Разпореждане по дело №92/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 61/15.07.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 383/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал П. С. О. Ц. от Г.К. за виновен в това, че на 28.01.2009 год. в Г. К. държалвисокорискови наркотични вещества - амфетамин с тегло 0.1521 Г. с процентно съдържание на амфетамин база от 15.0 % тегл., и 0.1269 Г. марихуана със съдържание на „тетрахидроканабинол” от 0.14 % тегл., без да има за това надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което на основание чл.354а ал. 3 т. 1 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието в затвор, като на основание чл. 304 от НПК го е признал за невиновенв това, че на неустановена дата и място придобил високорискови наркотични вещества - амфетамин с тегло 0.1521 Г. с процентно съдържание на амфетамин база от 15.0 % тегл. и 0.1269 Г. марихуана със съдържание на „тетрахидроканабинол” от 0.14 % тегл., без да има за това надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което го е оправдалпо предявеното му обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК в тази му част. С присъдата съдът е признал П.О. Г. Ц. от Г.К. за виновенв това, че на 28.01.2009 год. в Г. К. държалбоеприпаси - 1 бр. патрон калибър 26 мм за ракетно-сигнален пистолет, 1 бр. патрон калибър 7,62x54 мм с надпис на гилзата „10-89" бронебоен - запалителен за картечница ПК, 2 бр. ловни патрони калибър 12, 1 бр. патрон калибър 7,65x17 мм за пистолет „АП", 1 бр. патрон калибър 7,62x25 мм за пистолет „ТТ" и 10 бр. патрони калибър 22 LR, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдилна наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, като на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила, и на основание чл. 304 от НПК го е признал за невиновенв това, че на неустановена дата и място придобилбоеприпаси - 1 бр. патрон калибър 26 мм за ракетно-сигнален пистолет, 1 бр. патрон калибър 7,62x54 мм с надпис на гилзата „10-89" бронебоен - запалителен за картечница ПК, 2 бр. ловни патрони калибър 12, 1 бр. патрон калибър 7,65x17 мм за пистолет „АП", 1 бр. патрон калибър 7,62x25 мм за пистолет „ТТ" и 10 бр. патрони калибър 22 LR, без да има за това надлежно разрешение, поради което го е оправдалпо предявеното му обвинение по чл.339 ал.1 от НК в тази част. Със същата присъда съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, както и е възложил направените по делото разноски на двамата подсъдими.

Въззивното производство е образувано по подадена от защитника на П. С. Ц. въззивна жалба, с която първоинстанционната присъда се обжалва в наказателно-осъдителната спрямо този подсъдим част. Твърди се в жалбата, че в посочената част присъдата е неправилна – постановена в нарушение на закона и необоснована, тъй като първоинстанционният съд е следвало да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно: това по чл. 354а ал.5, във вр. с чл.354а ал.3 т.1, предл.1-во от НК. Защитника на П. излага съображения, че конкретното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, които обосновава с обстоятелството, че подсъдимият е държал наркотично вещество в минимално количество и на незначителна стойност. Твърди се още в тази връзка в жалбата, че не без значение за определяне на обществената опасност деянието и дееца е и обстоятелството, че П. е с установена зависимост от употребата на наркотични вещества и иззетото наркотично вещество е в такова количество, което очевидно е предназначено за негова лична употреба. Твърди се в жалбата още, че към степента на обществена опасност на П. са относими и младата му възраст, същият бил настроен критично към извършеното престъпно деяние и бил предприел мерки за лечението си от наркотична зависимост. С жалбата се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.354а ал.5, във вр. с чл. 354а ал.3 т.1, предл.1-во от НК, и на П. бъде наложено наказание „глоба”. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, редовно призован, като защитника му поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Не се сочат нови доказателства.

Прокурорът от О. П.- К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предлага обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявените на всеки от двамата подсъдими обвинения, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 НПК, като във въззивното съдебно следствие не са извършвани процесуално – следствени действия в тази връзка. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият С. О. Ц. е роден на 28.02.1983 год. в Г.К., където живее постоянно. Има завър°ено средно образование, не работи, не е женен, по местоживеене се ползва с лоши характеристични данни. Осъждан е с влезли в сила присъди, както следва: с Присъда № 82/13.11.2001 год. по Н.о.х.дело № 519/2001 год. по описа на РС - К., с която му е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева за извършено на 28.04.2001 год. престъпление по чл.197 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, влязла в сила на 28.11.2001 год.; с Присъда № 38/25.11.2002 год. по Н.о.х.дело № 190/2002 год. по описа на ОС-К., с която е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години, за извършено на 04.04.2002 год. престъпление по чл.354а ал.1, предл.III-то и IV-то от НК, влязла в сила на 26.12.2002 год.; и с Присъда № 54/10.10.2007 год. по Н.о.х.дело № 917/2007 год. по описа на РС – К., с която подсъдимият е бил осъден на наказание „глоба” в размер на 500 лева, за извършено на 17.07.2004 год. престъпление по чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, влязла в сила на 25.10.2007 год.

Подсъдимият О. Г. Ц. е роден на 28.11.1954 год. в Г.Ивайловград, обл.Хасковска, като постоянно живее в Г.К.. Има завършено средно образование, работи като шлосер в завод „Пневматика” – Г.К.. Женен е, не е осъждан, по местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимите Огнян Ц. и С. Ц. са баща и син, като същите живеят заедно, докато съпругата на първия подсъдим /съответно майка на втория/ живее и работи в република Италия от около четири години. На 28.01.2009 год. около 02.00 часа подс.С. Ц. бил задържан и отведен в РУ на МВР - К. по повод участие в побой в нощно заведение в Г.К., за което му бил съставен акт по УБДХ. При извършения при задържането му личен обиск на същия от св. Г., в присъствието на св. К. - полицейски служители, в десния заден джоб на дънковия панталон на подс.С. Ц. било открито пакетче от бял хартиен лист, със завито в него кафеникаво прахообразно вещество. За извършеното процесуално-следствено действие бил съставен протокол за личен обиск на лице, в който подс. С. Ц. саморъчно вписал, че намерените при обиска вещи са негови. За констатираното свидетелите Г. и К. уведомили дежурния служител в РУ на МВР – К., като изпратените на място оперативни работници извършили полеви наркотест на прахообразното вещество, което реагирало на амфетамин.

На същата дата - 28.01.2009 год., в 10.00 часа било извършено претърсване и изземване в жилището, ползвано от двамата подсъдими, находящо се в Г.К., кв. „Възрожденци”, Б. вх. „Б”, .7, ап.37, при което в детската стая над гардероба, в кутия с надпис „Нокия 2610”, бил открит и иззет 1 /един/ лист зелена суха маса, като при направения полеви наркотест D4D тестерът се оцветил в характерния за марихуаната червен цвят; до кутията била намерена и иззета черна торбичка с изобразен на нея лист от марихуана с остатъци от зелена листна маса, като при направения полеви наркотест тестерът реагирал на марихуана; в стаята, обзаведена като гостна /хол/, в чекмедже на библиотеката били намерени и иззети 2 /два/ бр. обгорени капачки от бутилки, пакетче лимонена киселина, използвана спринцовка от 6 мл, диск в пластмасова кутия със следи от бял прах, като при полеви аерозолен наркотест D4D тестерът се оцветил в жълто-кафяв цвят, характерен за амфетамин; било открито и иззето и найлоново пликче с изобразено на него листо от марихуана; както и ситно стрита листна маса, която при полевия наркотест реагирала на марихуана. В горния шкаф на библиотеката бил намерен и иззет плик с 14 /четиринадесет/ бр. патрони, 8 /осем/ бр. гилзи и 1 /един/ бр. учебен патрон, всички с различен калибър, като 10 бр. от патроните били в кутия за патрони, 2 /два/ бр. за картечница, 1 /един/ бр. патрон за сигнален пистолет и 2 /два/ бр. патрони за ловна пушка 12-ти калибър; 1 /един/ бр. патрон с надпис „7,65”, 1 /един/бр. патрон с надпис „10,5303”, 1 /един/ бр. учебен патрон с бял цвят без надписи и 7 бр. гилзи за различен калибър; в шкафа била намерена и иззета и зелена кутийка, съдържаща 17 /седемнайсет/ бр. семена, наподобяващи леща, увити в отделни хартийки; в същата стая във ваза били намерени и иззети и остатъци от листна маса, които при наркотест реагирали на марихуана. За извършеното процесуално – следствено действие бил съставен протокол за претърсване и изземване от същата дата, по реда на чл.161 ал.2 от НПК – като неотложното такова, който бил одобрен от съдия от първоинстанционния съд с Разпореждане от 29.01.2009 год., постановено по Ч.н.дело № 88/2009 год. В сьщия протокол присъствалият на посоченото процесуално-следственото действие подсъдим Огнян Ц. писмено отразил, че намерените следи от ма­ихуана, спринцовките и обгорените капачки не знаел от къде са и не можел да даде обяснение, както и че живеел заедно със сина си С. в апартамента; а по отношение на намерените и иззети боеприпаси – партрони от различен калибър, обяснил, че са негови, като ги колекционирал.

В периода 04.03.2009 год. – 10.04.2009 год. подсъдимият С. Ц., придружаван от своята баба - св. М. С., започнал да посещава медицински заведения за изследвания и лечение от наркотична зависимост. Видно от представените пред първоинстанционния съд заверени копия от 4 бр.амбулаторни листове, съответно с №№ 900215/04.03.2009 год., 900272/18.03.2009 год., 900311/30.03.2009 год. и 900338/08.04.2009 год., лабораторни резултати от „СМДЛ Клинилаб” ЕООД – Г.К. и СМДЛ „Рамус” ООД - Г.София /съответно от 04.04.2009 год. и 10.04.2009 год./, на П. С. Ц. била поставена диагноза „Постоянна болка, която не може да се купира” с придружаващи заболявания: „Разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди”, като му била назначена терапия с „Ривотрил”, Деанксил” и др. медикаменти. При извършените му изследвания било установено също, че подсъдимият боледува от „Хепатит С”.

Видно от заключението по извършената на досъдебното производство балистическа експертиза, годни за стрелба били 1 бр. патрон калибър 26 мм за ракетно-сигнален пистолет, 1 бр. патрон калибър 7.62x54 мм с надпис на гилзата „10-89" бронебоен-запалителен за картечница ПК, 2 бр. ловни патрони калибър 12, 1 бр. патрон калибър 7.65x17 мм за пистолет „АП”, 1 бр. патрон калибър 7.62x25 мм за пистолет „ТТ" и 10 бр. патрони калибър 22 LR, като останалите обекти представлявали част от боеприпаси от различен калибър. От показанията на вещото лице Яръмбойков в съдебно заседание се установява, че изследваните патрони били годни да се употребяват с огнестрелно оръжие, отговарящо на калибъра им, като останалите били част от боеприпаси и не са годни за употреба; 10-те броя патрони представлявали т.нар. малокалибрени патрони, които се използвали за малокалибрено огнестрелно оръжие.

От заключенията на извършените на досъдебното производство физико-химически експертизи - Протокол № 38/09.02.2009 год. и Протокол № 70/05.03.2009 год. се установява, че представеното за изследване кафеникаво вещество съдържа 0.15 % амфетамин база в примес от кофеин и парацетамол, с нетно тегло от 0.1521 грама; а изследваната листна маса била марихуана, със съдържание на „тетрахидроканабинол” от 0.14 % тегловни и нетно тегло от 0.1269 грама. Вещото лице сочи, че амфетаминът и марихуаната имали наркотично действие, нямали легална употреба, пазар и производство и били под забрана, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като са включени в Приложение 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на П. Огнян Ц., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в които се признава за виновен и описва подробно извършването на деянието, за което е обвинен, по време, място и начин, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите К. Г., И. К. и М. С., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, като подробни, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение на вещото лице Яръмбойков по назначената на досъдебното производство съдебна балистична експертиза – Протокол № 24/11.02.2009 год., и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от писмените заключения на вещото лице Колев по назначените на досъдебното производство 2 бр. съдебни физико-химически експерзити – Протокол № 38/09.02.2009 год. и Протокол № 70/05.03.2009 год., прочетени и приобщени към доказателствените материали в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, са логични, последователни, кореспондират помежду си и установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка такава, каквато е възприета и от двете съдебни инстанции.

При така установената фактичÕска обстановка първоинстанционният съд е квалифицирал деянието, осъществено от подс.С. Ц., като такова по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като е приел, че този подсъдим на на 28.01.2009 год. в Г. К. държалвисокорискови наркотични вещества - амфетамин с тегло 0.1521 Г. с процентно съдържание на амфетамин база от 15.0 % тегл., и 0.1269 Г. марихуана със съдържание на „тетрахидроканабинол” от 0.14 % тегл., без да има за това надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което го е признал за виновен в извършване на същото от обективна и субективна страна. Съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, т.е. под минималния предвиден в закона размер. С оглед приложението на чл.55 от НК, и отчитайки обстоятелството, че подс.С. Ц. не притежава имущество и не реализира доходи, на основание чл. 55 ал.3 от НК съдът не е наложил на този подсъдим кумулативно предвиденото наказание „глоба”. На основание чл. 304 от НПК съдът е признал подс.С. Ц. за невиновени го е оправдал по предявеното му обвинение в частта му относно придобиването на неустановени дата и място на посочените високорискови наркотични вещества. С присъдата съдът е признал и П.О. Г. Ц. от Г.К. за виновенв това, на инкриминираните дата и място да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 339 ал.1 от НК - че на 28.01.2009 год. в Г. К. държалбоеприпаси - 1 бр. патрон калибър 26 мм за ракетно-сигнален пистолет, 1 бр. патрон калибър 7,62x54 мм с надпис на гилзата „10-89" бронебоен - запалителен за картечница ПК, 2 бр. ловни патрони калибър 12, 1 бр. патрон калибър 7,65x17 мм за пистолет „АП", 1 бр. патрон калибър 7,62x25 мм за пистолет „ТТ" и 10 бр. патрони калибър 22 LR, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл. 339 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдилна наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 304 от НПК го е признал за невиновени го е оправдал по предявеното му обвинениев частта му относно придобиването на посочените боеприпаси на неустановени дата и място. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, излагайки подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Всъщност, спор относно така установената по делото фактическа обстановка няма между страните, както и относно авторството на деянието на всеки един от подсъдимите, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината на всеки от тях при осъществяването на съответното деяние, като единственото оплакване на защитника на подс.С. Ц. по същество касае правната квалификация на деянието на този подсъдим, с искане за преквалифициране на същото и приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, респ. за налагане на по-леко по вид наказание.

Предвид тези данни по делото, въззивният съд счита, че основното оплакване във въззивната жалба - че деянието на подс.С. Ц. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, е основателно. Аналогичен довод – за това, че осъщественото от подс.С. Ц. деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, е бил правен от защитника на П. С. Ц. и пред първоинстанционния съд, който го е отхвърлил, мотивирайки се с наличието на обстоятелства, квалифициращи конкретното деяние като по-тежко в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, а именно – наличието на предходни три осъждания на П. С. Ц. за престъпления от общ характер, едното от които отново е било за придобиване и държане нÓ високорискови наркотични вещества; както и с лошите му характеристични данни по местоживеене и факта на намирането на високорискови наркотични вещества у П. по повод участието му в побой в нощно заведение, за което му е бил съставен акт по УБДХ. Изложените съображения в тази връзка от първоинстанционният съд и направените изводи относно липсата на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 354а ал.5 от НК, т.е. за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, представляващо „маловажен случай”, са необсновани и незаконосъобразни. Това е така, поради следните съображения: в конкретния случай се касае за държане от подс.С. Ц. на високорискови наркотични вещества /амфетамин и марихуана/ за един кратък период от време- в рамките на инкриминираната дата- на 28.01.2009 година /доколкото за придобиването на високорискови наркотични вещества подс.С. Ц. е признат за невиновен и оправдан с обжалваната присъда, като в тази част същата не е протестирана и е влязла в сила/; предметът на престъплението - амфетамин и марихуана, са в изключително минимални количества, съответно 0.1521 грама и 0.1269 грама, с много ниско съдържание на активния наркотично действащ компонент – амфетамин база от 0.15 % тегловни /а не както погрешно е посочил първоинстанционния съд в присъдата си - 15.0 %/ и „тетрахидроканабинол” от 0.14 % тегловни, и на незначителна обща стойност от 5.32 лева, макар и последната непредявена като част от обвинението. Наред с това, от значение за определяне на обществената опасност на деянието и дееца са и обстоятелствата, че подсъдимият е с установена тежка зависимост от употребата на наркотични вещества и иззетите минимални количества такива очевидно са били предназначени за негова лична употреба; както и причините и мотивите за осъществяване на деянието – именно посочената му наркотична зависимост. Към степента на обществената опасност на П. са относими още и младата му възраст; съдействието още от самото начало на досъдебното производство на органите по разследването за разкриване на обективната истина; влошеното му здравословно състояние, свързано с дългогодишна употреба на наркотични вещества, довела до състояние на опиоидно разстройство, характеризиращо се с постоянна болка, съзнание за зависимост, чувство за вътрешна принуда, нарушена способност за контрол, абстинентни явления и тежък болков синдром, неповлияващ се от аналгетици. В тази следва да се отбележи още, че след началото на наказателното производство подс.С. Ц. е предприел действия за провеждане на лечение от наркотичната си зависимост, включително и в чужбина. Единствените отегчаващи отговорността на П. С. Ц. обстоятелства, впрочем, са осъжданията му с влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер, едното от които осъждания отново е за придобиване и държане на високорисково наркотично вещество по чл. 354а ал.1 от НК; както и недобрите му характеристични данни. С оглед изложените съображения се налага изводът, че обществената опасност на конкретното деяние, осъществено от подс.С. Ц., е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид, поради незначителността на вредните последици, както и поради наличието на многобройни други смекчаващи отговорността му обстоятелства, посочени по-горе в мотивите, т.е. същото представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. Впрочем тезата, поддържана от прокурора, възприета и от първоинстанционния съд - че обремененото съдебно минало на дееца, респ. по-високата степен на обществената му опасност с оглед на него, само по себе си препятства приложението на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, без да се държи сметка и за другите обстоятелства на конкретното деяние, посочени по-горе, би довела до извода, че посочената законова разпоредба и по-леко квалифицираните състави на престъпления с оглед на нея, никога не биха намерили приложение по отношение на подсъдим, който е осъждан. С оглед липсата на поставени от законодателя ограничения в тази връзка, обаче, такъв извод би представлявал стеснително тълкуване на наказателно-правна норма, което е недопустимо.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира, че като е квалифицирал извършеното от подс.С. Ц. деяние по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, което следва да бъде отстранено, като деянието бъде преквалифицирано в такова по чл. 354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК. В този смисъл наложеното наказание на П. С. Ц. - „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, макар и определено към минималния допустим законов размер и при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, е явно несправедливо и несъразмерно тежко на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца. За извършеното престъпление по чл. 354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, на П. Ст.Ц. следва да бъде наложено предвиденото в тази законова разпоредба наказание „глоба”, като след отчитане на всички обстоятелства по чл. 47 ал.1 от НК, размерът й следва бъде определен на 1000 лева. Настоящата инстанция намира, че с посоченото наказание по вид и размер биха били постигнати в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подс.С. Ц. към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него; както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която С. О. Ц. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК и осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, като следва да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието бъде преквалифицирано в такова по чл. 354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, както и следва на П. С. Ц. да бъде наложено наказание „глоба” в размер на 1 000 лева, а по първоначално предявеното му обвинение за извършено по-тежко наказуемо престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК този подсъдим следва да бъде оправдан.

В останалата част /извън посоченото наложително изменение в частта й относно квалификацията на деянието и наложеното наказание на П. С. Ц./, вкл. и в частите й относно признаването за подс.С. Ц. за невиновен и оправдаването му за придобиване на високорискови наркотични вещества, признаването на подс.Огнян Ц. за виновен и осъждането му за извършването на престъпление по чл. 339 ал.1 от НК, респ. относно признаването му за невиновен и оправдаването на този подсъдим за придобиването на боеприпаси, разпореждането с веществените доказателства и възлагането на разноските, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подс.Огнян Ц. наказание не е явно несправедливо, като не са налице основания за нейното изменяване или отменяване /а и същата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила/, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.2, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 61/15.07.2009 год., постановена по Н.о.х.д. № 383/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която С. О. Ц. от Г. К., с ЕГН *, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което и във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението в по-леко наказуемо такова - по чл. 354а ал. 5, във вр. с ал. 3 т. 1 от НК, за което му НАЛАГА наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го признава за невиновен и гооправдавапопървоначално предявеното му обвинение по чл. 354а ал.3 т.1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.