Р Е Ш Е Н И Е
260011/8.1.2021г.
гр.Варна, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 3952 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от М.П.М. от гр.П*
срещу Наказателно постановление № 20-0819-002987/25.08.2020г. на началник група
към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, както и административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че не е съзнавал, че е станал участник в
произшествие. Намира, че описанието на второто нарушение не отговаря на
обективната действителност и на цитираните в АУАН законови разпоредби.
Поддържа, че е налице несъответствие между описанието на това нарушение в
обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма. Счита, че е
нарушено правото му на защита, тъй като в АУАН и в НП не са изложени всички
обстоятелства, които са част от състава на деянието. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично; представлява се от адв.Р.И., която поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 01.05.2020г.
жалбоподателят управлявал в гр.Варна лек автомобил марка „Ауди А3” с рег.№ *
Около 22,25ч. същият посетил бензиностанция „ВМ Петролиум“,
намираща се на бул.“С*“ в гр.Варна, за да зареди автомобила с гориво. След като
съобщил на съответния служител какво количество гориво иска да закупи,
жалбоподателят се насочил към касите, където заплатил дължимата сума. След това
същият се върнал до автомобила, който все още бил с поставен шланг за
зареждане. Без да се увери, че „пистолетът“ за зареждане с гориво е изваден, М.
привел автомобила в движение, при което шлангът се скъсал. Жалбоподателят
спрял, за да може служителят на бензиностанцията да извади „пистолета“ за
зареждане с гориво и останал за известно време на територията на
бензиностанцията, след което потеглил, без да изчака пристигането на полицейски
служители. По-късно, след възпроизвеждане на запис от охранителна камера, на
който бил закрепен регистрационния номер на автомобила, жалбоподателят бил
издирен и призован да се яви в РУ Провадия при ОД на МВР-Варна. На 26.05.2020г.
той попълнил декларация за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, в
която посочил, че на процесната дата лично е
управлявал автомобила- собственост на неговия баща П* М.П.. Във връзка с тези
констатации на 28.06.2020г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя за това, че не се е убедил, че пистолетът за
зареждане на гориво от 4-та колонка не е разкачен и е
потеглил, с което му е нанесъл материални щети, както и за това, че не е
останал на място да установи какви са последиците от ПТП. Актът бил съставен в отсъствието
на нарушителя; впоследствие бил предявен и подписан с обяснения относно
невъзможността да представи контролен талон.
Писмени възражения били депозирани
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от
наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 25.08.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на М.М.
била наложена глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за един месец за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от
разпита на свидетелите С.П.Ф. и К.Х.Д., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните
свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата
се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, тъй като не са
се е намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи
от твърденията си, при което показанията им следва да бъдат счетени за
обективни и правдиви. Показанията на св.Ф. са от решаващо значение за
фактическите изводи на съда, тъй като същият лично е възприел видеозапис от
охранителна камера на бензиностанцията, отразяващ настъпването на
произшествието и действията на жалбоподателя. Твърденията на Ф. напълно кореспондират
на данните, съдържащи се в приложения Протокол за ПТП, изготвен от друг
полицейски служител, в който са описани причинените от инцидента щети. Св.Д.
няма конкретни спомени за случая, но предоставя информация за организацията на
работа на бензиностанцията.
В жалбата се твърди, че М. не е
разбрал за причиненото ПТП и не е възприел причиняването на материални щети. Съдът не намира основания да се съгласи с твърденията на
жалбоподателя, доколкото същите не са подкрепени от никакви конкретни
доказателства. Напротив, от приложените обяснения на лицето Г.С. (служител на
бензиностанцията) и от обясненията на самия жалбоподател, дадени на
26.05.2020г. и ценени в качеството им на писмени доказателства, се установява,
че М. е възприел настъпването на инцидента и е спрял, за да бъде изваден „пистолета“
за зареждане от резервоара на автомобила му. При това положение съдът приема за
недоказани и голословни фактическите твърдения на жалбоподателя. Същите
очевидно представляват защитна версия, която поради липсата на подкрепящи я
доказателства не разколебава изводите на съда за безспорна установеност на
изложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Разпоредбата на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава
участниците в
движението с поведението си да не създават опасности и пречки за движението,
да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди. От събраните по делото доказателства е видно,
че в резултат от действията на жалбоподателя е бил скъсан маркучът на колонка
за зареждане с гориво, т.е. били са причинени имуществени вреди. Действително,
съдът приема за достоверни твърденията на жалбоподателя, че не е съзнавал, че
„пистолетът“ за зареждане с гориво не е изваден от резервоара на автомобила. На
административно наказване обаче подлежат и непредпазливите деяния, а в случая
съдът намира, че водачът е действал по непредпазливост под формата на небрежност,
тъй като е бил длъжен и е могъл да се увери, че може да потегли
безпрепятствено, за да не причини настъпването на щети. Доколкото М. не е
изпълнил това свое задължение, съдът приема, че той действително виновно е
нарушил нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказващият орган правилно е издирил приложимата
санкционна разпоредба за това нарушение и е наложил сакнция
по реда на чл.185 от ЗДвП, предвиждащ санкция за нарушение на този закон
и на издадените въз основа на
него нормативни актове, за което
не е предвидено друго наказание.
Съдът счита също и че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП като участник в ПТП, при което са
причинени имуществени вреди. Посочената разпоредба задължава участниците в пътнотранспортно
произшествие, без да създават
опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са последиците
от произшествието. Понятието "пътнотранспортно
произшествие" е дефинирано в §6, т.30 от ДР на ЗДП като събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални
щети. В случая скъсването на маркуча за зареждане на гориво несъмнено
представлява материална щета, поради което инцидентът следва да бъде
квалифициран именно като пътнотранспортно произшествие. В практиката си също така ВАдмС е категоричен,
че разпоредбата
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява задължение на водачите – участници в ПТП, да
останат на мястото на произшествието за установяване на последиците от него. В този смисъл изрично е решението по касационно административнонаказателно дело №
2988 по описа за 2016 година, постановено по аналогичен случай, в което се приема и
че при скъсване на маркуч на бензиноколонка е налице ПТП, при което са
причинени имуществени вреди.
След като М., при потеглянето си от бензиностанцията, е причинил ПТП,
довело до настъпването на материални щети (поради което се явява участник в ПТП
по смисъла на §6, т.27 от ДР на ЗДвП), но не е останал на мястото на инцидента,
за установяване последиците от него, той несъмнено е осъществил състава на
нарушение по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП. За второто от описаните в НП нарушения жалбоподателят
правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП,
предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като
участник в ПТП, какъвто е и процесният случай.
Независимо от
изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при провеждането
на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до отмяната на атакуваното
наказателно постановление. Съдът констатира, че
актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, като последният изобщо не е бил
поканен да се яви за
съставяне на АУАН. В този смисъл изрично са показанията
на св.Ф. (л.20). Според
императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя
в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на
цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не
може да се
намери или след покана не
се яви за
съставяне на акта. От показанията на
свидетеля се установява, че причината за съставянето
на акта в отсъствие на жалбоподателя
не е била невъзможността същият да бъде намерен,
а установена практика, прилагана
когато нарушителят е от друг град. При това положение съдът намира, че е налице
нарушение на процесуалните правила, което е особено съществено, тъй като жалбоподателят не е бил поканен
да се яви
за съставяне на АУАН, а такъв е бил съставен незаконосъобразно
в негово отсъствие. В практиката
на съдилищата последователно се третира като съществено
процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични
условията за това (В този смисъл е например решението по КНАХД №2502 по описа на ВАдмС за 2020 г. и мн.др.). Описаният порок е довел до накърняване на правото на
защита на жалбоподателя и обуславя отмяната на атакуваното
наказателно постановление на посоченото основание.
С оглед изхода на
делото и направеното в жалбата съответно искане, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на М.М. следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
за процесуално представителство. В случая възнаграждението е под минималния
размер, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр.
чл. 7,
ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-0819-002987/25.08.2020г. на
началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на М.П.М. от
гр.П., ЕГН:**********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП, както административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
След влизане в
сила на съдебното
решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.