РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110212424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от И. Т. М. от ...................., с
ЕГН: **********, чрез упълномощен от него защитник срещу Наказателно
постановление № 22 - 4332 - 012270 от 04.07.2022г., издадено от Началник
група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивирана жалба наказаното лице оспорва
законосъобразността на наказателното постановление, като твърди, че същото
е било постановено при наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и
необоснованост. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
същото да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят И. М., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощен защитник поддържа жалбата, искайки същата да
бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган, Началник група СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
1
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразявайки приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, съдът счита за безспорно установено следното от фактическа
страна:
На 13.04.2022г., около 08:35ч. в гр.София служители на ОПП - СДВР
свидетелите Ц. И. и С. М. забелязали, че на паркинг на магазин ,,Лидъл",
находящ се на бул.,,Александър Стамболийски" № 196, с посока на движение
от входа на магазин ,,ЮсК" към вход подземен паркинг на магазина
жалбоподателят И. М. управлявал лек автомобил .................. без
регистрационни табели с номер на рама ................, който не бил регистриран
по надлежния ред. Двамата свидетели потърсили съдействие на своите
колеги, като на място пристигнал свидетеля Илия Филипов, който съставил в
присъствието на свидетеля Ц. И. АУАН. Същият бил връчен лично на
жалбоподателя и подписан от него с възражение. По случая била образувана
прокурорска преписка под № 24345/2022г. по описа на СРП за евентуално
извършено престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С нарочно
постановление от 20.06.2022г. младши прокурор при СРП отказал да образува
досъдебно производство приемайки в мотивите си, че деянието съставлява
маловажен случай и отсъства субективна страна. Въз основа на съставения
АУАН било издадено и наказателното постановление.
Съдът намира фактическата обстановка за безспорно и категорично
изяснена въз основа на приобщените към делото гласни и писмени
доказателства по реда на чл. 283 от НПК. Видно от показанията на
разпитания в качеството на свидетели Ц.И. и С. М. е, че и двамата са
възприели непосредствено факта на управление на процесното моторно
превозно средство и неговия водач, както и времето и мястото на това
събитие. Същите са категорични, че жалбоподателят е бил сам когато е
управлявал лекия автомобил, както и че същият е бил на територията на
паркинга. Косвено техните показания се потвърждават и от разпитания като
свидетел актосъставител И. Ф.. Същевременно от показанията на разпитаните
по искане на защитата свидетели Т. А. и И.И. се установява, че и двамата са
служители във фирма ,,Карс БГ - 11" ЕООД, в която работел и
жалбоподателя. Поради необходимостта от идването на ,,Пътан Помощ",
водачът на автомобила е трябвало да го премести вътре в паркинга, тъй като
тя дошла по - късно. Именно в този момент пристигнала и полицията и
установила нарушението. Съдът кредитира показанията на всички разпитани
свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите не се
намират в противоречие помежду си, а по своята правна същност
потвърждават описаната в наказателното постановление и възприетата от
съда фактическа обстановка. Самият жалбоподател при предоставената му
лична защита не отрича че е извършил описаното деяние.
Гласните доказателствени средства намират опора и в приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност представените
към жалбата Анекс № 7 към Договор за наем от 01.03.2016г. и Нотариален
акт за покупко продажба на недвижими имоти.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
2
доказателствата по делото съдът приема, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на закона. Съдът счита, че деянието, извършено от И.
М. е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
Видно от данните по делото е, че жалбоподателят И. М. е управлявал
лек автомобил, който не е бил регистриран на територията на Република
България на място, което не покрива изискванията в чл.2, ал.1 от ЗДвП за
отворен за обществено ползване път. Квалификацията на вмененото му
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изисква като обектИ.
страна на изпълнителното деяние, допускане на движение по пътища,
отворени за обществено ползване, само на моторни превозни средства, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер. Законодателят е въвел
като условия за наличието на такъв път, ползването му еднакво от всички
участници по него. В случая деянието е било извършено на паркинг, за който
са налице безспорни гласни и писмени доказателства, че е бил нает от
търговско дружество, в което е работил и жалбоподателя. Съгласно
приложения анекс срокът на действие на договора е бил три години, считано
от 31.12.2021г. Дали това обсотятелство е било обозначено в съответствие с
изискванията на закона или не е ирелевантно е и обект на преценка за
евентуалното наличие на друго нарушение. В обжалваното наказателно
постановление именно обекта, който фигурира като отдаден под наем, е
посочен като място на извършеното деяние. Ето защо не може да се приеме,
че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на път, отворен
за обществено ползване.
Тези обстоятелства на свой ред обуславят отсъствието и на субективна
страна за нарушението.
Това е така, тъй като от свидетелските показания на разпитаните
свидетели се установява, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил,
е бил приведен в движение именно с цел качването му на репатрак от ,,Пътна
Помощ", която не е могла да влезе вътре в паркинга. Същите мотиви, наред с
маловажността на случая, е приел и прокурора, постановявайки своя отказ да
образува наказателно производство. След като едно деяние не може да бъде
съставомерно от субективна страна като престъпление, то не може да бъде и
административно нарушение.
Съдът възприема и становището на жалбоподателя, че дори и да се
приеме, че формално извършеното съставлява административно нарушение,
то с оглед изключително ниската степен на обществена опасност на деянието,
начина на неговото реализиране и подбудите на дееца, случаят може да бъде
възприет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Налице е управление на
лек автомобил в сравнително ограничено пространство, като времето и
мястото на предвижването му са изключително кратки и с цел, различна от
умисъла за управление на нерегистрирано МПС.
По отношение на въведеното възражение за необоснованост на
обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е
несъстоятелно. В хода на проведеното производство са били събрани преки
доказателства, изразяващи се в свидетели - очевидци на деянието. Поради
тази причина вмененото изпълнително деяние се явява доказано по
категоричен и несъмнен начин, а освен всичко и същото не се оспорва от
3
самия жалбоподател.
От друга страна цитираните в жалбата процесуални нарушения,
изразяващи се в твърдени пропуски при съставянето на АУАН.
Непосочването от актосъставителя на обстоятелството, че свидетелят по акта
е очевидец на деянието не съставлява съществено нарушение, което да
обуслови опорочаване на процедурата по изготвянето на акта. Със същите
аргументи не следва да бъде споделено и оплакването за липса на данни за на
имената, точните адреси и дата на раждане на свидетелите. Видно от данните
по делото е, че същите са полицейски служители и тяхната самоличност
много лесно може да бъде установена в хода на съдебното производство.
Самото нарушение също е било коректно отразено както в АУАН, така и в
обжалваното НП. С факта на изложените при личната защита твърдения на
самия жалбоподател и ангажираните от него писмени доказателства в
жалбата става ясно, че същият много добре е осъзнавал къде точно е
управлявал лекия автомобил и къде е бил спрян за проверка от част от
свидетелите.
Налице е случай на твърдение, че хем деецът не знае къде е извършено
нарушението, хем ангажира доказателства, касаещи място, непредназначено
за обществено ползване.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани твърдените в
жалбата съществени процесуални нарушения или други такива, поради което
и обжалваното наказателно постановление не следва да бъде отменяно и на
това основание.
Предвид гореизложените обстоятелства съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е материално незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
И. Т. М. сумата в размер на 600 лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, както и 5.00 лева
държавна такса по сметка на СРС в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 4332 - 012270 издадено
на 04.07.2022г. от Началник група СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с
което на И. Т. М. от ................., с ЕГН: ********** са наложени наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. Т. М. от ................., с ЕГН:
********** сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за упълномощен адвокат, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
4
съобщаването му пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5