Р Е Ш Е Н И Е
№ 260504/15.4.2021г.
гр.В., 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 279 по описа за 2021 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „А.”ООД, чрез управителя на дружеството В. Х.А.
против НП № В-0047195/17.11.2020 г., на Директора в Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р.,
Т. и С. към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 222а от ЗЗП на юридическото
лице е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
В жалбата
се излагат твърдения, че обжалваното НП е неправилно,
незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че
по договора с предмет – процесния автомобил, М.Н. има
качеството лизингополучател, а не купувач , съотв. не
придобива право на собственост, поради което е неприложима в случая нормата на
чл. 113 ал.2 от ЗЗП. Излагат се доводи за неправилно определяне на субекта на
административно нарушение, доколкото качеството на лизингодател
има не „А.“ООД, а „Райфайзен Лизинг България“ЕООД.
Сочи се, че съгласно чл. 322 от ТЗ задължение за осигуряване на необходимия
сервиз има продавача и доколкото именно „Райфайзен Лизинг България“ЕООД е бъдещ продавач по сделката , нормата на чл.
113 ал.2 от ЗЗД е неприложима към дружеството – жалбоподател. Иска се НП да
бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован , не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на същия – адв.
Цветкова при ВАК, с което се излага становище по същество.
Въззиваемата
страна, редовно
призована, не изпраща представител. Постъпили са по делото писмени бележки от юк Недева в качеството й на процесуален представител на
въззиваемата страна, в които се излага становище по същество на делото и се
иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.07.2020 г. в КЗП – В. постъпила жалба, с вх. № В-03-1268/2020 г.,
депозирана от М. Н. Н., в която последната твърдяла, че са й нарушени правата в
качеството на потребител , като след предявени три на брой рекламации не е
отстранен дефект на ползвания от нея автомобил въз основа на договор за
финансов лизинг. Към жалбата са приложени документи : копие на договор за
поръчка от 12.01.2019 г., копие на договор за финансов лизинг № 038526 RF-001/17.06.2019 г., копие на констативни протоколи за предявена рекламация от
23.04.2020 г., 11.05.2020 г. и 11.06.2020 г., копие на приемо-предавателен
протокол от 18.06.2020 г., копие на искане по чл. 114 ал.1 от ЗЗП №
62/21.07.2020 г.
На 05.08.2020 г. служители при КЗП -В.
– св. М.А. и св. М.М. извършили проверка по
постъпилата жалба, като посетили обект, стопанисван от „А.“ООД, в който
дружеството извършвало търговска дейност , а именно – „Фолксваген център“,
находящ се в гр. В., бул. Тр.№ *.
В хода на проверката било
установено, че на 12.01.2019 г. между „А.“ООД, притежаващо дилърски
права за продажба на автомобили
„Фолксваген“ на територията на Североизточна България, в качеството на
изпълнител, и М.Н., в качеството на възложител е сключен договор за поръчка на
автомобил „Фолксваген“ ,модел Т-РОК. Съгласно сключения договор възложителят
имал възможност да избере да закупи
автомобила като заплати изцяло посочената в договора цена или да закупи
същия на лизинг при общите условия , обявени за сключването на лизингови
договори. В съдържанието на договора е посочено, че в случай, че възложителят
желае да закупи автомобила като го изплати изцяло , то окончателният договор
за продажба се сключва между дилъра като
продавач и възложителя като купувач, а в случай, че възложителят пожелае да
вземе автомобила на лизинг, то лизинговият договор се сключва между фирмата лизингодател и възложителя лизингополучател. В чл. 6 от
договорът за поръчка е предвидено, че задължението за след продажбеното
гаранционно и извънгаранционно обслужване се носи от „А.“ООД съгласно общите
условия на производителя „Фолксваген“АГ – Германия, а именно пет години от датата на приемо-предавателния
протокол или пробег от 150 000 км
на автомобила. Посочено е, че необходимо условие за ползване на гаранцията е в
рамките на целия период автомобилът да бъде поддържан и ремонтиран само в
сервизи, официално оторизирани от завода – за ремонт на автомобили –
„Фолксваген“.
На 17.06.2019 г. след доставка на
поръчания автомобил от въззивника, въз основа на горецитирания договор, е
сключен договор за финансов лизинг между „Райфайзен Лизинг България“ЕООД и М.Н.,
с предмет на договора – л.а. Фолксваген, модел Т-Рок с рама № WVGZZZA1ZKV142189.
Във връзка с предоставеният въз
основа на цитираните договори автомобил, М.Н. направила три на брой рекламации
пред дружеството -жалбоподател, касаещи един и същ проявен дефект на превозното
средство, а именно – наличие на шум на празен ход.
Първата рекламация била заведена на 23.04.2020 г. с вписано оплакване на клиента
– шум при работа на празен ход. Видно от отбелязването в протокола автомобилът
е издаден на клиента на 24.04.2020 г. без да е отстранено оплакването, поради
неустановена към момента причина за шума.
Следващата рекламация е направена от Н. на 11.05.2020 г. със заявен от
същата дефект – „при около 110 -1200 оборота се чува дрънчене“. Видно от отбелязването в протокола за обслужена
рекламация, автомобилът е издаден на клиента на 13.05.2020 г. без да е отстранено
оплакването поради неустановена към момента на сервизното обслужване причина за
шума. Посочено е, че е направено техническо запитване относно проблема към
завода производител.
Последната рекламация е направена от лизингополучателя на 11.06.2020 г. със
заявен дефект – „при обороти около 1200 се чува странен звук“. Видно от
отбелязването в констативния протокол, автомобилът е издаден на клиента на
18.06.2020 г. без да е отстранено оплакването поради неустановена към момента
на сервизното обслужване причина за шума.
При така установените факти, служителите при КЗП - В. констатирали, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 113 ал.2 от ЗЗП като не е
привело конкретната стока в съответствие с договора за продажба в рамките на
един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
Констатирано е ,че нарушението е извършено на 14.07.2020 г., от която дата
търговецът е в забава.
При така установените факти, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за
нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗЗП, въз основа на който е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл. 222а от ЗЗП е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В хода на съдебното производство
са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят –
св. М.А. и свидетеля по акта – М.М.,
назначени на длъжност „инспектор“ при РД-В.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства
по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото .
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване
и е приета от съда
за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление НП № В-0047195/17.11.2020 г. е издадено от компетентен орган
- Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т. и С. към
Комисията за защита на потребителите, съгласно Заповед № 165/18.03.2020 г. на Председателя на КЗП. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице с оглед разпоредбата на чл.
233 ал.1 от ЗЗП и приобщеното с АНП
копие на заповед № 364 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП.
В хода на административно-наказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи, че
безспорно се доказа в хода на съдебното
производство посочената в НП фактическа обстановка досежно допуснатото
нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗЗП. Констатирано бе по несъмнен начин, че на
11.06.2020 г. потребителят М.Н. е
предявила рекламация по отношение на превозното средство, предмет на договора
за поръчка с дружеството-жалбоподател, съотв. предмет
на договора за финансов лизинг с дружеството - лизингодател,
което не е било приведено в съответствие с договора в срок от един месец от
датата на която е предявена рекламацията, а именно до 14.07.2020 г. Посочените
факти се установяват, както от гласните доказателства по делото, така и от
писмените такива, в т.ч. от приобщените с АНП копия от констативни протоколи за
предявени рекламации от Негрева и копия от страните
на регистър на рекламациите на „А. ООД.
Съгласно чл.108 от ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката,
се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата
на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. Така регламентираната презумпция е със срок, изтичането на
който обръща тежестта на доказване. Ако в първите 6-месеца от сключване на
договора търговецът е този, който трябва да доказва, че несъответствието на
стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение от страна на
потребителя, то след изтичане на този срок потребителят е този, който съобразно
проявения от стоката дефект трябва да докаже, че несъответствието е
съществувало към момента на доставяне на стоката, т.е. че дефектът е фабричен,
а не е проявен вследствие неправилната експлоатация на стоката.
В конкретния случай въззивникът не е
ангажирал доказателства, които да установяват, че констатираните и заявени от
потребителя несъответствия са
съществували при доставянето на процесните врати. Същевременно не е налице и
някоя от хипотезите на чл. 109 от ЗЗП, при която съгласно цитираната норма потребителят не може да оспори съответствието
на потребителската стока с договора за продажбата й. Видно от приобщеното по делото становище, въззивникът
не съхранява екземпляр от протокола, удостоверяващ приемането на стоката след
извършването на монтажа. В хода на административно-наказателното производство и
съдебното такова не са представени от дружеството-жалбоподател доказателства,
че процесните врати са приведени в съответствие с договора за продажба, съотв. че са отстранени констатираните несъответствия.
В нормата на чл.113, ал. 2 от ЗЗП е
предвидено, че привеждането на стоката в съответствие с договора се осъществява
в едномесечен срок от предявяване на рекламацията. С оглед на изложеното, при
неспазване на срока нарушението ще се счита за осъществено на първият
присъствен ден след изтичането на този едномесечен срок, съгласно ал.2 на
чл.113 от ЗЗП, в който търговеца трябва да предприеме действия. Анализът на
правната уредба сочи, че правилно в АУАН и НП е формиран извод, че процесното
нарушение е извършено на 14.07.2020 г. , която дата се явява първия присъствен
ден след изтичане на едномесечния срок, визиран в нормата на чл. 113 ал.2 от
ЗЗП.
Съдът оценява като неоснователни
доводите на въззивника за неприложимост на разпоредбата на чл. 113 от ЗЗП към
настоящия случай предвид липсата на възникнало право на собственост върху
процесния автомобил в полза на потребителя, доколкото превозното средство е
било предмет на договор за финансов лизинг . Съгласно трайната съдебна
практика, разпоредбата на чл. 113 от ЗЗП намира приложение и в процесния
случай, макар и отношенията между страните да са уредени въз основа лизинг, а
не на договор за продажба, тъй като съгласно т. 34 § 13 от ДР на ЗЗЗП договор
за продажба" е договор, по силата на който търговецът прехвърля или се
задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят
заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително договорите,
имащи за предмет едновременно стоки и услуги.. Наред с това съгласно параграф
13, т.1 от ДР "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Стока по смисъла на т.13 от ДР на Закона е движима материална вещ, с
изключение на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки
от оправомощени от закона органи, както и вещи, изоставени или отнети в полза
на държавата, обявени за продажба от държавни органи. Стоки са и вода, газ и
електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен
обем или в определено количество. В тази връзка, разпоредбата на чл. 113 ЗЗЗП следва да намери
приложение и в случаите на договорите за лизинг с оглед различната уредба на
правилото за понасяне на риска при договора за продажба и за лизинг. При
договорите за продажбата намира приложение общото правило, че рискът от
случайното погиване на вещта е за собственика, т.е. той понася риска от
случайното погиване или повреждане на вещта. В ТЗ обаче с оглед на
характеристиките на договора за лизинг (при който лизингодателят
запазва собствеността върху вещта, но владението преминава върху
лизингополучателя) се предвижда отклонение от общото правило, че рискът от
случайното погиване на вещта - съгласно чл. 343 ТЗ рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя и
Разпоредбите на ЗЗП уреждат именно последиците от реализиране на риска от
повреда на получената вещ и доколкото, и при продажбата, и при договора за
лизинга, рискът е за получателя, а не за доставчика на вещта, то уредбата на
ЗЗП следва да се прилага и в случаите, когато вещта е предадена въз основа на
договор за лизинг. /В този смисъл са Решение № 2435 от 11.04.2017 г. на АдмС - София по адм. д. № 1094/2017 г., Решение от 4.02.2021 г. на АдмС - Р. по к. а. н. д. № 110/2020 г. и др./
Не се споделят и доводите на
въззивника за неправилно определяне на субекта на извършеното нарушение на
нормата на чл. 113 ал.2 от ЗЗП, доколкото страна по договора за лизинг е лице,
различно от въззивника. Това е така, доколкото във връзка с придобиване на
процесния автомобил е възникнало облигационно отношение между
дружеството-жалбоподател и конкретния потребител, с предмет доставката на
процесния автомобил и възникване на задължение за прехвърляне на собствеността
на потребителя респ. трето лице лизингодател, което
има задължение въз основа на договор за финансов лизинг да прехвърли от своя
страна собствеността върху превозното средство на потребителя. Именно въз
основа на възникналото между въззивника и потребителя облигационно отношение
освен това, последният се е задължил да поеме отговорността във връзка с
гаранционните претенции на потребителя, а и нещо повече, именно предявяването
им само и единствено пред дружеството-жалбоподател е предпоставка да се ползват
гаранционните права във връзка д превозното средство предмет на сключения
впоследствие лизингов договор.
В обхвата на съдебната практика относно
възможността лизингополучател по договор за финансов лизинг да
претендира и се явява материалноправно легитимиран по
иск за вреди от некачествено изпълнение, в т.ч. по иск, произтичащ от
гаранционна отговорност, е постановено Решение №4/16.05.2013г. на ВКС по
т.д.№439/2011г., ІІ т.о. по реда на чл.290 ГПК. В същото е казано, че при
неточно изпълнение на задължението на възложителя или продавача в качествено
отношение, както и в хипотезата, когато в рамките на гаранционния срок
възникнат дефекти на вещта, претенциите за поправяне на вещта, за заплащане на
разходите, необходими за поправката й, за замяната й с качествена или за
съответно намаление на възнаграждението, респективно на цената, както и за
развалянето на договора, принадлежат на лизингодателя,
тъй като именно той е страна по договора за изработка, респективно договора за
покупко-продажба с третото лице – изпълнител или продавач. Правоотношението по
договора за продажба не е възникнало между лизингополучателя и третото лице –
продавач, поради което лизингополучателят не притежава самостоятелни права
срещу продавача и не може да предявява претенции срещу него. Отговорността за
недостатъци на лизинговата вещ се реализира по реда на договорните връзки.
Лизингополучателят има право да предяви претенции срещу лизингодателя,
предвид възникналата между тях договорна връзка, а лизингодателят
е материалноправно легитимираното лице, което може да
търси правата си срещу третото лице – продавач по договора за продажба.
Допустимо е страните по договора за продажба да уговорят правата по договора,
възникнали в резултат на забавено или лошо изпълнение, да преминат върху
лизингополучателя, респективно тези права да се уговорят в полза на трето лице
– лизингополучателя. Тези уговорки могат да бъдат направени и ако договорът за
продажба е сключен между лизингодателя,
лизингополучателя и изпълнителя. Правата, свързани с недостатъците на вещта,
които лизингодателят като купувач притежава срещу
продавача, могат да бъдат прехвърлени от лизингодателя
на лизингополучателя с договор за цесия по реда на чл.99 ЗЗД. В посочените
случаи лизингополучателят ще бъде материалноправно
легитимиран да предяви претенциите срещу изпълнителя. Или правата на купувача (лизингодател по договор за финансов лизинг) за обезщетение
за неточно, некачествено изпълнение, в това число правата, произтичащи от поета
от продавача гаранционна отговорност, не преминават върху лизингополучателя
преди или след прехвърляне на вещта – предмет на договора за лизинг, освен ако
изрично са прехвърлени от лизингодателя на
лизингополучателя съгласно чл.344, ал.2 ТЗ или са уговорени в полза на
лизингополучателя.
В аспекта на горното, съдът намира, че в конкретната хипотеза потребителят
макар да не е страна по лизинговия договор е страна по договора за поръчка на
процесния автомобил с дружеството-жалбоподател,
респективно правата, произтичащи от гаранционната отговорност на
последния в качеството му на продавач свързани с евентуални недостатъци на
вещта, с оглед съдържанието на чл. 5 от
този договор са уговорени в полза на лизингополучателя.
С оглед на изложеното, предвид съществуващите между страните облигационни
отношения във връзка с процесния автомобил
съдът намира, че именно към въззивника е адресирано изискването на чл.
113 ал.2 от ЗЗП в конкретния казус.
Поради изложеното, правилно и законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 222а
от ЗЗП, доколкото цитираната санкционна норма предвижда установеното нарушение
в диспозицията си.
Съдът счита, че в случая не са налице и предпоставките
за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗЗП, доколкото се касае
за формално нарушение с осъществяването
на която всякога се засягат в съответната степен обществените отношения, които нормата на чл. 113 ал.2 от ЗЗП е са призвана да гарантират, а именно обществените
отношения свързани с гарантиране
и защита правата на потребителите. В случая безспорно е установено, че правата на потребителя са били засегнати с оглед констатираното
несъответствие на стоката с дължимото състояние на същата при продажбата и
неотстраняване на същите в законоустановения срок
Като взе предвид, че административното наказание е наложено в минималния,
предвиден в закона размер, съдът намери че не следва да се произнася по въпроса
за индивидуализацията на същото-
С
оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника и
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В-0047195/17.11.2020 г., на Директора в Регионална дирекция за областите В.,
Д., Ш., Р., Т. и С. към Комисията
за защита на потребителите, с което на „А.”ООД на основание
чл. 222а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „А.”ООД да заплати на КЗП сумата от 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд- В..
След влизане
в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ
при РС- В.: