О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
София, ………2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VІ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
мл. съдия
ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия ТОШЕВА ВЧНД № 4548/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІІ НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. П. – служебен защитник на подсъдимия Е. против определение от 09.11.2015 г. на Софийски районен съд, НО, 97 състав, постановено по НОХД № 8701/2013 г., с което първостепенният съд е взел по отношение на привлеченото към наказателна отговорност лице мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В жалбата се релевират доводи за неяснота относно причините за вземането на най-тежкото процесуално ограничение спрямо Е.. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и съобрази изтъкнатите в нея доводи и материалите по делото, намира от фактическа страна следното:
По отношение на М.Р.Е. е внесен в СРС обвинителен акт за престъпление с правна квалификация по чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК.
Досъдебното производство е протекло в отсъствието на обвиняемото лице, като постановлението за привличането му в това качество е предявено по реда на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3 НПК на служебния му защитник – адв. П.. По отношение на Е. не е взета мярка за неотклонение.
Подсъдимият е неосъждан.
По делото до момента са проведени общо четири съдебни заседания, като ход на делото не е даден, доколкото обвиняемото лице не е било редовно призовано за нито едно от тях и не се е явявало.
Установено е в рамките на съдебното производство, че Е. има регистриран постоянен адрес *** и настоящ такъв в гр. ***********. Видно от материалите по делото, същият не пребивава на постоянния си адрес. Изяснено е, че към момента на провеждане на съдебната фаза на процеса не се издирва от органите на МВР, не изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и не се задържа в арестите и затворите на територията на цялата страна на друго основание по реда на НПК, няма сключени договори с мобилните оператори, нито регистрирани предплатени карти, няма данни за негови преминавания през ГКПП на Република България. От справка от НОИ от 10.08.2015 г. е видно, че подсъдимият има трудов договор, сключен на 07.07.2015 г. с „Ч.М.-Х.М.Г.“ с адрес: гр. **********.
Същевременно в хода на съдебното производство неколкократно са изпращани призовки до Е. на адрес: ***, но доколкото този адрес не съответства на настоящия му такъв, призоваването е останало безрезултатно.
Призовка е била изпратена от районния съд и на адреса на „Д.И.“ в гр. **********, с което дружество обаче привлеченото към наказателна отговорност лице е имало сключен трудов договор в периода 19.05.2015 г. – 12.06.2015 г., тоест към момента на изпращане на призовката трудовото правоотношение вече е било прекратено и призоваването е останало безуспешно.
В съдебното заседание на 09.11.2015 г. контролираната инстанция е постановила атакувания съдебен акт, с който е взела мярка за неотклонение на подсъдимия „задържане под стража“, аргументирайки се, че по този начин ще се гарантира задължителното му явяване и същата се явява най-адекватната мярка, защото всяка друга няма да доведе до целения резултат.
От правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения в чл. 342, ал. 1 НПК 7-дневен срок от постановяване на обжалваното определение, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване и протестиране съгласно чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК съдържа предпоставките, при които за съда съществува възможност да утежни процесуалното положение на подсъдимия. Текстът предвижда, че когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка.
Отчитайки, че досъдебната фаза е протекла задочно и липсват доказателства Е. в действителност да е запознат с факта, че спрямо него се провежда наказателно производство, съобразявайки липсата на редовно призоваване за съдебните заседания, както и това, че до момента е бил без мярка за неотклонение, въззивният съд не констатира каквато и да е хипотеза по чл. 66, ал. 1 НПК на негово недобросъвестно процесуално поведение, обуславящо необходимост от влошаване на процесуалното му положение, а още по-малко – по най-тежкия възможен начин.
Въззивният съд намира, че проверяваната инстанция е изложила мотиви, некореспондиращи с основанията по чл. 66, ал. 1 НПК в контекста на установените по делото факти. Правилна е преценката му, че обвинението, повдигнато по отношение на Е., е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК, поради което присъствието му в съдебно заседание съгласно чл. 269, ал. 1 НПК е задължително. От друга страна обаче, необходимостта от участието на привлеченото към наказателна отговорност лице в процеса, при липса на която и да е от хипотезите по чл. 66, ал. 1 НПК, понастоящем не може да обуслови обременяване на правната му сфера с каквато и да е мярка за неотклонение, а още по-малко с най-тежката такава.
За пълнота на изложението проверяващата инстанция обръща внимание на контролирания съд, че не е изчерпил всички възможности за установяване на подсъдимия, доколкото не е изпратил призовка на действително установения по делото негов настоящ адрес ***, както и не е положил усилия за призоваването му по реда на чл. 178, ал. 4 НПК чрез актуалния му работодател – „Ч.М.-Х.М.Г.“. Същевременно не е съобразена наличната по делото информация, предоставена от органите на МВР, че понастоящем Е. не се издирва във връзка с разглежданото производство, респ. не е изчерпана възможността за обявяването му за издирване и не е ползвана далеч по-леката мярка за процесуална принуда „принудително довеждане“, която би могла да осигури участието му в наказателното производство. Следователно последното не е гарантирано не поради недобросъвестност на Е., а поради неправилна интерпретация от районния съд на събраната по делото информация относно неговото местопребиваване и настоящия му работодател.
С оглед изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, първоинстанционното определение – отменено като неправилно и незаконосъобразно, а подсъдимият Е. следва да бъде оставен без мярка за неотклонение.
Така мотивиран СГС, НО, VІ въззивен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 09.11.2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 състав, постановено по НОХД № 8701/2013 г., с което по отношение на подсъдимия М.Р.Е. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.