РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Средец, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100681 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов”
№ 3, ет.4, представлявано от инж.Ганчо Йовчев Тенев, чрез пълномощника гл.юрисконсулт
Д.З., против Е. Я. М., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, ***.
Ищецът твърди, че Е. Я. М. била клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на
ВиК услуги по отношение на водоснабден обект с административен адрес: община Средец,
село Дебелт, *** и със заведена партида в базата данни с абонатен № 864218. Излага се, че
ответникът имал качеството на потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на
правото на собственост върху въпросния водоснабден обект, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба
№ 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи. Релевира се, че съобразно разпоредбата на чл.8
от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно Общи условия,
одобрени от КЕВР, които били публично известни. В съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето
от Общите условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством използване на мобилно устройство, като водомерът се намирал в имота, поради
което клиентът или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп до
водомера. Ищецът излага, че използването на електронно устройство била причината,
поради която липсвала техническа възможност за поставяне подпис на потребителя. При
осъществяване на електронното отчитане, инкасаторът, отчитащ обекта, сканирал баркод,
който бил поставен в близост до самия водомер. Начинът на електронно отчитане на
потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която били
отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и
съответния режим на работа на електронното устройство. Съобразно чл.25 от Общите
условия на потребителя се фактурирали и вода от разпределение, когато към едно
1
водопроводно отклонение били присъединени повече от един потребител. Сочи се, че в този
случай, към количеството питейна вода се разпределяла въз основа на отчета на централния
водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери,
като в това разпределение се включвало доставената вода до централния водомер на имота.
След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за
процесния период данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни
количества, отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, като за
процесното вземане били издадени следните фактури: фактура № **********/25.02.2019г. за
сумата от 52,46 лева, фактура № **********/22.03.2019г. за сумата от 6,76 лева, фактура №
**********/24.04.2019г. за сумата от 7,50 лева, фактура № **********/27.05.2019г. за
сумата от 12,95 лева. Ответникът следвало да заплаща, но не заплатил своевременно
задълженията по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка от
тях съгласно чл.33 от Общите условия. Бездействието на потребителя по отношение на
плащането пораждало правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията си,
обективирани в процесните фактури, без да било необходимо изпращане на покана на
изпадналия в забава длъжник. Неизпълнението на задължението по всяка фактура поставяло
автоматично ответника в забава след изтичане на тридесет календарни дни считано от датата
на тяхното издаване. Предвид това върху сумите по всяка фактура ответникът дължал и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция,
както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Общият
размер на обезщетението за забавено плащане на претендираната главница в размер на
законната лихва била 18,97 лева за периода от 27.03.2019г. до 21.10.2021г., както и лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължение. Предвид
това дружеството като кредитор по неудовлетворената претенция търси съдействие от съда
чрез иск за сумата от 98,64 лева, която все още не била заплатена. Правния интерес за
предявяване на настоящия установителен иск обуславя с това, че за претендираните суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
594/2021г., по описа на РС – Средец. Тъй като въпросната заповед била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и с
оглед дадените от съда указания, е предявен установителния иск по чл.422 от ГПК. Отправя
се искане да бъде признато за установено, че Е. Я. М. дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД сумата от 79,67 лева, дължима по издадени фактури за периода от
25.02.2019г. до 27.05.2019г. с отчетен период по фактури от 24.01.2018г. до 22.04.2019г.,
ведно с лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 18,97 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 27.03.2019г. до 21.10.2021г.
Претендират се и сторените разноски в исковото и заповедното производство.
При проведените открити съдебни заседания за ищцовото дружество не се явява
представител, но са постъпили молби от пълномощника юрисконсулт Д.З., с които се
релевират съображения за основателност на исковата претенция и се отправя искане за
нейното уважаване. Претендират се сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от особения представител на ответника Е. Я. М. адв.Н. Б. – А.. С така предявения
отговор на исковата молба се твърди, че ..................
........................
.........................
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4,
представлявано от инж.Ганчо Йовчев Тенев, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З.,
против Е. Я. М., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, ***, искове по
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Е. Я. М. дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение №
254/28.10.2021г. по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 594/2021г., по описа на Районен
съд – Средец, суми както следва: 79,67 лева /седемдесет и девет лева и шейсет и седем
стотинки/, дължима по издадени фактури за периода от 25.02.2019г. до 27.05.2019г. с
отчетен период по фактури от 24.01.2018г. до 22.04.2019г., ведно с лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на дата 25.10.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 18,97 лева /осемнадесет лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за
периода от 27.03.2019г. до 21.10.2021г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
3