О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, 6 състав, в закрито заседание на 30 юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 330 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.166 от АПК, вр.чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл.
166, ал. 2 и чл.162 ал.1 т.8 от ДОПК, във връзка с чл.
27, ал. 3 и ал.
5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на М.Д.К. *** срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2919#9/04.05.2020г., издаден от зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“,
представляващо изплатена субсидия по направление“ Конторл на почвената ерозия“
за кампания 2015 във връзка с подадено от жалбоподателката зяавление за
подпомагане с УИН 18/110615/70483 в размер на 48 371,97лв. на основание
чл. 18 ал.3 т.3 ал.4 б „а“ от Наредба № 7 /24.02.2015г., като освен доводи за
незаконосъобразност на оспорения ИАА, е направено особено искане: „във връзка с наличния риск от предварително
изпълнение на определеното публично държавно вземане“ да се спре изпълнението
на АУПДВ № 01-6500/2919#9/04.05.2020г , издаден
от зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“, включително и относно регистрирането на
установени нередности в Регистъра на нередностите на ДФЗ-РА-РА , както и във
всички информационни системи за отразяване на нередности, установени от
ДФЗ-РА-РА, възстановяването доброволно в 50 дневен срок от получаване на АУПДВ
на сумата от 48 371,97лв. и начисляването на лихви върху невъзстановен
дълг след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
По отношение
на искането за спиране на изпълнението се посочва, че предварителното
изпълнение на АУПДВ ще доведе до значително и трудно поправими
вреди и би увредило интереса на оспорващата, тъй като ще
затрудни дейността й, ще застраши нормалното й съществуване, тъй като не
разполагала с достатъчно доходи, с които да погасява установеното задължение
,тъй като в момента била в отпуск за отглеждане на малко дете и има нужда от
средства за отглеждането му
Искането е допустимо, но
разгледано по същество е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно специалната разпоредба
на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г. обжалването на издадените от изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него
длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира
изпълнението им. Според тази разпоредба жалбата против АУПДВ няма суспензивен
ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание.
Допуснатото предварително
изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл.
166, ал. 4 АПК – по искане на
оспорващия и при условията на чл.
166, ал. 2 АПК, когато не е
предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на
чл.
27 ЗПЗП не съдържа.
Условие
за допустимост на искането е наличие на оспорване срещу законосъобразността на
административния акт, по отношение на който специален закон допуска
предварително изпълнение. Това условие е налице,
доколкото с жалбата срещу АУДПВ , е направено
искането за спиране. С оглед на горното искането за спиране на предварителното
изпълнение на оспорения АУПДВ № 01-6500/2919#9/04.05.2020г , издаден от зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“, е допустимо
за разглеждане.
За да са налице условията за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи
предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК
Безспорно е, че изпълнението
на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали
по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган,
винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй
като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Това изпълнение, дотолкова доколкото актът не е влязъл в
сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната
възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен.
Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е
разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект.
Предпоставката, при която
съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е
настоящият случай, с оглед на разпоредбата на чл. 27 ал.8 ЗПЗП вр. чл. 166, ал. 4 във вр. с ал.
2 АПК, е възможността
предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства –
такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства,
които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването
на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест
за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на
адресата на акта, е на искателя. Следва да се има предвид, че за разлика от чл.
60, ал. 1 АПК, разпоредбата на чл.
166, ал. 2 АПК не задължава съда да извършва съпоставка между частния и
обществения интерес.
К. нито представя
доказателства свързани с наведените в
особеното искане за спиране доводи за наличие на значителни или трудно
поправими вреди, които биха възникнали от предварителното изпълнение на акта,
нито навежда твърдения, че това са нови обстоятелства, възникнали след издаване
на обжалваното решение.
Оспорващата твърди, че ще
понесе значителни и трудно поправими вреди поради размера на определената сума
за възстановяване, което сочи , че се позовава на самия акт и на неговото
предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда,
а не на нови факти и обстоятелства.Твърди същевременно, че допуснатото
предварително изпълнение ще затрудни от една страна дейността й, а от друга
сочи, че е в отпуск за отглеждане на малко дете и не разполага с достатъчно
приходи , с които както да погасява установеното задължение ,така и да отглежда
детето си. Двете взаимно противоречащи си твърдения – затруднение на дейността
й/ т.е. че осъществява такава/ и отпуск за отглеждане на дете/ обратното на
първото твърдение/ не са нови факти и обстоятелства, още повече ,че за тях не
се сочат доказателства, от които да следва извод, че е налице вероятност от
настъпването на значителни или трудно поправими вреди. Това води на извод за
недоказаност на искането за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ №
01-6500/2919#9/04.05.2020г., издаден от зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“,
Оспореният индивидуален
административен акт като властническо волеизявление на административен орган се
ползва с презумпцията за законност и докато съдът не го отмени като
незаконосъобразен, той е годно изпълнително основание, с оглед на чл.
268, т. 1 АПК, поради което сам по себе си не може да бъде основание за
причиняване на вреди.
По
изложените съображения и на основание чл.166, ал.3 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Д.К. ***, за спиране на предварителното
изпълнение на АУПДВ № 01-6500/2919#9/04.05.2020г., издаден
от зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“, като неоснователно .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: