ОПРЕДЕЛЕНИЕ
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА,
гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 11 януари 2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр.
дело № 4214 по описа за 2018 година намери следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Кредитреформ България ЕООД срещу Г.Д.Г. за заплащане
на сумата от 437,29 лева, от които 350 лв. – главница и 87,29 лв. – лихва.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна. Представените с нея писмени доказателства следва да бъдат приети по
делото. Искането на ищеца за привличане в качеството на трето лице – помагач на
4финанс ЕООД е основателно и следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени
доказателства, както следва: от страна на ищеца – Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г., с приложения, Договор за кредит, №
********** от 06.07.2015 г., сключен между 4финанс ЕООД и Г.Г., Разписка за
извършено плащане от 06.07.2015 г., Потвърждение за прехвърляне на вземания,
уведомление за прехвърляне на вземания, ведно с разписка от Български пощи ЕАД.
НА ОСНОВАНИЕ чл.219 ал.1 от ГПК
привлича като трето лице помагач на страната на ищеца „4финанс" ЕООД
(Вивус), с ВИК *********, със седалище: гр. София, п.к. 1700, р-н
„Студентски", ул. „Н. Габровски" № 79, ет. 2, представлявано от
Здравко Стаменов Райчев и Евелина Беата Маковска – управители.
СЪОБЩАВА
на страните проектодоклад по делото: подадена е искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Г.Д.Г., ЕГН **********, в която се твърди,
че на от 06.07.2015г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и Г.Д.Г. е сключен
Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който
„4финанс“ ЕООД предоставило на ответницата сумата от 350 лева. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 19.08.2015г. Съгласно заявката
на ответника и условията по договора, сумата била отпусната по клон на „Изи
пей" на името на кредитополучателя на същия ден – 06.07.2015г. Тъй като
договорът бил първи между страните, такси и лихви не се начислявали.
Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на
кредита, съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към Договор за кредит №
**********, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита бил удължен до
нова падежна дата – 19.08.2015г. С настъпване на падежа по договора –
19.08.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
„4финанс“ ЕООД изпратило три броя напомнителни писма до ответника на адреса му,
посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за
кредит № ********** се таксували по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и били за
сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани
ответникът не погасил гореописаните вземания. На 01.02.2018г. „4финанс"
ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България" ЕООД,
в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по Договор № **********, както следва: главница - BGN 350,00 (триста
и петдесет лева), наказателна лихва - BGN 440,51 (четиристотин и четиридесет
лева и петдесет и една стотинки) за периода 20.08.2015г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева).
Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за
цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която е
върната с отметка „Непотърсен". Ищецът прилага уведомление към исковата
молба.
Моли
съда да осъди Г.Д.Г., да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД: сума в
общ размер 437,29 лв. (четиристотин тридесет и седем и двадесет и девет стотинки),
от които: 350,00 лв. (триста и петдесет лева) - неплатена главница по Договор
за кредит № ********** и 87.29 лв. (осемдесет и седем лева и двадесет и девет
стотинки) - наказателна лихва за периода 20.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до
окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Г.Д.Г., чрез
назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Взема
становище за допустимост и неоснователност на исковете. Признава, че на
06.07.2015 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус" и ответника е сключен Договор за
кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР - за предоставена финансова
услуга от разстояние. С договора с отпуснат кредит в размер на 350 лева, със
срок на издължаване - 30 дни, като сумата е получена в същия ден. Впоследствие,
с ново споразумение, срока на договора е удължен с още 14 дни, при което
крайната падежна дата е 19.08.2015 г. Безспорно е също и че между
„4финанс" ЕООД и ищеца е сключен Договор за прехвърляне на вземания № BGF
- 2018-005/ 01.02.2018г., потвърден на 01.06.2018г., както и че цесионера е
упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия на вземането по договора
за кредит. Спорно се явявало обстоятелството, дали ответникът е уведомен за
извършената цесия. Ищецът признавал, че бил изпратил уведомление за прехвърляне
на вземането, което не било достигнало до ответницата, поради което прилагал
същото към исковото молба за да бъде връчено на длъжника заедно с нея.
Доколкото книжата по делото не били връчени лично на ответника, счита че
връчване на уведомлението за извършената цесия на назначен особен представител
не можело да бъде извършено и да породи действието предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД спрямо ответника.
Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
На база
твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Признава за безспорни между страните следните факти: че
между ответницата и 4финанс ЕООД е сключен договор за кредит, по който същата е
получила сумата от 350 лева, с падеж на 19.08.2015 г., че на 01.02.2018 г.
4финанс ЕООД сключва с ищеца договор за цесия, с който му прехвърля вземанията
си по процесния договор за кредит, че уведомлението, изпратено от ищеца на
ответницата не е получено от нея и че такова се прави с исковата молба.
Представени са и доказателства за тези факти.
НАСРОЧВА
делото в открито заседание на 13 февруари 2019 г., от 09:20 ч., за която дата
да се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение,
а на ищеца и третото лице помагач – и копие от отговора на ответника. На
третото лице помагач да се връчи и копие от исковата молба.
НАПЪТВА
страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: