Решение по дело №3083/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор Четвърто РУ при ОДМВР – Варна, представляван от юрисконсулт Л. – А., срещу Решение № 1282/5.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110202316/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

В касационната жалба се твърди, че решението на ВРС е постановено при нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК. Неправилно ВРС е приел, че деянието е несъставомерно, тъй като липсва субективен елемент. Налице са субективните и обективните признаци на деянието. Безспорно е установено, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на 22.09.2023 г., на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като М., като приобретател не е пререгистрирал автомобила в двумесечен срок от датата на закупуването му 21.07.2023 г. Съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрация на ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В разпоредбата липсва въведено задължение за уведомяване на собственика, поради което липсата на изрично уведомяване на собственика не води до отпадане на отговорността по чл. 140, ал-.1 от ЗДвП. Водачът е бил наясно с последиците от нерегистрирането в срок. Съгласно справка за нарушител М. е наказван за същото по вид нарушение. Счита, че деянието е съставомерно и при непредпазлива форма на вина. На изложените основания претендира отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП. За с.з. касаторът редовно призован не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – А. А. М., не се явява, не се представлява, не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че в случая районният съд е приложил неправилно закона, доколкото установените по делото факти сочат на извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Моли решението като неправилно да се отмени и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

ВРС е бил сезиран с редовна жалба от А. А. М. срещу гореописаното НП. Съдът е установил от фактическа страна, че на 05.11.2023 г. в 16:36 часа в [населено място], обл. Варна по [улица], посока изхода на селото, М. управлявал собствения си лек автомобил „Ф. п.“ с рег. № [рег. номер], с прекратена на 22.09.2023 год. регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДП за това, че в двумесечен срок от придобиването му автомобилът не бил пререгистриран. По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на РП Варна за отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на ОД МВР Варна, 04 РУП Варна за преценка реализиране на административнонаказателната отговорност. За да отмени НП въззивния съд приел, че НП е издадено от компетентен административен орган, производството е проведено по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, след постановен отказ за образуване на наказателно производство с постановление на прокурор при РП Варна. Приел, че на 22.09.2023 г. служебно била прекратена регистрацията на автомобила, поради неизпълнено от собственика на автомобила на задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. ВРС приел, че не са налице доказателства извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, а автомобила към 5.11.2023 г. е оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места, и с всички документи, съпътстващи неговото управление. Въззивния съд изложил мотиви, че уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - "В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно. " ВРС приел, че липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 във вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП прави деянието несъставомерно. При тези мотиви НП е отменено.

Така постановеното решение е незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата.

На първо място по делото не са ангажирани доказателства, че А. М. е собственик на лек автомобил „Ф. п.“ с рег. № [рег. номер]. Отделно от това липсват доказателства, че производството е проведено по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. В административната преписка се съдържа само постановление от 15.11.2023 г. на прокурор при ВРП, с което е преобразувано разследването по делото от бързо производство в производство по общия ред, но липсва че същото това производство е прекратено или е налице отказ за образуване на наказателно производство. Изясняването на тези факти е от съществено значение за преценка законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство.

Съгласно чл. 107, ал. 2 и ал. 5 от НПК, събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но инстанцията по същество има задължение да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина; всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Т. е. съдът, по силата на закона, има служебното задължение да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност.

Касационната инстанция намира, че посочените по-горе обстоятелства обуславят неизяснена от въззивния съд по безспорен начин фактическа обстановка. Проявявайки пасивност относно събирането на значими за спора доказателства, районният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, които са съществени по своя характер, защото пряко касаят разкриването на обективната истина.

Отделно от това настоящия състав не споделя доводите на ВРС за несъставомерност на деянието / в случай, че М. е собственик на МПС и че е налице прекратяване на наказателното производство от ВРП/. Действително, по делото не са представени доказателства М. да е бил уведомен, или да е узнал по друг начин за извършеното прекратяване на регистрацията. Това обаче не означава, че нарушението не е извършено. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебното прекратяване регистрацията на ППС, за което не е изпълнено изискването да се регистрира в 2-месечен срок от придобиването, става с отбелязване в автоматизираната информационна система. При тълкуване на разпоредбата следва извод, че прекратяването на регистрацията настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, а именно промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечния срок без новият собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика.

Следва да се отбележи, че нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. А на водача собственик на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред, съобразно посочената като нарушена разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Текста на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията и това е така, защото същата е в резултат на виновно неизпълненото задължение от собственика.

Не може да се приеме, че това е законодателен пропуск, тъй като в ал.10 на същия чл.143 от ЗДвП изрично се изисква уведомяване на водача за прекратяване на регистрацията, по отношение на която хипотеза именно е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, на което се е позовал въззивния съд, но настоящия случай не попада в същата. В тази насока е и нормата на чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., в която изрично са посочени случаите на служебно прекратяване на регистрацията, при които съответните компетентни органи дължат уведомяване на собственика на ПС и то на този, вписан в регистъра, като настоящия случай отново не попада сред тях.

Налице са основанията по чл. 348, ал. 1 , т.1 И 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. и това налага решението на Районен съд – Варна да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си задължение да събере и оцени всички относими доказателства, включително доказателства за собствеността на процесното МПС, доказателства за прекратяване на наказателното производство.

Предвид изхода на спора, настоящия съдебен състав не следва да се произнася по исканията на страните за разноски.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1282/5.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110202316/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Варна.

 

Решението е окончателно.