ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………
Гр.ПЛЕВЕН 15.08.2019 год.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ
СВЕТЛА ДИМИТРОВА КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря ……………………………….. …..………….и в присъствието на
прокурора …………………………...…………… като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 618 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото е закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.249,ал.3 във вр.с чл.341-345 от НПК.
С определение постановено в о.с.з. проведено на 26.06.19г. по НОХД № 62/19г., на основание чл.249,ал.4,във вр.с чл.248,ал.1,т.3 от НПК, РС-Никопол е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на посочените в определението процесуални нарушения.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурор от НРП, който е депозирал срещу него частен протест, в който навежда доводи,че определението е неправилно. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени акта на предходната инстанция, да върне делото на НРС и да определи 7-дн. Срок, в който прокурора да отстрани очевидна фактическа грешка допусната при изготвянето на обвинителния акт.
Преписи от частния протест са били изпратени на подсъдимия и на пострадалата, като втората, чрез повереника си, е депозирала становище, в което развива доводи, досежно нарушаване на правата на пострадалата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:
Протестът е депозиран в срока по чл.342,ал.1 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество частният протест е неоснователен.
В определението си съдът е посочил две обстоятелства, които според него представляват процесуални нарушения, които ограничават правата на страните.
На първо място е приел,че са били нарушени правата на пострадалата. Действително, както правилно е отбелязал и РС в нарочно изготвения на 28.01.19г. протокол последната е заявила, че не желае да й бъдат предявени материалите по разследването. Същото становище е изразила и при проведения на 28.01.19г. разпит по реда на чл.223 от НПК. По досъдебното производство обаче е приложено пълномощно, от които е видно, че пострадалата на 29.01.19г. е упълномощила като свой повереник адв. М.И. от ПАК. Приложена е и изрична молба, в която е посочено, че пострадалата желае чрез своя повереник да бъде информирана за хода на наказателното производство, да участва в него, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете, да предявява гр. иск и др. законни права. Вярно е, че върху молбата не е изписана дата, както от подателя, така и от органа, който я е приел, но с оглед факта, че към нея е приложено горепосоченото пълномощно и тя се намира в досъдебното производство преди заключителното мнение на разследващия полицай от 22.03.19г. може да се приеме, че тя е била депозирана в периода 29.01.19г.-22.03.19г. и е трябвало да бъде съобразена от органите на досъдебното производство.
В частния протест прокурорът развива доводи, че отстранимите и съществени процесуални нарушения касаещи правата на пострадалия са изчерпателно изброени в текста на чл.249,ал.4,т.2 от НПК и непредявяването на разследването не е между тях. Тези доводи не се споделят от настоящата инстанция. Предявяването на разследването пряко касае правото на пострадалия да участва в производството /нарушението на това право е съществено, според разпоредбата на чл.249,ал.4,т.2 от НПК/, защото на този стадий за него възниква възможността да се запознае със събраните в хода на досъдебното производство доказателства и да прави искания за събиране на други доказателства, бележки и възражения относно допустимостта на доказателствените средства, относимостта на доказателствата и тяхната пълнота, начина на водене на разследването, правната квалификация на престъплението и т.н. Тези му възможности и процесуални средства във връзка с осъществяване на защитата на правата и законните му интереси е била препятствана от бездействието на органите на досъдебното производство.
На второ място, като съществено процесуално нарушение първоинстанционният съд е посочил липсата на правна квалификация на деянието в заключителната част на обвинителния акт. Тя е задължителен реквизит от цитираната част според текста на чл.246,ал.3 от НПК. Според възприетото становище в правната теория и константна съдебна практика без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението правото на защита на подсъдимия не е гарантирано, защото го поставя в невъзможност да прецени в какво е обвинен и да организира защитата си. Неоснователно е възражението на прокурора, че пропускът представлява очевидна фактическа грешка, но не и процесуално нарушение, защото случая не касае сгрешена буква или число, а е налице непосочване на цялата норма от особената част от НК, която съдържа състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че частният протест на прокурора е неоснователен, а постановеният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено в о.с.з. проведено на 26.06.19г. по НОХД № 62/19г. по описа на РС-Никопол.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: