Решение по дело №116/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 56
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Аделина Троева Троева
Дело: 20211600100116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Монтана, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20211600100116 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове на С. Б. М. и на Б. Б. ХР. против ЗАД
„хххх“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, съединени с искове по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение за забавено плащане.
Ищците С. Б. М. и Б. Б. ХР. твърдят в исковата молба, че тяхната баба Ц А Ж
починала на хх октомври ххх. в резултата на тежки увреждания, получени при ПТП.
Посочват, че на 2 октомври 2016 г. тя пътувала в автомобил „хххх“ с ДКН С6139ХХ,
управляван от Бх Хх М.. Водачът на автомобила при завой на ляво отнел предимството
на движещ се по главен път ІІ-81 лек автомобил хххс ДКН хххх. Между двата
автомобила настъпил удар, при който управляваният от М. автомобил бил с цялостна и
силна деформация на купето, а пътничката в него получила тежки телесни увреждания,
които по-късно довели до нейната смърт.
Бх М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“ от НК с влязла в сила присъда на Окръжен съд – Монтана по НОХД № 172/2019 г.
Ищците изтъкват силна връзка между тях и тяхната баба, отношения на
привързаност и обич. Те били отгледани от нея, а за ищцата Б.Х. баба й била опора в
живота, тъй като са живеели заедно и бабата е замествала грижите на майката. Х. е
останала да живее при баба си на 11-годишна възраст след развода на родителите й. За
ищеца С.М. баба му Ц Ж също е полагала грижи, особено след смъртта на неговата
майка през 2013 г. Двамата ищци преживяват тежко загубата на баба си, чувстват
нейната липса, след смъртта й станали затворени и отчуждени от заобикалящия ги свят.
1
Всеки от ищците претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
по 30 000 лв, както и обезщетение за забавено плащане върху тази сума от датата на
деликта – 2 октомври 2016 г., до окончателното изплащане.
Исковете са предявени като частични, като всеки от ищците твърди, че
обезщетението, дължимо за понесените болки и страдания, следва да бъде в размер на
60 000 лв за всеки от тях.
Молят да им бъдат присъдении деловодни разноски, като възнаграждението на
представлявалия ги адвокат да се присъди при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът ЗАД „хххххх“ АД признава съществуването на застрахователно
правоотношение с Б М., но оспорва наличието на предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя. На първо място изтъква, че липсват доказателства за
механизма на ПТП, не са безспорно изяснени обстоятелствата, при които е настъпило
то. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Ц
Ж тъй като тя е била в автомобила без поставен обезопасителен колан в нарушение на
правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорва активната легитимация на ищците като твърди, че те не са от лицата,
имащи право на застрахователно обезщетение. Относно размера на исковете взема
становище, че той е прекомерно завишен.
Ответникът навежда и възражение за погасяване на вземането за законна лихва
по давност, тъй като са изтекли повече от три години от произшествието. Посочва, че
приложимата норма при определяне на лихвата е чл. 497 от КЗ и се позавава на чл. 409
от КЗ като сочи, че застрахователят не дължи лихва.
Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени, а ищците да бъдат осъдени да
платят направените от дружеството деловодни разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение по
автотехническа експертиза. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и
приема за установено следното:
Предявените искове са допустими: изпълнено е особеното изискване на чл. 432,
ал. 1 от КЗ: увредените лица са отправили на 3 юли 2020 г. писмено претенциите си до
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но те не са били удовлетворени в срок.
С присъда от 26 ноември 2019., постановена по НОХД № 172/2019 г. Б Х М. е
признат за виновен в това, че на 2 октомври 2016 г. на път хх-ххх при пътен възел „ххх
М – гр. М при управление на лек автомобил марка „хххх, с рег. № хххх нарушил
правилото на чл. 47 от ЗДвП - приближавайки кръстовище, се движел със скорост,
която не му е ползволявала да спре; и правилото на чл. 50, ал. от ЗДвП - не пропуснал
насрещно движещия се автомобил, отнемайки предимството му, в резултат на което
причинил по непредпазливост смъртта на Ц А Ж – престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „в“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За управлявания от М. лек автомобил е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество с период на
валидност от 18 юни 2016 г. до 17 юни 2017 г. За наличието на таква полица е
2
представена справка от регистъра на Гаранционен фонд. Този факт не се оспорва от
ответника.
От удостоверение за наследници № 1218/2016 г. се установява, че двамата ищци
са внуци на починалата Ц А Ж
Представените справки за адресна регистрация удостоверяват, че ищцата Б.Х. е
живяла от 2004 г. до 2014 г. в ж. к.“хххх“ в гр. Сх на един и същи адрес с нейната баба
Ц Ж От показанията на свидетелката С Х , майка на Б.Х., се установява, че дъщеря й
заживяла с баба си след развода на родителите на Б Ц Ж полагала грижи за внучката
си и двете изградили много близки отношения, като бабата имала деликатен подход
към детето и се ползвала с доверието на , която от своя страна споделяла с нея и
разчитала на съветите й. Ищцата Б.Х. живяла в едно домакинство с баба си докато
създала свое семейство през 2014 г. Свидетелката Х излага впечатления, че внезапната
смърт на бабата силно разстроила ищцата. Тя се грижила за баба си в дните между
катастрофата и смъртта й, докато пострадалата е била настанена в болница в М но
смъртта на Ц Ж била шок за ищцата. Последната изпитвала и чувство на вина за
смъртта на баба си, защото поводът баба й да пътува бил рожден ден на детето на Б
За ищеца С.М. също са представени доказателства, че е живял зедно с Ц Ж За
него баба му била особено важен човек в живота му, тъй като загубил майка си още
като дете. Бабата го отгледала и до голяма степен заместила майката. Между бабата и
внука съществували отношения на привързаност и доверие, затова С тежко приел
загубата на баба си: станал затворен, споделял, че е изгубил най-близкия си човек.
Тези факти се извличат от показанията на свидетелката М Б . В изложеното от нея се
съдържа и потвърждение на данните от показанията на Х че Б заедно със С са били
отгледани от Ц Ж която за двамата е била значима личност, заместваща до голяма
степен родителите.
При така установените факти МОС намира исковете за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за частично основателни по следните
съображения:
Влязлата в сила присъда на МОС е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за
настоящия състав, който разглежда гражданско правните последици на деянието. От
това следва, че фактът на причиняване на смърт от Б М. на Ц Ж при управление на
лек автомобил е установен.
Механизмът на транспортното произшествие и обстоятелствата, при които се е
случило, са били предмет на изследване в наказателния процес и след анализа им
наказателният съд е постановил осъдителната присъда. В настоящото производство те
не следва да се установяват наново (както се твърди в отговора на исковата молба), тъй
като от значение за разрешаване на спора е дали застрахованият водач е виновен за
настъпването на вредоносния резултат, а този въпрос е разрешен с присъдата.
По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в него застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Застрахователят следва да обезщети вредите от деликта, причинен от застрахования
автомобилист. Установено е по делото виновно поведение на водача на лекия
3
автомобил, довело до ПТП, при което е причинена смъртта на Ц Ж . Ищците като
наследници на починалата понасят болки и страдания от нейната смърт и тези вреди са
в пряка причинна връзка с противоправното поведение на застрахования водач.
За понесените неимуществени и имуществени вреди виновният дължи
обезщетение, което по силата на застрахователния договор следва да се плати от
ответното застрахователно дружество.
Двамата ищци са от кръга на най-близките на починалата лицата, за които е
допустимо да претендират обезщетение. От събраните доказателства се установи, че в
разглеждания случай житейските обстоятелства са се сложи така, че внуците и тяхната
баба са имали „постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания“ от загубата на Ж . Изпълнено е
изискването на т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
връзката да се характеризира с изключителност. Починалата Ц Ж като баба на двамата
ищци е имала значима роля в живота им, надхвърляща обичайната роля на баба. Тя е
замествала до голяма степен майките на ищците, запълвала е празнота, създадена от
разпадането на семейството, в което е родена Б.Х., и от смъртта на майката на С.М..
Съвместното живеене и грижите на бабата са изградили отношения на доверие,
внуците са разчитали на опора и съвети от баба си, поради което и внезапната й загуба
им е причинила негативни емоции, надхвърлящи обичайната скръб при загуба на
близък родственик. При всеки от двамата ищци са били наблюдавани прояви и
промени в поведението им, обяснявани с вътрешните преживявания по повод смъртта
на Ц Ж
Съдът намира, че справедливото обезщетение за всеки от двамата ищци би било
30 000 лв за всеки от тях. При определянето му съдът съобрази критерия
справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД, като отчете изключителната емоционална
връзка, близостта и специфичните обстоятелства в живота на двамата ищци, доколкото
те са отгледани от баба си. Размерът на обезщетението е съобразен и с интензитета на
негативните емоции, а също и с продължителността на преживяването на загубата.
Ответникът ЗД „Бххххп“ АД е направил възражение за съпричиняване от страна
на пострадалото лице, като твърди, че Ц Ж не е била с поставен предпазен колан. За
изясняване на този факт МОС прие заключение по автотехническа експертиза, в което
вещото лице посочва, че данните от протокола за оглед и от фотоалбума, съставени при
проведеното досъдебно производство, сочат, че предпазният колан на задната седалка,
на която се е возела Ж , не е бил използван в момента на ПТП. При огледа коланът е
бил в неутрално положение. Експертът посочва също, че от вида на понесените от
пострадалата травми и от уврежданията по автомобила и при наличие на данни за
силен страничен удар може да се направи извод, че тялото на пострадалата не е било
фиксирано към седалката с колан.
4
Изложено е становище от експерта, че коланът фиксира торса и при удара между
двата автомобила пострадалата би получила наранявания в областта на крайниците,
които са свободни. Пострадалата е получила множество счупвания на ребра, а
причината за смъртта й са усложнения, довели до дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност в следствие нараняванията в областта на гърдите и коремната област.
От това се налага изводът, че при поставен предпазен колан травмите в областта на
гръдна и коремна област не биха били толкова сериозни, а именно те са довели до
дихателната и съдечно-съдова недостатъчност, представялващи пряка причина за
настъпилата няколко дни след произшествието съмрт.
Заключението се основава на събраните в досъдебното производство данни, не е
оспорено от страните, поради което съдът го приема като обективно и компетентно
изготвено. Въз основа на него съдът приема възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Ц Ж за основателно. Като пътник в лекия
автомобил Ж не е изпълнила задължението си по чл. 137а от ЗДвП да използва
обезопасителен колан. По този начин пострадалата е спомогнала за собственото си
увреждане.
Възражението на ответника за поведение на пострадалата, допринесло за
получаване на вредоносния резултат, е основателно, затова на основание чл. 51, ал. 2
от ЗЗД МОС намалява дължимото обезщетение с 30 % и осъжда ЗД „ххххАД да плати
на Б.Х. сумата 21 000 лв за претърпените неимуществени вреди. Над този размер до
претендирания от 30 000 лв искът е неоснователен и съдът го отхвърля в тази част.
Същите мотиви са приложими и относно обезщетението, дължимо на С.М.,
затова МОС приема, че справедливият размер от 30 000 лв следва да се намали с 30% и
застрахователят дължи 21 000 лв обезщетени за претърпените от него емоционални
страдания.
Върху двете обезщетения застрахователят следва да плати обезщетение за
забавено плащане, което съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ е дължимо от момента на
уведомяване на застрахователя от ищците, доколкото няма данни за по-ранно
уведомяване от самия застрахован. Това е станало на 3 юли 2020 г., когато
пострадалите писмено са заявили претенцииите си пред застрахователя, затова МОС
осъжда ЗД „хххх ххх АД да плати на Б.Х. и на С.М. лихва за забавено плащане върху
дължимите им обезщетения за неимуществени вреди считано от 3 юли 2020 г. до
окончателното изплащане.
Въведеното възражение за погасяване на лихвата по давност е неоснователно.
Тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е започнал да тече на 3 юли
2020 г. и не е изтекъл.
При този изход на процеса на ищците се дължи заплащане на разноски на
основание чл. 78 от ГПК съразмерно на уважената част от иска. Ищците са
представлявани в процеса от адвокат В.М., който е упражнявал процесуално
представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Това налага
възнаграждението му да бъде определено от съда и да бъде възложено в тежст на
ответника. При материален интерес от 60 000 лв възнаграждението на адв. М.,
изчислено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
5
адвокатските възнаграждения, е 2 330 лв. Уважената част от иска е 70%, затова МОС
осъжда ЗАД „ххххх“ АД да плати на адвокат В.В. М. възнагражедние в размер на 1 631
лв.
Ответникът „ххххх“ АД следва да внесе по сметка на МОС 4% държавна такса
върху уважената част от исковете или 1680 лв, както и 180 лв разноски за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК МОС осъжда ищците да платят на ответника
разноски съразмерно отхвърлената част от иска или 960,30 лв.
На основание горното МОС

РЕШИ:
ОСЪЖДА „хххххх“ АД, ЕИК *********, със седаище в гр. С район Т , пл.
„хххх № хх, да плати на С. Б. М., ЕГН **********, от гр. , бул. „хххх“ №хх, ет. хх, ап.
хх обезщетение в размер на 21 000 лв за претърпените неимуществени вреди в резултат
от смъртта на Ц А Ж при ПТП на 2 октомври 2016, причинено от застрахованото лице
Бо Хр. М., както и законна лихва върху обезщетението от от 3 юли 2020 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С. Б. М. против „ххх“ АД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 21 000
лв до претендирания от 30 000 лв, заявен като частичен иск от 60 000 лв.
ОСЪЖДА „хххх АД, ЕИК *********, със седаище в гр. С , район хххпл. „хххх“
№ ххх, да плати на Б. Б. ХР., ЕГН **********, от с. Я , обл. М ул. ххх“ № ххх,
обезщетение в размер на 21 000 лв за претърпените неимуществени вреди в резултат от
смъртта на Ц А Ж при ПТП на 2 октомври 2016, причинено от застрахованото лице
Борислав Хр. М., както и законна лихва върху обезщетението от от 3 юли 2020 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Б. Б. ХР. против „ххххАД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 21 000
лв до претендирания от 30 000 лв, заявен като частичен иск от 60 000 лв.

ОСЪЖДА „хххх“ АД, ЕИК *********, да плати на адвокат В.В. М., ЕГН
**********, възнаграждение вразмер на 2 330 лв на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „хххххххх“ АД, ЕИК *********, да плати по сметка на МОС
държавна такса иразноски в размер на 1 860 лв, а също и 5 лв при служебно издаване
на изпълнителен лист за принудително събиране на вземането.
ОСЪЖДА С. Б. М., ЕГН **********, и Б. Б. ХР., ЕГН **********, да платят на
„ххх“ АД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 960,30 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
7