№ 1145
гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20232100501404 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от особения
процесуален представител на ответницата М. А. К., гражданин на *** срещу
Решение №259/05.06.2023г. по гр.д. №1430/2022г. на Районен съд Несебър, с
която същата е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
сумата в размер на 73.34 лв., представляваща доставена, отведена и
пречистена вода за обект с адрес: ***, дължима по издадени фактури за
периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2022 г., с отчетен период по фактури
28.03.2019 г.- 28.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 07.12.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 14.40
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 26.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба
- 07.12.2022 г. С решението съдът е осъдил ответницата да заплати на
ищцовото дружество и сумата в размер на 380 лв., представляваща разноски
по делото.
С въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното съдебно
решение. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е
постановено въз основа на нередова искова молба. Обосновава, че по делото
са предявени четири самостоятелни иска, но е внесена държавна такса само за
1
два от тях. Сочи на липса на идентитет между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, тъй като фактурите не били конкретизирани в
петитума. По същество твърди, че решението е неправилно, защото първата
инстанция е приела без наличие на доказателства, че обектът е със "сезонен"
характер както и че дори и да не е със сезонен характер, то щом има отчетено
потребление на вода, последната следвало да бъде заплатена. Излага, че по
делото не е установено обектът да е със сезонен характер, поради което
следвало да съобрази, че отчитането на потреблението трябва да се извършва
ежемесечно, респективно и заплащано ежемесечно, което обстоятелство
рефлектира върху началния момент на изискуемост на плащането и началния
момент на течение на погасителната давност. Твърди, че ако потреблението е
било отчитано ежемесечно и съответно ежемесечно са били издавани
фактури, то в случая вземането на ищеца за потребената вода за отчетния
период март 2019 г. – октомври 2019 г. във фактура №
**********/25.11.2019г. е погасено по давност, считано от момента на
предоставянето на Вик услугите, а не от датата на издаване на фактурата. При
неоснователност на главното вземане, неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на
вземането върху размера на вземането по същата фактура.
Оспорва и претенцията срещу ответника по фактура с
№**********/25.10.2022г. за заплащане на сумата в размер на 25,08 лв.
Твърди се, че е извършено отчитане на 29.06.2022 г. и след това на
28.09.2022г., т.е., поради неизпълнение на ОУ ищецът не е извършвал
ежемесечно отчитане, с което е поставил в невъзможност установяването на
точното количество услуги предоставено през тези месеци, доколкото видно
от представената фактура отчетените количества услуги са фактурирани по
различни цени. Сочи, че дружеството не е доказало реалното количествено
потребление на услугите по периоди при действието на по-ниската, съответно
по-високата цена. Излага, че по делото липсват доказателства и твърдения,
въз основа на които ищецът начислява цените на предоставяните от него
услуги за пречистване на отведени води спрямо ответника, като промишлен
или друг стопански потребител. Поради неоснователност на иска по
отношение на главното вземане, неоснователен се явява и искът за
акцесорното такова. Иска обезсилването на решението и връщане на делото
на РС Несебър за ново разглеждане от друг състав или отмяна и
постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло. Във въззивната жалба не се съдържат доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез процесуалния му
представител, с което въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи
се, че не е налице нито едно от оплакванията за неправилност на
постановения съдебен акт. Оспорва да е налице нередовност на исковата
молба. Сочи, че с въззивната жалба не се оспорва качеството потребител и
валидността на правоотношението между страните по време на процесния
2
период, както и че през този период се е осъществявало потребление на ВиК
услуги в процесния имот, в претендиралия размер. Аргументира, че данните
по делото сочат за сезонния характер на имота. Обектът се стопанисва от
чужд гражданин, чието постоянно пребиваване е във ***. Отчетният период
обхваща време на епидемиологична обстановка, военни действия и
рестрикции за руски граждани, каквато е ответницата по делото. Твърди, че
доколкото имотът е спорадично посещаван, то и инкасаторът не е имал
основание за извършване на някакви междинни служебни отчети като видно
от представената справка-извлечение за времето от 13.11.2019г. -30.06.2022
г., когато са извършени две реални посещения и отчитане на обекта,
консумация в имота на ВиК услуги липсва и реално не е преминала вода през
измервателното средство, а показанието на водомера е останало непроменено.
Счита, че това оборва тезата, че операторът е следвало да начислява за
времето на липса на достъп ежемесечна служебна консумация, така че да
бъдат издавани фактури всеки месец. Фактурирането е извършено съобразно
консумирането и искът е предявен своевременно, по време на течене на
давностните срокове. Обръща внимание и че през сочения период е действал
и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Намира за неоснователно и възражението за произволно фактуриране на
услугите. Сочи, че се касае се за пропорционално разпределение на
отчетеното количество вода съобразно последователно действалите за
отчетния период цени на услугите. Моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила. Претендира разноските, направени от ВиК ЕАД пред
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева. Няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, които
имат правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Предявените пред Районен съд Несебър искове са с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба подадена от
”Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу М. А. К.. Ищецът твърди, че
ответницата е клиент на дружеството и страна по валидно възникнало
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на апартамент, находящ се в страда в режим на етажна
собственост с адрес: ***, с аб. №227703. Твърди се, че за задълженията й са
били издадени фактура №**********/25.11.2019г. за сумата от 48,26лв. и
фактура №**********/25.10.2022г. за сумата от 25,08лв. като отчетния
период на същите обхващал времето от 28.03.2019г.-28.09.2022г. Претендира
осъждане на ответницата да заплати сумите по двете фактури, както и
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на
настъпване на падежа до подаване на исковата молба в размер на 14,40лв.,
3
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на задължението.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата М. А. К. чрез назначения особен представител адв. Любен Донев.
Направено е възражение за нередовност на исковата молба. По същество е
посочено, че исковете са неоснователни. Оспорен е сезонният характер на
водоснабдения имот. Направено е възражение за изтекла давност на вземането
за сумата от 48,26лв. по фактура №**********/25.11.2019г. и в тази връзка и
на акцесорното вземане на забавено плащане в размер на 14,36лв. и за
неоснователност на вземането по фактура №**********/25.10.2022г. за
сумата от 25,08лв., поради липсата на разграничения каква част от отчетеното
количество услуги е потребено преди увеличението на цените на
предоставените услуги и какво количество е потребено след това. Сочи, се че
липсват доказателства и твърдения, въз основа на които ищецът начислява
цените на предоставяните от него услуги за пречистване на отведени води
спрямо ответника като промишлен или друг стопански потребител.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявените от
ищцовото дружество искове изцяло.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Не се констатира сочената нередовност на исковата молба. Ясно е от
обстоятелствената част на молбата, че се претендира заплащане на
възнаграждение за осъществени ВиК услуги на водоснабден обект.
Фактурите са индивидуализирани в обстоятелствената част и в петитума в
достатъчна степен, както с дати на издаването им, така и с отчетните периоди,
за които се отнасят. Обстоятелството, че същите са описани общо не създава
неяснота и съмнение в преценката за кои точно фактури и периоди се заявява
исковата претенция. От друга страна, по отношение на направеното
възражение за дължимите държавни такси, съдът намира, че същите са
внесени изцяло. При претендиране за заплащане на цена за доставена вода за
няколко месеца не става въпрос за обективно съединяване на искове по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на цена за всеки месец, тъй като основанието на иска е
едно съществуващо облигационно отношение и се търси заплащане на цена
на доставки по него. Поради това, цената на иска за реално изпълнение се
формира от стойността на доставките за претендираните месеци, а обективно
съединяване е налице между иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иска за заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за периода преди
исковата молба. Следователно предявените искове са два, а не четири, както
твърди жалбоподателят и пред районният съд е внесен необходимия размер
държавна такса.
Предвид изложеното, налице е редовна искова молба, по която е
4
постановено допустимо съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по
делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно, че въззиваемото дружество е "ВиК оператор" по
смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал.
1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са
нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният
договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в
чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР Общи
условия на доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, се
определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В случая
общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два
ежедневника, съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно
имат действие за всички абонати на дружеството.
Страните не спорят относно качеството на абонат /потребител/ на
въззивницата за обекта, посочен в исковата молба. Това обстоятелство се
установява и от представената по делото справка от Агенция по вписванията,
от която е видно, че същата е собственик на имот с адрес: ***. За имота в
ищцовото дружество е открита партида на името на ответницата с абонатен
номер 227703.
По делото са представени издадените от ищеца през процесния период
2бр. фактури за отчетена вода, съответно фактура от 25.11.2019г. за отчетен
период 28.03.2019г. до 12.11.2019г. за сумата от 48,26лв. и фактура от
25.10.2022г. за отчетния периоди 30.06.2022г. до 28.09.2022г. и за стойност
28,08лв. Срокът на плащане на фактурите е 30-дневен от датата на издаването
им.
Видно от представените справки-извлечения от електронния карнет
водомерите са били „видяни“ и е отчетено реално потребено количество вода.
Установява се, че за периода от 28.03.2019г. до 12.11.2019г. – включен в
5
фактурата от 25.11.2019г. изразходеното количество вода е 15 куб.м.
Впоследствие за отчетните периоди 13.11.2019г. – 02.12.2020г. и за
03.12.2020г. до 29.06.2022г. няма потребление, поради което при липсата на
такова съответно не са издавани и фактури. За периода от 30.06.2022г. до
28.09.2022г. има отчетено индивидуално потребено количество 3куб.м. и
2,86куб.м. от разпределение, за който период е издадена и процесната
фактура от 25.10.2022г. Издадените фактури са за точно това количество
потребена вода.
По делото са налице достатъчно индиции, че водоснабденият обект е от
„сезонен характер“– местонахождението на имота е в ***, собственик на
имота е чужденец – ***, като прави впечатление, че потреблението на вода е
преобладаващо през летния сезон. Сезонният характер на имота е отчетен и в
справката-извлечение, представена от дружеството. Съобразно чл. 23, ал. 1, т.
3 от приложените по делото ОУ е допустимо отчитане на водомери два пъти
годишно, когато се касае за обекти със сезонен характер. В случая отчитането
е извършвано 2 пъти годишно, при осигуряване на достъп, чрез „виждане“ на
водомера, което означава, че е отчетено реалното количество вода, а не е
начислено служебно такова. Поради това, не може да се приеме доводът на
жалбоподателя, че е налице нарушение на правилата в ОУ за ежемесечно
отчитане на потреблението. Нещо повече, подобно отчитане е изцяло в
интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията
на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества
вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнозни количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които
не биха съответствали на реалното потребление, а видно от справката –
извлечение имотът е обитаван спорадично, доколкото както вече беше
посочено за периодите от 13.11.2019г. – 02.12.2020г. и 03.12.2020г. до
29.06.2022г. няма отчетено никакво потребление. В този смисъл отсъствието
на ответницата е допълнително обстоятелство, сочещо към невъзможност за
регулярно отчитане на потреблението и това не води до извод за злоупотреба
от страна на доставчика.
След като е отчел потреблението за периода 28.03.2019г. – 11.11.2019г.,
съгласно ОУ, операторът е издал своевременно процесната фактура от
25.11.2019г. за отчетеното потребление. Пак в ОУ на доставчика е определен
срок за изпълнение на задължението, който е 30 -дневен от издаването на
фактурата, поради което вземането става изискуемо именно от тази дата.
Видно от печата върху исковата молба претенцията е предявена на
07.12.2022г., т.е. преди изтичането на 3-годишния давностен срок по см. на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ето защо, неоснователно е възражението на особения
представител на ответницата, че вземането по тази фактура е погасено по
давност.
Основателно обаче се явява възражението на въззивника, че липсват
твърдения и доказателства от страна на ищцовото дружество относно
необходимостта за начисляване на цени за предоставените от него услуги за
6
пречистване на отпадни води спрямо ответницата като „промишлен или друг
стопански потребител“. Видно от представеното по делото Решение на КЕВР
№Ц-20/28.12.2018г., касаещо цените за водоснабдителни и канализационни
услуги, предоставяни от ВиК ЕАД гр. Бургас за отчетния във фактурата
период, са предвидени следните цени за куб. м. без ДДС: за доставяне вода на
потребители – 1,399лв., за отвеждане на отпадъчни води – 0,477лв., за
пречистване на отпадъчни води е предвидено разграничение в зависимост от
това дали потребителите са битови или приравнени към тях, като цената за
тези потребители е 0,619лв. и отделно - промишлени и други стопански
потребители, при които цените отново са разграничени в зависимост от
степента на замърсяване – при степен на замърсяване 1 – 0,805лв., при степен
на замърсяване 2 – 0,990 лв., при степен на замърсяване 3 – 1,238лв. В
настоящия случай, видно от процесната фактура от 25.11.2019г. за услугата
„пречистване“ е начислена цена като за промишлен и друг стопански
потребител при степен на замърсяване 1 – 0,805лв. По делото, предвид
направеното от ответницата възражение, не се установява основание за
начисляване на услугата като за промишлен потребител. Напротив
установено е, че потребителят е физическо лице, а водоснабденият обект е
жилище/апартамент/. Ищцовото дружество не е обосновало необходимостта
от тази цена на услугата и за соченото качество на ответницата. Ето защо,
съдът намира, че вземането на дружеството за услугата „пречистване“,
предоставена на ответницата следва да бъде изчислено по цени като за битов
потребител, а не като за промишлен. Съобразно чл. 162 от ГПК и при
направените изчисления съдът намира, че вземането, обективирано във
фактурата от 25.10.2022г. за предоставените услуги за отчетния период
следва да бъде в размер на 44,91лв. вместо 48,26лв.
По отношение на втората представена по делото фактура от
25.10.2022г., съдът намира възраженията на особения представител за
произволно фактуриране на услугите по нея за неоснователни. Видно от
същата е, че в нея е включен отчетния период от 30.06.2022г. до 28.09.2022г.
с 3 куб.м. индивидуално потребление и 2,86 куб.м. от разпределение, но
разделен на два подпериода, с оглед настъпилото увеличение в цените на
доставяните ВиК услуги с решение на КЕВР от 01.08.2022г., като отчетените
количества са както следва: от 30.06.2022 до 31.07.2022г. – 1 куб.м. от лично
ползване и 2,50 куб.м. от разпределение и от 01.08.2022г. до 28.09.2022г. – 2
куб.м. от лично ползване и 1,85куб.м. от разпределение. Съгласно чл. 31, ал. 3
от ОУ при промяна на цените, количеството вода, отчетено през периода от
датата на последния действителен отчет до датата на следващия действителен
отчет на средствата за измерване се разпределя пропорционално на броя на
дните по време на които действа старата и новата цена. Предвид това и с
оглед твърденията на ищцовото дружество се установява, че същото не е
фактурирало произволно, а съобразно разписаните в общите условия на
доставчика правила, поради което с оглед влязлото в сила увеличение на
цените от 01.08.2022г. е извършено пропорционално разпределение на
7
отчетеното количество вода.
Основателно обаче се явява вече посоченото по-горе възражение на
представителя на ответницата за начисляване на услугата „пречистване“ по
цени като за промишлен потребител. За периода от 30.06.2022г. до
31.07.2022г. цената за услугата пречистване за битов потребител, съобразно
относимото за този период Решение №Ц-46/30.12.2020г. на КЕВР за ВИК гр.
Бургас е 0,586лв., вместо вписаната във фактурата цена за промишлен
потребител 0,761лв. По същия начин за периода от 01.08.2022г. – 28.09.2022г.
услугата за пречистване за битов потребител, съобразно Решение №БП-Ц-
17/29.07.2022г. на КЕВР е 0,973лв., вместо за промишлен – 1,455, каквато е
начислена във фактурата. С оглед на това, съдът намира, че вземането на
ищцовото дружество за предоставените от него услуги за конкретния период
възлиза на: за периода от 30.06.2022г.-31.07.2022г. от индивидуално
потребление – 2,30лв., от разпределение 2,32лв., за периода от 01.08.2022г. –
28.09.2022г. – за индивидуално потребление 7,31лв., от разпределение
6,76лв., което при добавен ДДС възлиза в общ размер на 22,43лв.
С оглед основателността на иска за главното вземане до посочения в
решението размер, основателен се явява и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за обезщетението за забава до размерите, определени от съда, изчислени
с помощта на лихвен калкулатор, както следва: 13,48лв. за вземането по
фактурата от 25.11.2019г. от датата на падежа 25.12.2019г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда – 07.12.2022г. и 0,04лв. за вземането по
фактурата от 25.10.2022г. от датата на падежа 24.11.2022г. до датата на
исковата молба – 07.12.2022г.
Предвид гореизложеното, предявеният от ищцовото дружество иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен за 67,34лв., а
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – основателен за
сумата от 13,52лв. Решението на районния съд следва да бъде потвърдено до
размера на посочените суми, а за горниците следва да се отмени и исковете да
се отхвърлят в тази част.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
За първата инстанция ищецът претендира държавна такса - 100лв.,
възнаграждение за особен представител - 200лв. и юрисконсултско
възнаграждение - 80лв. Ответникът не е претендирал разноски.
За въззивната инстанция ищецът (въззиваема страна) претендира
разноски 200лв. за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът, съобразно фактическата и правна сложност на делото определя в
размер на 100лв. Ответницата (въззивна страна) не претендира разноски.
Предвид уважената, съответно отхвърлената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 350лв. за
първата инстанция и разноски в размер на 276 лв. за въззивната инстанция.
8
На основание чл. 77 от ГПК, предвид обстоятелството, че въззивната
жалба е депозирана от особен представител на ответната страна, държавна
такса не е заплатена към момента на образуване на производство. С оглед
изхода на делото отново съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете отговорността за дължимата държавна такса следва да бъде
разпределена, както следва: въззивницата М. А. К. следва да бъде осъдена да
заплати дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на
46лв., а Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – 4лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №259/05.06.2023г. постановено по гр.д.
№1430/2022г. по описа на Районен съд Несебър в ЧАСТТА, с която е уважен
иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул. „Генерал
Вазов“ №3, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев
срещу М. А. К., гражданка на ***, родена на **********г., с адрес *** за
разликата от 67,34лв. до 73,34лв., представляваща доставена, отведена и
пречистена вода за обект с адрес: ***, дължима по издадени фактури за
периода от 28.03.2019г. – 28.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 07.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в ЧАСТТА, с която е уважен иска по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за разликата от 13,52лв. до 14,40лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 26.12.2019г. до
датата на подаване на исковата молба – 07.12.2022г., както и в ЧАСТТА, с
която М. А. К. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 380лв. разноски по делото, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. А. К.,
гражданка на ***, родена на **********г. за разликата от 67,34лв. до
73,34лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с
адрес: ***, дължима по издадени фактури за периода от 28.03.2019г. –
28.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
07.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу М. А. К., гражданка на ***, родена на **********г. за
разликата от 13,52лв. до 14,40лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главниците, дължимо за периода от 26.12.2019г. до датата на
подаване на исковата молба – 07.12.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №259/05.06.2023г. постановено по гр.д.
№1430/2022г. по описа на Районен съд Несебър в останалата част.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. А. К., гражданка на ***,
родена на **********г. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 626лв., представляваща деловодни разноски за
първа и втора инстанция.
ОСЪЖДА М. А. К., гражданка на ***, родена на **********г., да
заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 46 лв.,
представляваща дължима държавна такса за водене на въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 4лв.,
представляваща дължима държавна такса за водене на въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10