О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
29.10.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като разгледа докладваното от
съдия Костова ВНЧД № 267 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XXI вр. с чл.341, ал.1 вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
С
протоколно определение от 14.05.2020 г. по НЧД № 54/2020 г., Специализираният
наказателен съд, IV състав е групирал на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23,
ал.1 от НК наложените на осъдения П.Г. Б. наказания по НОХД № 601/2017 г. на РС
– Н. и по НОХД № 1423/2015 г. на СНС, като е определил едно общо, най-тежко
наказание две години лишаване от свобода. Същото, съдът е увеличил на основание
чл.24 от НК с една година лишаване от свобода. Отделно е приведено в изпълнение
по чл.68, ал.1 от НК наказанието по НОХД № 631/2005 г. на РС – П., чието изпълнение е било отложено,
в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева. На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на
изтърпяване. Съобразно чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част по
горните дела, а на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража.
Против
определението е постъпила жалба от адв.В.Р. – защитник на осъдения Б., с която
се заявяват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Оспорва се
кумулирането на наказанията само по две от делата, по които подзащитният му е
осъден, а не по повечето, като наред с това се атакува приложението на чл.24 от НК, като прекомерно и немотивирано. Защитата счита, че не е следвало да се
прилага и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, поради изтекла абсолютна погасителна
давност по чл.82, ал.1, т.5, ал.2 и ал.4 от НК. В тази връзка се моли,
определението да бъде изменено, като се включат в съвкупността и наказанията на
П. Б., наложени му по НОХД № 1546/2010 г. на СРС и по НОХД № 1362/2013 г. на
СНС, да се отмени приложението на чл.68, ал.1 от НК, а алтернативно – да се
приспадне от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 631/2005 г. на РС – П., времето през което осъденият е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 29.04.2005 г. до 16.05.2005
г.
Прокурорът
счита атакуваното определение за правилно, а подадената срещу него жалба за
неоснователна. Изразява становище, че извършеното групиране отговаря на закона,
а приложението на чл.24 от НК е справедливо, тъй като престъпленията, обхванати
от съвкупността по чл.321 от НК и по чл.354а от НК са с висока степен на
обществена опасност, а едното и с трансграничен елемент. В този смисъл се иска
актът на първата инстанция да бъде потвърден, а жалбата да се остави без
уважение.
В
съдебно заседание на въззивната инстанция, защитникът на осъдения заявява, че
поддържа жалбата с наведените в нея доводи и моли същата да бъде приета за
основателна. Претендира, въззивният съд да обсъди наложително ли е
увеличаването по чл.24 от НК, с оглед изминалия продължителен период от време
от осъждането на лицето, както и да се извърши предложеното в жалбата
групиране. Настоява за отмяна на чл.68, ал.1 от НК, както и за точно
произнасяне по зачитането на задържането, което се твърди, че не е сторено от
първата инстанция.
Осъденият
не се явява, за да вземе лично становище по жалбата, като производството за
него се е развило задочно. Налице са доказателства, че П. Б. е напуснал пределите на страната, като
местоживеенето му в чужбина е неизвестно. Проведеното на българска територия
щателно издирване е останало безрезултатно.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. изисканото и приложено в
хода на въззивното производство – заверено копие на определение от 25.11.2016
г. по НОХД № 1362/2013 г. на СНС за одобряване на споразумение между П.Г. Б. и
неговия защитник от една страна и Специализираната прокуратура – от друга,
влязло в сила на същата дата, се установява следното:
До
момента, спрямо жалбоподателя (осъдения) П.Г. Б. са постановени и влезли в сила
шест съдебни акта, имащи отношение към наказателната му отговорност, а именно:
1.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 728/2004 г. на РС – С., в сила от 02.12.2004 г. на дееца е
наложено наказание глоба, за престъпление по чл.279, ал.1 от НК (без отразени в
справката за съдимост данни за времето на извършване на деянието).
2.
С присъда по НОХД № 631/2005 г. на РС – П., в сила на 21.06.2006 г., на лицето
са наложени наказания 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 100
лева, за престъпление по чл.279, ал.2 от НК, извършено на 22.04.2005 г., като
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по чл.66 от НК с
изпитателен срок от 3 години. В този акт, както и в решението на Окръжен съд – Б.,
постановено при обжалването, няма изобщо данни за задържане на дееца, което да
е подлежало на зачитане по чл.59, ал.1 от НК.
3.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1546/2010 г. на СРС, в
сила на 30.06.2011 г., на дееца са наложени две наказания: пробация за срок от
една година за престъпление по чл.318 от НК и пробация за срок от една година и
два месеца за престъпление по чл.316 вр. с чл.308 от НК, и двете извършени на
15.12.2009 г. На основание чл.23 от НК е определено едно общо, най-тежко
наказание пробация за срок от една година и два месеца. Видно от справката от
ГД „ИН” това наказание е изтърпяно изцяло на 25.09.2013 г.
4.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1362/2013 г. на СНС, в
сила на 25.11.2016 г., на П. Б. е наложено наказание лишаване от свобода в размер
на 8 месеца и 22 дни, за престъпление по чл.321, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК
(погрешно посочено в справката за съдимост като две отделни престъпления по
чл.242, ал.2 и по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК, защото се касае за престъпни цели
на ОПГ, за каквато жалбоподателят е осъден, а не за отразените деяния),
извършено в периода от неустановена дата през месец май 2012 г. до 28.11.2012
г. Съобразно извършеното със същия съдебен акт приспадане на задържане по чл.59
от НК (от 28.11.2012 г. до 19.08.2013 г.), в деня на одобряването на
споразумението, така наложеното наказание, се е явявало изтърпяно изцяло.
5.
С присъда по НОХД № 601/2017 г. на РС – Н., в сила на 03.11.2017 г., на
жалбоподателя са наложени наказания 1 година лишаване от свобода и глоба в
размер на 3 000 лева, за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, извършено на
30.05.2017 г. За изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е определен
първоначален „строг” режим. Съобразно приложената по делото справка за съдимост
и справка от ГД „ИН” № 2140/13.02.2020 г., това наказание е изтърпяно изцяло от
осъдения на 10.09.2018 г. (със зачитане на работни дни в негова полза).
6.
С присъда по НОХД № 1423/2015 г. на СНС, в сила от 27.12.2019 г. на лицето е
наложено наказание 2 години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим,
за престъпление по чл.321, ал.3 вр. с ал.2 от НК, извършено в периода месец
февруари до 12.11.2007 г.
При
горните фактически положения, наказанието глоба по първия, отразен в справката
за съдимост съдебен акт (1), не би могло да се включи в съвкупност с никое от
останалите наказания, тъй като престъпленията, за които те са наложени, са
извършени след като този първи съдебен акт е влязъл в сила и отсъстват
предпоставките на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК. Същото важи и за
наказанията, които са две, по втория акт (2). Те също не биха могли да се
кумулират с онези, наложени по следващите влезли в сила хронологично съдебни
актове, но не биха могли да се кумулират и с наказанието по първия (1) акт,
отново с оглед отсъствието на законовото условие – деянията да са били
извършени, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. За
наказанията по останалите четири акта, от 2 до 6, са възможни няколко варианта
за групиране:
Първи
вариант – да се образува съвкупност между наказанията по 3 и 6 съдебен акт,
като тогава общото, най-тежко наказание ще бъде това в размер на 2 години
лишаване от свобода и от него би подлежало на приспадане наказанието пробация
за срок от 1 година и 2 месеца, при правилото, че три дни пробация се зачитат
за един ден лишаване от свобода (или приспадането ще се равнява на малко повече
от четири месеца и половина). При този вариант извън съвкупността остават
наказанията по 4 и 5 съдебен акт, които е невъзможно да се групират по между
си, нито с останалите, поради неизпълнението на горното условие. Тези две
наказания на практика са изтърпени, т.е. при разглеждания първи вариант,
жалбоподателят би следвало да търпи ефективно лишаване от свобода около година
седем месеца и половина.
Втори
вариант – да се образува съвкупност между наказанията по 4 и 6 съдебен акт,
като общото, най-тежко между тях пак ще бъде в размер на 2 години лишаване от
свобода. При този вариант пък, извън съвкупността остават наказанията по 3 и 5 съдебен акт,
които са изтърпени изцяло. Следователно, ако от общото, най-тежко наказание
хипотетично се приспадне изтърпяното изцяло наказание по 4 акт – 8 месеца и 22
дни, жалбоподателят би следвало да изтърпи наказание лишаване от свобода в
размер на една година и малко над три месеца лишаване от свобода.
Трети
вариант – да се образува съвкупност между наказанията по 5 и 6 съдебен акт,
като общото, най-тежко наказание измежду тях отново ще бъде 2 години лишаване
от свобода, но от него подлежи на приспадане изтърпяното изцяло наказание по 5
съдебен акт от една година, т.е. жалбоподателят ще следва да изтърпи една
година лишаване от свобода. При този вариант, извън съвкупността остават
наказанията по 3 и 4 съдебен акт, като включването им е невъзможно, защото акт
3 е влязъл в сила преди извършването на престъпленията по актове 4 и 5, а акт 4
е влязъл в сила преди извършването на престъплението по акт 5.
Очевидно
е в случая, че кумулирайки наказанията по актовете по двете последни дела: НОХД
№ 601/2017 г. на РС – Н. и НОХД № 1423/2015 г. на СНС, първата инстанция е
избрала най-благоприятния за П. Б. вариант, а искането в жалбата на адв.Р. за
изменение на атакуваното определение, чрез включването в съвкупността и на
наказанията по НОХД № 1546/2010 г. на СРС и по НОХД № 1362/2013 г. на СНС, по
горепосочените аргументи, е категорично неоснователно.
Правилно
е определено общо, най-тежко на лицето ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Увеличаването
на това наказание, съгласно разпоредбата на чл.24 от НК с една година е
справедливо и законосъобразно, понеже в групирането са обхванати наказания,
които са еднакви по вид – лишаване от свобода, увеличението не надвишава общото
наказание с повече от ½ и самото увеличено наказание не надминава сбора
на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид
наказание. Оплакванията в жалбата и в съдебното заседание на въззивната
инстанция срещу приложението на чл.24 от НК се свеждат до прекомерност и
несъобразяване с изминалия период от осъжданията. В жалбата се възразява още,
че по този начин се ревизирала волята на съдилищата – АСНС и ВКС, определили
наказанието по последното дело (чрез намаляване на първоначално наложеното от
СНС), с „неуместни и необосновани” мотиви.
Тези
доводи, настоящият въззивен състав не възприема. Правомощие на всеки съд,
извършващ групиране, е да прецени, налага ли се или не увеличаване на общото
наказание и в какъв размер, при съблюдаване на възможностите по чл.24 от НК.
Ако съдът, решаващ въпроса с общото наказание беше обвързан неотменно с размера
на най-тежкото измежду наказанията, то опцията по чл.24 от НК би била
безпредметна. Мотивите на СНС действително се фокусират върху обществената
опасност на деянието по последния съдебен акт – участие в престъпна група за
трансграничен трафик на наркотици и действително са изложени с доза емоция, но
това не означава, че са неуместни. Напротив, с тях съдът е отчел силно
засегнатите от престъпната проява обществени отношения и е изложил виждането
си, че без увеличаване, не би се постигнала специалната превенция. Аргументът,
че лицето през продължителен период се е занимавало с такъв тип противоправна дейност
и при неадекватно санкциониране, има риск да продължи да се занимава с нея, не
е доказателствено изолиран, защото е видно, че цел на групата за която е бил
осъден Б. по НОХД № 1423/2015 г. са съставлявали нерегламентирани дейности с
наркотични вещества, отново за наркотични вещества същият е бил осъден и по
НОХД № 601/2017 г. на РС – Н., а отделно е бил осъден за участие през 2012 г. и
в друго престъпно сдружение, чийто цели пак са визирали дейности с наркотични
вещества, плюс контрабанда. Разисквайки необходимото увеличаване, съдът е
длъжен да отчита обществената опасност на престъпленията, наказанията по които
попадат в групирането, но няма как да елиминира и личната опасност на
извършителя им, а тя се преценява с оглед съдебното му минало изобщо. Прави
впечатление, че Б. неколкократно се е ползвал от института на споразумението
(което разбира се е негово право), благоприятствайки по този начин съществено
собственото си положение, по начин, по който е трудно да се допусне, че би бил
третиран при осъждане по общия ред. Вярно е, че престъплението по последното
дело е извършено през 2007 г., а делото е било финализирано едва през 2019 г.,
но именно този продължителен срок е станал причина за определяне на такъв занижен
размер наказание на лицето (две години лишаване от свобода), като ползването му
отново за довод против приложението на чл.24 от НК, въззивният съд не споделя,
защото пък престъплението, довело до другата санкция, попадаща в кумулацията, е
извършено в края на 2017 г.
СНС
е пропуснал да присъедини към общото, най-тежко и увеличено наказание (сумарно
три години лишаване от свобода), изцяло или отчасти наказанието глоба в размер
на 3 000 лева, определено по НОХД № 601/2017 г. на РС – Н., по правилото
на чл.23, ал.3 от НК. Присъединяването не е задължително, но при отказ да го стори,
първата инстанция е била длъжна да изложи мотиви за това, а такива липсват. Предвид
обстоятелството обаче, че срещу пропускът не е подаден съответен протест,
определението няма как да бъде ревизирано в упоменатата му част.
Правилно
е приведено в изпълнение – изцяло и отделно, отложеното наказание лишаване от
свобода по НОХД № 631/2005 г. на РС – П., в размер на една година, защото в
определения му три годишен изпитателен срок е било реализирано престъплението
по последния съдебен акт, което е умишлено, от общ характер и е било
санкционирано отново с лишаване от свобода. Доводите против прилагането на
чл.68, ал.1 от НК, базиращи се на изтекла абсолютна погасителна давност по
чл.82, ал.1, т.5, ал.2 и ал.4 от НК, са несъстоятелни. Нормата на чл.82, ал.2
от НК изрично гласи, че давността за изпълнение на наказанието, което е било
отложено по чл.66 от НК, започва да тече от влизане в сила на присъдата или
определението по чл.68 от НК. Следователно, до момента изобщо не е започвал да
тече този давностен срок.
Привеждането
в изпълнение по чл.68, ал.1 от НК и на наказанието глоба в размер на 100 лева,
наложено по НОХД № 631/2005 г. на РС – П. е незаконосъобразно и определението в
тази му част следва да се отмени, защото по цитирания законов текст се привежда
само онова наказание, чието изпълнение е било отложено, т.е. само наказанието
лишаване от свобода.
В
обжалваното определение общо е написано, че на основание чл.25, ал.2 от НК се
приспада изтърпяната част от наказанията по гореописаните дела (има се предвид,
онези включени в групирането, поради съотнасянето на нормата само към
съвкупностите), а така също, че на основание чл.59, ал.1 от НК се приспада,
времето, през което осъденият е бил задържан под стража, без конкретизация на
дадени периоди.
Произнасянията
по чл.25, ал.2 от НК и по чл.59, ал.1 от НК действително са непрецизни, но е
налице възможност за корекция само на първото от тях, като от общото увеличено
наказание се приспадне изтърпяното изцяло наказание по НОХД № 601/2017 г. на РС
– Н., както и изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1423/2015 г. на СНС,
ако се е пристъпило към привеждането му в изпълнение.
В
справката за съдимост, както и в копията на съдебните актове, няма данни за
зачетено предварително задържане по НОХД № 1423/2015 г. на СНС, нито за такова по
НОХД № 631/2005 г. на РС – П., за което е постановено изцяло и отделно
изтърпяване. В справките от НСлС и ГД „ИН” се сочат три периода на задържане,
но два от тях са по досъдебни производства на Софийска районна прокуратура и
Софийска градска прокуратура, които въобще не са свързани с делата, наказанията
по които формират кумулацията, нито онова, чието наказание е приведено по
чл.68, ал.1 от НК. Третото задържане по същите справки е за периода 28.11.2012
г. до 19.08.2013 г., т.е. това е задържането по НОХД № 1362/2013 г. на СНС,
равняващо се на 8 месеца и 22 дни, на колкото възлиза наложеното по делото
наказание, но то отново не се включва в съвкупността.
На
приспадане по чл.59, ал.1 от НК от съда, подлежат само задържанията (респ.
търпяна мярка „домашен арест”), по онези дела, по които се извършва групиране,
респ. се постановява отделно изтърпяване по чл.68, ал.1 от НК, а не изобщо
всички задържания.
Ето
защо, няма как да бъде уважена жалбата, с която се иска зачитане на всички
изброени в нея задържания, още повече, че по делото отсъства въобще официална
информация, че по НОХД № 1423/2015 г. на СНС, П. Б. е бил задържан под стража
една година и шестнадесет дни, както се твърди от защитата. Няма доказателства,
подкрепящи и твърдението в жалбата, за задържане в рамките на 18 дни в периода 29.04.2005
г. до 16.05.2005 г., а още по-малко, че то е относимо към НОХД № 631/2005 г. на
РС – П..
Всякога
обаче, чл.59 от НК може да бъде приложен от прокурора при изпълнение на
наказанието, ако не е бил приложен от съда (чл.417 от НПК), поради което няма
пречка, ако спрямо лицето действително са били упражнявани мерки, ограничаващи
правото му на свободно придвижване, чийто срокове да подлежат на приспадане,
това да стане и на един последващ етап.
Що
се отнася до режима, е следвало СНС да определи първоначален режим, както на
общото, най-тежко и увеличено наказание, така и първоначален режим на приведено
по чл.68, ал.1 от НК наказание. В обжалвания акт е определен първоначален „общ”
режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от НПК, но не е посочено, а и отникъде не
става ясно, този режим за кое от двете наказания се отнася. Пропускът не може
да бъде поправен по никакъв начин от въззивния съд, защото на практика надлежно
произнасяне, което да бъде коментирано, липсва. В този случай, ще следва, след
изпращане на делото в СНС, да се образува ново производство по чл.306, ал.1,
т.2 от НПК, като първата инстанция се занимае конкретно с въпроса за
първоначалния режим на двете отделни наказания, като изрази ясни и
недвусмислени съображения, за кое от тях се отнася първоначалният „общ” режим,
определен с проверявания акт и какъв да бъде първоначалният режим на другото
наказание, за да се даде възможност на страните за инстанционна проверка, ако
не са съгласни с волята му.
С оглед на горното,
Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение от
14.05.2020 г. по НЧД № 54/2020 г. на Специализирания
наказателен съд, IV състав, в частта му относно приложението на чл.68, ал.1 от НК, като:
отменя привеждането в изпълнение на
наказанието глоба в размер на 100 лева, наложено на осъдения П.Г. Б. по НОХД №
631/2005 г. на РС – П.;
произнасянето по чл.25, ал.2 от НК,
да се счита като приспадане от общото, най-тежко и
увеличено наказание, на изтърпяното изцяло наказание по НОХД № 601/2017 г. на
РС – Н., както и на изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1423/2015 г. на
СНС (ако се е пристъпило към привеждането на последното в изпълнение).
СНС да се произнесе отделно в производство по чл.306, ал.1,
т.2 от НПК, за първоначалния режим на двете наказания – общото, най-тежко и
увеличено такова, както и приведеното по чл.68, ал.1 от НК, като изложи съображения,
за кое от тях се отнася първоначалният „общ” режим, определен с акта му,
предмет на настоящото обжалване и какъв да бъде първоначалният режим на другото
наказание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: