№ 321
гр. Благоевград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500413 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу Решение № 6457/05.02.2021г., постановено по гр.д. № 502/2020г. по описа на РС
Г.Д., в частта му в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от СП. Б. Л., ЕГН
**********, от гр. Г.Д., срещу КР. П. М., ЕГН **********, от гр. Г.Д., за причинени
неимуществени вреди, дължими за причинени му страх, притеснение и безпокойство в
резултат на нанесения му от ответника побой, над уважения от съда размер от 800лв. до
пълния претендиран размер от 5 000лв., както в частта му в която е отхвърлен като
неоснователен предявения иск от СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д., срещу КР. П. М.,
ЕГН **********, от гр. Г.Д., за присъждане на мораторна лихва от деня на причиняване на
вредата- 06.10.2019г., до датата на предявяване на настоящия иск- 08.07.2020г., над
уважения от съда размер от 61.56лв. до пълния претендиран от ищеца размер от 200лв.,
както и в частта на обжалваното решение за разноските, съразмерно на отхвърлената част
от иска, е депозирана въззивна жалба от СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д.- ищец пред
първоинстанционния съд, чрез пълномощника му адв. А.С. Ш..
С въззивната жалба е наведено оплакване за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение, поради неправилното приложение на материалния закон- чл.
52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди. Поддържат се и доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт
1
от събраните по делото доказателства.
Основното оплакване е свързано с доводите наведени с въззивната жалба, че макар съдът въз
основа на събраните по делото доказателства да е приел че на пострадалия са нанесени в
резултат на нанесения му от ответника побой физически и психически увреждания, то съдът
неправилно е определил по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Излагат се с жалбата съображения, че от доказателствата пред първоинстанционния съд по
безспорен начин е установен механизма на увреждането на жалбаподотеля, като деянието е
осъществен чрез нанасяне на силен удар със желязна тръба, нанесен със замах и сила, което
ясно сочи на начина на осъществяването на деликта от страна на деликвента.
Поддържа се с въззивната жалба че от събраните пред първоинстанционния съд гласни
доказателства следва да се приеме за установено и доказано, че около две седмици
въззивника Л. не е излизал от къщи, както поради това че главата го боляла и се налагало да
пие болкоуспокояващи лекарства, така и поради обстоятелството че е изпитвал страх и
притеснение да напуска дома си, поради това че за извършителя КР. П. М. било известно
сред обществото, че е конфликтна личност, като жалбоподателят се опасявал от ново
нападание. Отделно Л. изпитвал дискомфор и от това, че по това време на главата му е
имало видим белег от раната, която е получил в окосмената част на главата от удара,
нанесен от въззиваемия М.. В тази връзка наведени са възражения с въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е кредитирал свидетлеските показания на свидетелите близки
на пострадалия Л., досежно обстоятелството че той продължителен период от време се е
страхувал да напуска дома си, който страх, притеснение и безпокойство е бил предизвикан
от опасенията за ново нападание от страна на КР. П. М., а е обсъждал само свидетелските
показания на останалите свидетели по делото, които сочат че са виждали С.Л. да излиза от
къщи.
Навадени са с въззивната жалба правни доводи, както и цитирана съдебна практика във
връзка със „справедливото” определяне от съда на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като твърди се че в
настоящия случай съдът неправилно е приложил материалния закон, като определеното по
справедливост обезщетение за претърпени неимуществени вреди е изключително ниско по
размер, като съдът не е съобразил характера и степента на полученото увреждане,
продължителността и интензитета на претърпените от пострадалия болки в резултат на
нанесения му побой от ответника, като не са отчетени емоционалния и психически
дистомфорт, които пострадалият е преживял в резултат на причинените му травми, като се
поддържа с жалбата че за репарирането на причининените на ищеца имуществени и
неимуществени вреди, съответства напълно претендираната сума от 5 000лв.
Оспорва се първоинстационното решение и в частта му, в която съдът е отхвърлил частично
предявения иск за мораторни лихви, който като акцесорен е обвързан от сумата която следва
2
да се присъди като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Обжалваното решение в частта му за разноските се обжалва по размер, доколкото твърди се
че пред първоинстационния съд е направено от ищцовата страна възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответника по делото, но
първоинстанционният съд не е обсъждал така направеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК
и не се е произнесъл по него.
Поради изложените съображения, иска се от съда с въззивната жалба да отмени като
неправилно обжалваното решение на РС Благоевград в частта му в която иска по чл. 45 от
ЗЗД е бил отхвърлен, поради неправилното приложение на материалния закон и вместо него
да постанови друго справедливо решение, с което да уважи изцяло предявения иск и за
пълния му претендират пред първоинстанционния съд размер, ведно с всички законови
последици от това.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от насрещната страна- КР. П. М., ЕГН **********, от гр. Г.Д.- ответник
пред първоинстанционния съд, чрез пълномощника му адв. В.А. А..
С писмения отговор се оспорва въззивната жалба като неоснователна, като се иска от съда
да остави същата без уважение, тъй като оплакванията не се подкрепят от събраните пред
РС Г.Д. доказателства.
Изказва се становище че оплакването че първоинстационния съд е направил неточен анализ
на събраните доказателства е неоснователно. Така поддържа се че правилно съдът не е
ценил свидетелските показания на свидетелите Л. и Мутиев досежно състянието на
пострадалия след нанесения му побой и получените от него увреждания, тъй като в тази част
същите са нелогични и противоречиви, а освен това същите следва да се обсъждат като
вероятно заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК. Поддържа се с писмения отговор на
въззивната жалба, че при доказването на състоянието му след получените увреждания,
ищецът СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д., дори е проявил процесуална пасивност- нито
свидетелските показания в тази насока са пълни и обективни, нито е направено искане за
назначаване на експертизи. Не са представени и писмени доказателства, с което да се
удостоверява извършвано от пострадалия лечение, приемане на лекарства или медикаменти,
консултация със специалисти лекари и др. В тази насока становището на въззиваемия чрез
неговия пълномощник е че предявения иск за ниумеществени вреди е следвало да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
Оспорва се с отговора на исковата молба предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
по основание, като се възразява че са останали неустановени при пълно и главно доказване
част от елементите на фактическия състав изпълващ нормата на непозволеното увреждане-
3
така твърди се че е останала недоказана нанесената вреда- увреждането на пострадалия, като
в тази насока е бил представен и приет като доказателство по делото само амбулаторен лист
с № 1379 от 08.10.2019г. в който са описани нараняванията и уврежданията като вид и
разположение по тялото, без същият да е отразен в регистрите на лечебното заведение. Не е
направено искане и не е разпитан като свидетел лекаря установил нараняванията, а
свидетелските показания събрани по делото за състоянието на пострадалия след сбиването
са непълни, противоречиви и нелогични, като не подкрепят убедително представените
писмени такива. В този смисъл изказва се становище с писмения отговор на въззивната
жалба, че недоказана е останала по делото и причинно следствената връзка между
настъпилите увреждания и действията на ответника по делото- КР. П. М., ЕГН **********,
от гр. Г.Д., поради липса на направено искане за назначаване на съдебно медицинска
експертиза от ищцовата страна.
Оспорва се оплакването наведено с въззивната жалба, за това че определеният от съда
размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, присъден с обжалваното
решение на РС Г.Д. е твърде нисък. Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба,
че не са доказани обстоятелствата, които съдът следва да преценява при всеки конкретен
случай, при съобразяване на константната съдебна практика при приложението на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не са установени и доказани по делото, какво време е било
необходимо за възстановяването на пострадалия от получените от него увреждания, както и
какъв дискомфорт във връзка с личния му живот пострадалия е претърпял след получените
от него увреждания. Твърденията на част от свидетелите че същият не е излизал от къщи в
продължение на две седмици са били опровергани от свидетелските показания на другите
свидетели, които сочат че същият веднага след инцидента е започнал да излиза от къщи и е
разхождал кучето си. Твърденията на свидетелите че Л. е приемал лекарства и медикаменти,
не се потвърждават по делото от нито едно писмено доказателство. Възразява се, че не е
изяснен докрай механизма на увреждането, като се твърди от въззиваемата страна, че е
имало сбиване, от което наранявания са настъпили и за ответника по делото, като няма
начин те да са получени при друг повод или да са измислени. Обръща се внимание на съда,
че лицата които са се сбили са били употребили значително количество алкохол и са
събрани доказателства че са били пияни. Възразява се с писмения отговор на въззивната
жалба, че на са събрани и други доказателства, сочещи за това че е бил сериозно смутен
начина му на живот и ежедневие, които имат значение за определяне размера на дължимото
обезщетение, поради което се иска от съда да остави въззивната жалба без уважение, като се
претендират от въззиваемата страна и направените пред настоящата въззивна съдебна
инстанция разноски по делото.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за редовна и допустима, като подадена в срока за
обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес и насочена
срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.
Писменият отговор е депозиран по делото от легитимна страна, имаща право на отговор
4
съобразно разпоредбата на чл. 263 от ГПК, като е редовен откъм съдържание, своевременно
е депозиран по делото- в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде
съобразен от въззивния съд при постановяването на въззивното решение по делото, с оглед
на наведените доводи от въззиваемата страна.
В пледоариите си при устните състазения по делото, пред настоящата съдебна инстанция,
пълномощниците на страните по делото поддържат доводите си наведени с исковата молба
и писмения отговор на същата.
С писмено становище представено по делото в дадения от съда срок, пълномощникът на
въззивника- адв. Ш. поддържа оплакванията с въззивната жалба, както и доводите за
допуснато нарушение на материалния закон- чл. 52 от ЗЗД от първоинстанционния съд, за
„справедливото“ обезщетение на пострадалия за претърпените от него страх, притеснение и
безпокойство, като се поддържа че определения размер от 800лв. като паричен еквивалент за
тяхното обезщетяване, е силно занижен. Поддържа се че при изяснен по безспорен начин
механизъм на настъпване на уврежданията и начин на тяхното причиняване/чрез силен удар
по главата на пострадалия/, първоинстанционният съд не е съобразил всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, съответно претърпените от него болки и страдания,
изпитания страх, притеснение и безпокойство, които в своята съвкупност съставляват
цялостната представа за претърпените от Л. негативни емоции и дискомфорт за
продължителен период от време след осъществяването на деликта, от който за него са
настъпили увреждания в областта на главата и тялото.
За да осъществи правомощията си на въззивна съдебна инстанция, съставът на ОС
Благоевград съобрази следното:
Предявени са пред РС Г.Д. осъдителни искове с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, от СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д., ул. „С“ № 14, срещу КР. П. М., ЕГН
**********, от гр. Г.Д., ул. „Т.А.“ № 25, за осъждане на ответника за сумата от 5 000 лева-
неимуществени вреди, за причинените на пострадалия страх, притеснение и безпокойство
отнанасените му увреждания от ответника, както и за сумата 200лв., съставляваща
мораторна лихва, дължима се с оглед наличието на причинени вреди и дължимостта на
обезщетението за тяхното репариране, считано от деня на причиняването на деянието-
06.10.2019г. до датата на предявяване на настоящия иск пред съда- 18.07.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимото.
Сочи се с ИМ пред първоинстанционния съд, че на ищеца СП. Б. Л., на 06.10.2019г., около
21.00 часа вечерта, в заведение „Б.Т.“, находящо се в гр. Г.Д., на ул. „С.г.“ № 3, е бил
нанесен удар с метална тръба в областта на главата от ответника КР. П. М., , в резултат на
който на пострадалия са били нанесени следните телесни увреждания: 1. Разкъсно-контузна
рана в теменната част на главата с размери 3 см., с изразено кървене; 2. Хематом в областта
5
на дясната раменна област със синьо-ливаден оттенък и 3. Хематом в областта на дясната
бедренна кост със синьо- ливаден оттенък.
Иска се от съда да бъде присъдено обезщетение по справедливост за претърпените в
резултат на нанесения удар неимуществени вреди от страна на пострадалия СП. Б. Л., за
претърпените от него страх, притеснение и безпокойство от нанесените му увреждания от
страна на ответника, както и заплащане на лихва върху претендираната сума, считано от
деянието до окончателното изплащане на дължимото.
Ответника КР. П. М., чрез пълномощника си по делото адв. А., в срока за отговор на ИМ по
чл. 131 ГПК, е оспорил предявените искове. Възразил е пред състава на РС Г.Д. разглеждащ
делото като първа съдебна инстанция, че не е осъществено противоправното деяние което се
твърди от ищеца с исковата молба, като е наведено възражения за съпричиняване, тъй като
се твърди че ищецът заедно с неговия баща и приятел, които са присъствали в питейното
заведение, са отвърнали на удара и е станало сбиване, при което е пострадал и самия
ответник. С писмения отговор на исковата молба се оспорва е наличието на причинно
следствена връзка между получените увреждания на ищеца и нанесени удари от страна на
ответника. Оспорва се и размера на исковата претенция за неимуществени вреди, като се
възразява че същата е значително завишена и на покрива критериите за „справедливо“
обезщетяване на неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, ако такива в
дейсвтителност са докажат по делото.
Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства и са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетели по искане на страните.
С обжалваното Решение № 6457/05.02.2021г., постановено по гр.д. № 502/2020г. по описа на
РС Г.Д., първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел за
доказано наличието на деликт по чл. 45 от ЗЗД, като е приел за установен механизма на
увреждане на пострадалия- чрез нанясане на удар от ответника с метална тръба в областта
на главата, както и наличието на причинно следствена връзка между нанесения удар и
получените от ищеца увреждания. Първоинстанционният съд е счел за недоказано
възражението за съпричинявяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като е
оставил така направеното възражение без уважение.
При определянето на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по
„справедливост“ на осн. чл. 52 от ЗЗД, съставът на РС Г.Д. с обжалваното решение е отчел
начина на увреждането, преживения от пострадалия физически и психически дисконфорт и
като е съобразил че се претендира обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи
изпитаните от пострадалия страх, притеснение и безпокойство от последващи атаки и
наранявания от страна на дееца, първоинстанционният съд с решението си е уважил
предявения осъдителен иск за сумата от 800лв., като за частта над уваженото от съда до
размера претендиран с исковата молба от 5000лв., съдът е намерил иска за неимуществени
вреди за неоснователен и го е отхвърлил.
6
Съдът е уважил съразмерно и предявения иск за мораторни лихви от датата на увреждането,
до датата на сезиране на съда с исковата молба, като съразмерно на уважената и
отхвърлената част от иска е присъдил на страните разноските по делото пред първата
съдебна инстанция.
Съставът на ОС Благоевград, в правомощията си на въззивна съдебна инстанция, след
самостоятелен анализ и оценка на събраните пред първоинстанционния съд писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства,
установени са обстоятелствата при които е осъществен деликт- увреждането на пострадалия
ищец СП. Б. Л.. На 06.10.2019г. той заедно с баща си и свидетеля С.М. е бил в заведение
„Б.Т.“, находящо се в гр. Г.Д., на ул. „С.г.“ № 3. Около 21.00 часа вечерта били разменени
реплики с КР. П. М., който се противопоставил на искането силата на музиката да бъде
намалена. След като исканията на М. не били удовлетворени, той напуснал заведението,
като се заканил на С.Л. и на неговия баща, че „ще ги смъкне“. След известно време КР. П.
М. се завърнал в заведението заедно с брат си и като се приближил изотзад и отстрани на
пострадалия, КР. П. М. нанесъл силен удар с желязна тръба в областта на главата на СП. Б.
Л.. М. който бил употребил значително количество алкохол се опитал да ненесе и втори удар
с желязната тръба, но Б Л. успял да го хване за ръката и да предотврати нови удари по
неговия син.
В резултат на нанесения удар с желязната тръба, на СП. Б. Л. били приченине увреждания 1.
Разкъсно-контузна рана в теменната част на главата с размери 3 см., с изразено кървене; 2.
Хематом в областта на дясната раменна област със синьо-ливаден оттенък и 3. Хематом в
областта на дясната бедренна кост със синьо- ливаден оттенък./медицинско свидетелство №
58 от 07.10.2019г. издадено от д-р хирург В.Д. в Медицински Център Г.Д./.
За нарушаването на обществения ред в бара на 06.10.2019г., на КР. П. М. и на СП. Б. Л. са
били съставени акт и НП за административно нарушение, като са им били наложени
административни наказания – ГЛОБА в размер на 100лв. Няма данни съставените НП да са
били обжалвани пред административния съд.
Свидетелите Б Л. и С.М. в показанията си пред първоинстанционния съд сочат че с нищо не
са предизвикали М. и не са го заплашвали и отправяли към него остри реплики.
Нападението било извършено внезапно и без предупреждение, като М. нанесъл силен удар с
желязната тръба в областта на главата на С.Л., при което желязната тръба се плъзнала и така
пострадалия бил наранен и в областта на рамото и дясното бедро. Тези свидетели сочат че са
попречили на К.М. да продължи да наняс удари и след като го повалили на земята, той
станал и си тръгнал. Не сочат между тях и М. да е станало сбиване и разправия в бара с по-
тежки последици.
7
Свидетелите К и А са свидетели, които не са преки очевидци на случилото се и техните
показания са косвени- от това което са чули да се говори от други хора които са били в бара.
Свидетелят К живее наблизо до заведението. Чул разправия и шум и като влязъл в бачето,
видял К.М. и брат му, като първия бил на земята. Свидетелят чул от други хора там, че
разправията била между С. и Кр, но не присъствал на сбиване между тях. Вдигнали К.М. и
го изнесли от бара, като той накуцвал.
Свидетелката А, която живее с К.М. на семейни начала видяла вечерта на 06.10.2019г. че в
„Б.Т.“ се събират хора, отишла да види какво се случва и видяла Кр на земята. Имал рани по
ръката, както и белези по корема, които видяла когато се прибрали заедно в къщи. На
следващия ден Кр бил прегледан от лекар. Свидетелката сочи в показанията си, че
въззиваемия страда от диабет, като състоянието му се влошило след този случай.
Свидетелката А в показанията си твърди, че 1-2 дни след инцидента, видяла С.Л., който вече
нямал нито следа от нараняване или превръзки, да посещава дома на приятелката си, която
живее в съседство с А.
Въз основа на събраните пред състава на РС Г.Д. писмени и гласни доказателства, съдъте е
приел за доказано осъществяването на деликт по чл. 45 ал.1 от ЗЗД, осъществен чрез
противоправно деяние от страна на ответника КР. П. М., като съдът е приел че в резултат на
нанасяне на удар с желязна тръба по главата на пострадалия, в причинно следствена връзка с
осъщественото деяние, са настъпили увреждания за СП. Б. Л.- 1. Разкъсно-контузна рана в
теменната част на главата с размери 3 см., с изразено кървене; 2. Хематом в областта на
дясната раменна област със синьо-ливаден оттенък и 3. Хематом в областта на дясната
бедренна кост със синьо- ливаден оттенък., които са установени с медицинско свидетелство
от лекар хирург. Изводите на първоинстанционния съд са, че събраните писмени и гласни
доказателства, не опровергават презумцпията за виновност на ответника КР. П. М., по
смисъла на чл. 45 ал.2 от ЗЗД, поради което ответникът КР. П. М. дължи репарирането на
всички вреди, които е нанесъл виновно на СП. Б. Л..
С обжалваното Решение № 6457/05.02.2021г., постановено по гр.д. № 502/2020г. по описа на
РС Г.Д., са приети за доказани механизма на осъществяване на деянието, неговата
противоправност и причинно следствената връзка с настъпилите увреждания на
пострадалия СП. Б. Л., като срещу тази част на първоинстанционното решение не е било
падавана въззивна жалба, поради което същото е влязло в законна сила.
Предмета на въззивна проверка по настоящото дело е очертан от въззивната жалба на
пострадалия СП. Б. Л., чрез пълномощника му адв. Ш., с която се оспорва частта от
първоинстанционното решение, с която е отхвърлен иска по чл. 45 ал.1 от ЗЗД, досежно
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, над уважения от съда размер
от 800лв. до пълния размер на имуществената претенция от 5 000лв.
Относно размера на претендираните от пострадалия въззивник неимуществените вреди,
8
съставът на ОС Благоевград, приема следното:
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Безспорно
от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението са видът и тежестта на
отделните негативни изживявания на пострадалия. В понятието „неимуществени вреди“,
според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята съвкупност представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативното отражение
на психиката, но и в социялния дискомфорт на пострадалия за определен период от
време./Решение № 160 от 15.03.2021г. по гр. д. № 96/2020г. на ВКС, III гр.о. на ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му- в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Освен от оплакванията наведени с
жалбата, съдът винаги е обвързан и от обема на поисканата защита с исковата молба по
делото, която в своята съвкупност от обстоятелствена част и заявения петитум, очертава
предметния обхват на търсената съдебна защита.
При определяне на това заместващо обезщетение за репариране на претендираните
неимуществени вреди от страна на пострадалия СП. Б. Л., следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт причинените от въззиваемия КР. П. М. вреди са
свързани преди всичко с емоционалното и психическото състояние на пострадалия СП. Б.
Л., вследствие на нанесения му удар с желязна тръба в областта на главата, изразяващи се в
уплах, стрес и тревожност, притеснение да излиза навън, поради това че ответника е бил
известен с конфликтния и отмъстителен характер и пострадалият се опасявал от ново
нападение над личността му при последващи срещи с М.. В тази връзка правилно е
съобразено и от първоинстанционния съд, че с исковата молба не се претендира
обезщетение за претърпените от СП. Б. Л. болки и страдания от получените увреждания по
главата и тялото.
Неоснователни са възраженията наведени с отговора на въззивната жалба, че въз основа на
събраните по делото доказателства не се установяват негативните емоции изживявани от
пострадалия СП. Б. Л. след увреждането му. Свидетелските показания на свидетелите Б Л. и
С.М., макар и заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК следва да бъдат кредитирани в
тази насока, като въз основа на тях се установява, че СП. Б. Л. в продължение на около две
седмици след увреждането му, е избягвал да излиза извън дома си, както поради това че
9
имал главобол и чувствал физически дискомфорт, но най- вече поради това че в същият
имало страх, притеснение и безпокойство, причинено от вероятността ответника КР. П. М.
да извърши ново нападение над него, тъй като същият бил известен с отмъстителния си и
конфликтен характер.
Твърдените с исковата молба негативни емоционални изживявания на СП. Б. Л., причаната
за която е опасението от възникването на нови конфликти между него и КР. П. М., не може
да се приеме че са опровергани от свидетелските показания на останалите двама свидетели.
Това че свидетелката А е видяла СП. Б. Л. да посещава дома на приятелката му, 1-2 дни след
инцидента, не опровергава твърденията наведени от ищцовата страна по настоящото дело-
че пострадалият е изпитвал страх и притеснения от нови срещи с КР. П. М. извън дома му,
поради опасения за нови конфликти и спречквания, които очевидно Л. се е опитвал да
избегне.
При липса на потърсено с исковата молба обезщетение за претърпените болки и страдания
от нараняванията на СП. Б. Л., в резултат на получените от него увреждания в областта на
главата и тялото, въззивният съд счита че психологическите последици за увредения, техния
интензитет и продължителност, не водят на извода за дълбоки психични проблеми
възникнали за пострадалия от осъщественето спрямо него противоправно нападение от
дееца КР. П. М., нито са свързани със значителен личен дискомфорт/невъзможност да се
обслужва сам, проблеми с придвижването без чужда помощ, дълго заздравяващи рани,
шинирани и обездвижени крайници и др./, като вредите се изразяват преди всичко в страх и
опасения на пострадалия от възникване на нов физически конфликт с М., които са го
мотивирали за определен период от време да се въздържа от това да напуска дома си и да се
движи по улиците на населеното място в което живее. Пред първоинстанционния съд не е
било поискано назначаването на съдебно психиатрична или психологична експертиза и не
се установява у пострадалия да е развито в резултат на претърпения инцидинт
постравматично стресово разстройство или друго психично разстройство, което да дава
основание за увеличаване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
за претърпените страх, притеснение и безпокойство от пострадалия СП. Б. Л., получени като
резултат от увреждането причинено му противоправно и виновно от въззиваемия КР. П. М..
Настоящият състав на ОС Благоевград намира, че определеното обезщетение за репариране
на претенедираните неимуществени вреди на ищеца по делото, присъдени с обжалваното
решение на РС Г.Д., покрива критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и във
връзка с установената съдебна практика, поради което въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК следва първоинстанционното Решение №
6457/05.02.2021г., постановено по гр.д. № 502/2020г. по описа на РС Г.Д., да бъде
потвърдено от въззивния съд като правилно и обосновано, в частта му в която съдът е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, над уважения от съда размер
от 800лв. до пълния претендиран размер от 5 000лв.
10
Не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и в частта му, в която е
отхвърлен като неоснователен предявения акцесорен иск от СП. Б. Л., ЕГН **********, от
гр. Г.Д., срещу КР. П. М., ЕГН **********, от гр. Г.Д., за присъждане на мораторна лихва от
деня на причиняване на вредата- 06.10.2019г., до датата на предявяване на настоящия иск-
08.07.2020г., над уважения от съда размер от 61.56лв. до пълния претендиран от ищеца
размер от 200лв. Съдът служебно и изчислил размера на дължимата мораторна лихва за
посочения в исковата молба период, като е извършил изчисленията на базата на уважената
от съда главница за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800лв.
С оглед на изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция, следва да бъде
осъден въззивника СП. Б. Л., да заплати на въззиваемия КР. П. М., сумата 350лв. за
адвокатско възнаграждение за пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6457/05.02.2021г., постановено по гр.д. № 502/2020г. по
описа на РС Г.Д., в обжалваната му част, в която съдът е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, над уважения от съда размер от 800лв. до пълния
претендиран размер от 5 000лв., както и в частта му в която е отхвърлен като
неоснователен предявения иск от СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д., срещу КР. П. М.,
ЕГН **********, от гр. Г.Д., за присъждане на мораторна лихва от деня на причиняване на
вредата- 06.10.2019г., до датата на предявяване на настоящия иск- 08.07.2020г., над
уважения от съда размер от 61.56лв. до пълния претендиран от ищеца размер от 200лв.
ОСЪЖДА СП. Б. Л., ЕГН **********, от гр. Г.Д., ул. „С“ № 14, да заплати на КР. П. М.,
ЕГН **********, от гр. Г.Д., ул. „Т.А.“ № 25, сумата 350лв. за адвокатско възнаграждение за
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11