Р Е Ш Е Н И Е
№261728/17.12.2020г.
град В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №17565/2019 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба на „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която против К.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени
искове за установяване вземанията, за които по ч.гр.д.№ *. по описа на ВРС за
2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4535/11.06.2019
г., а именно: 227,79 лева, представляваща главница – дължима сума за ползвани
ВиК услуги в обект с адрес: гр. В., ***, за периода от 25.10.2013 г. до
26.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 07.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 74,30 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 27.09.2014 г. до 03.06.2019 г.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор, по силата
на който ищецът предоставя на абоната – ответник в производството,
водоснабдителни и канализационни услуги, а последният е длъжен да заплаща
ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и
има открита индивидуална партида с абонатен № 1181492, в имот с адрес: гр. В., ***,
в който е монтиран водомер. За процесния период, ищецът е изпълнил задълженията
си за предоставяне на услуги. Ответникът не е заплатил ползваните услуги по
издадената фактура.
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ *. по описа на ВРС
за 2019 г., а именно: 227,79 лева, представляваща главница – дължима сума за ползвани
ВиК услуги в обект с адрес: гр. В., ***, за периода от 25.10.2013 г. до
26.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 07.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 74,30 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 27.09.2014 г. до 03.06.2019 г.,
както и сторените в заповедното производство разноски.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен
договор, по силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на
ответника - абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е
задължил да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида с абонатен №1181492 в
имота, в който е монтиран водомер. За процесния период, ищецът е изпълнил
задълженията си за предоставяне на ВиК услуги. Ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплаща стойността на ползваните услуги.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез
назначения му особен представител представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявените искове. Оспорва да е абонат на ищцовото
дружество; оспорва да е потребител на ВиК услуги. Намира, че доколкото в
представените от ищеца документи е вписано име на друго лице, то не е
установено качеството му на задължено лице. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията на ищеца преди 07.06.2016 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез назначения му
особен представител оспорва основателността им и настоява за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Предявените искове са допустими, поради което съдът
дължи произнасяне по основателността им:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4535/11.06.2019
г. по ч.гр.д.№ *. по описа на ВРС за 2019 г. за заплащане на следните суми: сумата
от 227,79 лв., представляваща главница, дължима за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен №1181492, за периода от 25.10.2013 г. до
26.01.2018 г. за обект - имот, находящ се в гр. В., м-т „Ален Мак“ № 534,
сумата от 74,30 лв. /седемдесет и четири лева и 30 ст./, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 27.09.2014 г. до 03.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Със
заповедта, в полза на заявителя, ищец в настоящото производство, са присъдени и
сторените разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация - В.”
ООД, представена в законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото
производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ *. по описа на ВРС за 2019 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за отчетния период; период и размер на
обезщетението за забава. При въведено възражение от страна на ответника, в
тежест на последния е да установи и
докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или
частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които
го освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува
между страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно
наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от
чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Не
се изисква сключване на индивидуален писмен договор между потребител и
оператор. С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
лица – потребители на В и К услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Съгласно чл.7, ал.1 ОУ,
ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества,
съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или
пречиства отпадъчните води, а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от първия ден след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че страните се намират
във валидно облигационно отношение; че ответникът има качеството потребител на
ВиК услуги, както и че претендираните и осчетоводени ВиК услуги реално са
доставени на ответника. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че
предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22 изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ,
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано отчитането
на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета.
Видно от заключението на допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено
от страните, към 03.06.2019 г., ищецът има вземане към ответника, за потребени
ВиК услуги, в размер на 227,79 лева, като потреблението е отчетено за периода
от 27.08.2014 г. до 26.01.2018 г. Лихвата за забава в плащане на главно
задължение в размер на 74,30 лева, като същата е начислена за периода от
27.09.2014 г. до 03.06.2019 г. От заключението на ССчЕ се установява размерът
на задължението на ответника – в т.ч.
главници и лихви, за съответния период, като същото е изготвено на база
предоставената от ищеца, електронна база данни и счетоводна документация.
Съдът намира, че в процесния случай ищецът не установи
още първата предпоставка за успешно провеждане на иска, а именно – наличие на
облигационна обвързаност с ответника, както и че последният има качеството на
потребител на ВиК услуги. Въведеното в този смисъл възражение, от ответника, е
основателно.
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн.
ДВ бр. 88 от 08.10.2004 г., изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а
именно: собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /чл. 3, ал.1/.
Извършена по делото служебна справка по реда на
Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на
органите на съдебната власт до Националната база данни „Население”, установява
постоянен и настоящ адрес на ответника, различни от адреса на обекта, в който
се сочи, че са потребени ВиК услугите, чието заплащане ищецът претендира. Видно
от представен по делото карнетен лист, титуляр на партида с аб.№ 1181492, за
имот с адрес: гр. В., *** е Д. Д.Д., като ищецът не сочи каква е връзката му с
ответника. От изготвена и приложена по делото служебна справка в НБДН, се
установява, че ответникът К.Д.Д. е син на лице с имена Д. Д.Д., като последният
е починал към датата на изготвяне на справката. Доколкото ищецът не твърди
наличие на връзка между двете лица, а и не представя доказателства в тази
насока, съдът само може да предположи, че починалият баща на ответника и
титулярът на партида с аб.№ 1181492 са едно и също лице. В исковата молба не се
излагат твърдения, че сумата се претендира от ответника, в качеството му на
наследник на Д. Д.Д., датата на настъпване на смъртта на наследодателя, както и
дали ответникът е единствен наследник на починалия. По делото не се събраха
други доказателства, чрез които да се установи, че ответникът е потребител на
ВиК услуги в процесния имот.
При горните доводи, съдът намира, че ищецът не доказа
ответникът да е потребител на ВиК услуги, тъй като не установи същият да е
собственик на процесния имот, да е негов ползвател или суперфициар. Не бе
установено страните по делото да се намират в облигационна обвързаност, по
силата, на която за ответника да е възникнало задължение за заплащане на ВиК
услуги, доставени за обект с адрес: гр. В., м-т „Ален Мак“ № 534, поради което
отговорността му за изпълнение на соченото от ищеца договорно задължение не
следва да бъде ангажирана от дружеството – оператор.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът не установи сам
да е изпълнил поетите договорни задължения, а именно, че е доставил ВиК
услугите, чиято стойност претендира, както и че е отчитал показанията на
водомера в процесния имот, при установените за това срок, условия и начин. Ищецът
претендира заплащане на ВиК услуги предоставени в периода от 25.10.2013 г. до
26.01.2018 г., като по делото е представен само един карнетен лист, в който са
извършени записвания за част от процесния период - на 28.09.2015 г., в периода
- м.02.2016 г. – м.12.2016 г. и в периода – м.01.2017 г. – м.03.2017 г. Подпис
на титуляра на партидата - Д. Д.Д. е положен при шест от отчитания, извършени за
времето от м.09.2016 г. до м.03.2017 г., поради което следва да се приеме, че
през същия период е било извършено реално потребление на ВиК услуги в имота, за
който е открита партида с аб.№ 1181492. Не е представено доказателство за
реално отчитане на доставени и потребени ВиК услуги в периода от 25.10.2013 г.
до 28.09.2015 г. и в периода от 31.03.2017 г. до 26.01.2018 г., като
същевременно не се твърди, а и не се представят доказателства за служебно
начисляване на потребени ВиК услуги.
При горните
доводи, искът с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК подлежи на отхвърляне
като неоснователен, а предвид акцесорния характер на иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД,
то и този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се
следват разноски, но доколкото същият се представлява от особен представител, такива
не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация
- В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против К.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ***, искове по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и
чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които по ч.гр.д.№ *. по
описа на ВРС за 2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №4535/11.06.2019 г., а именно: 227,79 лева, представляваща главница
– дължима сума за ползвани ВиК услуги в обект с адрес: гр. В., ***, партида с
абонатен № 1181492, за периода от 25.10.2013 г. до 26.01.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 74,30 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 27.09.2014 г. до 03.06.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – В., в двуседмичен срок от
съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: