РЕШЕНИЕ
гр.Ямбол 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Добрин Кючуков
при секретаря Л. Р. и участието на прокурора М.
Божидаров, след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков гр.д. №
46/2016г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Ямболския окръжен съд е
постъпила искова молба от „КАБИЛЕ ЛБ" АД гр. Ямбол срещу НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София и АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ гр. София, с която се иска, на основание чл. 4 § 3
ал.2 от ДФЕС и принципите, установени в практиката на Съда на ЕС, НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София и АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ гр. София да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
"КАБИЛЕ ЛБ" АД гр. Ямбол сумата 426 538,00 лв. за претърпени от
"КАБИЛЕ ЛБ" АД гр. Ямбол имуществени вреди, както и сумата от 10 000
лв. за причинените на дружеството неимуществени вреди, в резултат на допуснати
от ответниците нарушения на норми на правото на ЕС, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба. Като
основание на предявените искове ищецът сочи нарушението на чл. 63 ДФЕС от
страна на ответниците, като от страна на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ нарушението се изразява в допускане действието и приложението на
разпоредбата на § 8 от ПЗ на ЗПСПК, даваща право на АПСК "да предприеме
необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на
купувача, а в случаите по чл. 25 и 35 от отменение ЗППДОП - върху имуществото
на приватизираното дружество", като след отмяната на тази разпоредба не е
предприело приемането на преходни разпоредби за заварените случаи, като по този
начин е създало легална основа за запазване действието на всички вече вписани
законни ипотеки, респ. създало е възможност да продължи увреждането на
засегнатите от § 8 от ПЗ на ЗПСПК инвеститори. Допуснатото от АГЕНЦИЯТА ЗА
ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ нарушение на чл. 63 ДФЕС се изразява
в неизпълнение на свое правомощие да осигури в сферата си на компетентност
спазването правото на ЕС и служебно да откаже да приложи националната норма,
която нарушава нормите на приложимото право на ЕС. АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ е прилагала разпоредбата на § 8 от ПЗ на ЗПСПК в
противоречие с правото на ЕС за периода от присъединяване на РБългария към ЕС
до отмяната на тази разпоредба през 2015 г., като след отмяната и не е
предприела никакви действия за заличаване на вече вписаните ипотеки и е
продължила
изпълнителните действия по вече започнатите
изпълнителни дела, с което е продължила увреждането на инвеститорите в
нарушение на разпоредбите на чл.63 ЗФЕС. Тъй като увреждането е причинено от
повече от един субект и не може да се установи степента на допринасяне на
увреждането на всеки един поотделно, налице е законовата презумция, че всички
ответници еднакво са допринесли за вредоносния резултат, поради което отговарят
солидарно.
Ответникът НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
гр. София счита, че не е пасивно легитимирано по предявените искове. Безспорен
факт е, че изборите за 43-то Народно събрание са проведени на 05.10.2014 г.,
т.е. разпоредбата на § 8 от ПЗ на ЗПСПК не приета от това Народно събрание.
Твърденията на ищеца за извършено нарушение от законодателния орган и
произтекли от него вреди са несъстоятелни и недоказани. Не е налице извършено
от законодателния орган на рушение на чл.63 ДФЕС. Тази разпоредба като
общностна правна норма на законодателството на ЕС има "директен
ефект" , което изключва твърдяното от ищеца нарушение. Действията на
Народното събрание са изцяло в осигуряване пълно съответствие между
националното законодателство и изискванията на общностното право. В изпълнение
на правомощията си НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е предприело
действия по изменение на ЗПСК с отмяната на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСПК. Освен
това в конкретния случай при учредяване на ипотеките не е налице ограничение
върху движението на капитали между страните членки и между тях и трети страни,
нито е допуснато ограничение върху плащанията между държавите членки и между
тях и трети страни. Липсва другата предпоставка ангажираща имуществената
отговорност на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , а именно- наличие на
причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца нарушение допуснато от
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и причинените на ищеца имуществени и
неимуществени вреди. Сумите постъпили от публичната продан на имотите на
приватизираното сружество са постъпили по сметката на АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ. Действията, извършени от НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за отмяната на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК са правомерни и няма
основание за претендиране на обещетение за вреди, произтичащи от тези действия.
Предвид на това се прави искане за отхвърляне на предявените искове по
отношение на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Ответникът АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
И
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ гр. София моли предявените
на осн. чл. 63 ДФЕС, във връзка със ЗОДОВ искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. За да намери приложение разпоредбата на чл. 63 ДФЕС
е необходимо да е налице субект-юридическо лице, което да е със седалище на
територията на някоя от страните членки на ЕС. По отношение на ищеца „КАБИЛЕ ЛБ
„ АД - гр. Ямбол тази предпоставка не е налице, като спрямо него ще се приложи
нормата на националното законодателство. Неоснователно е искането на ищеца за
присъждане на обещетение за претърпени от юридическото лице неимуществени
вреди. Принципът на чл.52 ЗЗД не може да намери приложение по отношение на
юридическите лица. Юридическото лице формира воля чрез неговите органи и затова
то не може да претърпи морални вреди
Участващият в делото прокурор
счита иска за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди за неоснователен по отношение на ответника НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ и за основателен по отношение на ответника АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ . НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не е
допуснало нарушение на 63 ДФЕС след като своевременно е отменило разпоредбата
на § 8 от ПР на ЗПСПК . Като неоснователен искът срещу този ответник следва да
бъде отхвърлен. АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ след
отмяна § 8 от ПР на ЗПСПК в нарушение на чл.63 ДФЕС е наложило обезпечителни
мерки, вкл. и законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество и
е продължило изпълнителните действия по отношение на това имущество, с което е
причинило имуществени вреди на приватизираното предприятие. По отношение на
този ответник искът е оснавателен и следва да бъде уважен. Неоснователен е иска
за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди по
отношение и на двамата ответника, поради което следва да бъде отхвърлен.
За да се
произнесе съдът взе предвид следното:
През 1996 г. преобразуваното в търговско дружество
изцяло с държавно участие "Кабиле ЛБ" АД, с капитал 231 386
лв.,формиран в 231 386 поименни акции с номинална стойност 1000 лв. всяка една,
е включено в списъка за масова приватизация. След проведените първа и втора
тръжни сесии на 17.01.1997 г. и на 06.06.1997 г. на частни собственици са
прехвърлени общо 161 969 акции, представляващи 70% от капитала на дружеството.
С договор за приватизационна продажба на пакет от
акции, сключен на 01.02.1999 г. между Агенция за приватизация, като
представител на държавата от една страна и търговско дружество "Кабиле
ЛБ-98" АД от друга, на осн. чл. 25 от ЗППДОбП, на последното е продаден
пакет от 53 219 акции, представляващи 23% от капитала на "Кабиле ЛБ"
АД гр.Ямбол на цена от 638 660 щ.д., платими в левовата им равностойност по
фиксинга на БНБ към деня на вписване на договора. В договора е определена
схемата на плащане -10 % към датата на подписване на договора, а останалите 90%
- за срок от 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период.
Едновременно с прехвърляне на собствеността върху акциите, като
обезпечение на заплащането на цялата цена в сроковете по договора, страните по
приватизационния договор сключват договор за учредяване на особен залог по
Закона за особените залози върху 53 219 акции от капитала на "Кабиле
ЛБ" АД, гр.Ямбол, като по този начин купувачът «Кабиле ЛБ-98» АД
обезпечава задълженията си по приватизационния договор към Агенция за
приватизация с целия пакет акции, чийто собственик е.
Поради неизпълнение на
задълженията по приватизационния договор от страна на "Кабиле ЛБ-98"
АД към Агенция за приватизация, на основание решение № 23/28.04.2005 г. по т.д
№ 386/2004 г. по описа на ЯОС, в полза на Агенция за приватизация е издаден
изпълнителен лист №386/08.09.2005 г. срещу длъжника "Кабиле ЛБ-98"
АД. За събиране на вземането е образувано изп.д.№490/2005 г. по описа на
Ямболски районен съд. С молба от 03.07.2006 г. кредиторът Агенция за
приватизация е поискал съдебният изпълнител да продаде заложените в негова
полза 53 219 акции от капитала на "Кабиле ЛБ" АД, собственост на
"Кабиле ЛБ-98" АД. Видно от справка от 30.10.2006 г. на Централен
депозитар АД е било вписано пристъпване към изпълнение и е бил наложен запор по
изп.д.№490/2005 г.. С
постановление от 08.11.2006 г. съдебният изпълнител е пристъпил към продажбата
на 53 219 акции от капитала на "Кабиле ЛБ" АД - предмет на залога. С
поръчка №1 от 06.11.2006 г. към договор за инвестиционно посредничество № 1
съдебният изпълнител е наредил на инвестиционния посредник "Интернешънъл
Асет Банк" АД да продаде заложените акции. С писмо от 01.02.2007 г.
инвестиционният последник е изпратил потвърждение № М00388 от 01.02.2007 г., че
поръчката е изпълнена и е извършена продажбата на 53 219 акции за общо 39
914,25 лв. С протокол за разпределение от 06.03.2007 г. по изп.д. №490/2005 г.
съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпилата от продажбата на
акциите сума, като е разпоредил сумата от 38 098,26 лв. да бъде предадена на
кредитора Агенция за приватизация.
Поради неизпълнение на
зъдълженията на "Кабиле ЛБ-98" АД по приватизационния договор в полза
на Агенция за приватизация са издадени нови 5 изпълнителни листа срещу длъжника
"Кабиле ЛБ-98" АД , както следва: изпълнителен лист от 24.01.2007 г.,
издаден на основание определение от 10.01.2007 г. по гр.д. №107/2007 г по описа
на СРС за сумата 122 638,07 лв. -неизплатена пета годишна вноска по
приватизационния договор; изпълнителен лист от 10.10.2007 г., издаден на
основание определение от 10.10.2007 г. по гр.д. № 21086/ 2007 г. по описа на СРС
за сумата 123 709,39 лв. - неизплатена седма вноска по проватизационния
договор, ведно с лихвите за забава; изпълнителен лист от 09.02.2009 п, издаден
на основание заповед № 175/06.02. за изпълнение на парично задължение по гр.д.
№ 241/2009 г. по описа на СРС за сумата 129 932,31 - неизплатена осма вноска по
проватизационния договор, ведно с лихвите за забава; изпълнителен лист от
25.09.2009 г., издаден на основание решение № 66/04.2008 г. и решение №
84/12.09.2008 г. по т.д. № 15/2008 г. по описа на ЯОС за сумата 250 877,01 лв.-
представляваща обезщетение за забава за неизплатени първа - шеста годишни
вноски по приватизационния договор, ведно с лихвите за забава и изпълнителен
лист от 20.12.2010 г. издаден на основание заповед № 3009/15.12 2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр.д. № 3745/2010 г.
по описа на ЯРС за сумата 135 617,58 лв. главница, ведно с лихвите за забава и
деловодни разноски.
На 01.09.2006 г. е обнародвано изменение и допълнение
на Закона за приватизация и следприватизационен контрол / Д.в. бр. 72/2006 г./.
Съгласно § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСПК, за заварените приватизационни договори, по
които има неизпълнени в срок задължения на приватизиращите дружества, законодателят оправомощава изпълнителния
съвет на Агенцията за следприватизационен контрол да предприеме "необходимите действия за
учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите по
чл. 25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия (отм., бр. 28 от 2002 г.) -върху имуществото на
приватизираното дружество."
На свое заседание,проведено на 28.02.2007 г.,
Изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, на основание
новоприетата разпоредба на § 8, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПСПК, взема решение, на
основание чл.166 ал.1 и чл. 168 от ЗЗД, § 11д от Допълнителните разпоредби на
ЗПСПК и § 7 ал. 1 и 2 и § 8 ал. 1 от Преходните разпоредби на същия закон, за
вписване на законна ипотека върху имотите, собственост на „Кабиле ЛБ" АД,
за обезпечаване вземания на Държавата, произтичащи от неизпълнението на
сключения с „Кабиле Лб-98" АД приватизационен договор за продажбата на 23%
от капитала на „Кабиле ЛБ" АД , възлизащи на 919 781,27 лв.,
представляващи неизплатени първа, втора, трета, четвърта ,пета и шеста
разсрочени и неплатени вноски от цената и начислените върху тях лихви за
забава. Същият ден до Агенцията по вписванията при Районен съд - Ямбол е
отправена молба с искане за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти -
собственост на приватизираното дружество "Кабиле" ЛБ " АД в
полза на Агенцията за следприватизационен контрол за обезпечаване на вземането
и. Ипотеката е вписана в Службата по вписванията на 01.03.2007 г.
Със записка от 12.10.2009 г. по изп.д.№490/2005 г. по
описа на ДСИ при ЯРС съдебният изпълнител е поискал вписване на възбрана в
полза на Агенция за следприватизационен контрол върху 38 недвижими имота,
собственост на третото лице- приватизираното дружество " Кабиле ЛБ
АД" за дълг на приватизиращото дружество "Кабиле ЛБ-98" АД към
взискателя общо в размер на 638 325,13 лв.. Възбраната е вписана в Служба по
вписванията на
13.10.2009
г.. Третото лице "Кабиле ЛБ" АД не е
уведомено за вписаната законна ипотека и за наложените възбрани върху
имуществото му. Узнавайки за вписаната законна ипотека и за възбраната
"Кабиле ЛБ" АД с писмо от
12.10.2009
до Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол е направило искане за заличаване на вписаната ипотека или поне за
спиране действията по принудително изпълнение или спиране на изпълнителните
действия до приключване на дело №14 от 2010 пред Конституционния съд на
РБългария, образувано по искане на Омбудсмана на Република България, за
обявяване на противоконституционност на разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗПСК. В него са изложени доводи относно това, че в качеството му на
трето лице то не следва да понася тежестите от неизпълнението на задълженията
на дружеството-длъжник "Кабиле-ЛБ- 98" АД, тъй като няма качеството
на ипотекарен длъжник /не е давало своя вещ като обезпечение на задължения на
длъжника „Кабиле ЛБ-98"АД/, няма качеството на длъжник по
приватизационната сделка, не е встъпвало в дълг, не е поръчител, нито солидарен
длъжник. В писмото е изтъкнато още, че вписаната законна ипотека е
недействителна поради липсата на основание (чл. 26 от Закона за задълженията и
договорите); че самата норма на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК противоречи на чл. 17
от Конституцията, както и, че съгласно чл. 158 от Търговския закон дружеството
може да отговаря с имуществото си пред своите кредитори, но не и пред
кредиторите на своите акционери. С писмо от 21.10.2010 г. изпълнителният
директор на АСПК отказва да удовлетвори молбата на "Кабиле ЛБ" АД,
позовавайки се на законовата регламентация на § 8 ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗПСПК.
Междувременно с писмо № С(2012)3366 от 31.05.2012 г.
по процедура за нарушение № 2012/4002 по описа на ЕК, изпратено до Българското
правителство, ЕК е уведомила българските власти, че § 8 от ЗПСК представлява
държавна мярка, с която се въвежда специално държавно право и се нарушават заложените
в Договора принципи на свободно движение на капитали (чл.63 от ДФЕС) и свободно
право на установяване (чл.49 от ДФЕС). С мотивирано становище № С(2013)1550 от
21.03.2013 г. по процедура за нарушение №2012/4002 ЕК, след като констатирала,
че § 8 от ЗПСК нарушава правото на инвеститорите от ЕС на свободно движение на
капитали /чл.63 от ДФЕС/ и правото на свободно установяване /чл.49 от ДФЕС/,
предоставени на инвеститорите от ЕС, приканила България да предприеме
необходимите мерки, за да се съобрази със становището в срок от два месеца от
получаването му. Според ЕК мерките,
наложени с разпоредбата на §8 от
ЗПСК, имат възпиращо въздействие върху инвеститорите,
но също така е вероятно да разубедят неместни лица да извършат инвестиция в
държава -членка или да разубедят гражданите на тази държава - членка да
направят същото в други държави - членки на ЕС (дело С-513/03). Нарушението на
принципите на свободно движение на капитали (чл.63 от ДФЕС) и свободно право на
установяване (чл.49 от ДФЕС) не свързано с реалното ограничаване или
разубеждаване на инвеститорите. Достатъчно е, че държавнята мярка има
потенцияла да засегне всеки бъдещ инвеститор, независимо от това дали е местен
или чуждестранен.
Конкретните мерки, предприети от националните власти
по повод процедурата за нарушение №2012/4002 по описа на ЕК, се изразяват в
иницииране на законодателни промени, като по време на мандата на 43-то Народно
събрание Министерският съвет на РБ внася проект за ЗИД на ЗСПК, според който се
предвижда отмяна на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК. В мотивите към законопроекта е
посочено, че причината за тази законодателна инициатива е мотивирано становище
С(2013) 1550 на Европейската комисия по процедура за нарушение №2012/4002.
Мотивираното становище се отнася до нормата на § 8 от Преходните разпоредби към
ЗИД на ЗПСК, която не съответства на заложените в Договора за функциониране на
ЕС (ДФЕС) принципи за свободно движение на капитали (чл.63 от ДФЕС) и свобода
на установяване (чл.49 от ДФЕС). Законопроектът за отмяната на §8 от ПЗР на ЗИД
на ЗПСК е приет от НС на второ четене в заседание на 29.04.2015 г.,/обнародван
в ДВ, бр.34/2015 г./. Процедурата за нарушение №2012/4002 по описа на ЕК е
приключена на 24.09.2015 г., поради отстраняване от България на констатираното
нарушение на правото на ЕС.
Въпреки отмяната на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПК със ЗИД на
ЗПСК/обнародван в ДВ, бр.34/2015 г./. законодателно остават неуредени
отношенията във връзка със заличаването на вече вписаните законни ипотеки,
въпросите относно започналите и неприключени изпълнителни производства, както и
въпроса за поправяне на вредите, нанесени на юридически лица като резултат от
прилагането на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК в нарушение на нормите на приложимото
европейско право. Така, въпреки отмяната на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, АПСК
продължила изпълнителните действия срещу длъжника „Кабиле ЛБ-98" АД, като
насочила принудителното изпълнение срещу недвижими имоти на третото лице
„Кабиле ЛБ" АД. На 10.08.2015 г. ЧСИ Ирина Христова, per.
№ 878 на НК, обявява публична продан по изп.д. № 20148780400503 по описа на ЧСИ
на ипотекираните недвижими имоти, собственост на „Кабиле ЛБ" АД - терен на предприятието от 40 159 кв.м. и построените в него 38 сгради на цена
от 424 808 лв. и сграда с площ от 82 кв.м. на цена от 1728 лв.. След извършване
на публичната продан с постановление възлагане на недвижим имот от 12.10.2015
г. на ЧСИ на купувача "Лидер Агро Фууд" ЕООД са възложени терена на
предприятието от 40 159 кв.м. и построените в него 38 сгради. С друго
постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от същата дата на купувача
ЕТ "Напредък-Димитър Манолов" гр. Бургас е въложена сграда с площ от
82 кв.м. На 27.11.2015 г. Съдебният изпълнител изготвя разпределението на
получените от публичната продан сума от 426 538 лв., съгласно което сумата,
която на Агенцията за следприватизационен контрол ще получи е 395 223,74 лв.,
плюс дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 10 346,19 лв., или общо
- 405 569,93 лв..
Изложеното се установява от
събраните по делото писмени доказателства: удостоверение от Централния
депозитар АД от 18.04.2002 г., договор за продажба на акции от 01.02.1999 г.,
договор за особен залог от 01.02.1999 г., изпълнителен лист № 386 от 08.09.2005
г. срещу длъжника "Кабиле ЛБ-98" АД, молба от АСК изх.№11-00-4047 от
03.07.2006 г. за продажба на заложените акции, справка от 30.10.2006 г. от
Централен депозитар по залог с №74 от 02.02.1999 г., постановление от
08.11.2006 г. на ДСИ за пристъпване към продажба на заложените акции, поръчка
№1 от 06.11.2006 г. от ДСИ до инвестиционния посредник Интернешънъл Асет Банк
АД за продажба на заложените акции, писмо от 01.02.2007 г. от Интернешънъл Асет
Банк до ДСИ с потвърждение за продажбата на заложените акции, протокол за
разпределение от 06.03.2007 г. по изп.д.№490/2005 г. на ДСИ, 5 бр. изпълнителни
листа срещу длъжника "Кабиле ЛБ-98" АД - от 24.01.2007 г., от
10.10.2007 г., 09.02.2009 г., от
25.09.2009
г., от 20.12.2010 г., протоколно решение № 337 от
28.02.2007 г. от заседание на Изпълнителния съвет на АСК, молба от АСК за
вписване на законна ипотека от 28.02.2007 г., записка от 12.10.2009 г. на ДСИ
за налагане на възбрана върху недвижими имоти, молба от "Кабиле ЛБ"
АД до АПСК от
12.10.2009
г. с приложена обратна разписка, писмо от
изпълнителния директор на АПСК до "Кабиле ЛБ" АД с изх.№ 92-00-03-806
от 21.10.2010 г. проект на Закон за изменение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол с приложени мотиви - внесен в 43-то НС със
сигнатура 502-01-14 от 06.02.2015 г., молба от "Кабиле ЛБ" АД до АПСК
от 06.04.2015 г. с приложена обратна разписка, молба от "Кабиле ЛБ"
АД до Министерски съвет на РБ от 06.04.2015 г. с приложена обратна разписка;
молба от "Кабиле ЛБ" АД до АПСК от 15.05.2015 г. с приложена обратна
разписка, молба от "Кабиле ЛБ" АД до Министерски съвет на РБ от
15.05.2015 г. с приложена обратна разписка; съобщение от 12.08.2015 г. и 2 бр.
обявления за публична продан по и.д.№ 20148780400503 на ЧСИ И.Х. - гр.Ямбол, 2
бр. постановления за възлагане на недвижим имот от 12.10.2015 г. по и.д.
№20148780400503, съобщение изх. № 28737/ 24.11.2015 г. на ЧСИ Ирина Христова с
приложено разпределение на дълга, констативен нотариален акт от 03.05.2007 г.
за собственост върху недвижими имоти на "Кабиле ЛБ" АД, скица №2278
от 12.08.2008 г. за поземлен имот и построените в него сгради, собственост на
"Кабиле ЛБ" АД, писмо № С(2012)3366 от 31.05.2012 г. по процедура за
нарушение №2012/4002 по описа на ЕК, мотивирано становище №С(2013)1550 от
21.03.2013 г. по процедура за нарушение № 2012/4002 по описа на ЕК ,
Какви правни изводи следват от
така приетата за установена от съда фактическа обстановка
Относно допустимостта и основателността на предявените
искове В
случая предявените искове са за реализиране на извъндоговорна отговорност на
държава-членка на ЕС за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, на
основание разпоредбата на чл.4 §3 ал.2 от ДФЕС и принципите, установени в
практиката на Съдът на Европейския съюз /СЕС/ в Решение по съединени дела
С-6/90 и С-9/90; Решение по дело С-224/01 и Решение по съединени дела С-46/93 и
С-48/93. Съгласно текста на разпоредбата на чл.4 §3 ал.2 от ДФЕС „Държавите
-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на
изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на
институциите на Съюза". Тя е проявление на принципа за лоялно
сътрудничество между държавите - членки с ЕС и създава общо задължение за тях.
Ако държава -членка не е изпълнила задълженията си, тя трябва да предприеме
всички необходими мерки да преустанови неизпълнението и да поправи последиците
от това неизпълнение. Това включва и задължението за обезщетяване на вредите,
настъпили вследствие от това неизпълнение.
Тъй като нито Договорът за ЕС (ДЕС), нито Договорът за
функционирането на ЕС (ДФЕС) предвиждат възможност за обезщетяване на вредите,
причинени от държавата при извършено от нея нарушение на правото на ЕС, такава
възможност за обезвреда е изведена в практиката на Съда на ЕС (СЕС).
В Решението си по делото Francovich и др.(съединени дела С-6/90 и С-9/90) СЕС,
разглеждайки преюдициално запитване относно обезщетяване на вреди, причинени от
нетранспониране на директива, прогласява, че извъндоговорната отговорност на
държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения
на общностното право, е присъщ за системата на договора. В мотивите към
решението си СЕС е приел, че задължението на държавите-членки да поправят
такива вреди намира своето правно основание в член 5 (сега чл.4 §3) от
Договора, съгласно който държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими
мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си по
силата на общностното право. Сред тях е и задължението да отстранят
неправомерните последици от нарушение на общностното право
Тъй като в нормативните актове на Европейския съюз не
се съдържат изрични материалноправни предпоставки, които да обуславят
отговорност на националната държава за нарушаване правото на ЕС. Съдът на ЕС в
практиката си извежда за първи път такива в делата С-46/93 и С- 48/93. В общо
решение по делото Brasserie du
Pecheur и Factortame (съединени дела С-46/93 и С-48/93), позовавайки се на
предходната си практика по делото Francovich, СЕС доразвива принципа на
извъндоговорната извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени
на частноправните субекти вследствие на нарушения на общностното право, като
приема че държавата дължи обезщетение, независимо от вида на органа, който е
причинил вредата и без да има значение дали вредата е причинена с действие или
бездействие. С решението си СЕС извежда универсалния характер на принципа за
отговорност на държавите членки, който следва да е валиден във „всеки случай,
когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният
орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на
задължението". В мотивите на решението Съдът на ЕС приема, че правото на
обезщетение е признато от общностното право при положение, че са изпълнени три
условия, а именно: 1/ нарушената норма има за предмет предоставяне на права на
частно-правните субекти; 21 нарушението е достатъчно
съществено; и 3/ съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението
на задължението, за което носи отговорност държавата и вредата, претърпяна от
увредените лица.
СЕС формулира именно отговорност на държавата, тъй
като държавата следва да гарантира спазване на правото на ЕС. Държавата членка
има задължението да гарантира пълния ефект, който правото на ЕС предоставя на
частноправните субекти. Тази отговорност е на основание чл. 4 пар. 3 от ДЕС.
Задължение на държавите-членки е да създадат процедура за търсене на
отговорност от всички публични институции, когато със своите актове, действия
или бездействия са нарушили правото на ЕС и това нарушение е съществено.
Във вътрешното ни право липсва специално уреден процесуален
ред, по който да се реализира тази извъндоговорна отговорност на държавата за
вреди, причинени от нарушения на общностното право. Предвиденият в чл. 45 ЗЗД
режим на деликтна отговорност не е пригоден за реализиране на отговорността на
държавата за вредите, произтекли от неспазване на правото на ЕС. От друга
страна, съгласно установената практика на СЕС предявените пред националния съд
искове за обезщетяване на тези вреди следва да бъдат разгледани по ред, който
да не е по-неблагоприятен от този за подобни искове, засягащи националното
право. Затова и с опр. № 269/8.05.2016 г. по гр.д. № 1867/2015 г. на ВКС и опр.
№ 5/12.02.2015 г. по дело № 65/2014 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС,
съдът, след извършено сравнение на исковете за отговорност на държавата за
вреди по ЗОДОВ и на тези за извъндоговорната отговорност на държавата за
нарушения на общностното право приема, че се касае за сходни искове и, че
процесуалният ред по ЗОДОВ е именно реда, предвиден за „подобни искове" по
националното право. Този ред съответства и на принципа на равностойността и на
принципа на ефективността, от които изхожда Съдът на ЕС в своите решения, а не
на нормативно уредения в националното законодателство ред. С определение №
5/12.02.2015 г. по дело № 65/2014 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС се
приема, че административните съдилища са компетентни да разглеждат исковете за
присъждане на обещетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица,
единствено и само в хипотезите на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а всички други случаи на
претенции за обещетение за вреди са родово подсъдни на общите граждански
съдилища. Следователно компетентен да разгледа исковете чл. 4 § 3 от ДЕС по
правилата на родовата подсъдност по ГПК е окръжният съд като първа инстанция .
Разпоредбата на чл.7 ЗОДДОВ не намира приложение, тъй като урежда подсъдността
единствено и само на делата по чл.1 ал.1 ЗОДОВ .
С оглед изложената практиката на СЕС за реализиране на
извъндоговорната извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени
на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното право, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на следните предпоставки: 1. нарушена
правна норма на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; 2.
нарушението да е съществено; 3. пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и причинените вреди.
Относно наличието на нарушена норма на правото на ЕС,
която предоставя права на частноправните субекти:
С изменението на ЗПСК /Д.в. бр. 72/2006г./ в § 8 от ПР
ЗИД ЗПСК е предвидено правото на Държавата при неизпълнени в срок задължения по
приватизационни договори да предприема необходимите действия за учредяване на
законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и чл. 35
ЗППДОП (Обн. ДВ бр. 38/1992, отм. ДВ, бр. 28/2002) и върху имущество на
приватизираното дружество. Целта на тази законодателна промяна е да се уредят
допълнителни засилени гаранции за държавата като кредитор по сключени при
действието на отменения ЗППДОП приватизационни договори чрез признаване в нейна
полза на правото да впише законна ипотека не само върху имуществото на
купувачите, неизпълнили поетите от тях договорни задължения, но и върху
имуществото на приватизираното дружество, за да обезпечи и събере успешно
вземанията
си от неизправните купувачи. С цитираната разпоредба
са уредени изчерпателно кумулативните предпоставки за вписване на законна
ипотека в полза на държавата, като не е въведено изискване към момента на
предприемане действията по вписване на ипотеката акциите или дяловете да са
притежание на неизправния купувач.
С приемането от НСРБ на § 8 от ПР ЗИД ЗПСК е нарушена
нормата на чл.63 от ДФЕС, според която всички ограничения върху движението на
капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни, както
и всички ограничения върху плащанията между държавите-членки и между
държавите-членки и трети страни се забраняват. Понятието „движение на
капитали" по смисъла на тази разпоредба не е определено в Договора, но в
свои решения СЕС постановява, че движение на капитали по смисъла на цитираните
разпоредби са всички видове инвестиции на физически и юридически лица, които
служат за установяване или поддържане на трайни и преки връзки между лицето,
което предоставя капитала и предприятието, на което този капитал се предоставя
за извършване на стопанска дейност. Съдът на ЕС по повод тълкуване на чл. 63 §
1 ДФЕС последователно в своите решения е признавал за ограничение на свободното
движение на капитали всяка мярка, въвеждана от националните законодателства на
държавите-членки, която може да разубеди и да възпре чуждестранните лица да
инвестират в съответната държава-членка като създава за държавата особени права
или привилегии във връзка с участието й в приватизационния процес и в
управлението на акционерните дружества за сметка на правата и интересите на
частноправните субекти, осъществяващи стопанска дейност на територията и.
Съдържащата се в нормата на §
8 ПР на ЗИД на ЗПСК правна уредба, предвиждаща право за държавата да впише
ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за обезпечаване на
неизпълнени в срок задължения на купувача по заварен към 01.09.2006 г. договор
за приватизационна продажба, създава предпоставки за ограничаване на правата и
интересите на акционерите, които са закупили или след вписване на ипотеката ще
закупят акции от капитала на приватизираното дружество. В случая липсват данни за реално
предотвратяване или ограничаване на придобиването на акции по отношение на
реални инвеститори, но ЕК с мотивираното си становище по процедура за нарушение
№ 2012/4002 приема, че посочената норма накърнява правото на свободно движение
на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор на дружеството със
седалище в държава-членка или в трета страна. Вписването на законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество
препятства косвено свободното упражняване на правата на акционерите да решат
как да се управлява недвижимото имущество, обект на ипотеката и какви
разпоредителни действия да се извършват по отношение на него. Провеждането на
принудително изпълнение върху имуществото, предназначено да служи за
осъществяване дейността на дружеството прави невъзможно реализирането на
положителни икономически резултати от тази дейност и съответно постигане на
целта, която инвеститорът-акционер е преследвал със закупуването на акциите. С
признаване на ипотечно право по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК държавата се поставя в
привилегированото положение да може да удовлетвори успешно частноправните си
вземания към купувача, който е чуждо за дружеството лице за сметка на
участващите в дружеството акционери, включително и инвеститори от други държави
- членки, които са закупили акции в дружеството. По този начин е придаден
приоритет на чисто икономическите интереси на държавата спрямо конституционно
защитените с чл. 19, ал. 3 от Конституцията инвестиционни интереси на
акционерите. Приватизираното дружество не е носител на задълженията, поети от
купувача с приватизационния договор и по аргумент от чл. 133 ЗЗД имуществото им
не обезпечава изпълнението на тази чужди задължения.
Действително разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК е
приета от Народното събрание през 2006 г. т.е. преди присъединяването на
България към ЕС, но същата е отменена със ЗИД на ЗПСПК едва на 29.04.2015 г.,
въпреки откритата от ЕК против България процедура за нарушение № 2012/4002 и
дадения от ЕК с мотивираното й становище от 21.03.2013 г. двумесечен срок за предприемане
от българските власти на конкретни мерки. По този начин Народното събрание на
Република България е нарушило разпоредбите на чл.63 от ДФЕС, като е допуснало
действието и приложението на разпоредбата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК в
противоречие с правото на ЕС за целия период от присъединяването на РБългария
към ЕС на 01.01.2007 г. до отмяната на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК през 2015 г. и
в този период не е отменило по законодателен път нейното действие с цел да се
спази правото на Европейския съюз, а е направило това едва през 2015 г. по
изричното настояване на ЕК, но не е приело никакви преходни разпоредби за
заварените случаи, като по този начин е създало легалната основа за запазване
действието на всички вече вписани законни ипотеки. Така то е създало възможност
да продължи увреждането на вече засегнатите от § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК
инвеститори в нарушение на разпоредбите на чл.63 от ДФЕС, включително и на
ищцовото дружество.
От своя страна АПСК е допуснала нарушение на чл.63 от
ДФЕС, тъй като не е изпълнила своето правомощие да осигури в съответната й
сфера на компетентност спазването на правото на ЕС и служебно да откаже да
приложи национална норма, която нарушава нормите на приложимото право на ЕС.
АПСК е прилагала разпоредбата на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК в противоречие с
правото на ЕС за целия период от присъединяването на РБългария към ЕС на
01.01.2007 г. до отмяната на § 8 ПР ЗИД ЗПСК през 2015 г., като вписала законна
ипотека върху имуществото, собственост на приватизираното дружество-ищец, предприела
и продължила изпълнителните действия,насочени срещу това имущество. Освен това
след приемането на ЗИД на ЗПСК, с който се отменя действието на §8 ПР ЗИД ЗПСК
АПСК не е предприела никакви действия за заличаване на вече вписаните законни
ипотеки и е продължила изпълнителните действия по започнатите изпълнителни
дела, като предприела и публична продан на ипотекираното имущество, с което
продължила увреждането на инвеститорите в нарушение на разпоредбите на чл.63 от
ДФЕС.
С приемане на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК от НСРБ и с
прилагането на тази норма от АПСК, безспорно е допуснато сериозно нарушение на
правото на ЕС, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата
в тяхно лице. Принципът за отговорност на държавите-членки е универсален и се прилага
по отношение на всяко неизпълнение на задълженията им, произтичащи от
Договорите, независимо от характера и вида на това неизпълнение. Според Съдът
на ЕС този принцип е валиден във всеки случай когато държава-членка наруши
правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или
бездействие е в основата на неизпълнението на задължението (т.32 от решение Brasserie du Pecheur и
Factortame (съединени дела С-46/93 и С-48/93) Със същото
решение в т. 35 Съдът уточнява, че принципът, съгласно който държавите членки
са задължени да обезщетят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие
нарушение на общностното право, за които държавите носят отговорност, се
прилага и когато националният законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение
на задължение. В случая, както се посочи и по-горе, законодателният ни орган не
е изпълнил дадените му от ЕК препоръки и е отменил противоречащата на правото
на ЕС норма едва три години след започване на процедура № 2012/4002 и не е
приело никакви преходни разпоредби за заварените случаи, като по този начин е
създало легалната основа за запазване действието на всички вече вписани законни
ипотеки. АПСК е приложила разпоредбата на § 8 ПР ЗИД ЗПСК и не само е вписала
законна ипотека върху имуществото, собственост на приватизираното
дружество-ищец, но е и продължила изпълнителните действия срещу длъжника
„Кабиле ЛБ-98" АД, като предприела и публична продан на ипотекираното
имущество, въпреки отмяната на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК.
Неоснователен е подържаното от
НСРБ становище, че 43-то Народно събрание не може да бъде отговорно за
разпоредба, която е приета през 2006 г.. Съгласно чл. 74 от Конституцията
Народното събрание е постоянно действащ орган, който осъществява своята дейност
чрез народни представители, които се избират на всеки четири години. Изтичането
на мандата на народните представители не води до прекратяване на Народното
събрание като орган. С решението по делото Francovich и др.(съединени дела С-6/90 и С-9/90) Съдът на ЕС
налага принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани
заради нарушения на правото на ЕС, дори и нарушената разпоредба от това право
да няма "директен ефект". Според същото решение обстоятелството, че
дадена разпоредба от общностното право няма директен ефект не е пречка за
ангажиране на отговорността на държавата за причинените от нетранспонирането й
вреди. Затова е неоснователно твърдението на ответника АПСК, че няма нарушение
на норма на ЕС поради това, че нито ищцовото дружество като юридическо лице, нито
неговите акционери са със седалище на територията на някоя от страните-членки
на ЕС, поради което ищецът не би могъл да се позове на колизия между правото на
ЕС и националното ни законодателство. Относно нарушението да е достатъчно съществено: Както бе посочено по-горе в
изложението, в Решение по делото Brasserie du
Pecheur и Factortame (съединени дела С-46/93 и С-48/93) СЕС е посочил, че
нарушението трябва да има „достатъчно съществен" характер. В т.55 на
Решението е прието, че решаващият критерий, за да се приеме, че дадено
нарушение на общностното право е достатъчно съществено, е този на явно и
значително неспазване от държава членка, както и от общностна институция, на
границите, които са наложени на нейната свобода на преценка. В това отношение сред
елементите, които компетентната юрисдикция може да вземе предвид, следва да се
посочат степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и
обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на
националните или общностните органи, умисълът или непредпазливостта при
неизпълнението на задължението, извинимият или неизвиним характер на евентуална
грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че поведението на
общностна институция може да е допринесло за бездействие, за приемане или за
запазване на национални мерки или практики, които противоречат на общностното
право.
При всички положения едно нарушение на общностното
право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на
решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по
преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната
област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение.
В делото Kobler (дело С-224/01) се казва, че нарушението трябва да
„явно". В решението си по делото Dillenkofer (съединени дела С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94
и С-190/94) Съдът на ЕС, приемайки че нетранспонирането на директива, която
предоставя права на частноправните субекти, винаги съставлява достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС, подчертава, че условията за ангажиране
отговорността на държавата са идентични при всеки вид неизпълнение. Показателен
пример е и решението на СЕС по делото Fub (дело С-429/09), според което нарушението на правото
на ЕС се приема за достатъчно съществено, когато действията на държавата не са
съобразени с трайната практика на СЕС в съответната област .
В контекста на посочената задължителна практика на СЕС се налага
извода, че нарушенията, извършени от ответниците отговарят на изискването да са
„достатъчно съществени". С допускането на действието на разпоредбата на §
8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК в противоречие с правото на ЕС за целия период от
присъединяването на РБългария към ЕС на 01.01.2007 г. до отмяната на § 8 от ПЗР
на ЗИД на ЗПСК през 2015 г. и с въздържането на Народното събрание от
законодателни действия за незабавната отмяна на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК с цел
привеждане на законодателството в съответствие с изискванията на общностното
право, Народното събрание на РБългария е допуснало нарушение на правото на ЕС,
което е „достатъчно съществено". В подкрепа на този извод е откритата
против държавата процедура за нарушение №2012/4002 по описа на ЕК и, че именно
тази процедура е послужила като мотив и основание за отмяна на § 8 от ПЗР на
ЗИД на ЗПСК едва през 2015 г.. Народното събрание е пропуснало да предвиди
преходна разпоредба в ЗИД на ЗПСК, с която да преустанови започналите и
неприключили към момента на изменението на закона процедури. Така то е създало
законовите предпоставки за запазване действието на всички вече вписани законни
ипотеки, с което е създало възможност да продължи увреждането на вече
засегнатите от §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК инвеститори в нарушение на разпоредбите
на чл.63 от ДФЕС и чл.49 от ДФЕС.
Ответникът АПСК, въз основа на разпоредбата на §8 от ПР на
ЗИД на ЗПСК, е поискала вписване на законна ипотека върху цялото имущество на
ищцовото дружество за обезпечаване на задължения на трето лице и в последствие
е предприела принудително изпълнение, в резултат на което и след проведена
публична продан това имущество е било продадено, като по този начин ищецът е
бил ощетен и претърпял имуществени вреди. Описаните действия АПСК е извършила
въпреки отмяната на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и въпреки неколкократните
противопоставяния от увреденото лице „Кабиле ЛБ" АД. С тези си действия
АПСК е допуснала съществено нарушение на правото на ЕС, като е допуснала
приложение на национална норма, която му противоречи. Поради изложените
съображения съдът квалифицира допуснатото нарушение от страна на АПСК на
правото на ЕС за „достатъчно съществено".
Относно
наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и причинените
вреди:
За да възникне извън договорната отговорност на
държавата, страната, която претендира обезщетение трябва да докаже причинната
връзка между нарушението и претърпените вреди. Единствената насока, която СЕС
дава в тази връзка, е изискването причинната връзка да бъде „пряка".
Предвид становището на Съда на ЕС, че отговорността на държавата се урежда от
същите принципи, които уреждат отговорността на Общността, то би могло да бъде
използвано и установеното понятие за причинността по чл.340 ал.2 ДФЕС, където е
посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с
основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да
поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при
изпълнението на техните задължения. Извън това и доколкото Съдът установява
минимални стандарти, националният съд е свободен да прилага правилата относно
причинно-следствената връзка, предвидени във вътрешното законодателство, като и
в този случай обаче той е обвързан от принципа на ефективността и е длъжен да
не прилага националните норми относно причинността, ако те препятстват
предоставянето на ефикасна защита.
Относно обезщетението за причинените вреди: По отношение на правото на
обезщетение на вредите в постоянната практика на СЕС се приема, че по силата на
предвидения в член 4, § 3 ДФЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите
членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение
на правото на Съюза. Приложимите процесуални правила се определят във вътрешния
правен ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия
на държавите членки, при условие все пак да не са по-неблагоприятни от
правилата, уреждащи аналогични вътрешноправни положения (принцип на
равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на
ефективността). В този смисъл в рамките на националната правна уредба на
отговорността, държавата членка е длъжна да поправи последиците от причинените
вреди, при условие че установените от националните законодателства изисквания
за поправяне на вреди гарантират спазването на посочените принципи на
равностойност и на ефективност (Решение по дело Brasserie du pecheur и Factortame, С-46/93 и С-48/93, т.67).
Обезщетението, което държавата
дължи трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда така, че да осигури
ефективна защита на нарушеното право. При липса на разпоредби в правото на ЕС
по отношение на размера на дължимото обезщетение се прилагат принципите на
процесуалната автономия, равностойността и ефективността. Съобразно
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, по който процесуален ред се разглежда настоящото
дело държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая, доколкото
основния предмет на търговската дейност на ищцовото дружество е свързана с
производство на определени изделия, с отчуждаване на собствените му недвижими
имоти, в които е извършвана тази дейност, чрез извършената от публична продан
за погасяване задълженията на трето лице към държавата, ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в намаление на имущественото му състояние и
лишаване от правото му да се разпорежда с притежаваните от него имоти. Всяка
имуществена вреда има стойност, която може да се изчисли и изрази в определена
сума. Съобразно установената практика обезщетението за имуществени вреди се
определя от пазарната стойност на съответното имущество. Според съда реалната
пазарна стойност на процесиите имоти е тази, на която е извършена публичната
продан и възлиза на 426 538 лв., съгласно идзвършеното от ЧСИ разпределение на
получените от публичната продан суми. Или причинената на ищеца имуществена вреда в резултат на допуснати от
ответниците нарушения на норми на правото на ЕС е в размер на сумата 426 538
лв., за които ищецът следва да бъде обезщетен. Доколкото не може да се установи
степента на принос за увреждането за всеки един от ответниците поотделно и в
съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл.53 ЗЗД, ответниците
следва да отговарят солидарно. Съществува законова презумпция (чл.53 ЗЗД,
приложима съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ),че ако увреждането
е причинено от мнозина и не може да се установи степента на допринасяне на
всеки поотделно, то всички еднакво са допринесли за вредоносния резултат,
поради което отговарят солидарно. Без значение за ангажиране на отговорността
на ответника Народно събрание на РБългария е обстоятелството, че само ответника
АПСК е получил суми от публичната продан на имуществото на ищеца. Както бе
отбелязано по горе ако увреждането е причинено от мнозина и не може да се
установи степента на допринасяне на всеки поотделно, съществува законова
презумпция, че всички еднакво са допринесли за вредоносния резултат, поради
което отговарят солидарно
Съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за причинените му вследствие нарушение нормите на правото на ЕС неимуществени вреди, за допустима и остнователна.
Според практиката на Съдът на ЕС -решение по делото Francovich и др.(съединени дела С-6/90 и С-9/90) СЕС, решение по
делото Brasserie du
Pecheur и Factortame (съединени дела С-46/93 и С-48/93) СЕС, държавата
дължи всички преки и непосредствени вреди от нарушението на общностното право.
Текстовете на ЗЗД не изключват изрично търговските
дружества от субектите, които имат право да получат обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. В други закони, които предвиждат правото на подобно
обезщетение, не само няма изрична забрана, а тъкмо напротив. Логическото
тълкуване на член 631а ал. 2 и ал. 1 от Търговския закон дава право на обезщетение за неимуществени вреди дори на юридическо лице, когато молбата на кредитор за
откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена. Законът за
марките и географските означения (чл. 76а във вр. с чл. 76 и чл. 2) също
предвижда възможността за притежателя на марка и лицензополучателя на
изключителна лицензия, независимо дали са физически или юридически лица, да
предявят иск за обезщетение на неимуществени вреди при нарушение на правата им.
С определение № 400 от 26.11.2013
г. по ч.гр.д. № 6155/2013 г. Върховния касационен приема, че разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в правоотношението,
възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице (ЮЛ). Според съда
липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси
отговорност за неимуществени вреди от ЮЛ и в последващите разпоредби в закона,
вкл. и чл. 52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, което
поставя въпроса и за осъвременяване на практиката в контекста на тази на ЕСПЧ в
тази насока.
В решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 г. по казуса Idromacchine Sri v. European Commission Съдът на ЕС по ясен и
категоричен начин се произнася в подкрепа на правото на юридическите лица да
получават обезщетение за неимуществени вреди. В посочения казус италианското
корабостроително дружество Idromacchine Sri осъжда Европейската комисия
да му заплати обезщетение в размер на 20 000 евро за претърпените от
дружеството неимуществени вреди плюс съответните компенсаторни и мораторни
лихви. Неимуществените вреди на Idromacchine Sri се изразяват в публикуването
в Официалния вестник на Европейския съюз на подвеждаща информация, засягаща
по-специално доброто име и реномето на Idromacchine Sri. Съдът на Европейския съюз е
на мнение, че едно такова неблагоприятно представяне на Idromacchine Sri като предприятие, което не може да предостави услуги,
съответстващи на действащите стандарти, и така да изпълни договорните си
задължения, засяга отрицателно доброто му име и реномето му,
които сами по
себе си имат
търговска стойност.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) също
признава правото на юридическите лица да получават парични обезщетения в случай
на нарушаване на техни неимуществени права. Това твърдение се подкрепя от
решението на ЕСПЧ по казуса Comingersoll S.A.
v. Portugal.
В този казус дружеството Comingersoll S.A. осъжда правителството на
Португалия да заплати обезщетение в размер на 1.5 млн. ескудос за нарушение на
чл. 6 §1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
(Конвенцията), който урежда правото на справедлив съдебен процес за всяко лице,
без значение дали е физическо или юридическо. Ратифицирайки Конвенцията,
България ясно и категорично е заявила желанието си да спазва нейните
разпоредби, които с акта на ратификация са станали част от вътрешното право на
страната.
В настоящият казус противоправното поведение на законодателния орган,
изразяващо се в допуснатото противоправно бездействие да отмени национална
норма, която противоречи на общностното право, съпроводено с редица действия от
страна на АПСК по налагане на законна ипотека и предприемане принудителна
продан на имуществото на ищеца, са довели до причиняване на вредоносния за
последния резултат, който се изразява освен претърпените имуществени вреди от
ограничаване търговската му дейност и продажба на имущество, но и до
неимуществени такива, изразяващи се в затрудняване търговската му дейност ,
създаване на проблеми и неудобства при осъществяването й, засягащи доброто му
име и търговска репутация -съществени активи на всяко едно юридическо лице,
имащи особено голямо значение за развитието на бизнеса в съвременния
конкурентен пазар.
По отношение на претендирания
от ищеца размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, произтичащи противоправните
действия на ответниците, свързани със създаване на неудобства и затруднения при
осъществяне на търговската дейност на ищеца, засягащи доброто му име и
търговска репутация, доколкото те се определят на принципа за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, ще възмезди напълно ищеца за тези вреди, поради което до този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото,и на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски. Видно от списъка на разноските по чл.80 ГПК и приложените към него
платежни документи , ищецът направил в производството следните разноски: 40,00
лв. - ДТ и 3 000 лв. - заплатено адв. възнаграждение , които следва да му бъдат
присъдени изцяло
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РУПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София, пл."Народно събрание" № 2 и АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ гр.София, ул."Врабча" №
23, на основание чл.4 §3 ал.2 от ДФЕС и принципите, установени в практиката на
Съда на ЕС, да заплатят солидарно на "КАБИЛЕ ЛБ" АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес гр. Ямбол, ул. "Обходен път Запад" № 57, сумата
426538 лв., като обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат на
допуснати нарушения на норми на правото на Европейския съюз, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 29.01.2016 г.
ОСЪЖДА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РУПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София,
пл."Народно събрание" № 2 и АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ гр.София, ул."Врабча" № 23, на основание
чл.4 §3, ал.2 от ДФЕС и принципите, установени в практиката на Съда на ЕС, да
заплатят солидарно на "КАБИЛЕ ЛБ" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес гр. Ямбол, ул. "Обходен път Запад" № 57, сумата 10000 лв., като
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат на допуснати нарушения
на норми на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.01.2016 г..
ОСЪЖДА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РУПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София,
пл."Народно събрание" № 2 и АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И
СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ- гр.София, ул."Врабча" № 23, да заплатят
солидарно на "КАБИЛЕ ЛБ" АД сумата 3 040 лв., представляваща сторени
в настоящото производство разноски
Решението подлежи на обжалване пред АС гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: