Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Козлодуй, 29.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 1043 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова
молба от „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. А.К., срещу Г.К.Я., ЕГН **********,
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 842,77
лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL408973/10.06.2008 г., сключен с
„Юробанк България” АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 454 от 08.06.2017 г. по ч.
гр. д. № 663/2017 г. по описа на РС – гр. Козлодуй.
Ищецът
твърди, че на 10.06.2008 г., в гр. Враца, между „Юробанк И Еф Джи България” АД
като заемодател и ответницата Я. като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № FL408973/10.06.2008 г., по силата на който заемодателят е предоставил
на кредитополучателя за временно и възмездно ползване сумата от 1 500 лева. На
08.04.2014 г. между „Юробанк И Еф Джи България” АД и ответницата е сключено
допълнително споразумение към посочения договор за кредит, съгласно което ответницата
Я. е признала, че към датата на подписване на споразумението общият размер на
дължимите суми по договора е 1 067,64 лева. След преустановяване на плащанията
по споразумението остатъкът от дължимата сума е в размер на 842,77 лева, а
крайният срок за издължаване съгласно споразумението е 10.02.2017 г.
В исковата молба се сочи
още, че по силата на Договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г. между цедента
„Юробанк България” АД и цесионерът „Е.М.” ЕООД, цедентът е прехвърлил вземането
си срещу Г.К.Я. на „Е.М.” ЕООД. Твърди се, че длъжникът е
уведомен, че кредитор
спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е цесионерът „Е.М.” ЕООД. За събиране на претендираното
вземане цесионерът е
подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа което е образувано ч. гр. д. № 663/2017 г. по описа
на Районен съд –
гр. Козлодуй и в
производството е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
454/08.06.2017 г. Срещу издадената заповед ответницата е подала възражение в
срока по чл. 414 ГПК, с
оглед на което ищецът е предявил настоящия иск, като се иска да бъде признато
за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 842,77 лева – главница
по Договор за потребителски кредит № FL408973/10.06.2008 г., сключен с
„Юробанк България” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 454 от 08.06.2017 г. по ч.
гр. д. № 663/2017 г. по описа на РС – гр. Козлодуй, както и да бъдат присъдени
разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г.К.Я.
е подала писмен отговор, с който признава иска по основание и размер.
Ответницата признава всички изложени в исковата молба фактически твърдения и не
оспорва задължението си към ищцовото дружество в общ размер на 842,77 лева.
Иска съдът да постанови решение, с което да разсрочи задължението на равни
месечни вноски в размер на 30 лева, считано от м. 01.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението.
В първото съдебно
заседание ищцовото дружество заявява искане за постановяване на решение при
признание на иска, като сочи, че не възразява задължението да бъде разсрочено
по посочения в отговора на исковата молба начин. Претендира разноски в размер
на общо 50 лева, представляващи платени държавни такси в заповедното и в настоящото
исково производство.
Назначеният по реда на
ЗПрП процесуален представител на ответницата Я. – адв. Г.Б. оспорва предявения
иск, като излага съображения, че извършената цесия не е надлежно съобщена на
длъжника Я., поради което няма действие по отношение на нея. Заявява, че в
случай че съдът уважи предявения иск, то следва да се съобрази с посочения в
отговора на исковата молба начин на разсрочване на задължението.
Съдът, след като обсъди
наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С отговора на исковата
молба ответникът Г.К.Я. изрично признава по основание и размер предявения срещу
нея иск за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 842,77 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № FL408973/10.06.2008 г., сключен с
„Юробанк България” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 454 от 08.06.2017 г. по ч.
гр. д. № 663/2017 г. по описа на РС – гр. Козлодуй.
В съдебно заседание
упълномощеният от ищеца процесуален представител адв. К. заявява искане за
постановяване на решение при признание на иска съгласно чл. 237 ГПК. По
аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК, съдът, като взе предвид, че признатите
субективни материални права не противоречат на закона и добрите нрави, като
признатото правоотношение е в разпоредителна власт на ответника, както и че е
направен изрично искане от страна на ищеца, намира, че са налице условията за
постановяване на решение при признание на иска, като по аргумент от чл. 237,
ал. 2 ГПК не следва да излага други мотиви.
С
оглед гореизложеното, установителният иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Г.Я. дължи на ищеца „Е.М.“ ЕООД
сумата от 842,77 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL408973/10.06.2008
г., сключен с „Юробанк България” АД, ведно със законната лихва върху главницата
от 07.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 454 от
08.06.2017 г. по ч. гр. д. № 663/2017 г. по описа на РС – гр. Козлодуй, следва
да бъде изцяло уважен.
За пълнота следва да се отбележи, че всички оспорвания и възражения, касаещи основанието на претендираното вземане, заявени от назначения по реда на ЗПрП процесуален представител на ответницата адв. Б., на първо място са преклудирани съгласно чл. 133 ГПК. Освен това съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено и при направено изрично искане от страна на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение при признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищцовото дружество, за присъждането на които последното е заявило своевременно искане, като претендира сумата от общо 50 лева – 25 лева платена в заповедното производство държавна такса и 25 лева платена в настоящото производство държавна такса.
Съобразявайки указанията, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, и изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските, сторени както в исковото, така и в заповедното производство, а именно: сумата от 25 лева платена в заповедното производство държавна такса и сумата от 25 лева платена в настоящото производство държавна такса.
По
искането по чл. 241 ГПК:
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение и в исковото производство по чл. 422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането.
За разсрочване на изпълнението на постановеното решение е необходимо да са налице предпоставките, предвидени в чл. 241 ГПК, а именно имотното състояние на страната или други обстоятелства да предполагат необходимост от разсрочване на изпълнението на решението.
От доказателствата по делото се установява, че ответницата Я. е в
напреднала възраст – на 67 г., същата не реализира доходи от трудово
правоотношение или друга дейност, като единственият й доход е получаваната от
нея пенсия, заявена от нея в размер на 170 лева месечно, същата не притежава
движимо и недвижимо имущество и моторни превозни средства, а заболяването, от
което страда, изисква допълнителни разходи за лекарства в размер на 50 лева
месечно. Ответницата е разведена. От представената Етапна епикриза от
05.06.2017 г. е видно, че молителката страда от увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел с радикулопатия и мозъчно – съдова болест – преживян
мозъчен инсулт през 2015 г.
С оглед така установените обстоятелства и факта, че общият размер на дължимите от Г.Я. суми е 842,77 лева – главница и 50 лева – разноски, съдът намира, че ответницата не би могла да изпълни изцяло задължението си към ищеца доброволно, без да бъде поставена в невъзможност да осигури минимално необходимите й средства за издръжка предвид възрастта и здравословното й състояние, а и съобразно екзистенц минимума.
Не на последно място съдът съобразява и изрично заявеното в съдебно заседание от страна на ищеца съгласие както с искането на ответницата за разсрочване на задължението, така и с посочения от нея начин на погасяване, а именно на месечни вноски в размер на 30 лева всяка до окончателното погасяване на задължението.
С оглед всичко гореизложено, налице са предпоставките за разсрочване
изпълнението на постановеното решение на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, като
следва да бъдат разсрочени всички задължения – както главницата, за която се
постановява установителен диспозитив, така и за разноските в заповедното и в
настоящото производство, за които се постановява осъдителен диспозитив.
Общата сума, в т. ч. главница и разноски, е в размер на
892,77 лева, която следва да бъде заплатена от ответницата на ищеца на 29 равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 30 лева и една последна месечна
вноска в размер на 22,77 лева, платими до пето число на всеки месец, считано от
влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на вземанията,
ведно със законната лихва върху главницата от 842,77 лева, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2017 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Плащането следва да се извърши по банков път – по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, „Пощенска банка“ АД, като в основанието за плащане ответницата следва да посочи
трите си имена и ЕГН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 237 и чл. 241 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК по
отношение на Г.Я.К., ЕГН **********,***, че дължи на „Е.М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Райна Иванова
Миткова-Тодорова, сумата от 842,77 лева
/осемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № FL408973/10.06.2008 г., сключен с
„Юробанк България” АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 454 от 08.06.2017 г. по ч.
гр. д. № 663/2017 г. по описа на РС – гр. Козлодуй.
ОСЪЖДА Г.Я.К., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от
управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, сумата в общ размер от 50
лева /петдесет лева/, представляваща разноски, както следва: 25 лева
/двадесет и пет лева/ платена в настоящото производство държавна такса, и 25
лева /двадесет и пет лева/ платена държавна такса в заповедното производство по
ч. гр. д. № 663/2017 г. по описа на РС – гр. Козлодуй.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница и разноски в общ размер на 892,77 лева на
29 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 30 лева /тридесет лева/ и една
последна месечна вноска в размер на 22,77 лева /двадесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки/, платими до пето число на всеки месец, считано от
влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва върху
главницата от 842,77 лева, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2017 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
Плащанията следва да се
извършват по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„Пощенска банка“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: