Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 19.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 874
по описа на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Ищецът Д.А. твърди, че с ответницата
имат сключен граждански брак, считано от 06.05.1998 г., като от брака си имат
едно родено дете – С.Д.А.. Заявява, че със съпругата му са разделени от 15
години, като ответницата заминала за Гърция, за да работи. Ищецът отглеждал и
възпитавал детето, а ответницата пращала суми
- по 150 евро месечно, за да им помага. Прибирала се веднъж годишно.
През последните две години ответницата спряла да поддържа връзка с ищеца и
детето, като спряла да им изпраща и пари. Сочи, че поради здравословни причини
не работи и към настоящия момент е регистриран като безработен. Процесното дете
е ученик в 11 клас. Между страните не съществували никакви отношения като
съпрузи и бракът им не може да бъде заздравен. Ответницата не поддържала и
никаква връзка с детето. Моли бракът му с ответницата да бъде прекратен като
дълбоко и непоправимо разстроен, като за виновна бъде обявена ответницата. Моли
да му бъдат предоставени за упражняване родителските права над непълнолетното
процесно дете, като бъде определен режим на лични отношения с майката. Моли
съда да осъди ответницата да заплати издръжка на детето С.А. за 1 година назад
преди завеждането на иска в размер на 150,00 лв. месечно, ведно със законната
лихва, както и да заплаща издръжка на детето в размер на 150,00 лв. месечно до
настъпването на обстоятелства за нейното прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. Желае
след прекратяването на брака да продължи да ползва заедно с процесното дете
семейното жилище, находящо се в гр. Враца, ж.к. Младост, БЛ. *, вх. В, ап. 63,
ет. 3. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата
счита, че предявеният иск е допустим. Сочи, че в случай, че се съберат
доказателства за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, то съдът следва
да приеме, че вина за това имат и двамата съпрузи. Доколкото не са налице данни
за реализирани от ответницата доходи, то претендираният размер на издръжка от
150,00 лв. месечно е завишен и моли съда да определи минимално предвидения по
закон, а именно - 105,00 лв. Възразява
срещу основателността на предявения иск за заплащане на издръжка за минало
време, тъй като в исковата молба се твърди, че тя е изпращала пари на детето.
Моли да бъде определен режим на лични отношения с ответницата всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в съботния ден до 17,00 часа на
неделния ден с преспиване, както и един месец годишно през месеците юли или
август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, а също така и
седем дни на всяка четна или нечетна година по време на Коледа и Великден.
След преценка на събрания
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 0106
от 06.05.1998 г., съставен в гр. Враца, Д.В.А.
и Г.Н. Георгиева сключили граждански брак, като след брака съпругата приела
фамилното име на съпруга - А..
От представения по делото заверен
препис от удостоверение за раждане, съставен в гр. Враца въз основа на акт за
раждане № 793/26.11.1998 г., се установява, че от брака си страните имат общо
дете – С.Д.А., родено на *** г.
По делото е приет и нотариален акт
за собственост на недвижим имот чрез покупко-продажба № 181, том I, нот. дело № 1569/1998 г., от който
се установява, че на 29.04.1998 г. (преди сключване на гражданския брак) страните, в качеството им на
купувачи, са придобили собствеността върху апартамент № 63, находящ се в гр.
Враца, ж.к. „Младост“ № 1, вх. В, ет. III.
От приетия по делото социален доклад
се установява, че бащата на детето желае да упражнява родителските права.
Констатирани са необходимите жилищно – битови условия и финансови средства у
бащата за отглеждане на детето. Майката се намира извън пределите на Република
България, поради което с нея не бил осъществен контакт от социалните служители.
Основни грижи за отглеждането и възпитанието на детето полага бащата, като
майката не контактува с детето.
От разпита на свидетеля Николай
Кръстев – съсед на страните, се установява, че съпрузите не живеят заедно от
около 3,6 – 4 години, като Г.А. напуснала жилището, за да работи в чужбина.
Грижи за детето полага единствено бащата, като майката не се чувала с него и не
полага грижи за него. Жилището, в което живеят бащата и детето, било чисто и
спретнато. Според свидетеля детето се чувства добре при баща си.
С показанията си, свидетелката С.И.
– съсед на страните, потвърждава показанията на свидетеля Кръстев, като също
заявява, че страните не живеят заедно от около 3 - 4 години. Съпругата си
идвала веднъж годишно до преди четири години, когато спряла да се прибира
вкъщи. Според свидетелката причината страните да се разделят е заминаването на съпругата
в чужбина. Бащата се грижил много добре за детето, бил грижовен и го
задоволявал с всичко необходимо. В първите години от заминаването си, Г.А.
помагала финансово на семейството си.
Показанията и на двамата свидетели
са последователни, непротиворечиви и обективни, поради което съдът ги кредитира
като достоверни.
Изслушано пред съда, детето С.А.
заявява, че не осъществява никакъв контакт с майка си от около три години.
Същата се прибирала в България, но не отсядала в дома им и не му се обаждала.
Баща му осигурява издръжката му, като споделя, че всичко му е осигурено.
Изслушан пред съда, ищецът Д.А.
заявява, че не се е отделял от сина си от неговото раждане, като се грижи сам
за него, откакто последният е навършил четири години, тъй като тогава майката
ги е напуснала.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Като основания за разстройството на
брака се навежда продължителната раздяла между съпрузите (15 години), настъпила след напускането на
семейното жилище на съпругата Г.А..
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
От събраните по делото доказателства /социален доклад, показания на
свидетелите Кръстев и Илиева/ се установява, че страните са във фактическа
раздяла от 15 години, като съпругата напуснала страната и се установила в
Гърция, за да работи. Първоначално се прибирала веднъж годишно, но от около 3 –
4 години спряла да се прибира в дома си, спряла да поддържа контакти с детето и
съпруга си. Съдът намира, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото
съществуване. Брачната
връзка между тях е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване.
Страните живеят разделени в един продължителен период от време /около 15 години
/, като съпругата трайно се е установила в друга държава. Всеки от съпрузите е
започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. При това състояние на брачната
връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, което налага неговото прекратяване.
С оглед направеното искане за
произнася по въпроса за вината за
разстройството на брачната връзка, на осн. чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи
разглеждането и на този въпрос.
От показанията и на двамата
разпитани свидетели се установява, че съпругата А. първоначално, след като
напуснала семейното жилище, поддържала връзка със семейството си, прибирала се
в дома си веднъж годишно и помагала финансово за отглеждането на детето. В
последните 3 – 4 години обаче същата не се прибирала в семейното жилище, не
търсила съпруга си и детето си, спряла да дава издръжка за него. Същото се
поддържа и от изслушаното пред съда дете С.А., който заявява, че от три години
не е осъществявал никакъв контакт с майка си.
От събраните доказателства по
безспорен начин се установява, че Г.А. през последните 3 – 4 години се е
дезинтересирала от съпруга и детето си. Следва да се даде отговор на въпроса
дали поведението на съпругата представлява такова брачно провинение, което да
се определи като вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачния съюз.
Брачната
връзка отразява отношения между пълнолетни и равнопоставени правни субекти,
които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния
процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в
правната доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на
субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението
да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в
конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия пък се
отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и
баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са
специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ
знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те
нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в
него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до
разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера,
възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и
вижданията им за същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се
свеждат до това да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от
съпрузите, и после – на обществото, към съдържанието на брака, а след като
констатира разминаване, да прецени по въздействието, което са оказали, дали
това води, и в каква степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой
е носителят на брачната вина. По делото по несъмнен начин се доказа, че между
страните не е поддържана пълноценна брачна връзка в продължение на 15 години –
съпрузите са живели разделени, виждали са се веднъж годишно, като основните
грижи за общото им дете са полагани само от бащата. Както се посочи по-горе,
основната причина за това е фактът, че съпругата напуснала семейното жилище и
се установила да живее в Гърция. Дори да се приеме, че действително тя е отишла
в друга държава, за да работи и подпомага семейството си, то безспорно
установено е, че през последните 3 – 4 години тя не е поддържала никакъв
контакт със съпруга и сина си. Ето защо, в този конкретен случай, между тези
лица, отсъствието на съпругата и липсата на контакт с нея са станали причина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка. Нейното поведение е
довело, както до фактическата раздяла между тях, така и до дълбокото и
непоправимо разстройство на брачния съюз. Законът не формулира изрично
причините, които могат да доведат до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като те се изследват във всеки конкретен случаи съобразно особеностите,
очертани по-горе. В настоящия случай се установи, че именно напускането на
семейното жилище от Г.А. е довело до настъпването на окончателния крах в
брачните отношения между съпрузите. Вината за това е на ответницата.
Неоснователно
е искането на ответницата съдът да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. По отношение на съпруга Д.А. не
се доказа каквото и да било противобрачно поведение.
По иска за предоставяне
упражняването на родителките права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските
права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността
на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални
възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г.,
чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила
от
Установи се,
че от навършване на 4-годишна възраст на детето, за него грижи е полагал
основно и приоритетно неговия баща, като от 3 – 4 години майката Г.А. не се е
интересувала от развитието на детето, не е полагала грижи за него и не е имала
какъвто и да било принос в неговото възпитание и отглеждане. По отношение на
майката освен това липсва информация по делото за нейното точно
местопребиваване, социално-битови условия, социална среда.
От друга
страна се установи, че бащата Д.А. разполага с необходимите социално-битови условия
за отглеждане на детето. Съгласно приетия социален доклад между бащата и детето
има силна привързаност, бащата стимулира развитието на детето с подходящи за
възрастта му занимания, осъществява осигуряване на социални контакти – общуване
с връстници.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето С.А., и като
съобрази, че по този въпрос страните нямат спор, съдът прецени, че
непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на бащата на детето Д.В.А.. Местоживеенето
на детето ще съвпада с местоживеенето на бащата – град Враца, ж.к. „Младост“, БЛ. *, вх. В,
ап. 63, ет. 3.
Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения
между детето С.А. и неговата майка Г.Н.А., с която детето няма да живее, както
и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между
детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 122,
ал. 2 от Семейния кодекс, родителите имат равни права и задължения. Трайната
съдебна практика, при определяне на режима на личен контакт, се е насочила към
даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над
детето да вижда и взема същото поне два пъти месечно с възможност и за преспиване
на последното в определените дни за контакт. Съдът намира, че в настоящия
случай също следва да бъде определен стандартен режим на лични отношения с
детето, а именно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа
в съботата до 17,00 часа в неделята с преспиване, както и един месец през
лятото (юли или
август), който да
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по време на Коледните
празни през нечетните години и по време на Великденските празници по време на
четните години.
По издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с
нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съдът при
определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата на чл. 142, ал.2
от СК, определяща минималния размер на дължимата издръжка, която към момента на
устните състезания е 105,00 лв. Детето е в 11 клас и с напредването на
възрастта безспорно се увеличават неговите разходи. Не се доказа нито бащата,
нито майката, да реализират трудови или други доходи. И двамата обаче са в
работоспособна възраст и следва да участват в издръжката на детето си.
Съгласни решение № 534 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1800/2009 г., III г.
о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК, съобразявайки указанията в ППВС № 5 от 16.09.1970 г.
и служебната си роля по въпроса за определяне на издръжката по размер при
постановяване на развод, съдилищата не следва да възлагат на родителя, комуто
предоставят упражняване на родителските права, да провежда пълно и главно
доказване относно конкретен размер на доходите, с оглед материалните
възможности на другия родител да дава издръжка, при положение, че същият е в
чужбина и с неустановен адрес. Не следва и да обвързват подобна конкретност с
положително приемане на двете предпоставки по чл. 85, ал. 3 от СК (отм.) за присъждане на издръжка в завишен размер, ако може
да се направи извод за най-ниския възможен доход при конкретни обстоятелства.
Когато задължен да дава издръжка родител, след като е изоставил семейството си
в страната, живее и работи в държава с официално приет по - висок праг на
минимални доходи при трудова дейност, тази именно величина следва да бъде
съобразена с оглед възможностите му. В случая се установи, че съпругата Г.А. е напуснала
семейството си, за да живее и работи в Република Гърция, за която е с официално
приет по-висок праг на минимални доходи в сравнение с Република България. Ето
защо, независимо от факта, че не е установен размерът на получаваните от
майката на детето доходи, то съдът не е обвързан с установения в закона
минимален размер. Съдът намира, че необходимите средства за издръжка на детето
са в размер на 250 лева, като майката следва да заплаща месечно сумата в размер
от 150 лв., а остатъкът следва да се
поеме от бащата, който ще полага и непосредствените грижи за детето.
Следва да бъде уважен и искът по чл.
149 СК за присъждане на издръжка за минало време, считано от 24.02.2015 г. до
24.02.2016 г. в размер на 150 лева за всеки от месеците, включени в процесния
период. Ответницата не доказа да е заплащала издръжка на детето С.А. в този
период, като се установи, че през процесния период същата отново е живяла и
работила в Република Гърция.
По иска по чл. 56 СК за предоставяне на семейното
жилище:
Ищецът проведе успешно доказване на
факта, че жилището на адрес: гр. Враца, ж.к. Младост, БЛ. *, вх. В, ап. 63, ет.
3 е семейно по смисъла на § 1, т. 1 ДР към СК, доколкото същото, преди
напускането на съпругата, е обитавано от страните по делото и тяхното
ненавършило пълнолетие дете – в този смисъл са показанията на разпитаните по
делото свидетели. Семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на
ищеца, докато същият упражнява родителските права над детето С.А..
По разноските:
Съдът стигна до извод,
че вина за разстройството на брака има ответницата Г.А.. Съгласно разпоредбата
на чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния съпруг. В случая е налице доказателство за заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв., на адв. възнаграждение в размер на 600,00 лв., както и на
възнаграждение за особен представител на ответницата в размер на 600,00 лв.,
поради което тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца.
Ответницата следва да
бъде осъдена на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Враца сумата от 126,00 лв., представляваща
държавна такса върху сбора от платежи на присъдената издръжка до навършването
на пълнолетие на детето, както и върху присъдената издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Д.В.А.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Н.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, сключили
граждански брак на 06.05.1998 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за
граждански брак № 0106/06.05.1998 г. като дълбоко и непоправимо разстроен, за
което има вина съпругата Г.Н. Георгиева.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права
над детето С.Д.А., ЕГН: ********** на неговия баща Д.В.А., ЕГН: **********,
като постановява същото да живее при бащата на адрес: гр. Враца, ж.к. Младост, БЛ.
*, вх. В, ап. 63, ет. 3.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г.Н.А.,
ЕГН: ********** с детето С.Д.А., ЕГН: **********, както следва:
-
всяка първа
и трета събота и неделя с преспиване, като го взима от адреса, на който живее с
бащата не по-рано от 09,00 ч. в съботата и го връща на същия адрес в неделята
не по-късно от 17,00 ч.;
-
един месец
през лятото (юли или
август), който да
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата;
-
в нечетните
години по време на Коледните празни, а в четните години - по време на
Великденските празници.
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище,
намиращо се на адрес гр. Враца, ж.к. Младост, БЛ. *, вх. В, ап. 63, ет. 3 да
бъде предоставено за ползване на Д.В.А., ЕГН: **********, докато упражнява
родителските права по отношение на детето С.Д.А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Г.Н.А.,
ЕГН: ********** да заплаща на С.Д.А., ЕГН: ********** чрез неговия баща и
законен представител Д.В.А., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 25.02.2016 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Г.Н.А.,
ЕГН: ********** да заплати на С.Д.А., ЕГН: ********** чрез неговия баща и
законен представител Д.В.А., ЕГН: ********** издръжка за минало време в размер
на 150,00 лв., считано от 24.02.2015
г. до 24.02.2016 г. за всеки от месеците, включени в процесния период, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в законна
сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл.
329, ал. 1 ГПК Г.Н.А., ЕГН: ********** да заплати на Д.В.А., ЕГН: **********
сумата от 1225,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр.
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г.Н.А.,
ЕГН: ********** да заплати държавна такса в размер на 126,00 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: