Действително, при проведения
непосредствено след установяване на кражбата разпит /на 30.09.2017г./, свид. К.Й. не съобщава за отнемането на спорните вещи,
говори единствено за множество ел. инструменти във фургона, от които и той, и
подсъдимия взели и тичешком пренесли до автомобила. Свидетелят не установява нито броя им, нито
ги индивидуализира по вид. При проведения следващ разпит, около пет месеца по-късно, уточнява:
„други вещи аз лично не съм взимал и не
съм видял в тази нощ К. да взима“. Видно е, че
относно релевантните за казуса обстоятелства показанията на
свидетеля са крайно схематични и лаконични, с изявен
стремеж за избирателно съобщаване на определени факти, което в конкретиката
на казуса е обяснимо и съдът го отдава на приятелските отношения между него и
подсъдимия, но преди всичко на собствената му свързаност със случая и
съобщаването на факти, с които уличава и себе си в престъпление. Очевидно е, че
с напредването на производството тази тенденция в показанията на свид. К.Й. се задълбочава до степен при разпита му в
съдебното следствие да заяви, че няма никакъв спомен за събитията от въпросната нощ след тръгването им с
подсъдимия от казиното, в което прекарали нощта, до прибирането в дома му. Отрича показанията в
протоколите за разпит на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането
им при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК, да отразяват негови изявления, определя
чутото в съдебната зала като „съчинение по картинка“, макар уклончиво да
признава: „…някои от думите може би са мои“, и да потвърждава, че съдържанието
на протоколите му е прочетено от разследващия, и че положените в тях подписи
за свидетел са негови. В опит да обясни промяната в позицията си Й. твърди, че
по време на първия разпит е бил подложен на натиск и заплахи, от които се е
чувствал притиснат и уплашен.
Съдът категорично отхвърля достоверността на
твърденията на свидетеля в съдебното следствие, намира, че са объркани,
хаотични, мотивирани от закъсняла приятелска солидарност. Несериозен е опита му
да внуши, че под въздействието на изпити 3-4
бири е изпаднал в неадекватно състояние, довело до загуба на памет за
времето от потеглянето им от центъра на гр. Перник с автомобила до прибирането в
дома му /когато спомените му са възстановени/, и че единственото, което помни в
този интервал от време е, че по негова молба К. спрял автомобила в близост до
бензиностанция. Липсват и всякакви основания да се приеме, че първоначалните
показания са „съчинени“ под натиск и заплахи, особено след като е потвърдил
казаното при следващия разпит, при който отрича да е бил подложен на
подобно въздействие. Този свидетел е присъствал
по времето и на мястото на кражбата и несъмнено изявленията му са силно повлияни
от този факт, а изменчивостта в позицията му на настоящия етап е следствие от
процесуалното положение, в което е поставен от прокуратурата /на свидетел/ и
произтичащото от това търсене на баланс между правото му да защити себе чрез
премълчаване на уличаващи го факти /чл.121, ал.1 НПК/ и желанието да не навреди
на приятел. Безспорно, преценката разполагат ли органите на досъдебното
производство с достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу
конкретно лице е суверенна и не подлежи на съдебен контрол, поради което
определянето на процесуалното качество на свидетел на лице, евентуално съпричастно
към престъпление, не изключва
доказателствената годност на показанията му. Напротив, именно защото
такова лице непосредствено е възприело факти и обстоятелства, свързани с престъпно
деяние, неговите показания са изключително ценни.
В контекста на изложеното, съдът отхвърля
показанията на свод. К.Й., дадени пред съдебния състав, и кредитира тези,
дадени от него пред орган на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането
им при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Макар и не докрай обективни, изчерпателни и
точни, съобщените от него в хода на разследването факти убедително
допълват събраните доказателства, разобличаващи подсъдимия.
Показанията на този свидетел доказват не
само участието на К.К. в извършване на престъплението,
в което е обвинен, но и че го е извършил именно при очертаната от прокурора
правна рамка на обвинението – действайки
като съизвършител при общност на умисъла с
друго лице, за което са отделени материали в друго досъдебно производство.
За доказателствената обезпеченост на този
извод косвено значение имат и показанията на свидетелите А.И. и П.С., които в
качеството си на полицейски служители в сектор „Криминална полиция“ при ОД МВР
Перник са били ангажирани с работа по
случая. Първият установява, че първоначално подсъдимият не е съдействал за
изясняване на случая, напротив, всячески препятствал отварянето на „кемпера“, заявявайки най-напред, че ключовете от превозното
средство не са у него, после – че са у познат му майстор, а след като
последният крайно учуден отрекъл това, заявил, че са в дома му, където отново
не ги предоставил, в резултат на което и поради късния час служителите на МВР
били принудени със сила да го отворят. Свидетелят А.И. установява, че след това
и подсъдимия К., и свид. К.Й. са признали пред него
за извършената кражба от фургона до бл.17, кв. „Димова махала“, гр. Перник.
Макар в съдебната практика да е установено
разбирането, че показанията на свидетели възприели извънпроцесуални
самопризнания на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, не
могат да бъдат противопоставяни на обясненията на обвиняемия, и е недопустимо
въз основа на тях да се основава осъдителна присъда, в случая съдът счита, че
показанията на свидетеля и в тази им част могат да бъдат ценени и съпоставяни с
останалите източници на доказателства. Ограничението в допустимостта на такива доказателствени
средства е от гледна точка на това да се изключи незаконосъобразният прийом в доказателствената
съвкупност да се инкорпорира информация, чрез която да се установяват правно значими
за делото факти, чрез заместване на самопризнанието на обвиняемия при
упражняване правото му на обяснения след повдигане на конкретно обвинение и
след разясняване на процесуалните права, като според съдебния състав забраната е относима не само в
случаите на чл.356, ал.4 НПК, каквато теза застъпва представителят на
държавното обвинение, но и при образуване на производство и извършване на
разследване по общия ред. Такава опасност в случая не е налице, тъй като в съдебното
следствие подсъдимият дава обяснения,
които не са в отявлено противоречие със съобщените данни от свид. А.И.. Както се изложи, К. по същество признава, че на
инкриминираната дата е спрял с автомобила
си в близост до фургона на „Марибор строй“ ЕООД, че от него са взети и
натоварени в колата му чужди вещи /строителни инструменти и машини/, които след
като транспортирал до блока, в който живее в кв. „Изток“, преместил в друго
свое превозно средство, откъдето същия ден са иззети. Недвусмислено заявява,
че осъзнавал за какво става въпрос: „…че
вещите са крадени“, пояснявайки, че „не е просто момче“. При тези обстоятелства,
показанията на свид. А.И. в частта, в която
възпроизвежда направени пред него изявления на подсъдимия К., нямат характер на
заместващо обясненията му доказателствено средство, а
само ги допълват и детайлизират като логично хармонират и с останалите
доказателствени материали. Поради това съдът не намира основания да ги изключи
от доказателствения анализ.
Тезата на подсъдимия, че участието му в
извършеното престъпление се е ограничило до превозването на отнетите от другото
лице вещи, съдът не кредитира, а и от нея не следва извода, който защитата
обосновава – че не следва да отговаря за извършеното престъпление като действал
в условията на съизвършителство, с общ умисъл с
другото лице.
По делото е безспорно установено, че К.К. е бил с друго лице /свид. Й./,
че са пътували заедно към кв. „Изток“, където и двамата живеят. Кой от двамата
е възприел възможността да се извърши кражба /поради забелязаното излизане на
пазача от фургона и отдалечаването му/, и е предложил това, е без всякакво
значение за отговорността на К.К., доколкото като
шофьор на автомобила, с който са се движели, същият е променил посоката си на
движение, отклонил се от пътя си и е спрял в близост до набелязания обект. Ирелевантно е и дали лично е взломил
патронника на вратата на фургона, влизал ли е в него, взимал ли е и пренасял ли
е вещи до колата си, в каквито действия го уличават показанията на свид. Й. /дадени в досъдебното производство, които по изложените съображения съдът кредитира/,
но които действия не са заснети от видеоохранителната система поради мястото на което
първоначално е позициониран автомобила /обсъдено подробно по-горе/. Същите
доказателства обаче безспорно установяват, че К. е помагал в товареното на
вещите, лично ги е транспортирал, което
сам признава в обясненията си, а впоследствие е положил усилия и да ги скрие,
премествайки ги в друго свое превозно средство и отричайки пред полицейските
служители да разполага с ключ за него.
Всичко това убедително мотивира
за извод, че двамата са действали в изпълнение на заедно взето решение, че
всеки от тях е възприел и се е съгласил с действията другия по прекъсването на
фактическата власт на правоимащия върху вещите и установяването
на трайна своя такава, което обоснова отговорност именно за вменената на К. съучастническа
дейност във формата по чл.20, ал.2 от НК. Конкретния каузален принос в
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението е без значение за
приетата форма на престъпна дейност,
Липсва доказателствена
основа за такъв извод по отношение обвинението за отнемане на 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“ – малък и „винтоверт „Девал“. В показанията на свид. Б. изобщо
не се съдържат твърдения за отнемане на
първата от вещите, като нито тя, нито посочения винтоверт
са намерени и иззети при претърсването на автомобил на К. „Фиат Дукато“, с рег. № РК 7505ВМ. В обвинителния акт не са изложени никакви
твърдения за междувременно извършено друго разпореждане с втората вещ, липсват
и събрани доказателства за това, поради което тезата, че е била отнета при
изложените обстоятелства остава недоказана. С тези съображения съдът оправда
подсъдимия по обвинението в тази част.
Въз основа на извършения доказателствен
анализ съдебният състав п
риема, че са събрани достатъчни по обем и сигурност годни
доказателства и доказателствени средства, позволяващи формиране на несъмнен
извод за това, че фактическия състав на престъплението, за което К.К. е предаден на съд е осъществен, че същият е съавтор на
извършеното на 30.09.2017 г. в гр. Перник престъпление и е действал като съизвършител, при което предметите: 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“; 1 бр. къртач
марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт
марка „Райдер““; 1 бр. перфоратор марка „Макита“; 3 бр. професионални бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“ и „Тексо“; 3 бр. чували
от по 25 кг. суха строителна смес - замазка, марка „Вебер“; Збр. баки от по 25
кг. мазилка марка „Титан“, нюанс 2020 от каталога на „Титан“; и 1 бр. бака от
25 кг. бетонконтакт „Баумит“, намирали се във фактическата власт на свид. В.Б. - МОЛ на „Марибор строй“ ЕООД, са отнети
противозаконно от владението му при описаните в обвинението обстоятелства.
Установената в казуса фактическа обстановка чрез събраните
доказателства обосновава и наличието на
квалифициращите признаци по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК – разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, и използване на моторно превозно средство за
извършване на кражбата. Приобщеният като годно доказателствено
средство протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения албум към него
доказват съществуващи обективни находки, свидетелстващи за взломяване
патронника на входната врата на фургона, в който са се намирали отнетите вещи.
Закрепеното в огледния протокол напълно кореспондира
на показанията на свид. В.Б.,
който заявява, че при излизането си е
заключил входната врата, а при връщането си я заварил отворена, а „езика“ на
бравата бил в заключено положение, със видими следи от взломяване.
Доказателствата са еднопосочни и по въпроса, че в конкретния
случай превозното средство собственост на подсъдимия и съпругата му – л.а. „Ситроен
С3“ с рег. № ** **, е ползван за установяване на трайна фактическа власт върху
чуждите вещи след прекъсване владението на правоимащото
лице. Предвид отдалечеността на мястото
на престъплението до мястото, до което отнетите вещи са превозени, както и
предвид броя, обема и естеството им, няма място за съмнение, че използването на
МПС за осъществяване на престъплението е било част от умисъла на подсъдимия и
съучастника му.
Извършеното престъпление при никакви обстоятелства не
може да бъде прието за маловажно по смисъла на чл.93, т.9 от НК и няма
основания за преквалификация на престъплението по по-леко наказуем състав. Според
закона, третирането на кражбата като "маловажен
случай" е допустимо в две хипотези - по чл. 194, ал. 3
от НК и по чл.195, ал.4,
вр. ал.1, т.2
и 6 от НК.
Очевидно, правната квалификация на конкретното инкриминирано престъпление - по чл. 195, ал. 1, т.3
и т. 4 НК, не позволява прилагане на друг, по-благоприятен закон
спрямо подсъдимия, тъй като посочените квалифициращи обективната страна на
престъпния състав обстоятелства изключват маловажност.
Не са налице и
условията за приложимост на разпоредбата на чл.197 от НК въпреки връщането на
вещите, тъй като те са открити и иззети от органите на полицията, без
съдействието на подсъдимия.
С оглед
установеното от фактическа страна и съображенията по-горе, съдът прие,
че с деянието си подсъдимият К.Г. К. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във
вр. ал.1 от НК, тъй като на 30.09.2017 г., в гр.Перник,
в съучастие като съизвършител с неустановено по
делото лице /което също е действало като съизвършител
и за което са отделени материали в друго досъдебно производство/, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /взломяване на патронник на входна врата на фургон/, и чрез
използване на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ситроен СЗ“
с рег.№***/, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. ъглошлайф марка „Спарки“; 1 бр. къртач марка „Метабо“; 1 бр. винтоверт марка „Райдер“; 1 бр.
перфоратор марка „Макита“; 3 бр. професионални
бъркалки марки „Спарки“, „Райдер“ и „Тексо“; 3 бр. чували
от по 25 кг. суха строителна смес – замазка, марка „Вебер“; 3 бр.баки от по 25
кг. мазилка марка „Титан“, нюанс 2020 от каталога на „Титан“ и 1 бр. бака от 25
кг. бетонконтакт „Баумит“,
на обща стойност 4272,29 лв./четири хиляди двеста седемдесет и два лева и
двадесет и девет стотинки/, от владението на В.В.Б.,
МОЛ на „Марибор строй“ ЕООД – гр. София, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои,
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
– отнемане на чужди движими вещи от владението на МОЛ – В.Б., без негово съгласие,
и е осъществено при наличието на квалифициращите обективната страна на престъплението
признаци по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 НК, както
и в условията на съучастие във форма на съизвършителство.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им /възнамерявал е да присвои отнетото, за което недвусмислено
сочи поведението му – превозил е вещите до блока, в който живее, преместил ги
е в друго свое превозно средство, където
при извършено претърсване са намерени и иззети/.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
трудовата ангажираност на К., факта, че е семеен и има две малолетни деца,
както и че вещите – предмет на извършеното престъпление,
са върнати в патримониума на ощетения субект, макар
за последното подсъдимият да няма принос, предвид обстоятелствата, при които са
намерени и иззети.. Дадените от него обяснения
в съдебното следствие не цени в горния
аспект, тъй като същите обслужват основно линията му на защита – без да изключва
напълно, омаловажава своята съпричастност към извършеното, като отрича да е
участвал в изпълнението на престъплението с общ умисъл с другото лице и отрича
да е имал присвоително намерение спрямо
вещите, които транспортирал.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
съобразява особеностите в извършването на конкретното престъпление - време,
място и начин – при наличието на квалифициращи обстоятелства, в съучастие с
друго лице, високата стойност на отнетите вещи, както и предишните му
осъждания. Видно е от приетата справка за съдимост, че до момента К. е осъждан
с общо пет съдебни акта за други умишлени престъпления против собствеността и за
престъпления по транспорта, като са му налагани наказания „пробация“
и наказания „лишаване от свобода“, изпълнението на които два пъти е било отлагано
при условията на чл.66 от НК. Възражението на защитника за настъпила реабилитация
по право спрямо най-ранните му осъждания е неоснователно, тъй като извършените следващи
престъпления, отразени в справката, изключват предпоставките за реабилитация по
чл.86 от НК.
С оглед формираните правни изводи, съдът
призна К.Г.К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, във
вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК и като взе предвид всички изисквания на чл.54
от НК, след като съобрази и целите на наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на 1
/една/ година “лишаване от свобода”, като го оправда по обвинението в останалата
му част – при гореизложените обстоятелства да е отнел 1 бр. винтоверт
„Давал” и 1 бр. ъглошлайф „Спарки” – малък, на обща
стойност 379,20 лв.
Индивидуализацията на наказанието съдът извърши при
относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
изложени по-горе. Намери, че в този минимален размер наказанието лишаване от
свобода се явява справедливо, съответства на тежестта и естеството на
престъплението и е достатъчно за успешно изпълнение на целите по чл.36 от НК
при постигане на необходимия баланс между личната превенция и заложения в
посочената разпоредба общопревантивен ефект. Съдът счита, че налагане на наказание в по-висок
размер, за което пледира представителят на държавното обвинение би било
прекомерно тежко. Такова не би допринесло нито за по-ефективно въздействие
върху личността на подсъдимия, нито за по-успешно постигане целите на
наказването. Целите на индивидуалната и генералната превенция биха били
обезпечени успешно и с наказание в
минимален размер, което от гледна точка личността на подсъдимия би имало
достатъчно силен интензитет.
В същото време, негативната съдебна характеристика на
подсъдимия, не мотивира допълнително смекчаване на наказателно-правното му положение чрез определяне на наказанието под най-ниския
предел, предвиден в закона, съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
за което алтернативно пледира защитникът му, тъй като нито са налице
многобройни, нито изключителни по естество си смекчаващи отговорността
обстоятелства. Наложеното най-леко предвидено в закона наказание не се явява
несъразмерно тежко в конкретиката на случая, а
приетите смекчаващи отговорността обстоятелства нямат необходимата тежест и не
се ценят като многобройни, за да мотивират прилагане на привилегирования ред за наказване. Обстоятелството,
че К.К. има семейство и деца, за които да полага
грижи е съществувало и към момента на извършване на престъплението, но очевидно не го е възпряло от престъпно
поведение. Добросъвестното му процесуално поведение в хода на производството и
ненарушаването на задълженията, произтичащи от вземаните спрямо него мерки за
неотклонение /с изключение неявяването
му в с.з. на 05.02.2019г. без уважителна причина/, не мотивира различно
решение, тъй като и това обстоятелство съдът отчита определяйки наказание в минималния
предвиден в закона размер.
На основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС по отношение наложеното наказание лишаване от свобода, съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, от срока на
наказанието „лишаване от свобода”, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан /на 30.09.2017г. – по реда
на ЗМВР, от 01.10.2017г. до 03.10.2017г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 03.10.2017г. до 09.10.2017г. – с мярка за неотклонение
задържане под стража/, както и времето през което по
отношение на него е била взета
мярка за неотклонение домашен арест /от 09.10.2017г. до 27.04.2018г./, при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода, и два
дни домашен арест - за един ден лишаване
от свобода.
По веществените доказателства и разноските:
С протокол за
претърсване и изземване от 30.09.2017г. лек автомобил „Ситроен С3” с рег. №***
е иззет като веществено доказателство по делото. По съображенията, които вече се изложиха,
превозното средство е послужило за реализиране
на престъплението. В същото време,
събрани са доказателства /л.97 - 101 от дос. пр-во/, че превозното средство е придобито през 2017г. през
време на брака между подсъдимия К.К. и У.К.К., сключен на
13.09.2009г., и е в режим на съпружеска имуществена общност. При тези обстоятелства
са налице условията в чл.53, ал.1, б.“а“ от НК и на това основание съдът отне в
полза на държавата принадлежащата на подсъдимия ½ идеална част от лек
автомобил „Ситроен С3” с рег. №***, намиращ се у У.К.К.,
с постоянен адрес ***. Задължението на
съда да реши въпроса по чл.301, ал.1, т.9 от НПК - налице ли са условията на
чл.53 от НК, не отпада поради обстоятелството, че с постановление от
08.11.2017г. наблюдаващият прокурор е постановил връщане на автомобила и
ключовете за него на съпругата на подсъдимия, като правоимащо
лице. Видно е от мотивите не прокурорския акт, че
превозното средство е върнато с оглед ненарушаване
правата на същото лице да го съхранява по подходящ начин и да го ползва, като е
отказано връщане на свидетелството за регистрация част II, за да се изключи евентуално
осуетяване или сериозно затрудняване
приложението на разпоредбата на чл.53 от НК.
По аналогични
съображения, на основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови вещественото доказателство по делото - свидетелство за регистрация на МПС
част II, с №********* за лек автомобил „Ситроен С3” с рег. №***, приложено на лист
131 от досъдебното производство, да се остави към делото.
На същото
основание съдът постанови към делото да се остави и CD-R, приложен на л.61 от
досъдебното производство, доколкото представлява обект на видео-техническите
експертизи по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, направените в производството разноски следва да бъдат понесени от подсъдимия
К.К., когото съдът осъди да заплати в полза на
държавния бюджет, по сметка на ОД МВР – Перник сумата от 445,11 лв., за направени разноски в досъдебното производство; в полза на НБПрП
- сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща разноски за възнаграждение
на адвокат от НРПрП за осъществена правна помощ в
досъдебната фаза /л.60-61 от делото/, а в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Перник сумата от 70,00лв. - за възнаграждения на вещи лица.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/П/