РЕШЕНИЕ
№ 20411
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110162480 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69, ал. 1 от Закона за
наследството (ЗН).
Ищците Б. Г. Ц., И. Б. Ц. и Г. Б. Ц. твърдят, че с ответниците Е. В. И., Б. В. П. и
В. В. М., са съсобственици по наследство от покойния им наследодател Н. И. Ц., с
ответниците, които са наследници на Т. И. И., на следните недвижими имоти:
• дворно място, находящо се в с. Казичене, Столична община, ул. „Ц. Б.“, № ...,
представляващ поземлен имот с идентификатор ... по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: от 13.10.2021г., с площ от 559 кв.
м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
..., квартал 12, парцел ..., при съседи: имоти с идентификатори: ...., съставляващ парцел
... по плана на с. Казичене- София, при съседи: улица, В. С., С. В., Бл. Г. и П. Л.,
1
съгласно нотариален акт, заедно с построените в поземления имот: едноетажна
жилищна сграда, находяща се в с. Казичене, Столична община, ул. „Ц. Б.I“, № ...,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор ... по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата: от 13.10.2021г., с площ от 91 кв. м., а
съгласно документ за собственост - с площ от 73 кв. м., с предназначение: жилищна
сграда еднофамилна, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, стар идентификатор: няма, с тавански етаж и мазе, състояща се от: две
стаи,кухня, баня- тоалетна и антре, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ....; и сграда, находяща се в с. Казичене, Столична община, , ул. „Ц.
Б.I“, №..., представляваща самостоятелен обект с идентификатор .. по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата: от 13.10.2021г., с площ от 42 кв. м., с
предназначение: постройка на допълващото застрояване, брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма.
Ищците твърдят, че притежават описаните имоти по наследство от общите им
праводатели, които са били съсобственици на по 1/2 ид.ч. от описаните имоти.
Твърдят, че по силата на нотариален акт № 40, т. IX, д. 1432/90г. от 12.12.1990г. на
IV нотариус при СНС към II PC - София, Е. Ст. Г., Т. И. И. и Н. И. Ц. са признати за
собственици на процесния недвижим имот по давност и наследство при квоти: за Е.
Ст. Г.: 4/6 ид.ч. /по давност и завет - 1/2 ид.ч. и по давност и наследство- 1/6 ид.ч., и по
1/6 ид.ч. по давност и наследство на Т.И. И. и Н. И. Ц.. С нотариален акт № .., т.
XXXXXV, д. 9632/90г. т 14.12.1990г. на I нотариус при СНС към II PC - София, Е. С.
Гьошева е дарила на дъщерите си Т. И. И. и Н. И. Ц. собствените си 2/3 ид.ч. от
описания по- горе имот, с което всяка от тях е станала собственик на по 1/2 ид.ч. от
процесния имот.
Ищците твърдят, че са наследници на Недялка Илиева Ц.а. Поддържат, че имотът
е придобит от техния наследодател въз основа на наследство и дарение, с оглед на
което поддържат да са наследници при равни квоти - по 1/6 ид.ч. от процесния имот.
Излагат, че Т. И. И. е починала след сестра си, с оглед на което страните са
съсобственици при равни квоти на процесните имоти.
Правят искане посочените имоти да се допуснат до делба при равни квоти от по
1/6 ид.ч. за всеки от съделителите.
С исковата молба от името на ищците е заявено искане по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК за разпределяне на ползването на процесните имоти, като е уточнено, че се иска
2
съдът да се произнесе по въпроса от кои от съделителите се ползват съсобствените
имоти, като в случай, че имотите не е възможно да бъде ползвани от всички
съсобственици, а се ползват от някой от ответниците, съдът да определи обезщетение
за ползването в полза на всеки ищец от по 200 лева на месец до окончателно
извършване на делбата, доколкото понастоящем единствено ответниците живеят в тях,
а ищците никога не са ги обитавали и ползвали.
Ответникът Е. В. И. в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва сочените в исковата молба доводи
и квоти в съсобствеността, твърдейки, че е изключителен собственик на процесния
поземлен имот и построените в него сгради. Намира, че лисват предпоставки за
уважаване на иска за делба, доколкото между страните не е налице съсобственост,
като при тези съображения оспорва предявения иск. Твърди, че от 90-те години е
живяла заедно с майка си в процесния имот, като не било ставало дума, че имотът е
съсобствен, като през 2009 г. майка й - Т. И. И., напуснала имотите и след това не ги е
посещавала, така и не е заявявала претенции по отношение на същите. Заявява, че леля
й - наследодателят на ищците Недялка Илиева Ц.а, е починала на 31.03.2021г., като от
90-те години не се интересувала от имота и не го посещавала. Твърди, че живее в
имотите със семейството си и в продължение на над 10 години владеела имотите явно,
непрекъснато и необезпокоявано, както и е извършвала строително - монтажни
дейности и подобрения в тях, при които обстоятелства прави възражение за
придобиването им по давност. Позовава се на съдебна практика за предаване на
владението, като твърди, че с фактически действия това се е случило. Предвид
изложеното, възразява против правото на ищците да предявяват иск за делба за
процесните имоти.
Ответникът Б. В. П. не е депозирала отговор на исковата молба.
Ответникът В. В. М., чрез особен представител, е депозирала в
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
Твърди, че е единствен собственик на процесния поземлен имот и находящите се в
същия сгради и владяла същите като своя собственост необезпокоявано и в
продължителен период от време, включително и преди смъртта на майка си Т. И. И.,
както и преди смъртта на леля й Н. И. Ц.а, като придобила имотите по силата на
давностно владение. Сочи, че извършвала подобрения на значителна стойност.
Поддържа, че ищците не са били във фактическа власт по отношение на имотите и не
са имали имуществени и други претенции спрямо ответника. Релевира, че е
неоснователно искането за плащане на наемна цена, тъй като ищците никога не са
изявявали желание да ползват имота.
В съдебно заседание особеният представител на ответника В. В. М. заявява, че не
поддържа възражението за придобивна давност.
3
В ход по същество процесуалният представител на ищците моли да се допусне
делба на заявения имот, като съдът приеме, че имотът е съсобствен между страните. В
срок депозират писмени бележки, в които обосновават допускането до делба на
поземления имот и сградите върху него. Оспорва възражението за придобивна давност
на съделителя Е. И., позовавайки се на свидетелските показания, от които извежда, че
данни за знание у другите съделители, че тя е единствен собственик, няма, както и че
извършването не ремонтни дейности не може да я направи владелец, както и че в тези
дейности са участвали и други лица, в това число наследодателят на ищците. Моли за
уважаване на иска за делба и произнасяне по привременната мярка.
В ход по същество представителят на ответнците моли за уважаване на
възражението за придобивна давност и отхвърляне на иска за делба. От процесуалния
представител на съделителя Е. И. са постъпили писмени бележки, в които обосновава
неоснователността на иска за делба, позовавайки се придобиване на имота по давност.
Излага се, че от 2009г. съделителят Е. И. е променила намерението си и от държател се
е превърнала във владелец, което се извеждало от събраните главни доказателства, в
частност от казаното от свидетелите за влошаване на отношенията с майка ,
напускането на имота от майка , като това намерение било изразено с конклудентни
действия, известни на обществото. Съделителят започнал ремонт на имот и
изграждане на къща, в която да живее, които били видими и при липса на
противопоставяне от останалите свидетелствали за наличие на намерение да се свои
вещта от този съделител.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
фактически изводи.
Представен е нотариален акт от 12.12.1990г. за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство № ..., том IX, дело № 1432/90г. на Ж. Б., IV
нотариус при Софийска нотариална Служба към II-ри Районен съд – гр. София,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, съобразно който Е. С. Г., Т. И. И. и Н.
И. Ц.а, са признати за собственици – първата по давност и завет на 1/2 идеална част и
по давност и наследство на 1/6 идеална част, а останалите по давност и наследство на
по 1/6 идеална част от недвижим имот – дворно място от 643 кв.м., съставляващо
парцел XIII-846 от кв. 12 по плана на с. Казичане – София, при съседи: улица, В. С., С.
В., Б. Г. и П. Л., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда на 73 кв.м. с
тавански етаж и мазе, състояща се от две стаи, кухня, сервизни помещения и антре.
Представен е нотариален акт от 14.12.1990г. за дарение на недвижим имот № ...,
том XXXXXV, дело № 9632/90г. на С. П., I нотариус при Софийска нотариална служба
към II-ри Районен съд – гр. София, по силата на който Е. С. Г. е дарила на двете си
дъщери Т. И. И. и Н. И. Ц.а собствените си 2/3 идеални части от недвижим имот -
4
дворно място от 643 кв.м., съставляващо парцел ... от кв. 12 по плана на с. Казичане –
София, при съседи: улица, В. С., С. В., Б. Г. и П. Л., заедно с построената в него
едноетажна жилищна сграда на 73 кв.м. с тавански етаж и мазе, състояща се от две
стаи, кухня, сервизни помещения и антре.
Съгласно представената скица на поземлен имот № 15-1110957-13.10.2021 г.
последният е заснет с идентификатор ... по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
77/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 13.10.2021 г., с адрес на
поземления имот: с. Казичане, , ул. „Ц. Б.” № ..., с площ от 559 кв.м.
Представена е и скица на сграда № 15-1110958-13.10.2021 г., съобразно която в
поземления имот е заснет недвижим имот с идентификатор .. по КККР, като същата е
със застроена площ от 91 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект – жилищна
сграда – еднофамилна.
Видно от скица на сграда № ...-13.10.2021 г. в посочения поземлен имот е заснета
и сграда с идентификатор ... по КККР, като същата е с площ от 91 кв.м., с
предназначение на самостоятелния обект; жилищна сграда– еднофамилна.
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 91/06.04.2021г., издадено от
Столична община, с. Казичане, че на 31.03.2021г. Н. И. Ц.а е починала, оставяйки за
свои наследници преживял съпруг – Б. Г. Ц., и синове – И. Б. Ц. и Г. Б. Ц..
Видно от удостоверение за наследници изх. № 55/02.03.2023г., издадено от
Столична община, с. Казичане, Т. И. И. е починала на 21.10.2021г., като нейни
наследници са дъщерите й – В. В. М., Е. В. И. и Б. В. П..
По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните,
вещото лице по която обосновано е дало отговор на всички въпроси след запознаване с
материалите по делото и извършен оглед, поради което заключението се ползва като
обективно и компетентно дадено. От заключението се установява, че в процесния
поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. София, е заснета жилищна сграда,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор ... по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, с площ от 91 кв.м., с предназначение: жилищна сграда:
еднофамилна, с тавански етаж и мазе, състояща се от: на етажа - две стаи, кухня, баня-
тоалетна и антре и преустроен тавански етаж, състоящ се от стълбище, две стаи,
кухненски бокс и баня с тоалетна, който няма строителни книжа за преустройството и
то не е узаконено, както и сграда, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор ... по КККР, с предназначение - постройка на допълващо застрояване –
гараж, които съществуват на място. В поземления имот са изградени и навес,
разположен в северозападната част от парцела, долепен да жилищната сграда и
оградите на двете страни на парцела, с площ от около 30 кв.м., както и помощна
поставяема сграда, тип „контейнер“, с площ от около 20 кв.м., поставена върху
5
бетонова площадка в задната част на парцела. Има извършени преустройства в
жилищната сграда, като е отворено от северната й страна стълбище за достъп до
таванския етаж, който е ремонтиран и пригоден за обитаване. Жилищната сграда е
самостоятелен обект съгласно изискванията на ЗУТ, като гаражът съставлява помощен
обект. Съобразно заключението, поземленият имот с идентификатор ... не е възможно
да бъде разделен на по-малки части и имотът не е възможно да се ползва
едновременно от съделителите. Към 25.04.2024г. средният пазарен месечен наем общо
за имотите е в размер на 946 лева.
С оглед твърдението на ответника Е. В. И., че от 90-те години е живяла заедно с
майка си в процесния имот и през 2009 г. майка й - Т. И. И. е напуснала имотите и след
това не ги е посещавала, както и че живее в имотите със семейството си и в
продължение на над 10 години владеела имотите явно, непрекъснато и
необезпокоявано и е извършвала строително - монтажни дейности и подобрения в тях,
така и от 90-те години наследодателят на ищците Н. И.Ц.а не се интересувала от имота
и не го посещавала, са били допуснати гласни доказателства.
От разпита на свидетелите Ц. В. П., В. С. Ц., Р. С. И.а и Г. В. И. се установява, че
в процесния имот са живеели майката на ответниците Т. И. заедно със своята майка,
баба на съделителите - Е. Г. Ответникът Е. И. живеела в имота от раждането си, като
учела за кратко в чужбина и през 90-те години се върнала в страната и от тогава
ответникът Е. И. живее в имота заедно със своя съпруг, сина си В. и дъщеря си, която
по-късно напуснала имота. Установява се също, че след смъртта на Е. Г. от 2006 –
2007 година майката на ответниците Т. И. се изнесла от имота, живяла известно време
при своя приятел Т. и след неговата кончина живяла около година и половина в
делбения имот, след което се преместила при дъщеря си Б., но не се установява каква
е била уговорката между Т. И. и ответника Е. И., за да остане да живее в имота, нито
се установява поради какви семейни проблеми е напуснала имота. Показанията на
всички свидетели установяват, че в имота са извършвани строително-монтажни
работи, изразяващи се в ремонт на покрив, изграждане на нова ограда, което се
случило след 2011г., преустройство на тавана и ремонт на първи етаж, станало около
2012-2013г., изграждане на навес и масивна площадка с фургон след смъртта на Н. И..
Показанията са еднопосочни и за обстоятелството, че изграждането на навеса, портата
и площадката с фургона, е извършено от съделителя Е. И. и синът В. Показанията на
посочените свидетели установяват, че ответникът Е. И. изградила със заемни средства
втори етаж на къщата, както и покрив и външно стълбище до втория етаж. Тя
изградила и висока ограда от около два метра и навес в двора. Понастоящем в двора
има навес, а до къщата на мястото на предишна стопанска постройка има тревни
насаждения. Синът на ответника Е. И. продължил да живее със съпругата и сина си
във втория етаж от къщата. Гаражът, който се намирал в дворното място на делбения
имот, бил преустроен от сина на ответника Е. И. и понастоящем се ползва като
6
работилница, като той поставил метална плъзгаща се порта откъм улицата и камери за
видеонаблюдение.
От показанията на тези четирима свидетели се установява още, че ищците не са
посещавали имота, нито имотът е посещаван от останалите двама ответници, както и
че в присъствието на свидетелите ответникът Е. И. не е казвала, че имотът е само
неин.
Показанията на посочените свидетели в тези части са еднопосочни, поради което
се ползват с доверие от съдебния състав. Свидетелите имат лични възприятия за
фактите, които възпроизвеждат, доколкото трима от свидетелите живеят в съседство и
се намират в близки приятелски отношения с ответника Е. И., а двама от свидетелите –
В. Ц. и Г. И. се намират в родствени връзки ищците по делото. Въпреки наличието на
родствени и приятелски връзки, казаното от свидетелите се припокрива в по-голямата
част от разказа им – относно обстоятелствата кои лица и в какъв период са живели в
делбения имот и относно извършените ремонтни дейности, което дава знак за тяхната
обективност.
В останалите части – досежно кой е посещавал имота и участвала ли е Н. Ц.а в
част от извършените ремонти, показанията се различават. Свидетелите Ц. П. и Р. И.а
заявява, че не са виждали Т. И. и Н. Ц.а в имота, както и заявяват, че ремонтите на
оградата и покрива са правени от съделителя Е. И., без участието на Н. Ц.а и Т. И..
Останалите двама свидетели – В. Ц. и Г. И. заявяват, че Т. И. е посещавала делбения
имот често, идвала денем и си тръгвала вечер, както и сестра й Н. Ц.а също идвала в
имота и заедно засаждали цветя и се грижели за зеленчуковата градина в имота. Т. И.
живеела при дъщеря си Б. до смъртта си през 2021 година. От показанията на
свидетеля Ц. се установява, че около 2000 година Н. Ц.а - сестра на майката на
ответниците, е казала на свидетеля Ц., на майка му и на баща му, че ответникът Е. И.
и мъжът й могат да останат в делбения имот, защото имат малко дете, което
обстоятелство не се опровергава от никакви други доказателства. Установява се от
показанията на сивдетелите И. и Ц., че делбеният имот бил построен през 60-те
години и след смъртта на Е. Г. бабата на съделителите, в имота са извършвани
ремонтни дейности. Първо покривът бил ремонтиран със средства на Т. И. и сестра й
Н. Ц.а. Последната не разполагала с достатъчно парични средства и взела в заем около
2000 лева от свидетеля Ц., които му върнала след няколко месеца. Оградата в имота
била стара с неизпечени керпичени тухли, като в периода, в който Т. И. живеела с
приятеля си, била изградена нова ограда, по която той също работел. Средствата за
изграждане на оградата били поети поравно от Т. И. и Н. Ц.а. Свидетелят Г. И. излага,
че знае от съпругата си, с която Н. Ц.а била близка, че ответникът Е. И. бетонирала
двора зад къщата, в който преди имало зеленчукова градина, без да попита никой и Н.
Ц.а, след като разбрала за тези действия на ответника, й забранила да строи, както
7
едва след смъртта й ответникът Е. И. поставила метален контейнер върху бетонната
плоча.
Съдебният състав дава вяра на показанията на тази втора група свидетели по
отношение на тези факти. Както се посочи, свидетелите, макар да имат родствена
връзка с ищците, то тя не е от степен, която предпоставя косвен интерес от изхода на
делото. Освен това, в по-голямата си част, показанията на тези двама свидетели се
припокриват и допълват както с показанията на останалите, така и помежду си. Разказа
на всеки от свидетелите е последователен, изказват се лични възприятия с оглед
конкретиката по описанието на имотите. В показанията на двама от свидетели има
разминаване с казаното от станалите в обстоятелствата дали Н. Ц.а е участвала в
ремонта на оградата, но казаното от тях по отношение на това, че първоначално е бил
извършен ремонт на оградата на имота с участието на приятел на Т. И. и че
впоследствие е правен втори ремонт на оградата, при който е поставена метална
плъзгаща се врата, както и че гаражът се ползва от сина на ответника Е. И., се
припокрива. Освен това, казаното от свидетеля И. досежно забраната на Н. да се строи
в имота се извежда от самия разказ на свидетелите – изливането на бетонната плоча и
поставянето на метален фургон съобразно всички гласни доказателства се е случило
след смъртта на Н. Ц.а, което логично позволява да се заключи, че показанията на тези
двама свидетели са обективни, включително в противоречивите им части.
В допълнение, ориентир за извършените ремонтни дейности и техния период
могат да бъдат представените разписки, които датират от 1995г., към който момент
общите на страните наследодатели са били живи, освен това представените документи
съдържат данни за закупуването на керемиди, капаци, бет. желязо и единични тухли,
каквито материали логично се използват при изграждането на ограда и направата на
покрив.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС, вр. чл. 69 ЗН, всеки наследник, респективно
всеки съсобственик, може да иска делба на общата вещ, въпреки противната уговорка,
респективно въпреки противното разпореждане на наследодателя.
Страните не спорят относно идентичността на имота, предмет на делбата с този,
придобит от Т. И. Ц. и Н. И. Ц.а, както и не спорят за основанието, въз основа на което
произтича съсобствеността.
Спорен е въпросът дали ответникът Е. И. е придобила собствеността върху 5/6
ид.ч. от имота по давност въз основа на непрекъснато, спокойно и явно десетгодишно
владение в периода от 2009 година и към момента.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
8
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя, а непрекъснатото владение в продължение на десет
години води до придобиване право на собственост върху недвижимия имот от страна
владелеца. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е
необходимо упражняването на фактическа власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато /да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуално владение на други лица за период по-дълъг
от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е
явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е
несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи
за себе си/. Владението като фактическо състояние включва обективен елемент -
фактическа власт и субективен - намерение за своене на вещта. В чл. 69 ЗС е
установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се установи, че я държи за другиго. Няма спор в съдебната
практика, че по давност може да се придобие право на собственост и върху идеални
части от недвижим имот.
С ТР № 4/2012г. на ОСКГ на ВКС се обоснова извод, че изтичането на срока на
придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в
полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е
необходимо позоваването от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за
собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с
нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание
давностно владение. При такова позоваване, правните последици, а именно -
придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато съсобствеността
произтича от наследяване, то с приемането на наследството, част от което е и
владението като фактическо състояние, владението продължава от наследниците по
право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки
наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
9
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си /т. е. действия,
които да са могли да станат достояние на останалите съсобственици, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин/. Поведението на позовалия
се на придобивна давност следва да е активно спрямо другия съсобственик, без да е
необходимо последният да доказва свое активно поведение по отношение на правата
си във вещта, които не може да изгуби, ако друг не ги придобие /чл. 99 ЗС/. Така и в
Решение № 161 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2019 г., I г. о., ГК.
Когато владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от
предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е отнета,
действа презумпцията на чл. 69 и чл. 68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе
си, като при извършването на преценка дали един от наследниците е установил
самостоятелна власт върху притежаван от общ наследодател недвижим имот, съдът
следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на
наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил
воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството
негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на
владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване
на собствеността. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е
изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя
обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил
самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. Предаването
на владението не представлява формален акт /квазиправодаване - предаване на
владението като фактическо състояние/ - то може да се осъществи изрично чрез
словесно изявление или с конклудентни действия, поради което е допустимо
установяването му чрез свидетелски показания. Когато е налице такава предварителна
уговорка с наследодателя, като едновременно с това е предадено и владението, не е
необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на
останалите лица, които биха могли да имат качеството "наследници по закон" след
неговата смърт. Обстоятелството, че при изразяването на такава воля за предаване на
владението са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда,
удостоверява, че фактическата власт е установена явно - в този смисъл Решение № 32
от 08.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 4591/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 3 от
25.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 3973/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 60 от 07.06.2018
г. на ВКС по гр. дело № 2420/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС
по гр. дело № 1377/2017 г., II г. о., ГК.
Изложените принципни разбирания дават основание на този съдебен състав да
заключи, че възражението на ответника за придобиване на правото на собственост
върху имота по давност въз основа на непрекъснато, спокойно и явно десетгодишно
10
владение в периода от 2009 година до момента е неоснователно.
От свидетелските показания не се установи владението върху недвижимия имот
да е предадено на ответника Е. И. от покойната й майка като предходен собственик на
половината от имота, нито от нейната леля Н. Ц.а. Не се установи също
съществуването на уговорка владението върху процесния имот да бъде предадено.
Липсата на такава уговорка и на фактическо предаване на владението се извежда от
разпита на свидетелите, които не дават информация за такъв факт. Показанията на
всички свидетели позволяват да се заключи, че имотът е ползвал от съделителя Е. И.,
но не и че владението върху него и е предадено приживе от наследодателя на ищците.
Напротив, от показанията на един от разпитаните свидетели – В. Ц., се извежда, че Н.
Ц.а е дала съгласието си Е. И. да живее в имота, тъй като е имала малко дете, но не и
че е изразила воля имотът да се остане за Е. И..
Не се установи наличие на уговорка с наследодателя на ответниците - Т. И., след
смъртта й имотът да стане собственост на ответника Е. И., така и липсват данни за
наличие на такава уговорка с наследодателя на ищците – Н. Ц.а.
Изявлението на Т. И. имотът да остане за ползване от Е. И., тъй като последната
имала малко дете, както и съгласието на Н. Ц.а имотът да бъде ползван от нея, само по
себе си няма за последица нито прехвърляне на право на собственост /доколкото не
представлява акт на разпореждане, извършен в предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална
форма за действителност/, нито може да послужи за начало на самостоятелно
давностно владение, тъй като не установява извършено приживе на наследодателя Н.
Ц.а предаване на фактическата власт по отношение на притежаваните от нея идеални
части от делбения имот. Освен това, подобно съгласие позволява да се заключи, че по-
скоро се касае за търпими действия, отколкото за предаване на владението.
Непротивопоставянето на Т. И. и Н. Ц.а на извършените от Е. И. строително –
ремонтни дейности в имота, независимо дали в тях е участвала или не Н. Ц.а, също не
доказва наличие на уговорка в посочения смисъл.
Подобно изявление трябва да бъде последвано или от извършено приживе от
наследодателя действие по прехвърляне на правото на собственост в предвидената от
закона нотариална форма за действителност или от предприемане на действия след
откриване на наследството по установяване на самостоятелна фактическа власт от
лицето, за което направеното от наследодателя изявление се отнася, включващи
уведомяване на останалите наследници за наличие на намерение за своене на техните
идеални части от имота. Установяването на самостоятелна фактическа власт на
основание, изключващо владението на останалите наследници, с оглед тълкуването,
дадено в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК,
се основава на намерението за своене на наследника, а не на намерението на
наследодателя и изразеното от последния желание имотът да остане само за някои от
11
неговите низходящи, което не е обективирано по начин да породи правни последици,
свързани с преминаване на правото на собственост върху имота в патримониума на
тези лица - в този смисъл Решение № 172 от 04.01.2019 г. на ВКС по гр. дело №
4748/2017 г., I г. о., ГК.
По тази причина, по отношение на ответника не се прилага презумпцията на чл.
69 и чл. 68 ЗС и не може да се приема, че ответникът Е. И. е владяла имота за себе си
в периода от 2009 година до момента. Изложеното дава основание да се приеме, че в
рамките на този период и за да се позове основателно на придобивна давност
ответникът Е. И. е тази, която следва да докаже всички елементи на владението,
включително че е извършила действия, с които е обективирала спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си /т. е. действия,
които да са могли да станат достояние на останалите съсобственици/, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
Обстоятелството, че ответникът Е. И. е поддържала лично имота, включително
като е извършвала ремонтни дейности по съхранението и преустройството му, не
обосновава извод за промяна на намерението да свои вещта, т.е. да я превърне от
държател във владелец и да обоснове изтекла в нейна полза придобивна давност,
защото това действие има характер на задължение на един от съсобствениците да
поддържа общата вещ. Данни за намерение да свои вещта не се извеждат и от
представените писмени доказателства – квитанции, фактури и стокови разписки,
защото, от една страна, в някои от тях не е посочено конкретно задължено лице, а в
други е посочено лице, различно от ответника Е. И., а от друга - не представляват
действие, с което се демонстрира намерение за своене на веща, тъй като представляват
облигационно задължение на един от съсобствениците с оглед вида на извършените
ремонтни дейности – касае се за поддръжка на имот, построен пред 60-те години,
който е имал необходимост от ремонт.
В подкрепа на извода, че няма промяна в намерението на ответника Е. И. да свои
вещта са показанията на свидетелите, които заявяват, че в тяхно присъствие
ответникът Е. И. не е казвала, че имотът е само неин, така и липсват каквито и да е
доказателства, които да установяват, че тя е манифестирала пред останалите
съсобственици намерение за своене.
Преобръщането на държането във владение, ако се приеме, че такова е било
налице, не се установи да е било доведено до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира
пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене. . В Решение № 144/02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г., на II г. о., ГК, ВКС е
прието, че демонстриране на намерението за своене, така че то несъмнено да стане
достояние на другите съсобственици, за да бъдат отблъснати претенциите им, е
12
необходимо именно и само в хипотезата, при която съсобственик придобива по
давност идеалните части на останалите съсобственици.
Манифестирането на намерението на ответника да свои целия имот се отрича от
събраните гласни доказателства. От една страна, дори да се ползват с доверие,
показанията на първата група свидетели – тези на ответника Е. И. – свидетелите П. и
И.а, не дават информация за извършени от съделителя действия, с които е
манифестирала намерението си да свои вещта, извън ремонтните дейности, както и не
дават информация за посещението на имота от общите на страните наследодателите
/двете покойни сестри/, нито за недопускането им в имота. От друга страна,
свидетелските показания установяват, че имотът е посещаван многократно от Т. И. и
Н. Ц.а до смъртта им през 2021 година, включително като са работили в градината.
Установено по делото е, че от страна на Н. Ц.а е изразено и противопоставяне на
дейностите по циментиране на части от дворното място на процесния делбен имот,
като ответникът Е. И. се е съобразила със заявената воля на Недялка Ц.а, като това е
още една индиция, че манифестирано намерение за своене от ответника Е. И. не е
имало по отношение на Т. И. и Н. Ц.а. Събраните по делото гласни доказателствени
средства опровергават наведеното възражение на ответника, че Н. Ц.а не се е
интересувала от имота и не го е посещавала.
Дори да се приеме противното съобразно другата група показания – че Н. Ц.а и Т.
И. не са посещавали имота, то отново намерението за своене на вещта се явява
недоказано, тъй като не е доведено до знанието на собствениците. Действията по
извършване на ремонт не могат да се приемат в тази хипотеза като такива,
демонстриращи намерение за своене на вещта и показващи това намерение пред
собствениците на имота. Това е така, защото в случая основната ремонтна дейност е
стартирана след 2012г. /според свидетелите около 2012-2013г./ при преустройството на
тавана и ремонта на първия етаж, за да се осигури място, където синът на съделителя
Е. И. и неговото семейство да живее. Казано по друг начин, ремонтът е бил за
осигуряване комфорта на ползването му с оглед липсата на поддръжка и
построяването му през 1961г., което е логично, след като се обитава, и по тази причина
тези действия не се отличават с особеност да изразява намерение да се свои като
собствен. Освен това, както се посочи по-горе, за част от дейностите има участие от
покойните на страните общи наследодатели, както и има противопоставяне за
изливането на бетонна площадка, което не позволява това действие да се приеме като
такова, изразяващо намерение за своене. Дори да се приеме, че преустройството на
таванския етаж е израз на намерението да се свои вещта, сведено до знанието на
наследодателите на страните по делото, то десетгодишният срок е прекъснат с
подаване на исковата молба.
Не се установява промяна в намерението да е изразено от ответника Е. И. и по
13
отношение на техните наследници – страни в производството. В случая позоваването
на изтекла придобивна давност е осъществено с депозирания на 22.05.2023 г. отговор
на исковата молба.
Нещо повече, не се установява това намерение да се изразено и спрямо
останалите съделители – ответници Б. В. П. и В. В. М., като свидетелските показания
не дават яснота дали тези лица са знаели кой е живял в имота и го е владял.
Остава несподелено и възражението, че останалите съсобственици не са се
противопоставили на твърдяното владение от страна на ответника Е. И.. Както се
посочи по-горе, съдебната практика изисква владелецът да има намерение и да
демонстрира това свое намерение пред останалите съсобственици, а не само
последните да не се противопоставят. Това е така заради изискването владението да не
е осъществено по скрит начин. По делото доказателства за демонстриране на
намерението за своене на имота от ответника Е. И. не се съдържат. Същевременно,
разпитаните свидетели не установяват имотът да е посещаван от ищците по делото,
респ. спрямо тях да е проявено намерението на този ответник.
При така възприетите изводи, възраженията на ответника Е. И. за придобиване на
имота по давност е неоснователно и недоказано, поради което следва да се допусне
делбата за имота.
По отношение на квотите на съсобствениците
С представения констативен нотариален акт от 12.12.1990г. за собственост върху
недвижим имот се установява, че Е. С. Г., Т. И. И. и Н. И. Ц.а са признати за
собственици – първата по давност и завет на 1/2 идеална част и по давност и
наследство на 1/6 идеална част, а останалите - по давност и наследство на по 1/6
идеална част от процесния недвижим имот – дворно място от 643 кв.м., съставляващо
парцел XIII-846 от кв. 12 по плана на с. Казичане – София, при съседи: улица, В. С., С.
В., Б. Г. и П. Л., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда на 73 кв.м. с
тавански етаж и мазе, състояща се от две стаи, кухня, сервизни помещения и антре.
Установява се от посочения нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот от 14.12.1990 г., че на 14.12.1990 г. Е. С. Г. е дарила на дъщерите си Т.
И.л И. и Н. И. Ц.а собствените си 2/3 ид.ч. от делбения имот поземлен имот и
находящата се в същия къща.
Ето защо, общите на страните наследодатели са станали съсобственици на
делбения имот при равни квоти от по ½ ид.ч.
На 31.03.2021г. е починала Н. И.а Ц.а, като е оставил наследници: Б. Г. Ц.- съпруг,
И. Б. Ц. – син и Г. Б. Ц. – син. По силата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от
наследниците е станал собственик на равна идеална част от притежаваната от
починалата Н. И. Ц.а 1/2 идеална част от процесните имоти, като всеки от ищците е
14
придобил по 1/6 ид.ч.
С откриване на наследството на Т. И. И., починала на 21.10.2021 г., низходящите й
от първа степен – ответниците В. В. М., Е. В. И. и Б. В. П., са наследили по 1/3
идеална част от притежаваната от наследодателя 1/2 идеална част от процесния
делбен имот, съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН, като всеки от ответниците е придобил по 1/6
ид.ч.
Ето защо, съсобственици на имота се явяват страните по делото при права:
за ищеца Б. Г. Ц. – 1/6 ид.ч. по наследство от Н. И. Ц.;
за ищеца И. Б. Ц. – 1/6 ид.ч. по наследство от покойната му майка Н. Илиева Ц.;
за ищеца Г. Б. Ц. – 1/6 ид.ч. по наследство от покойната му майка Н. И. Ц.;
за ответника В. В. М. – 1/6 ид.ч. по наследство от покойната й майка Т. И. И.;
за ответника Е. В. И. – 1/6 ид.ч. по наследство от покойната й майка Т. И. И.;
за ответника Б. В. П. – 1/6 ид.ч. по наследство от покойната й майка Т. И. И..
Изложените мотиви дават основание да се допусне делба на посочения по-горе
имот между страните по делото при посочените квоти. Имотът се допуска до делба,
ведно с построената в него жилищна сграда и гараж, като направените преустройства
на таванския етаж на жилищната сграда не препятстват допускането до делба, тъй
като за тях няма строителни книжа, включително разрешение за строеж, поради което
и съгласно чл. 92 ЗС са собственост на собствениците на терена. Останалите обекти в
дворното място – навес и бетонна площадка, не представляват самостоятелни обекти, а
вещи, обслужващи дворното място, поради което и следват главната вещ.
По искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК, в решението, с което се допуска делбата, или по-
късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
Налагането на такава мярка цели разпределение на ползването по време на
висящността на процеса за делба и в този смисъл има привременен характер, като с
определението на съда по чл. 344, ал. 2 от ГПК се уреждат отношенията между
съсобствениците в периода от момента на постановяване на решението по допускане
на делбата или след него до влизане в сила на решението по извършването й.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда възможността за разпределение
ползването на имота между всички съсобствениците до окончателното извършване на
делбата. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на привременната
мярка е съделителите да не използват съсобствената вещ съобразно правата си.
Разпределението на ползването следва да се осъществи чрез определяне на реални
15
обособени части от съсобствената вещ за всеки от съделителите съобразно техните
идеални части или на суми, които ползващият съделител трябва да плаща на
останалите.
Безспорно между страните е, че ответникът Е. В. И. ползва съсобствения имот,
ведно с построените в него сгради. В случая, при съобразяване на гореизложеното,
включително и констатацията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че
принципно съвместното ползване на апартамента от четири лица е невъзможно, съдът
намира, че искането за постановяване на привременна мярка е основателно и следва да
бъде уважено. За разлика от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, ирелевантно се явява
обстоятелството дали в предходен момент ответницата се е противопоставяла на
правата на ищцата, доколкото искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК има привременен
характер и поражда действието си занапред до окончателното извършване на делбата.
Ето защо, съдът не следва да обсъжда въпроса предоставяла ли е тя достъп до имота
на ищцата или не, респ. изразява ли готовност в тази насока, тъй като основателността
на този вид претенция е обусловена от установяване фактическото ползване на
делбения имот от някой от съделителите в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността, като в случая е видно, че именно ответницата ползва процесния
имот, където живее постоянно. При тези мотиви съдебният състав намира, че имотът
не може да се ползва от четиримата съделители едновременно, поради което
ползването му следва да се предостави на ответника Е. И., а по реда на чл.344, ал.2
ГПК следва да бъде опредЕ. сума, която ответникът трябва да заплаща на ищците
срещу ползването на съсобствения имот. Сумата следва да се определи като
периодично вземане – месечно. Доколкото обезщетява останалите съделители за
невъзможността да ползват вещта съгласно дела си в собствеността, то размерът на
месечната сума следва да се определи въз основа на средната наемна цена на имот от
този вид. Съдът кредитира заключението на приетата и неоспорена от страните по
делото СТЕ, съгласно което средната наемна цена на процесното жилище, при
констатирано състояние към момента на огледа е в размер на 946.00 лв. месечно,
съответно за 1/6 ид.ч. е в размер на 157.66 лв. За заплащане на тази сума от ответника
на всеки един от ищците следва да бъде постановена привременната мярка, като
същата и доколкото се касае за привременна мярка, е дължима от влизане в сила на
настоящото решение до окончателното извършване на делбата.
По разноските
Разноските, направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във втората
фаза на делбата, освен при отхвърляне на иска за делба /в този смисъл т. 9 на
Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, както и трайната съдебна практика на
ВКС /Определение № 81 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК,
Определение № 572 от 17.07.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК и др. /, като
16
приложение в случая намира специалната разпоредба на чл. 355 ГПК, съгласно която
всички разноски по делото, направени по повод допускането и извършването на
съдебната делба /включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК/,
се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените
разноски по повод присъединените искове в делбеното производство /напр.
исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на
делбата като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН,
инцидентен установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции,
разглеждани във втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания
за сметки между съсобствениците/ се заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК -
според крайния изход по съответния присъединен иск. В тази насока е и практиката,
възприета с Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о.,
Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и
Определение № 152 от 08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК, с
която се приема, че разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени
по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост - за назначаване
на експертизи, за извършване на оглед и др. Когато не се оспорват правата на
съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените от него разноски за производството. В настоящия случай, искове по
преюдициални въпроси в първа фаза на делбеното производство не са предявени,
поради което разноски не следва да е присъждат на този етап. Позоваване на
придобивна давност е заявено чрез възражение, а не чрез иск, поради което за него
разноски по изложените мотиви не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
отделение, 55-ти състав,
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН, между Б. Г. Ц., ЕГН
**********, с адрес: с. Казичене, Столична община, ул. „Н. П.” №..., И. Б. Ц., ЕГН
**********, с адрес: с. Казичене, Столична община, ул. „Н. П.” № .., Г. Б. Ц., ЕГН
**********, с адрес: с. Бусманци, Столична община, ул. „Т. п.” №..., В. В. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Казичене, Столична община, ул. „Ц. Б.” № .., Е. В. И., ЕГН
**********, с адрес: с. Казичене, Столична община, ул. „Ц. Б.I” № .., и Б. В. П., ЕГН
**********, с адрес: с. Казичане, Столична община, ул. „Л.” № .., на следните
недвижими имоти:
дворно място, находящо се в с. Казичене, Столична община, . ул. „Ц. Б.“, № ..,
представляващ поземлен имот с идентификатор ... по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на
17
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот: от 13.10.2021г., с площ от
559 кв. м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: .., квартал .., парцел.., при съседи: имоти с
идентификатори: ..., съставляващ по документ за собственост – нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №..., том
IX, дело № 1432/1990г, от 12.12.1990г., дворно място от 643 кв.м.,
представляващо парцел ... по плана на с. Казичене- София, при съседи: улица, В.
С., С. В., Б. Г. и П. Л., заедно с построените в поземления имот: едноетажна
жилищна сграда, находяща се в с. Казичене, Столична община, район
„Панчарево“, ул. „Ц. Б.“, № .., представляваща самостоятелен обект с
идентификатор ... по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата: от 13.10.2021г., с площ от 91 кв. м., а съгласно документ за собственост
- с площ от 73 кв. м., с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой
етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар
идентификатор: няма, с тавански етаж и мазе, състояща се от: две стаи,кухня,
баня- тоалетна и антре, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор ...; и сграда, находяща се в с. Казичене, Столична община, район
„Панчарево“, ул. „Ц. Б.“, № .., представляваща самостоятелен обект с
идентификатор .. по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата: от 13.10.2021г., с площ от 42 кв. м., с предназначение: постройка на
допълващото застрояване, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при
квоти:
Б. Г. Ц., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч;
И. Б. Ц., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч;
Г. Б. Ц., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч;
В. В. М., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч;
Е. В. И., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч;
Б. В. П., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, делбените имоти дворно място,
находящо се в с. Казичене, Столична община, район „Панчарево“, ул. „Ц. Б.“, № ..,
представляващ поземлен имот с идентификатор .. по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителен директор на
18
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот: от 13.10.2021г., с площ от 559 кв. м., предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: .., квартал .., парцел..I, при съседи: имоти с
идентификатори: ... заедно с построените в поземления имот: едноетажна жилищна
сграда, находяща се в с. Казичене, Столична община, район „Панчарево“, ул. „Ц. Б.“, № ..,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор .. по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 91 кв. м., и сграда, находяща се в с. Казичене, Столична
община, район „Панчарево“, ул. „Ц. Б.“, №.., представляваща самостоятелен обект с
идентификатор ..по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 42 кв. м.. да се
ползват от съделителя Е. В. И., ЕГН **********, за периода от влизане в сила на
настоящото решение в тази му част до приключване на производството за съдебна делба, с
влязло в сила решение във фазата по извършването на делбата, КАТО ОСЪЖДА на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Е. В. И., ЕГН **********, да заплаща на съделителите
следната сума, а именно на:
- Б. Г. Ц., ЕГН **********, ежемесечно сумата от 157.66 лв. срещу ползването на 1/6
ид.ч. от допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 559 кв. м., .,
ведно с построените в поземления имот: едноетажна жилищна сграда, находяща се в с.
Казичене, Столична община, район „Панчарево“, ул. „Ц. Б.“, № .., представляваща
самостоятелен обект с идентификатор .. с площ от 91 кв. м., и сграда, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор .., с площ от 42 кв. м., считано от датата на влизане
в сила на решението в частта му по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство.
- И. Б. Ц., ЕГН **********, ежемесечно сумата от 157.66 лв. срещу ползването на 1/6
ид.ч. от допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор .., с площ от 559 кв. м.,
находящ се в с. Казичене, район Панчарево, ул. „Ц. Б.“ № .., ведно с построените в
поземления имот: едноетажна жилищна сграда, находяща се в с. Казичене, Столична
община, район „Панчарево“, ул. „Ц. Б.“, № ., представляваща самостоятелен обект с
идентификатор .. с площ от 91 кв. м., и сграда, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор .., с площ от 42 кв. м., считано от датата на влизане в сила на решението в
частта му по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.
- Г. Б. Ц., ЕГН **********, ежемесечно сумата от 157.66 лв. срещу ползването на 1/6
ид.ч. от допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор .. с площ от 559 кв. м., ,
ведно с построените в поземления имот: едноетажна жилищна сграда, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор ...с площ от 91 кв. м., и сграда, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор ..., с площ от 42 кв. м., считано от датата на влизане
в сила на решението в частта му по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство.
19
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която са уважене
претенциите по чл.344, ал.2 ГПК, имаща характер на определение, съдебният акт
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20