РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Девня , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100933 по описа за 2020 година
Предявени са искове от „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г", представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д.,
чрез пълномощник юрисконсулт П. И. срещу В. Д. Х., ЕГН: ********** с
адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е потребител на ел.
енергия с клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, заведен под абонатен №1719043, находящ се на адрес:
***, като отношенията между страните се регламентират от ОУДПЕЕ на
„Енерго – Про Продажби“АД. Излага се, че съгл. чл. 17 т. 2 от ОУДПЕЕ в
сроковете, регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ „потребителят се задължава
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Твърди се, че
потребителят не е заплатил стойността на потребената ел. енергия по
фактури, издадени в периода 06.04.2020 г. - 08.05.2020 г., вследствие на което
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавата в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден - така чл. 32 от ОУ ДПЕЕ. Сочи се, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 507, 62 лева,
1
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 06.04.2020 г. до 08.05.2020 г. за обект с абонатен № 1719043,
находящ се на адрес: *** с клиентски номер № ********** и сумата от 11, 26
лева, представляваща мораторната лихва на фактура №
**********/06.04.2020 г. от падежа й 27.04.2020 г. до 16.07.2020 г. Твърди се
още, че по издадена по ч. гр. дело № 602/2020 г. по описа на ДРС заповед за
изпълнение длъжникът е подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение
на вземането. С оглед на изложеното ищецът предявява своята претенция с
настоящия иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответницата оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва твърдението, че е клиент на ищцовото дружество, като
сочи, че титулярът на партидата с посочените в исковата молба клиентски и
абонатен номер е „Влавес - В” ЕООД. Твърди, че не й е доставяно посоченото
във фактурата количество ел. енергия, респ. не е потребявала такава. Счита,
че отчитането на битови абонати става по две тарифи - дневна и нощна, а не
по три, както е отразено във фактура № **********/06.04.2020 г. Твърди, че
отчитането по тази фактура е направено от негодно СТИ, на което не е
извършвана предходна проверка и сертифициране, отразена с метрологичен
протокол от акредитирана специализирана лаборатория, по реда на Закона за
измерванията. Оспорва дължимостта и по фактура № **********/08.05.2020
г., а по съображения за неоснователност на главните искове оспорва и
дължимостта на мораторна лихва. По тези съображения моли за отхвърляне
на исковата претенцията и за присъждане на разноски по делото.
В с.з. ищецът, редовно призован не се представлява. Чрез проц.
представител представя писмено становище по съществото на спора, като
моли исковата претенция да бъде уважена изцяло, както и да му бъдат
присъдени разноските по исковото и заповедното производство. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
Ответницата, редовно призована се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, чрез който моли искът да
2
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да му бъдат заплатени
направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №602/2020 г. на РС – Девня въз основа на депозирано
от ищеца заявление е издадена Заповед № 350 от 17.08.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено длъжникът В. Д. Х., ЕГН: ********** да заплати на „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК ********* претендираните с исковата молба суми.
В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК, длъжникът е възразил срещу
заповедта, като е навел твърдения, че не дължи посочените суми.
В срока по чл. 415 от ГПК, заявителят е депозирал исковата си
молба в съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
По делото са представени писмени доказателства само от ищеца.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про
Продажби”АД, Решение на ДКЕВР за тяхното одобряване, както и
доказателства за публикацията им и влизането им в сила.
По делото е прието извлечение от сметка към 16.07.2020 г., издадено
от „Енерго - Про продажби” АД по кл .№**********, аб. № 1719043 за сумата
от 507, 62 лева и лихва в размер на 11, 26 лева върху главниците, както и
справка за консумирана електроенергия по кл. №********** към дата
14.10.2020 г. и справка за платени и неплатени фактури.
Приети по делото са и констативни протоколи за монтаж на СТИ от
дати 12.11.2014 г. и 02.04.2020 г.; протоколи от последваща проверка на СТИ
по заявка №134/04.06.2020 г.; справка от АВ за вписванията, отбелязванията и
заличаванията във всички СВ на името на ответницата; заявление от
3
ответницата за встъпване в договорни отношения с ищцовото дружество с
дата 31.03.2020 г.; искания за разсрочване на задълженията.
От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и
компетентно дадена се установява, че в счетоводството на ищеца е
установена една фактура за консумирана и незаплатена към датата на
проверката ел. енергия - фактура № **********/06.04.2020 г. за периода
22.04.2020 г. до 02.04.2020 г. на стойност 506, 82 лева. Изчислена от вещото
лице мораторната лихва върху дължимата по фактурата сума от датата на
падежа – 27.04.2020 г. до 16.07.2020 г. възлиза на 11, 26 лева. Установява се
също от заключението на ССчЕ, че количествата ел. енергия по процесната
фактура е правилно остойностена, съобразно утвърдените от ДКЕВР за
съответния период цени на електроенергията.
Предвид възражението от страна на ответницата, че фактурираното
количество ел. енергия е доставено, потребено и правилно отчетено, по
искане на ищеца депозирано в молба вх. № 534/17.02.2021 г. по делото е
назначена и извършена съдебно – техническа експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда. Същото установява, че
начисленото количество ел. енергия за периода от 22.02.2020 г. до 02.04.2020
г., за което е издадена процесната фактура **********/06.04.2020 г. е
действително потребена ел. енергия, отчетена с годно СТИ от одобрен тип.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.дело №602/2020 г. на ДРС, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които
4
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Основният спорен въпрос между страните в настоящия случай е
дали към датата на начисляване на задълженията по процесните две фактури
фактура между „Енерго - Про Продажи“АД от една страна и В. Д. Х. – от
друга е имало договорни отношения за доставка на електроенергия за обект
на потребление с адрес: ***
От приетата по делото справка от АВ е видно, че на 23.04.2014 г.
чрез покупко – продажба ответницата Х. придобива от „Влавес-В”ЕООД
сграда, пл. № II, предназначение – Сграда за търговия, находяща се в ***. В
ССчЕ вещото лице сочи, че за периода от 20.05.2007 г. до 02.04.2020 г. в
информационната система на ищеца партидата се води на името на продавача
– „Влавес-В”ЕООД. От 03.04.2020 г. до момента на проверката партидате се
води на ответницата – В. Д. Х., като за промяната на партидата е представен
НА за обекта от 23.06.204 г.
Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване
и разпределение на ел. енергия, потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва
ел. енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго
Про-продажби“ АД. Т.е. принципът е, че потребената в обекта ел. енергия се
заплаща от собственика, но само ако са налице всички предпоставки,
посочени в Общите условия.
Съгласно чл. 17 т. 3 от ОУДПЕЕ потребителят се задължава да
съобщава на ищцовото дружество в 30 - дневен срок в писмена форма за
всяка промяна в данните по чл. 12 ал. 1 от общите условия, както и за
промени, свързани със собствеността относно обекта, в който се доставя
електрическа енергия.
С решение №205 от 28.02.2019 г., постановено по гр. дело
№439/2018 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. От ГПК,
върховния съд е дал отговор на въпроса „кой, съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката дължи цената на доставената електрическа енергия за
битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота –
5
старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор
за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на
договорно основание?“, като е приел, че при действието на Закона за
енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е
прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената
енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.
97 ал. 1 т. 4 от ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е
битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1 т. 2а или т. 33а от ДР
на ЗЕ.
Следователно, независимо на чие име се води партидата в електро -
снабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 17
от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената ел.
енергия за периода, следваш датата, на която е станало прехвърлянето на
собствеността. В настоящия случай това е станало още на 23.06.2014 г., от
който момент ответницата е собственик на обекта, в който е била доставено
процесното количество ел. енергия. Съответно периодът, за който е начислена
енергия по процесната фактура №**********/06.04.2020 г. за този обект е от
22.02.2020 г. до 02.04.2020 г., поради което и задължение за плащането му
има собственика към този момент, а именно ответницата В. Д. Х..
Неизпълненото задължение по чл. 17 т. 3 от ОУ не квалифицира бившия
собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в
имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка
обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а
тези на новия.
С оглед гореизложеното претенцията на ищцовото дружество,
насочена към ответницата за заплащане на сумата по фактура №**********
от 06.04.2020 г., възлизаща съгласно доказателствата по делото в размер на
506, 82 лева е основателна. Следователно основателна е и акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва върху тази сума, считано от
падежа - 27.04.2020 г. до 16.07.2020 г., чийто размер съгласно ССчЕ съвпада
напълно с претендирания от ищеца.
Възраженията на ответницата, изложени в писмения й отговор по
6
отношение на претендираната от ищеца сума от 0, 80 лева, представляваща по
негови твърдения неплатена ел. енергия по издадена фактура ЛП
№********** от дата 08.05.2020 г. съдът приема за основателни, доколкото
действително не става ясно нито за какво, нито за кой период е начислена
сумата. Дължимост на такава сума по посочената фактура не се установява от
заключението на ССчЕ. Посочената фактура не фигурира и в представената
по делото справка за поттребената ел. енергия в процесния обект към
14.10.2020 г. В тази й част претенцията на ищеца се явява неоснователна и
недоказана, поради което и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответницата дължи на
ищеца сторените в заповедното и в исковото производство разноски,
възлизащи в общ размер на 399, 38 лева, изчислен съразмерно на уважената
част от исковете.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищеца дължи на ответницата
сумата от 0, 55 лева, представляваща разноски по делото съразмерно от
отхвърлената част от иска, поради което ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 398, 83 лева по компенсация.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът В. Д. Х., ЕГН: ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г",
представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д. сумата от 506, 82 лева /петстотин и
шест лв., 82 ст./, представляваща главница за доставена, консумирана и
незаплатена ел. енергия за периода от 22.02.2020 г. до 02.04.2020 г., за която е
издадена фактура №**********/06.04.2020 г. в обект с абонатен №1719043 и
кл. №**********, находящ се в *** и сумата от 11, 26 лева /единадесет лв.,
26 с/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода, считано
от датата на падежа й 27.04.2020 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва
7
върху главницата, считано от датата на предявяване на вземането – 14.08.2020
г. до окончателно плащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
№350/7.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело №602/2020 г. по описа на РС – Девня, на основание чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до претендираната
сума от 507, 62 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия за
същия обект, за която е издадена фактура №ДП ********** от дата
08.05.2020 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Д. Х., ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК: ********* сумата от 398, 83 лева /триста
деветдесет и девет лв., 38 ст./, представляваща сторени в заповедното и в
исковото производство разноски, изчислени съразмерно на уважената част от
иска и компенсирани с дължимите от ищеца на ответника разноски в
настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8