№ 4343
гр. Варна, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502787 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ вх.№298280/16.09.2021г. на Г.И.Д.-МАРКЕТ –
ИВЕЛИНА КАМБУРОВА ЕТ, срещу решение на ВРС, 20 състав, постановено по ГД
№654/2021г., с което съдът е приел за установено в отношенията между страните ЕТ
Г.И.Д.МАРКЕТ – ИВЕЛИНА КАМБУРОВА, ЕИК *********, Варна и СЛЪНЧЕВ ДЕН АД,
ЕИК *********, к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, че ответникът ЕТ дължи на дружеството –
ищец сумата от 2403.09 лева, представляващи остатък от дължима наемна цена за ползване
на терени и стълбове за улично осветление за разполагане на рекламни елементи, в периода
от 27.08.2018г. до 27.08.19г. по Договор за разпространение на реклама №И53-00М-
39/27.07.2016г., изменен с Анекс от 15.08.2017г. и анекс от 30.07.2018г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 29.10.2020г. до
окончателното изплащане както и сумата 214.28 лева, обезщетение за забавено изпълнение
за периода от 12.09.2019г. до 12.03.2020г. и за периода от 13.06.20г. до 28.10.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 13.11.2020г. по ЧГД №13724/2020г. на ВРС като
ответникът е осъден да заплати и съответните разноски за производството; приел е за
неистински АНЕКСА от 30.07.2018г. към договора за разпространение на реклама и анекс
от 15.08.2017г. към същия договор в частта на положения подпис за ЕТ като на основание
чл.194, ал.2 ГПК анексът е изключен от доказателствата по делото.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, тъй като съдът е
основал решението си на анекс, признат за неистински документ. Решението е основано на
едностранно издадени документи с невярно съдържание, поради което е неправилно и за
стойността на иска. Твърди се, че с жалбата се прилагат документи – договор, фактури,
приемо-предавателни протоколи, ел.кореспонденция, които според въззивника доказват, че
уговорения наем за Диамант е сезонен, а не годишен. Тъй като размера на предявения и
уважен иск е неревен, въззивникът твърди, че неправилно са изчислени и претендираните
лихви. Претендира се решението да бъде отменено и исковете – отхврълени. Твърди, че
решението съдържа много грешни изводи на съда. Съдът освен това, неправилно е ценил
представените по делото доказателства в ущърб на ответника. Въззивникът твърди в тази
връзка, че между страните не съществува окончателно уговорена цена за 2018/2019г. като
1
посочените цени в анекса от 30.07.2018г. и фактура от 31.12.2018г. не са приети от
ответника. Решението не съответства на изводите на съда, че доколкото цената е годишна, а
обектът сезонен, наемната цена следвало да бъде намалена за пет месеца от юни до
октомври. Поддържа се, че въз основа на извършени между страните преговори не се е
стигнало до консенсусна цена за 2018/2019г. Няма договорена цена по анекса от 30.07.2018г.
Независимо че сумите за главниците са погрешно изчислени, съдът неправилно присъжда
лихви и за периоди, които излизат извън претенцията – за периода от август до декември
2018г. Независимо че анексът от 30.07.2018г. е признат за неистински документ въз основа
на СГЕ, е била издадена фактура по него. Стойността в тази фактура се претендира като
вписана еднолично от ищеца. Поддържа, че осчетоводяването при ответника не може да
доведе до извод за основателността на претенцията, тъй като при липса на надлежно
осчетоводяване за ответника са налице санкционни последици /глоби/.
С жалбата се прави доказателствено искане за приемане по делото на писмени
доказателства – договор за наем с клиент Диамант, приемо-предавателен протокол за
демонтиране РИЕ, електронно писмо за демонтажа и копие за фактура за извършения
демонтаж. Претендират се и сторените по делото разноски.
Към жалбата са приложени писмени документи съгласно описаните в приложението,
всички заверени от страната.
С допълнителна молба въззивникът уточнява, че обжалва изцяло постановеното
решение – както за главницата, така и за лихвите и разноските.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна СЛЪНЧЕВ БРЯГ
АД, с което се оспорва основателността на жалбата. Поддържа се правилността на съдебното
решение. Поддържа се, че договореностите на страните по основания договор за реклама са
валидни и обвързват страните, а в договора е предвидена възможност за едностранна
индексация на цената – чл.6 от основния договор. Поддържа се, че ищецът като собственик
на алейната мрежа на к.к.Слънчев бряг –изток е изпълнило задължението си да предостави
на ответника възмездното право да извършва рекламно-инф.дейност като предлага,
разполага и договаря ползването от трети лица на рекламни форми на инфраструктурата на
к.к.Сл.бряг –изток, а напротив ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
заплати в срок актуализираната цена. Прави се довод, че с изключването от доказателствата
на анекса от 2018г. не се промяна юр.факт, от който произтича вземането – договора от
27.07.2016г. и изменението му. Твърди се извършено признание от ответника за периода на
ползване през 2018г. в писмо, отправено до ищеца от 20.11.2018г., цит. в отговора на ВЖ.
Твърдят, че в нито един момент ответникът не е бил ограничаван в ползването на
инфраструктурата на ищеца за рекламни цели. Твърди се, че представените с ВЖ
доказателства няма връзка със спора, тъй като касае вътрешни отношения на ответника с
трети лица, ползуватели на рекламните услуги. Напротив, твърди се, че представените с ВЖ
доказателства още веднъж доказват ползването от ответника въз основа на договора.
Договорът за разпространение на реклама е сключен за срок на действие 3 години на
годишна база като съгласно чл.8 от договора, правополучателят е задължен да изпълнява
договора съгласно уговореното, в т.ч. при евентуална актуализация на цените.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
На изискването за редовност отговаря и постъпилия отговор на жалбата от насрещната
страна.
Не са направени обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения.
И двете страни представят писмени доказателства без да посочват дали същите са
били вече представени по делото или се прилагат сега. Не са конкретизирани и
обстоятелствата, за установяване на които се правят доказателствените искания, а
2
въззиваемата страна не е направила и искане за приобщаването им. Доколкото от
процесуалното поведение на ответника пред ВРС следва, че същия не е желал ангажиране
на други доказателства /в този смисъл негово изявление в протокола от 19.07.2021г./, то
искането би се явило и преклудирано. Представените документи касаят отношения на ЕТ с
трети лица рекламодатели, поради което нямат пряко отношение към спора. Освен това, не
са изложени основанията на чл.266, ал.1, ал.2 или ал.3 ГПК. Не е ясно поради каква причина
въззиваемата страна прилага към отговора си описаните приложения – писмени
доказателства без искане за приобщаването им и без посочване на обстоятелствата, за които
се представят същите. По изложените по-горе причини, искането на въззивника се явява
неоснователно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№298280/16.09.2021г. на ЕТ „Г.И.Д.-МАРКЕТ
–ИВЕЛИНА КАМБУРОВА“, срещу решение на ВРС, 20 състав, постановено по ГД
№654/2021г., В ЧАСТТА, в която съдът е приел за установено в отношенията между
страните ЕТ Г.И.Д.МАРКЕТ – ИВЕЛИНА КАМБУРОВА, ЕИК *********, Варна и
СЛЪНЧЕВ ДЕН АД, ЕИК *********, к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, че ответникът ЕТ
дължи на дружеството –ищец сумата от 2403.09 лева -главница, представляващи остатък от
дължима наемна цена за ползване на терени и стълбове за улично осветление за разполагане
на рекламни елементи, в периода 27.08.2018г. до 27.08.19г., по Договор за разпространение
на реклама №И53-00М-39/27.07.2016г., изменен с Анекс от 15.08.2017г. и анекс от
30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението на 29.10.2020г. до окончателното изплащане както и сумата 214.28 лева,
обезщетение за забавено изпълнение за периода от 12.09.2019г. до 12.03.2020г. и за периода
от 13.06.20г. до 28.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.11.2020г.
по ЧГД №13724/2020г. на ВРС като ответникът е осъден да заплати и съответните разноски
за производството.
В останалата част, съобразно обстоятелствената част на жалбата и петитума
съдебният акт на ВРС не е предмет на жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника за приобщаване на писмени
доказателства, представени с жалбата.
УКАЗВА на въззиваемата страна да посочи поради каква причина представя писмени
доказателства, описани и приложени към отговора на ВЖ, дали иска приемането им,
съответно за установяване на какви обстоятелства сочи същите както и при поддържане на
искането пред въззивния съд – основанията по чл.266 ГПК.
НАСРОЧВА производството по ВТД №2787/2021г. по описа на ВОС, ТО, Трети
състав, в открито заседание на 19.01.2021г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3