Решение по дело №3060/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 255
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20215510103060
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. К, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103060 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Р. ЮС. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.ПБ,
общ. ПБ, ул. „*******“ № 23, представляван от адв. Х.Д. П. против ААМ с
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.ПБ, обл.СЗ, ул.“*******“ №23 и адрес
за призоваване и съобщения: гр. ПБ, обл.*******, ул. „******“ № 4 с правно
основание в чл. 49 СК.
Ищецът сочи, че на ******г. в гр.ПБ с ответника А.А. Й. сключили
граждански брак. Със същата живеели заедно на семейни начала в годините
от 2003 до 2008 включително, не били сключвали граждански брак, но им се
родили четири дъщери: Н. ЕГН **********, род. на 03.02.2004г.; АРЮ. ЕГН
********** род. на *****5г.; С. Р. ЮС. ЕГН ***** род на *****г.; МРЮ. ЕГН
********** род на 25.10.2007г.
Твърди, че периодично и след раждането на всяко от децата А. си събирала
багажа и ги напускала. В тези години живеели в дома на родителите му в гр.
ПБ. Децата оставяла на него и майка му. През последните години била в
чужбина. През 2020г. се срещнали в ПБ по повод сватбено тържество на общи
близки, събрали се отново и сключили граждански брак на ******г. в гр.
Павел, но всичко преключило след четири месеца.Съпругата му ги напуснала
в края на 2020г., била в чужбина, но не знае точно къде.
Твръди, че децата им били големи и свикнали да живеят при него, без майка
си. Той работил сезонно като строителен работник. Получавал различни
парични средства през различните месеци на годината, като имало и такива,
през които не получавал никакви доходи. Грижил се за децата с помощтта на
родителите си. Майката на децата работила сезонно в чужбина. Получавала
доходи и нямала други деца.
1
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да прекрати по вина на
ответницата сключеният между него - Р. ЮС. М. ЕГН ********** и ААМ с
ЕГН ********** на ******г. в гр ПБ граждански брак; да предостави
упражняването на родителските права на родените деца Н. ЕГН **********,
род. На 03.02.2004г. акт за раждане № **** от ****. на община КА ЕГН
********** род на *****5г. акт за раждане № **** от *****. на община К С.
Р. ЮС. ЕГН ***** род на *****г. акт за раждане № **** от *******. на
община КМ. ЕГН ********** род на 25.10.2007г. акт за раждане № **** от
********. на Община П., р-н Западен на него - техният баща и да постанови
да живеят в дома му в гр. ПБ, обл.СЗ , ул. „*******“ *** да определи режим
на лични контакти на майката ААМ с децата; да предостави ползването на
семейното жилище с административен адрес: гр. ПБ, обл.СЗ, ул. „*******“
№23 на него и децата; да осъди майката ААМ с ЕГН ********** да заплаща
чрез бащата Р. ЮС. М. месечна издръжка на детето на детето Н. ЕГН
********** в размер на 200,00 лв. в срок от 15-то до 20-то число на текущия
месец по банкова сметка, с пощенски запис или на ръка в едно със законната
лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката; да
осъди майката ААМ с ЕГН ********** да заплаща чрез бащата Р. ЮС. М.
месечна издръжка на детето АРЮ. ЕГН ********** в размер на 200,00 лв. в
срок от 15-то до 20-то число на текущия месец по банкова сметка, с пощенски
запис или на ръка в едно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска,считано от датата на подаване до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката; да осъди майката ААМ с ЕГН
********** да заплаща чрез бащата Р. ЮС. М. месечна издръжка на детето С.
Р. ЮС. ЕГН ***** в размер на 200,00 лв. в срок от 15-то до 20-то число на
текущия месец по банкова сметка, с пощенски запис или на ръка в едно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от датата на
подаване до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката; да осъди майката ААМ с ЕГН ********** да заплаща чрез
бащата Р. ЮС. М. МРЮ. в размер на 200,00 лв. в срок от 15-то до 20-то число
на текущия месец по банкова сметка, с пощенски запис или на ръка в едно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от датата на
подаване до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката.
Претнедира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата. На
същата са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията кън
нея.
Заинтересова страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно
заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак
на 09.06.20120г. в гр. ПБ /удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0011/****** г. на
Община ПБ/, първи и за двамата.
Страните имат четири родени деца преди сключването на брака: Н. ЕГН
2
**********, род. на 03.02.2004г. акт за раждане № **** от ****. на община К;
АРЮ. ЕГН ********** род на *****5г. акт за раждане № **** от *****. на
община К; С. Р. ЮС. ЕГН ********** род на *****г. акт за раждане № ****
от *******. на община К и МРЮ. ЕГН ********** род. на 25.10.2007г. акт за
раждане № **** от ********. на Община П., р-н Западен.
Доказателства за доходите на ответника не се събраха.
По делото се събраха гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Н.Ю. М., сестра на ищеца, желае да
свидетелства, се установи, че ищецът се оженил за А., познавал я от много
години, имали 4 деца, но тя избягала преди 10-11 години, същата не се
грижила за децата. За тях се грижили само брат й – Ремзи и майка му. Бил
категоричен, че желае да се разведе.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето съдът изслуша децата Н.; АРЮ.; МРЮ. и С. Р.
ЮС., като изслушването се извърши в присъствието на социалния работник
Силвия Стойнова от отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално
подпомагане”, гр. К. И четирите деца заявиха, че баща им и баба им се грижат
за тях, както и че желаят да живеят при него.
Социален работник Силвия Стойнова взе становище, че в интерес на децата е
да останат при бащата, имали изградено емоционалана връзка с бабата,
която указвала помощ в отглеждането им.
По делото е изготвен и приложен социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане”, гр. К, от заключението на който е видно, че служителите на
отдел „Закрила на детето“ установили, че грижите за непълнолетните
момичета Н., А., С. и М.Ю. към момента се полагали от техния баща г-н Р.М..
В грижите за тях г-н М. разчитал изцяло на своята майка, тъй като от дълги
години работил в чужбина, с помощта на родителите си г-н М. осигурил
подходящи услови за отглеждането на момичетата, но въпреки това е
допуснал три от тях да формират ранни съжителства. Констатирали, че още
от самото начало на съвместното съжителство между родителите,
взаимоотношенията им били динамични, като двамата често имали
конфликти помежду си, поради което спрямо четирите момичета била
предприета мярка за закрила на основание чл. 26 от ЗЗД. Въпреки това през
лятото на 2020 година родителите сключили граждански брак и подали
заявление за реинтеграция на децата в семейството им. През периода на
наблюдение се установило още, че три от непълнолетните момичета
заживели на семейни начала и социалната работа с тях била продължена. В
края на 2020 година взаимоотношенията между родителите отново се
влошили, като майката за пореден път напуснала семейното жилище. Г-н М.
демонстрирал загриженост по отношение на проблемите на дъщерите си,
поддържал непрекъснато контакт с тях
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най - общо, бракът между
3
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че
страните по делото са във фактическа раздяла и нямат контакт помежду си.
Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува.
Фактическата раздяла е един от най - характерните признаци на дълбокото
брачно разстройство. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и
семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от
другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на
брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на
взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че
няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо
повече - никой от тях не е направил опит за помирение по време на
фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и
духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен
на страните и децата им, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитания свидетел, съдът кредитира неговите показания,
като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло
изпразнена от съдържание. Същите кореспондират с всички събрани
доказателства по делото, а и в проведеното открито съдебно заседание по
делото, ответницата не депозира отговор по чл. 131 ГПК, не се яви в
откритото съдебно заседание по делото, не изпрати становище, по този начин
не обори и не оспори изложените факти.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че
брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал
налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на
съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите
на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата
фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между страните, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, децата им
и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно
разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и
доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал навежда на извод,
че ответницата е станала причина за настъпилото дълбоко и непоправимо
4
разстройство на брака. Същата безпричинно е напуснала семейното жилище,
още през 2011 г., а след кратко завръщане в семейството през 2020 г., тя
отново е напуснала семейството си, като не е взимала със себе си децата. От
сочциалния доклад е видно, че майката през последната една година не е
търсила децата си и не е осъществявала контакт с тях. Съдът счита, че
именно начина на живот и поведението на съпругата са довели до настъпване
на трайната фактическа раздяла. То е лишило брака от съдържание и е
причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
По делото не се събраха доказателства за брачни провинения на ищеца.
Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина
на ответницата.
Ответницата не взе отношение по въпроса за вината.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА
ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно
родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с
оглед интересите на детето.
По делото не се доказа бащата да не притежава необходимите нравствени и
морални качества да възпитава и полага грижи за децата си, съдът намира, че
в техен интерес е да бъдат отглеждани от баща си, още повече, че по делото
по безспорен и категоричен начин се доказа, че майката се е самоосвободила
от родителските си задължения, като е изоставила четирите си деца и не се
интересува от тях.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са
присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът
в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на
нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен обичаен
режим на лични контакти между непълнолетните деца и ответницата, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца: от събота в 10,00 часа до
неделя в 17,00 часа, с преспиване, както и двадесет дни през лятото по
време, което не съвпада с отпуска на бащата.
Ответницата не взе отношение по въпроса за режима на лични контакти
между нея и децата.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права
дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
5
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
Към настоящия момент детето Н. е на 17 години, детето М. е на 14 години,
детето А. е на 16 години, а детето С. е на по 15 години. Техните нужди се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи децата да имат нужда от средства за разходи,
различни от обичайните за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, учебници
и помагала и др.).
Майката е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване,
което да пречи на работоспособността й. Освен това не се събраха и
доказателства по делото същата да има задължения и към трети лица.
Съдът, след като взе предвид, че ответницата е в най-близка степен на
родство с непълнолетните Н., М., А. и С., възрастта на децата, нуждата от
храна, облекло, учебници и помагала и други потребности намира, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на непълнолетните си деца
месечна издръжка в размер на по 200,00 лева за всяко едно от тях, а
останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от
бащата. Така присъденият размер на издръжката се дължи от 01.01.2021 г.
/както е поискано в исковата молба/ до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко
закъсняло плащане. Издръжката следва да се изплаща от ответника с
пощенски запис или по банкова сметка.
Ответницата не оспори поискания в исковата молба размер на месечна
издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в гр. ПБ, ул.
„*******“ № 23. Ответницата не е заявила претенции за ползването му,
поради което същото следва да се предостави за ползване на ищеца, така
както е посикано в исковата молба.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си
име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга -
първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако
съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната
фамилия.
В настоящото производство при сключването на гражданския брак, съпругата
е приела фамилното име на съпругата си – М.. Същата не направи изрично
заявление по този въпрос, поради което ще следва след развода да продължи
да носи брачното си фамилно име - М..
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се
поемат от ответника. До приключване на устните състезания ищецът не
претендира за сторените по делото разноски.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса в
размер на 40,00 лева, както и държавната такса върху размера на така
присъдените месечни издръжки за четирите непълнолетни деца в размер на
6
1152,00 лева, по сметка на РС- К.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ******г. в гр. ПБ граждански брак между Р.
ЮС. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.ПБ, общ. ПБ, ул. „*******“
№ 23 и ААМ с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ПБ, обл.СЗ,
ул.“*******“ №23, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на
ответника.

ПОСТАНОВЯВА децата Н. ЕГН **********, МРЮ. ЕГН **********, С. Р.
ЮС. ЕГН ********** и АРЮ. ЕГН ********** да живеят при бащата Р. ЮС.
М., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо родените деца
Н. ЕГН **********, МРЮ. ЕГН **********, С. Р. ЮС. ЕГН ********** и
АРЮ. ЕГН ********** на бащата Р. ЮС. М., ЕГН **********, като дава
възможност на майката ААМ с ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца, от събота в 10,00 часа до неделя в 17,00 часа, с преспиване, както и
двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на бащата
ОСЪЖДА ААМ с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетната си дъщеря
Н. ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Р. ЮС. М.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева и 00
стотинки/, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко
закъсняло плащане, платима с пощенски запис и банков превод.
ОСЪЖДА ААМ с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетната си дъщеря
МРЮ. ЕГН **********,, чрез нейния баща и законен представител Р. ЮС.
М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева и
00 стотинки/, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко
закъсняло плащане, платима с пощенски запис и банков превод.
ОСЪЖДА ААМ с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетната си дъщеря
С. Р. ЮС. ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Р.
ЮС. М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста
лева и 00 стотинки/, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко
закъсняло плащане, платима с пощенски запис и банков превод.
ОСЪЖДА ААМ с ЕГН ********** да заплаща на непълнолетната си дъщеря
АРЮ. ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител Р. ЮС.
М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева и
00 стотинки/, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко
закъсняло плащане, платима с пощенски запис и банков превод.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
7
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ПБ, обл.
СЗ, ул. „*******“ № 23 на мъжа Р. ЮС. М., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи брачното
си фамилно име - М..
ОСЪЖДА ААМ с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - К
окончателна държавна такса в размер на 1192,00 лева /хиляда сто деветдесет
и два лева и 00 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – СЗ в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
8